Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 258
гр. Сливен, 20. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети ноември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 310 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, подадена против Решение № 124 от 16.07.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение
жалбата на Г.Н.Б. против Разпореждане за разпределение Изх. № С200020-125-0049301 от 21.02.2020
г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено е при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че: решаващият орган е
пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно
несеквестируемостта; преведените от РЗОК средства включват несеквестируем
доход; разпределената сума представлява вземане по сключен договор за
медицински дейности, като възнаграждението, което се получава по договора, е
възнаграждение за труд; публичният изпълнител е бил длъжен да извърши проверка
относно произхода на запорираните вземания и при констатиране на условията по
чл. 213 от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата
сметка суми. Заявено е искане решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, да
бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени
процесното Разпореждане за разпределение на суми. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно
призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата като неоснователна, счита обжалваното решение и
разпореждането на публичния изпълнител за правилни, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
Изх. № С200020-022-0009903 от 21.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, офис С., по изпълнително дело № 20040007716/2004 г. по описа на
ТД на НАП – Бургас, с длъжник – жалбоподателя Б., образувано за просрочени
публични задължения, е наложен запор върху вземане от трето задължено лице–
РЗОК – С., за сумата от 34628,37 лева, във връзка със сключен договор с НЗОК за
извършени медицински дейности. До РЗОК – С. е изпратено запорно съобщение на 21.02.2020
г.
На 21.02.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Бургас, Офис С., е издадено Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С200020-125-0049301 – предмет на настоящото производство, с което във връзка
с постъпили суми по горецитираното изпълнително дело, образувано срещу
жалбоподателя Б., е разпоредено разпределение на плащането в размер на 1141,25
лева, постъпило на 20.02.2020 г. от извършените действия в изпълнителното
производство, като цялата сума е разпределена за погасяване на публични
вземания.
Разпореждането за разпределение на суми е обжалвано от
Б. с жалба Вх. № 7295 от 02.07.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас. По
жалбата е постановено Решение № 124 от 16.07.2020 г., издадено от Директора на
ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл.
267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение. Административният
орган е приел, че: разпределената сума е постъпила по сметката на
принудителното изпълнение на НАП след извършени действия в друго изпълнително
производство срещу Г.Б. и не представляват вземане от трето задължено лице РЗОК
– С., произтичащо от договор за медицински дейности; действията на публичния
изпълнител, обективирани в разпореждането за разпределение, са в кръга на
предоставената му от закона компетентност и са законосъобразни.
В хода на съдебното дирене по делото са представени
справки от Д.с. и. /ДСИ/ при Районен съд – Сливен, от които е видно, че: по
описа на ДСИ е образувано изпълнително дело № 707 / 2019 г. с длъжник
жалбоподателя Б.; ДСИ на 28.01.2020 г. е констатирал, че сума в размер на 1582
лева е постъпила по сметка на съда, като същата е внесена от РЗОК – С.; част от
постъпилата сума – в размер на 1141,25 лева, е преведена по сметка на НАП на
20.02.2020 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена
форма, но е незаконосъобразно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е
предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово
правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията– в
общ размер до минималната работна заплата месечно.
С оглед цитираната разпоредба, съдът счита за
основателно твърдението на жалбоподателя, че с процесното разпореждане не са
съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото, което
не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Не се спори, че в случая
става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и изискуеми публични
държавни вземания по смисъла на чл.
162, ал. 2 от ДОПК. Законосъобразното провеждане на принудителното
изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на
принудителното изпълнение, осъществява всички действия по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно
разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията
на чл.
213 от ДОПК, които очертават имуществото, служещо за удовлетворяване на
публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително изпълнение върху
част от вещите и вземанията на длъжника. С оглед на изложеното, публичният
изпълнител е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията,
спрямо които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми, да изиска
информация за вида на средствата и при констатиране на условията по чл. 213
от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка
суми.
Видно от представените по делото справки от
ДСИ при Районен съд– Сливен, сумата в размер на 1141,25 лева, предмет на
процесното Разпореждане за разпределение на суми, е възнаграждението, което
жалбоподателят Б. следва да получи, въз основа на сключен договор за медицински
дейности с НЗОК, по осъществявана от нея дейност по оказване на медицинска
помощ. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Национален рамков
договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020– 2022 г. /НРД за МД за 2020 – 2022 г./, изпълнителите на медицинска помощ имат право
да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените
дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ,
глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което
представлява вид възнаграждение за труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020– 2022
г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената
и извършената медицинска дейност на изпълнителя на ИМП след представяне на
финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в
електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или
чрез WEB услуга и документи по чл.
207 /ал. 1/, като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни
дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на
месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност, одобрена
за заплащане в това месечно известие /ал. 2/. Следователно получаваното от
жалбоподателя Б. заплащане за извършени медицински дейности попада под изрично
предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213
от ДОПК. Същото е възнаграждение за извършен труд и следва да се приложи чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да
се насочи върху трудовото възнаграждение – в общ размер до минималната работна
заплата месечно. С процесното разпореждане е извършено разпределение на цялото
постъпило плащане, като по този начин принудителното изпълнение е насочено върху
цялото възнаграждение, в нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Нарушението на материалния закон обуславя
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Действията на публичния
изпълнител са извършени в нарушение на принципите на законност и
добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с разпоредбите
на чл. 2, ал.
1 и чл.
6, ал. 1 от ДОПК.
Предвид изложеното, административният орган е формирал
неправилен извод за законосъобразност на действията на публичния изпълнител.
Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него
разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Относно
възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случая, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по административни дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата
над 1000 лева. С оглед на посочения размер, уговореното и заплатено по делото
възнаграждение на упълномощения адвокат от 500 лева - не се явява прекомерно.
Поради изложеното, ТД на НАП – Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Б. направените от нея по делото разноски в размер на 510 лева, от
които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 124 от 16.07.2020 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с Вх. № 7295 от
02.07.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С200020-125-0049301 от
21.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– Бургас, Офис –
Сливен.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите–Бургас, да заплати на Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб.
**, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: