№ 47920
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110101786 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. 276127/29.08.2024 г., подадена от
ответника по делото – „У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република
България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, с искане за изменение на Решение №
14005/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1786/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 172 състав, в частта за разноските. Изложени са твърдения, че
неправомерно в полза на дружеството не са присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разходите за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5441,12 лв. с ДДС, за
заплащането на които са били представени като писмени доказателства по делото
фактури и нотификации, от които се установявало недвусмислено, че е извършен
превод по сметка на процесуалния представител на дружеството във връзка с
осъщественото представителство и защита в настоящото производство. Посочени са
подробни съображения в подкрепа на твърдението, че представените по делото
„нотификации“ представляват банков документ, удостоверяващ извършеното плащане.
Моли съда да измени постановеното по делото решение като присъди в полза на
дружеството, съразмерно с отхвърлената част от исковете, разходите за адвокатско
възнаграждение в размер на 5441,12 лв. с ДДС.
Постъпилата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Следва да бъде съобразено, че разходите за адвокатско възнаграждение се
дължат, когато са налице доказателства за реалното им извършване, т.е. ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. – по арг. т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.
дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. За доказване плащането на адвокатското
възнаграждение, в общ размер на 5441,12 лв., ответникът е представил като
доказателства фактури и нотификации /л. 641 - л. 646 по делото/. Следва да бъде
съобразено, че ангажираните от ответника писмени доказателства не удостоверяват по
категоричен начин извършените разходи, доколкото не са приложени банкови
извлечения, респ. платежни нареждания с посочено основание, съобразно издадените
фактури от процесуалния представител на ответника. Представените по делото
„нотификации“ не са придружени с точен превод на български език, заверен от
страната, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК, поради което не следва да се ценят. В
1
допълнение следва да бъде съобразено, че нотификациите не съдържат означение на
преведените суми, поради което трудно би могло да се направи извод за плащането на
уговорения адвокатски хонорар. В съдържанието им липсва и означение на
приложените по делото фактури № 25991/03.07.2023 г., № 26129/01.08.2023 г. и №
26246/01.09.2023 г. Ето защо съдът счита за недоказано извършването на посочените
разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът счита, че молбата с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 276127/29.08.2024 г., подадена от
„У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“
– клон България, в която е обективирано искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
Решение № 14005/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1786/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 172 състав, в частта за разноските.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2