№ 567
гр. Велико Търново, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110103244 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. И., А. Й. К. и В. Г.
К. срещу С. Д. Х., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 1
319.50 лева, дължима за неправомерно отнети 20.5 куб.м. ломен камък, както
и за сумата от 254.38 лева, представляваща лихва за забава за периода от
30.4.2023 г. до подаване на исковата молба.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор
XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с. С., който имот от
южната си страна е бил с неуредени регулационни отношения по плановете от
1958 г. и от 1972 г. Заявяват, че реалната границата между имотите е
кадастралната граница, по която техните наследодатели са направили каменна
ограда от ломен камък, до която след 1990 г. е поставена по-висока ограда от
телена мрежа на бетонни колове. Сочат, че в края на м. април 2023 г. при
посещение на имота ищцата В. И. е установила, че каменната ограда е
премахната от съседите, граничещи от юг, като в съседните от юг дворове с
идентификатори VII-401 и VIII-401 в кв. 6 са струпани на камара част от
камъните от оградата, а с друга част от тях е направена площадка за паркиране
на автомобили. Оспорват, че имотът, закупен от ответницата, е урегулиран и
че границата на същия е по бетонните колове, сложени допълнително, като
считат, че без тяхно знание и съгласие са отнети камъните от оградата,
1
построена на кадастралната граница от техните праводатели преди 1960 г.,
когато имотите на юг от оградата са били незастроени и ползвани за опитно
поле на училището в с. С.. Не приемат, че ответницата е собственик на
каменната оградата и че същата има право да се разпорежда с материала за
построяването същата, състоящ се от 20.5 куб.м. ломен камък. Твърдят, че
регулацията е изменена чрез частично изменение на ПУП за регулация със
Заповед № РД-22-2001/9.10.2023 г. и че същата вече съвпада кадастралната
граница, както и че ответницата е признала пред гл. архитект в процедурата за
частичното изменение на ПУП, че регулацията от 1958 г. и 1972 г. не е
прилагана, но въпреки това не е върнала камъните от развалената от нея
ограда, а ги ползва за строителство на площадка за паркиране в нейния имот.
В законоустановения срок ответницата оспорва предявените искове, като
намира, че същите са недопустими и неоснователни. Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства за обстоятелството, че ищците са собственици на
процесната ограда, както и по какъв начин и кога тя е осъществила
отнемането на ломения камък от същата. Заявява, че на 10.4.2017 г. е
придобила УПИ VII-401 в кв. 6 по ПУП на с. С., а на 14.4.2021 г. – и поземлен
имот с идентификатор 65200.500.401 по КККР на с. С., като твърди, че при
покупката на имотите не е виждала по северната им граница каменна ограда
от ломен камък, а единствено ограда от телена мрежа на бетонни колове.
Признава обаче, че при покупката на първия имот в същия е имало купчина
камъни, за които продавачът й обяснил, че са негова собственост. Счита, че
определената от ищците пазарна цена за 1 куб.м. ломен камък е завишена,
като оспорва и срещу сочения размер на оградата, който счита за неточен и
завишен. Оспорва и твърдението, че при съставянето на нотариалния акт от
2003 г. е допусната грешка относно уреждането на регулационните отношения
между имотите.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният
представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърлянето на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 59 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД.
2
В случая по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че тримата ищци са собственици на поземлен имот
с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с.
С., а ответницата е собственик на УПИ VII-401 в кв. 6 по ПУП на с. С. и на
поземлен имот с идентификатор 65200.500.401 по КККР на с. С..
От показанията на св. Т. М. става ясно, че именно той е продал на
ответницата УПИ VII-401 в кв. 6 по ПУП на с. С. и поземлен имот с
идентификатор 65200.500.401 по КККР на с. С., съответно през 2017 г. и през
2021 г. Свидетелят заявява, че навремето, когато имотите са купувани от
неговите наследодатели, същите са били заградени с бодлива тел и със
салкъмови клони, като впоследствие от северната им страна е поставена
ограда от плетена тел на циментени колове. Отрича имотите някога да са
имали каменни огради. Сочи, че от северната страна в един от прехвърлените
от него имоти е имало струпани камъни, които са от съборена плевня на
неговия свако И. П.. Заявява, че камъни са вземани и от две местности на с. С.,
тъй като свако му е щял да строи жилище в имота. Твърди, че като е продал
имота на ответницата, й е продал и камъните в същия.
От показанията на св. М. М. става ясно, че в качеството си на полицейски
служител, отговарящ се с. С., същият е посетил имота на ищците и е снел
писмени обяснения от ищцата В. И.. Заявява, че на място е установил телена
ограда на бетонни колове, както и камъни по земята, без обаче да е
категоричен дали тези камъни са били в имота на ищците, или в този на
ответницата.
Според показанията на св. М. Ч. навремето същият е имал имот, който е
бил съседен с този на ищците. Заявява, че от южната страна на неговия имот
откъм имота на роднините на ищците никога не е имало каменна ограда, а е
имало ограда от плетена тел. Заявява, че в намиращите се в района имоти не е
имало каменни дувари, а спорните камъни са били в мястото, в което
понастоящем има сервиз.
В показанията си св. М. Ц. – съжител на ответницата, заявява, че каменна
ограда между процесните имоти никога не е имало, а камъните, които имат
предвид ищците, са били в имота, който ответницата е закупила от св. Т. М..
Твърди, че пред него св. Мицов е заявил, че въпросните камъни са носени в
имота от неговия свако. Сочи, че реалната граница между процесните имоти е
3
по оградата от плетена тел, разположена на колове.
От заключението на изготвената оценъчна експертиза става ясно, че
пазарната стойност на 20.50 куб.м. ломен камък възлиза на 1 051.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за
недоказан.
За основателността на предявените искове ищците следваше да установят,
че собственият им поземлен имот с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по
кадастралния и регулационен план на с. С. от южната си страна е бил с
неуредени регулационни отношения по плановете от 1958 г. и от 1972 г., че
реалната границата между техния имот и имота на ответницата е
кадастралната граница, по която именно техните наследодатели са направили
каменна ограда от ломен камък, че въпросната ограда е премахната от
ответницата, която е усвоила материала от оградата, размера на
претендираното обезщетение, изпадането на ответницата в забава, както и
размера на претендираната мораторна лихва.
В случая от ангажираните по делото доказателства по никакъв начин не се
установиха твърденията на ищците, че собственият им поземлен имот с
идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с. С.
от южната си страна е бил с неуредени регулационни отношения по плановете
от 1958 г. и от 1972 г., че реалната границата между техния имот и имота на
ответницата е кадастралната граница и най-важното – че по тази граница
именно наследодателите на ищците са направили каменна ограда от ломен
камък.
В тази връзка от страна на ищците не се представиха каквито и да било
доказателства, а напротив – ответницата, чрез разпитите на св. Т. М. и на св.
М. Ч. /допуснат по искане на ищците/, доказа, че по границата между имотите
на страните никога не е имало каменна ограда. Нещо повече, от показанията
на св. Мицов стана ясно, че в един от имотите на ответницата към момента,
когато този имот й е бил прехвърлен от св. Мицов, е имало струпани камъни,
които камъни са пренесени от свакото на свидетеля назад в годините.
Въпросните показания се потвърждават и от тези на св. Чонов, който заявява,
че преди години е бил съсед на ищците и че между имотите никога не е имало
каменни дувари.
Не беше установено също, че дори някога по границата помежду си
имотите на страните да е имало ограда от ломен камък, именно ответницата е
развалила същата и е усвоила материала от нея. Както вече беше посочено, в
показанията си св. Мицов заявява, че в северната страна на един от
прехвърлените от него имоти е имало струпани камъни, които са от съборена
плевня на неговия свако И. П., т.е. установява се, че ответницата е използва за
свои нужди камъни, но не от ограда между имотите, а от струпани такива в
придобития от нея имот. В тази си част показанията на св. Мицов се
потвърждават от тези на св. Чонов.
Горното води до извод за неоснователност на предявените искове.
По разноските.
4
Предвид изхода на делото, ищците следва да заплатят на ответницата
сумата от 400.00 лева за направените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. И., ЕГН **********, А. Й. К., ЕГН
********** и В. Г. К., ЕГН ********** срещу С. Д. Х., ЕГН **********
искове за осъждането на ответницата за сумата от 1319.50 лева, дължима за
неправомерно отнети 20.5 куб.м. ломен камък, както и за сумата от 254.38
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.4.2023 г. до подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, А. Й. К., ЕГН ********** и В. Г. К.,
ЕГН ********** да заплатят на С. Д. Х., ЕГН ********** сумата от 400.00
/четиристотин/ лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5