Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.06.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и седми май Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05000 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно
съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Т.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: ***,
с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,
вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца, в качеството му на
цесионер по Договор за цесия от 01.08.2017г., сключен с “Изи Асет
Мениджмънт”АД, сумата от 1441,46лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №2706830 от
19.12.2016г., сумата от 201,15лв., представляваща договорна лихва за периода
19.03.2017г.- 14.12.2017г., сумата от 1143,99лв., представляваща неустойка за
изпълнение на договорно задължение за периода 18.04.2017.-14.12.2017г., сумата
от 81,88лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.03.2017г.-
01.03.2018г., сумата от 9,00лв., представляваща такси за събиране на просрочено
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1125/02.03.2018г. по
ч.г.д.№01459/2018г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т.Г.А. е подал отговор, чрез особения си представител адв. А. П., с който е оспорена процесуалната и материална легитимация на ищеца, поради което се иска прекратяване на производството. Ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че процесната цесия е нищожна. Алтернативно ответникът възразява, че не е уведомен за процесната цесия, поради което и същата не е породила действие спрямо него. Ответникът оспорва валидността на всички приложени към исковата молба документи. Ответникът оспорва наличието на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Ответникът твърди, че вземанията са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №1125/02.03.2018г. по ч.г.д.№01459/2018г. по описа на ПРС са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по
делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена
от страните, че е налице сключен Договор за паричен заем №2706830 от
19.12.2016г., сключен от ответника с “Изи Асет Мениджмънт” АД. Заемодателят се
е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 1700лв., с дата на
първо плащане 18.01.2017 г., при краен срок на заема 14.12.2017 г., при
фиксиран годишен лихвен процент 35 %.
Съгласно
Договора за паричен заем № 2706830/19.12.2016г., кредитополучателя се задължава
да погасява усвоената част от кредита на 12 равни месечни погасителни
вноски по 297.05 лв., обща сума на плащане 3564.60 лв. /главница 1700.00 лв.,
договорна лихва 339.28 лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение
1525.32 лв./.
Съгласно процесния договор при забава плащането за повече от 30 дни заемателят ще направи разходи за напомнителни писма, електронни съобщения и телефонни разговори, за което заемателят дължи сумата от 9,00лв. Тези разходи се начисляват и за всеки 30- дневен период, в който има забавена вноска, но не могат да бъдат повече от 45,00лв.
Процесният кредит е усвоен изцяло в брой с подписване на договора, който има силата на разписка за предаване на сумата.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил сума в общ размер на 778,00лв., като след това е преустановил плащанията.
С приложение №1/01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, ищецът е придобил вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Изи Асет Мениджмънт” АД ответникът е уведомен за извършената цесия на 29.08.2017г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 2706830/19.12.2016г., сключен от ответника с “Изи Асет Мениджмънт” АД.
Ответникът обаче е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер, който представлява 89,71% от заемната сума, съответно: 1700,00 лева и 1525,22лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. От съдържанието на чл.4, ал.2 от договора е видно, че размерът на неустойката представлява 89,71% от заемната сума, като е предвидено предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Същата обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно съглашение относно клаузата за неустойка и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Съдът намира, че клаузата на чл.8 от процесния договор, с която се предвижда, че при забава на плащането се дължи отнапред определена сума за разходи за събиране на просроченото задължение е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗПК при забава на длъжника- потребител кредиторът има право само на законната лихва върху просрочената сума за времето на забавата. Тази норма е императивна и е установена в публичен интерес за защита правата на потребителя. ПРС намира, че с клаузата на чл.8 от процесния договор, която отнапред определя стойността на разходите, всъщност представлява неустойка, дължима се при забавено изпълнение- Същата клауза не отчита реално направените разходи за уведомление на длъжника, като не посочва и критериите, чрез които е определена глобалната сума.
Съдът намира, че с изключение на клаузите за неустойка и за разходи, които са невалидни по гореизложените съображения, в останалата си част процесният договор за заем е породил валидно облигационно правоотношение.
Предвид заключението на съдебно- счетоводната експертиза, че ответникът е заплатил по процесния договор сумата от 778,00лв., както и след като съобрази погасителния план и разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, ПРС намира, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 339,28лв., представляваща цялата дължима се по договора възнаградителна лихва, сумата от 81,88лв. представляваща цялата дължима се по договора лихва за забава и сумата от 356,84лв., представляваща част от дължимата се главница.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1343,16лв., поради което и установителният иск за тази сума следва да бъде уважен като основателен. За разликата до пълния предявен размер от 1441,46лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 1015,10лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 478,82лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Т.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.08.2017г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт”АД, сумата от 1343,16лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №2706830 от 19.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1125/02.03.2018г. по ч.г.д.№01459/2018г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и
-разликата на иска за главница до пълния му предявен размер от 1441,46лв.
-сумата от 201,15лв., представляваща договорна лихва за периода 19.03.2017г.- 14.12.2017г.
-сумата от 81,88лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.03.2017г.- 01.03.2018г.
-сумата от 1143,99лв., представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение за периода 18.04.2017.-14.12.2017г.
-сумата от 81,88лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.03.2017г.- 01.03.2018г.
-сумата от 9,00лв., представляваща такси за събиране на просрочено задължение
ОСЪЖДА Т.Г.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 478,82лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01459/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: