№ 1157
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216954 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. А., подадена чрез адв. С. П. от АК-
Пловдив против издаден срещу жалбоподателя Електронен фиш серия К №
9321896 от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, тъй като при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и същият е издаден при
неправилно приложение на материалния закон. С оглед на тези съображения
се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява,
като по делото е постъпила писмена молба от адв. П. с изложено становище по
същество и искане за отмяна на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на
жалбоподателя на направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода
на производството, в размер на 400 лева.
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
тъй като от страна на АНО не са представени доказателства за датата на
връчване на обжалвания ЕФ на жалб. А.. С оглед на това, съдът намира, че
срокът за обжалване на електронния фиш, предвиден в разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗАНН не е започнал да тече и подадената срещу него жалба е
допустима, тъй като освен в срок, тя е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, имащo правен интерес да го обжалва. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, а именно писмо рег.
№УРИ313000-3511/28.02.2025 г. от ОДМВР-Перник, се установява, че на
03.06.2023 г. жалб. М. В. А. е подал до органите на МВР заявление, с което е
заявил, че е изгубил издаденото му СУМПС *********. С оглед на това
документът е бил обявен за невалиден, считано от 07.06.2023 г.
От представената по делото справка картон на водач е видно, че на
името на жалб. М. В. А. има издадено ново ****************** г., валидно
до 06.07.2030 г.
На 09.09.2023 г., в 11:34 часа, в гр. София, ********************* с
посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“, водач на МПС
марка/модел „Ф. ***************, е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, като при разрешена скорост на движение за населено
място 50 км./час, въведено с п.з. В 26 се е движел със скорост 72 км/час /след
приспаднат допустим толеранс в полза на водача от 3 км./ч./ – превишаване на
разрешената скорост с 22 км/час. Нарушението е заснето с АТСС „Cordon M2”
с №MD 1192. Установено е от справка в информационните масиви на МВР, че
собственик на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице
“**************, със управител и законен представител М. В. Д., на която за
извършеното нарушение и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.182, ал.2 от ЗДвП е
издаден и връчен ЕФ серия К №8101385.
След получаване на така издадения ЕФ, в ОДМВР-Перник е подадена
писмена декларация на 30.04.2024 г. от името на М. Д., с която се декларира,
че към датата на нарушението е предоставила ползването на МПС, с което е
извършено нарушението на лицето М. В. А., като към декларацията е
приложно копие на СУМПС *********, издадено на името на М. В. А., което
2
както бе посочено по-горе е било обявено за невалидно на 07.06.2023 г.
С оглед на това и на осн. 189,ал.5 от ЗДвП, за извършеното нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на 08.07.2024 г. е издаден ЕФ серия К № 9321896
на М. В. А., а първоначално издаденият на М. В. Д. бил анулиран.
Така приетата фактическа обстановка се установява от всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства /посочени в
гореописаната фактическа обстановка/, като между тях не са налице каквито и
да е противоречия, които да налагат подробното им посочване и обсъждане.
Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от показанията
на разпитаната в качеството на свидетел М. В. Д. в частта, в която даде
показания за това, че не познава жалб. М. В. А., че същият никога не е бил
служител на “************** и никога не му е било предоставено за
управление МПС, собственост на дружеството, включително и МПС
марка/модел „Ф. ***************, при управление на което е извършено
нарушението, за което е издаден процесният ЕФ серия К №9321896.
Обстоятелствата, при които св. Д. твърди, че е била подписана от нея
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие от която се намира на л.27 от
делото, както и представена пред органите на МВР, съдът намира за
подозрителни и съмнителни, както и на навеждащи на извод за извършен
състав на документно престъпление, поради което счита, че заверени преписи
от настоящето решение, наред с всички материали по делото следва да се
изпратят на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление,
след влизане на решението в сила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на СРС достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
По отношение на авторството на деянието законодателят е предвидил
оборима презумпция в разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 или 2,
3
като е предвидил, че за извършеното нарушение е отговорен собственикът на
МПС, на който следва да се издаде електронният фиш, а когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В 14-дневен срок от
получаването му лицето срещу което е издаден ЕФ заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
В конкретния случай, при спазване на описаната в закона процедура ЕФ
серия К №8101385 е издаден на законния представител на ЮЛ - собственик на
МПС, с което е извършено нарушението – св. М. Д.. След като от нейно име е
подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е посочен жалб. М. В. А.
като лице, на което е предоставено МПС, с което е извършено нарушението, с
приложено копие от неговото СУМПС, органите на СДВР само формално са
изпълнили задълженията си, като са издали ЕФ серия К №9321896 на жалб.
А., без дори да проверят дали е валидно СУМПС *********, издадено на
името на А. негов и копие от което е представено с декларацията, подписана от
М. Д.. В хода на настоящето производство несъмнено бе доказано, че
СУМПС *********, издадено на името на жалб. М. В. А. е било обявено за
невалидно много преди извършване на нарушението, за което е издаден
обжалваният ЕФ, а именно на 07.06.2023 г., което е можело да бъде проверено
и установено от органите на МВР.
При така описаната правна уредба на реда за ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушения, установени и
заснети с автоматизирано техническо средство или система, съотнесена към
конкретната фактология, настоящият съдебен състав счита, че досежно
авторството на деянието, както презумпцията за собственика на МПС, с което
е извършено нарушението, така и презумпцията за посочения от него
ползвател, на когото е декларирал, че е предоставил ползването на МПС е
оборима. В настоящето производство, тази презумпция беше успешно
оборена, доколкото представеното с декларацията на М. Д. копие от СУМПС
4
*********, издадено на името на сочения за ползвател на МПС и за
нарушител М. В. А. е било обявено за невалидно още на 07.06.2023 г. При
това положение, органите на МВР, преди да ангажират административно-
наказателната отговорност на посоченото лице, е следвало да направят
елементарна справка за това дали СУМПС, копие от което е представено е
валидно и ако не е – кога е обявено за невалидно /преди или след деянието/.
Отделно от това, самата св. М. В. Д. изрично заяви, че не познава жалб. М. В.
А., че същият никога не е бил служител на “************** и никога не му е
било предоставено за управление МПС, собственост на дружеството,
включително и МПС марка/модел „Ф. ***************, при управление на
което е извършено нарушението, за което е издаден процесният ЕФ серия К
№9321896.
При така установените факти, се налага несъмненият извод за това, че
предвидената от законодателя оборима презумпция относно авторството на
деянието е успешно оборена, събрани са доказателства за това, че жалб. А. не
е автор на деянието, поради което обжалваният ЕФ следва да бъде отменен,
като неправилен /поради недоказано авторство/, независимо, че е спазена
законовата процедура при издаването му.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
В конкретния случай, с оглед изхода на делото / отмяна на обжалвания
ЕФ/ правото на разноски възниква за жалбоподателя А., доколкото по делото
той бе представляван от упълномощен процесуален представител, макар и
представителството да се изразява само в подаване на писмени молби по
делото, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв., съобразно приложения по делото договор за правна защита и
5
съдействие.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е СДВР, която
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. В. А. направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., тъй като съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено в
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в СРС. Видно е, че с
оглед на материалния интерес /глоба от 100 лева, т.е. при интерес до 1000.00
лева/ размерът на претендираните разноски е съобразен с посоченото
адвокатско възнаграждение в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., което се използва за осреднен ориентир от
съдилищата при присъждане на разноски.
Така мотивиран и на осн. чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №9321896, издаден от СДВР, с
който на М. В. А., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на М. В. А., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд- гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Заверени преписи от материалите по делото да се изпратят на СРП за
преценка наличието на данни за извършено престъпление, след влизане в сила
на настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6