Решение по дело №492/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        15.05.2019 гр.ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

ТАНЯ КУНЕВА мл.с.

                     

при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело № 492 по описа за 2019 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Г.В., чрез адв. Р.И. - ВАК срещу решение №17/29.01.2019г., постановено по гражданско дело № 162 по описа за 2018г. на Районен съд – Провадия, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Н.Н.П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нанесен на 05.04.2016г. удар от ответника в с.Боряна, община Дългопол, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска и въззивницата е осъдена да заплати разноски в размер на 500лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е взел предвид, че ищцата се е явила в две поредни съдебни заседания без процесуален представител, като за нея е било невъзможно да организира защитата си. Ищцата е направила противоречиви изказвания в съдебната зала, които сочат на адекватно за ситуацията поведение. Ищцата не е разбрала дадените от съда указания и до какъв резултат ще доведат противоречивите й действия и твърдения. Изложени са и твърдения, че след възстановяването от побоя, здравословното състояние на ищцата се е влошило и същата е диагностицирана със синдром на вертебробазиларната система, който се характеризира със силно главоболие и световъртеж, на което обстоятелство се е дължало и поведението й по време на инцидента. Навеждат се и твърдения, че в периода на разглеждане на делото пред първата инстанция, ищцата не е била в добро психично здраве. Първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено поведението и словесното изложение на ищцата в съдебно заседание, поради което е постановил недопустимо решение. Моли настоящият въззивен съд да обезсили постановеното от ПРС решение и прекрати производството по делото, поради липса на правоспособност на ищцата, в условие на алтернтивност решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е представила отговор по въззивната жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове от Д.Г.В. срещу Н.Н. с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 05.04.2016 г. към 18:00 часа в с. Боряна, обл. Варненска била нападната от ответника, който й нанесъл удар в челната област на главата, в лявата й половина от където потекла кръв. В резултат, ищцата получила зашеметяване и се опитала да се изправи, но не успяла да стане от земята. Твърди се също, че ответникът псувал и обиждал ищцата. Ищцата твърди, че посочените телесни увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Същите са пряка и непосредствена последица от нанесения удар на ищцата от ответника. Твърди съща, че по случая е образувана Преписка по описа на Участък Дългопол и е съставен протокола за полицейско предупреждение. Ищцата е отправила претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди от страна на ответника в размер на  1000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на предявяване на иска - 05.02.2018 г.

Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, като излага, че на 05.04.2016г. ищцата е била във видимо нетрезво състояние и тръгнала към него с дебела пръчка. Замахнала да го удари, но не успяла, паднала и се ударила в дънер, като всички рани са в следствие на това падане.

За да се произнесе, ВОС взе предвид следното:

От представеното по делото копие от протокол за полицейско предупреждение с изх.№ 2151 от 06.04.2016 г., съставен на 05.04.2016г. в с.Боряна, общ.Дългопол, обл.Варна в 19.00 часа, се установява, че на основание чл.65 от ЗМВР ответника Н.Н.П. е бил предупреден да не предизвиква скарване и сбиване с лицето Д.Г.В., а споровете помежду си да решават по законен ред. Протоколът е подписан от ответника, като същият се е запознал със съдържанието му.

От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели Керанка Стоянова-сестра на ответника и Станка Петрова-съпруга на ответника, които съдът цени с оглед разпоредбата на 172 ГПК, се установява, че между ищцата и ответника са възникнали конфликти във връзка с имотите им, които са съседни. Конфликтите датират от преди две години. На 05.04.2016 г. ищцата била ангажирала едно момче от с.Боряна да изоре двора й с трактор. За да влезе в двора, тракторът трябвало да премине през имот, който е собственост на трето лице и съседен на този на ищцата. Трактористът тръгнал с трактора да влиза през съседния имот и от там към двора на ищцата. Собственикът на имота отсъствал. Щом видял трактора ответникът излязъл навън и казал на тракториста да не минава през двора на съседа му, тъй като той му бил казал никой да не минава никой през двора му. Ищцата заявила на ответника, че въпреки забраната от негова страна тракторът ще мине, тъй като нямало друга възможност за преминаване. Това станало причина ищцата и ответника да се скарат и си разменили думи на висок тон. Свидетелите не са видяли ответникът да удря ищцата.  Посочват в показанията си, че Д. била в нетрезво състояние и паднала сама.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че на 05.04.2016г. между ищцата и ответника е възникнал конфликт. Въз основа на събраните по делото доказателства обаче не може да се направи обоснован и законосъобразен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД. Предявените искове са неоснователни и недоказани.

Настоящия състав на съда намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма, умисъл или небрежност. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са в конфликтни отношения от около две години. Двамата са собственици на съседни имоти, находящи се в с.Боряна. На 05.04.2016г. между тях е възникнал конфликт, във връзка с преминаване на земеделска техника през съседен и на двамата имот. Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания и предоставената възможност, ищцата не е ангажирала доказателства за установяване на изложените в исковата молба твърдения, че ответникът я е ударил, в резултат на което тя е претърпяла за продължителен период от време болки и страдания. От представения по делото полицейски протокол се установява, че към ответника е отправено предупреждение да не предизвиква скарване и сбиване с Д.В., а споровете между двамата да се разрешават по законен ред. В същия липсват констатации за нанесен побой или удар на ищцата от страна на ответника на посочената в него дата.

Не са ангажирани и доказателства, от които да се установяват твърдените в исковата молба наранявания- контузия на главата.

Пред първата инстанция не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, че в следствие на нанесения побой, ищцата е претърпяла физическо и психическо разстройство на здравето, изпада в депресия и честа промяна на настроенията си. Такива твърдения са наведени едва във въззивната жалба и съгласно разпоредбата на чл.266 ГПК е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство.

Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ПРС решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски, в размер на 500лв., съгласно представените писмени доказателства.

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №17/29.01.2019г., постановено по гражданско дело № 162 по описа за 2018г. на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Н.Н.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски - адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.         2.