Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 23.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 11407 по описа за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И.И. поддържа твърдения (уточнени с молба по вх. № 103532/ 23.09.2013г.), че на 11.01.2005г. сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който предоставил сумата от 100 000 евро на ответника. Договорът бил сключен като сделка на гражданското право, а условията на договора били обективирани в писмено съглашение от 11.01.2005г., което предвиждало, че заемателя се задължава да върне на заемателя заетата сума, заедно с еднократно платимо възнаграждение за ползването на същата сума, до изтичането на шест години от сключването на договора. Размерът на това възнаграждение, наречено „доход“ бил определяем – уговорен в размер на 2,5 % от печалбата на трето, неучастващо като страна по договора лице „П.Д.” ЕООД, която предстои да бъде реализирана в резултат от строителството и продажбата на недвижими имоти в комплекс „Е.” в гр. Р.. Ответникът изпълнил надлежно задължението си за връщане на взетата в заем главница, но не изпълнил задължението си да заплати на заемодателя уговореното възнаградително плащане („доход“)  чиито размер в конкретния случай възлизал на сумата от 217 475 лева, представляваща 2,5% от реализираната печалба на „П.Д.” ЕООД за периода 2005-2010г., която била в размер на 8 699 000 лева. Тъй като плащането на уговореното възнаграждение (наречено „доход”) е следвало да бъде осъществено най- късно до 11.01.2011г., но не било предоставено - ищецът отправил до ответника нотариална покана за споменатата парична престация, която била връчена на 18.06.2013г. Според твърденията в исковата молба, поради изпадането си в забава - ответникът дължал на ищеца и мораторна лихва върху претендираната сума на главницата, за периода от връчването на нотариалната покана на 18.06.2013г. до предявяването на иска на 19.08.2013г., като размера на задължението възлизал общо на 3753, 68 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 217 475 лева, представляваща 2,5%  от реализираната печалба в размер от 8 699 000 лева на „П.Д.” ЕООД, за периода 2005-2010г., да му заплати сумата от 3753, 68 лева, представляваща мораторна лихва върху споменатата главница, изчислена за периода от 18.06.2013г. до предявяването на иска на 19.08.2013г, заедно със законната лихва върху главницата, за периода от предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед изхода на процеса, ищеца претендира да му бъде  присъдена и сумата на направените от него съдебни разноски.

            Ответникът О.С.Б. оспорва основателността и размера на  предявените срещу него претенции на ищеца. Чрез процесуалния си представител той изразява становище, според което не оспорва посочените в исковата молба факти относно сключването на процесния договор за заем, но оспорва твърденията за смисъла, в който следва да се възприемат основанието за възникването на задължение за плащане на претендираната сума на „доход”- а и нейния размер. Твърди, че изискуемостта на вземането не е настъпила, тъй като не били продадени всички недвижими имоти, построени в комплекс „Е.“ от инвеститора „П.Д.” ЕООД. Независимо от изложените възражения, ответникът поддържа, че до колкото размерът на вземането бил определяем, а не определен -  за  да се установи размера на дължимия „доход“,  следвало да се отчита наличието на печалба през целия период на икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД от 2005г. до 2012г., а не само от 2005г. до 2010г. Доколкото възникването на задължението за заплащане на „доход“ било обусловено от наличието на действителна „печалба“ в резултат икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД, задължението за заплащане на „доход“ не било възникнало, тъй като за периода от 2005г. до 2012г. това дружество не генерирало глобална печалба, а глобална загуба. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по претендираното задължение за заплащане на „доход“ (стр.3 от отговора на исковата молба). При условията на евентуалност, ако съдът намери иска за доказан по основание: ответникът моли да бъде приспадната ответника сумата от 179 000 евро, формирана като сбор от отделни авансови плащания, направени от ответника на ищеца, на същото основание, както следва: на 22.04.2008г. – сумата от 50 000 евро, на 04.11.2008г. – сумата от 20 000 евро, на 22.07.2009г. – сумата от 20 000 евро и през юни 2012г. – сумата от 89 000 евро. При условията на евентуалност, ако съдът намери иска за доказан по основание, ответникът прави възражение за прихващане на претендираната сума на „доход“-а с твърдяно задължение на ищеца - да върне на ответника сумата от 40 000 евро, която била предоставена на 01.11.2010г., по силата на сключен помежду им договор за заем, за срок от две години. Ответникът оспорва и претендираното задължение за заплащане на мораторна илихва, с оглед обстоятелството, че това вземане има екцесорен характер спрямо вземането за главницата, което било неоснователно. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства Договор за заем от 11.01.205г. и Разписка  за получени пари в заем от 11.01.2005г. установява обективираното в него съгласие на страните по делото, да встъпят в договорно правоотношение, със съдържание, което е описано в съдържанието на споменатия договор.

Страните не спорят, а приетата като доказателство разписка установява, че О.Б. е получил от И.И. сума в размер на 100 000 евро.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана /отговор/, регистрирана в нотариалните книги като акт № 59, том ІІІ, рег. № 11990 от 2013г. на Нотариус В. М. с рег. № 053 от НК установява, че с нея И.И. е поканил писмено О.Б., да му заплати сумата от 217 475 лева, на претендираното в настоящия процес основание. Върху поканата се съдържа нотариално удостоверяване, че е била връчена на адресата - на 13.06.2013г.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана, регистрирана в нотариалните книги като акт № 79, том ІІІ, рег. № 5063 на Нотариус М.г. с рег. № 622 от НК установява, че с нея О.Б. е отправил до И.И. изрично волеизявление за прихващане на „ликвидни и изискуеми задължения“ и покана за плащане на разликата след извършеното прихващане, в 14 дневен срок от връчването на поканата.

Като доказателства по делото са приети преписи от публично обявени годишни финансови отчети и доклади за дейността на дружеството „П.Д.” ЕООД и Справка – извлечение от Агенция по вписванията, относно продажба на недвижими имоти в в комплекс „Е.“ от инвеститора „П.Д.” ЕООД, които установяват посочените в съдържанието на документите факти. Данните в споменатите документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- икономическа експертиза.

Заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, мотивира следните изводи на вещото лице по подлежащите на установяване факти:

Ø  общият финансов резултат печалба/загуба от икономическата дейност на „П.Д.” ЕООД, изчислен за период от 2005г. до 2010г. включително, възлиза на 3 706 362, 47 лева. Сравнимо- за период от 2005г.  до 2012г.  включително - общият финансов резултат печалба/загуба от икономическата дейност на същото дружество е отрицателно число т.е. счетоводна загуба - (виж: извод № 1 и № 8 от изводите на експертизата);

Ø  ако се отчитат само реализираните от продажба на имоти в комплекс „Е.“ приходи, на дружеството „П.Д.” ЕООД за периода 2005г. до 2010г. спрямо общите приходи от икономическата дейност за периода 2005г. до 2010г.  те са съизмерими съответно:  93, 08%  за 2007г.;  59, 95%  за 2008г.;  и 33, 97% за 2010г. - (вж. извод в т.2 от изводите на експертизата)

Ø  корпоративен данък (върху печалбата) на „П.Д.” ЕООД е бил заплатен от това дружество за периода на 2007г. и 2008г. Такъв данък не е заплащан обаче за периода на 2005, 2006 и 2009г., понеже през споменатите три години дружеството е отчело загуба от дейността си; Загуба е отчетена още за периодите на 2011г. и 2012г. (виж: извод в т. 9 от изводите на експертизата)

Ø  размерът на „дохода“ изчислен по следния начин: стойност на общия финансов резултат (печалба/ загуба) от икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД за период от 2005г. до 2010г., намален с размера на процесната сума, дадена в заем (100 000 евро) и намален също дължимия корпоративен данък за периода от 2005г. до 2010г. - възлиза общо на 87 769, 49 лева. Това е изчислено като 2,5% от посочената по- горе сума 3 706 362, 47 лева (виж: извод 3.2. на т.10 от изводите на експертизата, описани на стр.12 от нейното съдържание);

Ø  размерът на „дохода“ изчислен по следния начин: стойност на реализираните приходи само от продажба на имоти в комплекс „Е.“  на дружеството „П.Д.” ЕООД, намален с размера на процесната сума, дадена в заем (100 000 евро) и намален с дължимия корпоративен данък - възлиза на 202 806, 67 лева, независимо дали изчислението е за периода за периода от 2005г. до 2010г. или е до 2012г.  (виж:  извод № 11 от заключението на стр. 679 от делото);

 

В направените лично пред съда изявления (отговори) по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът И.И. заявява, че е получил от ответника сумата от 100 000 евро, а основанието за получаването й бил процесния договор. Субата била изплатена на части и след получаването й била издадена разписка от получателя И.И. на платеца на сумата О.Б.. На 20.10.2010г. И.И. получил от О.Б. сумата от 40 000 лева, на основание договор „за кредит“, който договор не бил идентичен, а различен от процесния. Получената сума И. върнал на Б. веднага, заради неблагоприятните лихвени условия, а за връщането на сумата била изготвени и подписани „документи, че парите са върнати“.

Като доказателства по делото са приети, без да са били оспорени от страните следните два документа: Документ озаглавен „Споразумение“ от 22.10.2010г.  между О.С.Б. и И. И.И., носещ подписите на посочените в него лица и втория документ озаглавен „Споразумение за прекратяване на споразумение от 22.10.2010г.“ между О.С.Б. и И. И.И.. Първият от споменатите документи мотивира извод за постигнатото писмено съгласие между посочените в документа лица за това, че „И. И.И.…. встъпва в правата и задълженията на И.И., по договор за паричен заем, сключен на 20.10.2010г.“ и  добива „качеството на заемополучател“. Вторият от споменатите документи мотивира извода, че И. И.И. е върнал на О.С.Б. взетата в заем сума, за което има изрично признание на кредитора (Б.) в съдържането на същия документ.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД;

При липсата на спор между страните, съдът приема, че на 11.01.2005г. помежду им е възникнало валидно облигационно правоотношение. Това правоотношение се характеризира като Договор за (паричен) заем от договарящите страни, които са и страни в настоящото съдебно производство.

За да мотивира извода си относно сключването на договора, съдът съобрази и съдържанието на представената пред него (л.11от делото) разписка, издадена за да се установи даването/получаването на заетата сума в размер от 100 000 евро

В клаузата на чл. 2 от съдържанието на договора обаче, страните са постигнали съгласие и за възникване на задължение за заемателя О.Б. (ответник в процеса) да заплати на заемодателя И.И. (ищец в процеса) и възнаградителна плащане, наречено от страните по договора „доход“. Този „доход“ е определяема величина. Спорът се концентрира именно върху възникването и съществуването на споменатото задължение за заплащане на „доход“  по чл. 2 от процесния договор, за който в настоящия процес ищецът твърди, че имал характера на „лихва“, но също и в определяне на точния размер и в настъпването на падежа за плащането на този т.нар. „доход“.

Разрешаването на спора предполага да бъдат мотивирани изводи по отношение на отделни преюдициални въпроси, които имат съществено значение за разрешаването на този спор. Първият от тях е свързан с естеството на претендираното от ищеца право - да получи  уговорения „доход“ по смисъла на чл.2 от процесния Договор за заем от 11.01.2005г., вторият съществен въпрос е свързан с точно приложимия способ за установяване на размера на същия този „доход“, а третият въпрос е свързан със съществуването на споменатото право, с оглед наведените от ответната страна правопогасяващи възражения.

Спорното субективно право за получаване на „доход“ по чл.2 от процесния договор произтича от качеството на ищеца, като кредитор на парично вземане за вече споменатата сума от 100 000 евро и представлява елемент от облигационно правоотношение, което страните са се съгласили да сключат на 11.01.2010г. в гр. София.

Според изрична клауза в съдържанието на договора,  двамата съдоговорители са се съгласили за това О.Б. да вложи предоставената му „в заем“ от И.И. сума от 100 000 евро, в търговското предприятие на едно трето за договора лице (посоченото в преамбюла на договора търговско дружество „П.Д.” ЕООД).

По силата на договорната клауза на чл.2 от споменатия вече договор, сключен на 11.01.2005г. ответникът Б. е поел задължение да заплати на заемодателя И.И. възнаграждение, „в размер на 2,5% от печалбата на дружеството..“ (посоченото в преамбюла на договора „П.Д.” ЕООД), „..след продажба на имотите, изплащане на заема и заплащане на всички корпоративни данъци на дружеството…“

Цитираната  договорна клауза според настоящия състав на съда създава индиция за симулация в договора, сключен на 11.01.2005г. на който ищецът основава правата си и за който се твърди, че имал правната същност на договор за заем. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че Договорът за заем е правна сделка на гражданското право, докато процесният договор, видно от самото му съдържание, очевидно е сключен с нетитипична за гражданските отношения кауза - финансиране на предварително установена предприемаческа инициатива, която  при това, ще се реализира от трето за договора за заем лице („П.Д.” ЕООД).

Характеризиращо типичното основание за сключването на договора е постигнатото изрично съгласие между съдоговорителите, че се договарят предвид неустановената по делото връзка между ответника Б. и споменатото дружество. Предприемаческата инициатива на „П.Д.” ЕООД е наречена „проект“ в самия преамбюл на сключения на 11.01.2005г. договор, а страните са сключили същия договор очевидно с цел да реализират печалба, участвайки в печалбата на споменатото трето лице „П.Д.” ЕООД, ако такава бъде реализирана и понасяйки стопанския риск, ако такава печалба не бъде реализирана.

На второ място, прави впечатление, че уговорения от страните „доход“, очевидно не е обусловена нито от размера на дадената „в заем“ сума, нито от продължителността на периода, за който същата сума е ползвана от длъжника. По взаимното съгласие на страните, задължението за заплащане на процесния „доход“ е обусловено от  формирането на печалба, в следствие на търговската дейност на трето за договора лице. Размерът на платимия „доход“ също е поставен в зависимост от размера на тази печалба.

Страните в процеса, които са и страни в процесния договор обаче, очевидно нямат интерес от разкриване на симулация, която би могла да има последици, изразяващи се в противоречие с императивни правила от публичен порядък (данъчни закони, търговски закон в частта за несъстоятелност и др.), а съдът не би могъл да се произнесе служебно по въпроси, с които не е сезиран.

От формална страна, не са налице пречки страните да уговорят лихвата по договора за заем като определяема величина, наречена „доход“, защото договорната свобода позволява това.

След внимателен анализ на събраните доказателства, основавайки се на изводите на приетото без оспорване заключение на съдебно- счетоводната експертиза, съдът приема, че сумата на дължимия от ответника „доход“ по смисъла на чл.2 от споменатия договор възлиза общо на 87 769, 49 лева.

За да достигне до този извод, съдът кредитира неоспореното експертно заключение в частта по извод 3.2. на т.10 от заключението на експертизата ( стр.12 от заключението на в.л. М.). Сумата на дължимия от ответника „доход“ по см. на чл.2 от процесния договор е била изчислена като 2,5% от сумата 3 706 362, 47 лева, представляваща общ финансов резултат (печалба) от икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД за целия период от 2005г., когато е сключен договора до 2010г., намален с размера на предоставената (на практика внесена в дружеството) сума от 100 000 евро и намален с дължимия корпоративен данък за периода от 2005г. до 2010г.

Неоснователен е доводът на ответника, че задължението за заплащане на т.нар. „доход“ все още не било възникнало, доколкото не били реализирани на пазара всички обособени недвижими имоти в процесния комплекс „Е.“. Вземането за разпределяне печалба между съдружници в едно гражданско дружество не може да възникне по- късно от момента на прекратяване на дейността на дружеството, който момент е бил изрично предвиден още при сключването на договора в чл.3  т.е. до 11.01.2011г.

Неоснователен е доводът на ответника, че при изчислението на размера на дохода, следвало да бъде обхванат и общия финансов резултат (печалба/ загуба) от икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД за периода  след 2010г., тъй като страните са уговорили изрично – доходът да се изплати не по- късно от шест години от момента на сключването му т.е. на 11.01.2011г.

Неоснователен е доводът на ответника, че при изчислението на размера на дохода, следвало да бъде обхванат само финансовия резултат (печалба/ загуба) от реализацията на недвижими имоти в комплект „Е.“, вместо цялата икономическа дейност на „П.Д.” ЕООД, тъй като според чл.2 от договора, доходът се изчислява върху „..печалбата на дружеството … и заплащането на всички корпоративни данъци..“, а корпоративният данък се дължи върху общия финансов резултат, не върху финансовия резултат от отделни стопански инициативи (в конкретния случай – комплекс „Е.“).

Неоснователни са направените при условията на евентуалност правопогасяващи възражения на ответника, които бяха въведени с отговора на исковата молба.

Неоснователно е на първо място направеното от ответника възражение за погасяване на задължението за заплащане на уговорения в чл.2 от договора „доход“ - посредством „авансирани“ плащания, на парични суми, които ответникът твърди да е предоставил на ищеца: сумата от 50 000 евро на 22.04.2008г., сумата от 20 000 евро на 04.11.2008г. и сума в същия размер на 22.07.2009г., както и сумата от 89 000 евро, през месец юни на 2012г. Предоставянето на такива суми не бе установено в хода на съдебното дирене.

Неоснователно е на второ място направеното от ответника възражението за погасяване на част от задължението за заплащане на уговорения в чл.2 от договора „доход“ - чрез прихващане на претендираната от ищеца сума, срещу сумата от 40 000 евро, за която ответникът твърди да е предоставил в заем на ищеца. Вземането, с което ответникът желае да извърши прихващане не съществува, тъй като е погасено. Действително, по реда на чл.176 от ГПК, ищецът призна твърдението на ответника, че е получил от него в заем сумата от 40 000 лева, но заяви, че това парично задължение е било погасено, а тези твърдения на ищеца бяха установени категорично, посредством приетите писмени доказателства на лист № 452 и 453 от делото.

Неоснователно е на трето място и направеното от ответника възражение за погасяване на задължението за заплащане на уговорения в чл.2 от договора „доход“ – поради изтекъл срок на погасителна давност. Изводите относно падежа на възникване на задължението за заплащане на уговорения в чл.2 от договора „доход“ и момента на подаване на исковата молба мотивират извода, че давностният срок за погасяването на вземането е бил прекъснат, преди да изтече и не тече докато трае настоящия процес.

Като взе предвид всички изложени по- горе изводи, касаещи предявената от ищеца претенция за заплащане на „доход“, настоящия състав на съда намира, че искът е основателен до размер на сумата от 87 769, 49 лева. За горницата над посочената по- горе сума от 87 769, 49 лева, до пълния предявен размер на претенцията за сумата от 217 475 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Предмет на предявената претенция е вземането на мораторна лихва, което по силата на чл. 86 от ЗЗД дължи неизправния длъжник, поради забавата - да изпълни свое изискуемо и лихвидно парично задължение.

При изложените по- горе изводи относно неоснователност на вземането за претендираната главница, съдът следва да приеме тезата на ищеца, че ответникът е изпадал в забава, относно изплащането на  сумата на уговорения в т.2 „доход“, за периода, за който се претендира лихвата, а именно от 18.06.2013г. до деня, предшестващ предявяването на иска 19.08.2013г. включително.

По изчисления на съда, извършени при условията на чл.162 от ГПК (за които е приложена справка), размерът на лихвата, която ответника дължи, върху главница от 87 769, 49 лева, за периода от 18.06.2013г. до 19.08.2013г. включително, възлиза на 87 лева.

По тези съображения, предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 87 лева и отхвърлен, като неоснователен, за горницата над посочената сума и до пълния претендиран размер за 3753, 68 лева.

            По отношение на разноските:

            При изложение в мотивите изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

            Ищецът също следва да понесе отговорността за разноските, които е направил ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Релевираните от процесуалните представители на страните насрещни възражения за прекомерност на разноските за процесуално представителство, при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователни, тъй като предметът на спора определя наличие на фактическа сложност. Извършените процесуални действия са ангажирали уси.та на  висококвалифицирани процесуални представители, които и двете страни са ангажирали да представляват правата и интересите им в процеса. Броя на проведените съдебни заседание и естеството на извършените процесуални действия предполагат ангажиране на процесуални усИ.на адвокатите, които обичайно са оценими над минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Съобразно представените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК – приложени на стр. 695 и 697 от делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 892 лева, съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът – да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 10 991 лева, съразмерно с с отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ОСЪЖДА О.С.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на И.И., гражданин на Р. А., с лн ********* и адрес  – гр. ********** вх.**********, на  основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД - сумата от 87 769, 49 лева (осемдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет ст.), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2013г. до окончателното плащане, като отхвърля предявения иск в частта за разликата над присъдената сума, до пълния предявен размер на претенцията за 217 475 лева.

               

            ОСЪЖДА О.С.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на И.И., гражданин на Р. А., с личен номер ********* и адрес  – гр. ********** вх.**********,                             на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 78 лева (седемдесет и осем лева), представляваща мораторна лихва върху главница от 87 769, 49 лева, считано от 18.06.2013г. до 19.08.2013г., като отхвърля иска, в частта за разликата над присъдената сума, до пълния претендиран размер за сумата от 3753, 68 лева

 

ОСЪЖДА О.С.Б. да заплати на И.И., на  основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 2 968 лева (две хиляди деветстотин шестдеесет и осем лева), представляваща направени съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА И. И. да заплати на О.С.Б., на  основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 10 991 лева (две хиляди деветстотин шестдеесет и осем лева), представляваща направени съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: