РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Благоевград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102536 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител, с
рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б., Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес
на кантората в гр. Б.. „Т. А.” № , ет., офис с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул..
„Т.А. №, ет., чрез адвокат С. Б., с която срещу О. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул.
"Б. № е предявен установителен иск - с правно основание: чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧ. и ТТРЗЧ..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С
разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК -
чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на
ответника. На 02.08.2021г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и
постоянен адрес по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса,
уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.
Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в
законоустановения двуседмичен срок ответникът или упълномощено от него лице не се е
явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и чрез работодател или място на
осъществяване на търговска дейност, поради неустановен работодател от извършената
справка от регистрите на НАП. С оглед на това съдът приема, че е налице редовност на
връчването на съобщението по смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което
съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея следва са приложени
към делото, а на ответника е назначен особен представител, доколкото хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК предвижда задължително процесуално представителство.
В срока по чл.131 ГПК от особения представител е постъпил писмен отговор. Извършена
е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, произнасяне по доказателствата и съобщаване на
проект на доклад.
Твърди се от ищеца, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран
1
под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен
съд - гр. Б..
Твърди се, че на 08.10.2018г. пред ищеца, в качеството на частен съдебен изпълнител е
постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от Община Б., с което
основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧ. във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 от
ДОПК Община Б. е възложила за събиране задълженията на ответната страна О. Г. К., с ЕГН
**********, от гр. Б. ул. "Б. № по Акт за установяване на задължения по декларации
/АУЗД/ № DT000338/23.11.2017n на Община Б.. След извършена проверка и ищецът сочи,
че е установи отправеното искане за законосъобразно и че са спазени законоустановените
изисквания, поради което е разпоредено и образувано срещу длъжника изпълнително дело
под номер 393 по описа за 2028 год. Твърди се, че на длъжника по изпълнителното дело е
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 22379/14.11.2018г., в която е указан
размера на задължението, включително и дължимите по изп.дело такси и разноски, като
поканата е връчена на 23.11.2018г.
Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си в срок за доброволно изпълнение в
хода на изпълнителното производство се сочи, че ищецът, в качеството на Ч., е предприела
действия по изготвяне и връчване на книжа и изпращане на книжа и документи и др.
действия с оглед принудително събиране на вземането, като за извършените действия
взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.
Сочи се, че с Уведомление с вх.№ 19982/12.10.2020 год. Взискателят — Община Б.е
уведомил, че задълженията по АУЗД, предмет на изпълнителното дело са погасени след
образуване на изпълнителното дело, като е направено искане за прекратяване на делото след
като бъдат събрани дължимите към Ч. такси. В тази връзка се сочи, че е начислила и такса
по т.26 от ТТРЗЧ. с оглед размера на вземането.
Във връзка с дължимите по изпълнителното дело такси, които не са били заплатени
авансово от взискателя, по делото се сочи, че е изготвена Сметка. №38448/04.03.2021 год., в
която са посочени извършените действия по изп.дело и начислените такси по
т.3,4,5,10,26,31 от ТТРЗЧ., а именно такса по т.З от ТТРЗЧ. /извършване на всяка справка за
длъжника и неговото имущество/ - общо 30.00 лв. без ДДС; такса по т.4 от ТТРЗЧ.
/изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/ - общо 20.00 лв.
без ДДС; такса по т.5 от ТТРЗЧ. /изготвяне и връчване на книжа/ - общо 100.00 лв. без ДДС;
такса по т.10 /искане до съдията по вписвания за вписване или вдигане на възбрана/ - 30 лв.
без ДДС; такса по т.26 от ТТРЗЧ., в размер на 87.98 лв. без ДДС; допълнителни разноски по
т.31 от ТТРЗЧ. в размер на 32.70 лв. без ДДС; С начисляването на 20%ДЦС вземането се
равнява на общата сума от 354.28 лв.
Изтъква се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№ 7178/09.03.2021 год., ведно с
изготвената сметка, като му е указано, че при неплащане на задължението в дадения срок, Ч.
ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същите са редовно връчени
на 17.03.2021 год. До настоящия момент длъжникът О. Г. К. не е заплатила дължимите към
Ч. В. Т. такси по изп.д. №393/2018 год. в размер на 354.28 лв. /триста петдесет и четири лева
и двадесет и осем/ с ДДС.
Посочва се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧ. и ТТРЗЧ. дължимите такси и разходи
по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в
последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено дължимите
такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени такси и
разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер / чл. 79,
ал.З от ЗЧ./.
Подробно се изтъкват правни доводи за дължимост на претендираните такси и разноски
по посоченото изп.дело.
Поради липсата на плащане на дължимите такси е подадено заявление, като по
образуваното заповедно производство от заповедния съд на ищеца, като заявител са дадени
указания по чл.415 ГПК и на това основание се обосновава правен интерес от предявяване
на искането.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства чрез
2
приобщаване на материалите по заповедното производство 1003/2021г. по описа на РС Б.,
впоследствие уточнено с допълнителна молба и по изложени мотиви.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил писмен
отговор.
Прави се възражение за недопустимост на иска. Аргументите в тази насока са, че по
изпълнително дело № 393/2018г. по описа на ищеца В. Й. Т. - Частен съдебен изпълнител с
per. № 795, с район на действие БлОС, са били извършени редица изпълнителни действия, за
които не са били събрани авансово дължимите за това такси от взискателя, като се твърди,
че за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с
тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово от взискателя. Съгласно изрично признание за
това от ищеца се твърди, че на това основание тази страна не разполага с иск по чл. 410 ГПК
срещу ответника, предвид изложените с исковата молба твърдения.
В настоящия случай ищецът претендира дължимостта на посочените в исковата молба
такси и разноски по изпълнението от ответника, а същевременно търси съдебна защита по
реда на чл. 410 ГПК. Твърди се, че според практиката на ВКС редът по чл. 410, ал. 1 ГПК е
приложим само срещу взискателя в случаите, когато длъжникът не отговаря за таксите и
разноските по изпълнението. Обратното - в случай, че ответникът отговаря за таксите и
разноските по изпълнението, каквито са твърденията на ищеца, то последният е следвало да
ги събере от ответника в хода на висящото изпълнително производство съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК.
По така направеното възражение съдът счита, че същото касае съществото на спора, а
именно дали и доколко в полза на ищеца е възникнало изискуемо притезания на
поддържаното основание и размер.
Също така по отношение на същото следва да се даде възможност и на ищеца да изрази
становище и респ. да се посочат доказателства в насроченото открито с.з.
В писмения отговор от ответника иска се оспорва и по същество като неоснователен.
Оспорват се всички твърдения на ищеца, изложени в исковата молба.
Оспорва се дължимостта на претендираните суми както по основание, така и по размер,
като се твърди, че не е ясно за извършването на какви изпълнителни действия са били
начислени твърдените такси, както и дали тези действия са били действително извършени.
Оспорва се, че претендираните такси и разноски са били законосъобразно определени и
изчислени.
Счита се, че начисляването на твърдените от ищеца такси и разноски е извършено при
несъблюдаване на законовите и подзаконови разпоредби и е било нарушение от страна на
Ч..
Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение, че на ответника е била редовно
връчена ПДИ, както и че ответникът е бил надлежно уведомен за започналото против него
принудително изпълнение по изпълнително дело № 393/2018г.
На следващо място се твърди, че процесното изпълнително дело е било перемирано, като
се твърди, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години след образуването на делото, поради което същото е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, на 08.10.2020 г. - по силата на закона без
да е необходим акт на Ч. - преди постъпването на Уведомление вх. № 19982/12.10.2020 г. по
процесното изпълнително дело по описа на ищеца.
Твърди се още, че са налице следните изключения относно отговорността на длъжника за
претендираните такси и разноски по изпълнението, а именно: изключението, предвидено в
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно което разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, както и
изключението, предвидено в чл. чл. 79, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК, съгласно което
длъжникът не отговаря за таксите и разноските по изпълнението в случай, че
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя.
Твърди се и, че е налице и изключението, предвидено в чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, че
3
разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати
съгласно чл: 433 ГПК по-конкретно считаме, че делото е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 6 ГПК, поради невнасяне на дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението.
Отделно от гореизложеното се оспорва, че твърдените в исковата молба изпълнителни
действия са били действително извършени и че за същите се дължи плащане от ответника.
Твърди се, че е налице и изключението, предвидено в чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК съгласно
което длъжникът не отговаря за таксите и разноските за изпълнителни способи, които не са
приложени. Оспорва се, че са налице доказателства за действителното извършване на
посочените в исковата молба изпълнителни действия, за които се твърди, че се дължи
плащане от страна на ответника. Дори обаче да се приеме обратното, то се оспорва, че
същите са дължими, доколкото се сочи, че не са били необходими, с оглед събирането на
дълга, доколкото е налице извършено доброволно плащане от страна на ответника директно
на неговия кредитор, а не чрез ищеца частен съдебен изпълнител, поради което
извършването и таксуването на твърдените изпълнителни действия се явява ненужно
обременяване на ответника с такси и разноски по изпълнението, които не са били
необходими.
Твърди се, че разноските по изпълнението следва да са били извършени и необходими,
като в подкрепа на тази теза са обосновават доводи и от съд.практика.
Оспорва се дължимостта на такса по т. 26 от ТТРЗЧ. в размер на 87,98 лева без ДДС,
доколкото тази такса се твърди, че се определя върху размера на събраната от съдебния
изпълнител сума. Такава събираемост в случая се твърди, че не е налице, доколкото
ответникът е изплатил изцяло задължението си директно на неговия кредитор, като липсва
резултат от извършените от ищеца изпълнителни действия по образуваното при него срещу
ответника изпълнително дело; не е налице събрана от ищеца сума, за което да му се следва и
такса по т.26 ТТРЗЧ..
Дори да бъде прието обратното, се оспорва, че таксата по чл.26 ТТРЗЧ. е била определена
и начислена законосъобразно.
Оспорва се и дължимостта на таксата по т. 31 от ТТРЗЧ. за допълнителни разноски в
размер на 32,70 лв. без ДДС, като се твърди, че не е ясно какви са те, както и не са
представени доказателства за извършването им, както и че липсва пълна индивидуализация
на законовото основание, на което е начислена твърдяната такса, предвид наличието на
десет различни хипотези, предвидени в т. 31 от ТТРЗЧ.. Непосочвайки конкретно основание
за начисляване на цитираната такса, не става ясно за каква точно услуга е начислена същата
и съответно дали е реално извършена от съдебния изпълнител.
Оспорва се начисляването на данък добавена стойност върху твърдените в исковата молба
такси и разноски по изпълнението.
Оспорва се и наличието на надлежно връчване на ответника на сметка за размера на
таксите и разноските по изпълнението, съставена в съответствие с изискванията на чл. 79
ЗЧ., като подробно фактически и и правно също се обосновава и този довод на ответника.
Твърди се, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 отЗЧ. и
следователно не е настъпила изискуемостта на процесното вземане.
Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатени такси във връзка с настоящото съдопроизводство, като същите
се счита за недоказани по основание и размер.
При поддържане на подробни фактически твърдения и правни доводи в горната насока се
обосновава неоснователност на иска.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възражения, претендирани от ответника - правно основание на предявения иск -
положителен установителен по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.410 ГПК вр.
чл. 79 от ГПК, вр. чл. 78, 79 от ЗЧ. и ТТРЗЧ. .
В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява
се от процесуален представител, който поддържа иска, сочи писмени доказателства. По
същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск. Подробни
4
съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответника, редовно призован не се явява. С писмено становище и
бележки назначеният на ответника особен представител поддържа подадения отговор,
оспорва по същество иска, като поддържа, че не се дължат претендираните суми на
изложените основания и оспорвания.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно –
счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представеното копие на изпълнително
дело № 393/2018г. по описа на Ч. В. Т., рег. № 795, район на действие ОС-Благоевград, че
ищецът е частен съдебен изпълнител, пред който по молба вх. № 19083/08.10.2018г от
Община Б., на основание 2, ал. 2, и 3 от ЗЧ. и вр. с чл. 163, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от
ДОПК е възложила на Ч. събирането на публично вземания срещу О. Г. К. на основание
АУЗД № DT000338/23.11.2017г. Към молбата е приложена справка – задължения, като
разпечатка от информационния масив на Дирекция „МДТ” при Община Б. за задълженията
от приходи на населението към 02.10.2018г, както и препис от самия акт за установяване на
задължение по декларация № DT000338/23.11.2017г.
В молбата е посочено, а и в АУЗД се съдържа информация, че размера на дълга към
момента на образуване на делото е 219,84 лв., представляващ данък върху недвижимите
имоти за периода от 2012 – 2017г. и лихва за просрочие от 75,55 лв. и сумата от 367,74 лв.
такса за битови отпадъци за същия период и лихва за просрочие от 134,57 лв.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал да бъде
изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки в
НАП и справки до КАТ за наличие на автомобили, като изрично на Ч. е възложено и
извършване на действия по чл. 18 от ЗЧ. и определяне на начин на изпълнение.
С Разпореждане от 19.10.2018г., на основание чл.426 ГПК Ч. е разпоредил образуване на
изпълнително дело с взискател Община Б. и длъжник О. Г. К.. Към този момент е изготвена
и сметка дълг.
Установява се от материалите от изпълнителното дело, че ищецът, в качеството му на Ч.
по образуваното ИД № 393/2018г. е извършил проучвания на имущественото състояние на
длъжника чрез изискване на информация и документи от НАП, НБД, както следва:
Извършила е справка в НБД „Население“ - по постоянен и настоящ адрес на лицето от
09.10.2018г. На 19.10.2018 г. с изх. № 20320 Ч. е адресирала до Директора на ТД на НАП
офис Б. искане за издаване на документ -на основание чл. 191, ал. 3 и ал.4 от ДОПК и на
осн. чл. 74, ал. 1, т. 4 ДОПК с информация относно притежавани недвижим имоти, движими
имоти, декларирани доходи през изтеклата данъчна година, трудови договори, банкови
сметки, съдружник в търговско дружество, данни за осигуряване. Документът е подписан с
ел. подпис. Постъпила е Справка за наличие/липса на задължения към ТД на НАП вх. №
20154/25.10.2018г. Ч. е изготвила и справка за действащи трудови договори на длъжника
към 23.10.2018г. и справка – данни да осигуряваното по ЕГН за периода от 01.09.2017 –
31.12.2018г.Изготвена е и справка за банкови сметки и сейфове и сейфове на физическо
/юридическо лице от 06.11.2018г. , а от ТД на НАП е постъпило и удостоверение за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки, с вх.№ 20973/02.11.2018г.
Ч. е изготвил сметка за размера на дълга към 14.11.2018г.
Ч. е изготвил и запорно съобщени до ПИБ АД , подписано електронно и из-пратено с
известие за доставяне до ПИБ АД.
До Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР Б.Ч. е изпратил и запорно съобщение
за налагане н запор върху лек автомобил. Съобщението е изпратено и получено от третото
задължено лице.
На 14.11.2018г. Ч. е изготвил сметка № **********, ведно с фактура с получател
взискателя за сумата от 60,80 лв. с ДДС която включва 20 лв. за образуване на изп.дело, 10
лв. за извършени две справки за длъжника и имуществото му и 20 лв. за изготвяне на
5
покана, призовка, препис от жалба и др.
До длъжника е изпратено ПДИ и връчена на 23.11.2018г.
На 30.11.2018г. е изготвена нова сметка и фактура за дължимите такси, в която е
включена сумата от 0,80 лв. за допълнителни разноски.
На 10.12.2018г. Ч. е изпратил писмо до взискателя с изпращане на информация и
кредитни известия.
На 13.12.2018г. от Ч. е изготвена нова сметка и фактура за дължимите такси по изп.дело.
С протокол от 28.01.2019г. Ч. е отсрочил насрочения за същата дата опис на движими
вещи на длъжника.
На 27.01.2020г. от Ч. е извършена нова справка за трудови договори на длъжника по нова
молба от 14.01.2020г. от взискателя за извършване на изпълнителни действия – запор на
трудови възнаграждения на длъжника.
Постъпила е и справка от БНБ от регистъра на банковите сметки и сейфове.
На 20.07.2020г. Ч. е извършил справка и в Службата по вписванията за имоти на
длъжника .
На същата дата е извършена и актуална справка за трудовите договори на длъжника.
На 05.07.2020г. Ч. е изпратил писмо до Агенцията по вписванията за изискване на
документи.
На 10.09.2020г. е изготвена сметка за размера на дълга към датата на изготвяне на
сметката в общ размер от 1 141,90 лв.
На 10.09.2020г. Ч. е изготвил Постановление за налагане на възбрана върху недвижим
имот, а на 11.09.2020г. е изготвена и изпратена до съдия по вписванията молба за вписване
на възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника.
На 23.09.2020г. до взискателя е изпратено писмо за заплащане на таксите за вписване на
възбрана върху имот на длъжника.
На 05.10.2020г. от взискателя е постъпило уведомление до Ч., че на 02.10.2020г.
длъгникът е заплатил изцяло дължимите задължения, поради което се иска прекратяване на
образуваното изп.дело № 393/2018г.
На 12.10.2020г. от Ч. е изготвена нова сметка за размера на дълга към тази дата в размер
на 360,09 лв.
На 10.09.2020г. до длъжника е изпратено писмо от Ч., с което се уведомява за наложената
възбрана, което писмо е получено от длъжника на 01.10.2020г.
На 12.10.2020г. от Ч. е изготвено писмо до длъжника, с което го уведомяват, че във връзка
с изпълнението дължи общо сумата от 354,28 лв. с ДДС, от която: 216 лв. /с ДДС/
обикновени такси с ДДС, съгласно ТТР към ЗЧ., 6,30 лв. – т.31 от ТТР към ЗЧ., 105,58 лв.
/с.ДДС/ - пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧ. и 26,40 лв. – такси към
държ.институции на осн.чл.431 от ГПК. Писмото е връчено на адресата на 29.10.2020г.
На 04.03.2021г. от Ч. е изготвена сметка № **********, с която са начислени като
дължими от длъжника следните такси: 30 лв. извършване на справка за длъжника и
имуществото му – по т.3; 20 лв. по т.4 – изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа; 100 лв. – т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка,препис от жалба, уведомление или книжа, включително
за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и ал.3 от ГПК; 30 лв. – т.10 – искане
до съдия по вписванията за вписване или вдигане на възбрана; 32,70 лв. допълнителни
разноски по т.31; 87,98 лв. пропорционална такса по т.26 – за изпълнение на парично
вземане или общо сумата от 267,98 лв. без ДДС и с ДДС от 53,60 лв. или общо с ДДС 354,28
лв.
Предвид незаплащане на дължимите разноски, Ч. депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. №
1002/2021г. по описа на Районен съд Б.. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № 93588/20.04.2021г. с която е разпоредено длъжникът О. Г. К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б. ул. „Б. № да заплати на кредитора Частен
6
съдебен изпълнител В. Й. Т. с ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧ., с район на действие - ОС
Б., с адрес гр. Б., ул. „Т.А.“ № , ет. , офис , с адвокат С. М. Б., следните суми: сумата от
354,28 лв. /триста петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ с ДДС, дължима сума,
представляваща незаплатени такси и разноски, начислени по изп.д. № 393/2018г. по описа
на Ч. В. Т. рег. № 795, район на действие Окръжен съд - Б., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото,
както и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/- заплатена държавна такса и сумата от 300,
00 лв. /триста лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобщението ведно с издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане от 21.06.2021г. заповедният
съд е дал указания до заявителя-ищец в настоящото производство за предявяване на
установителен иск, които са връчени на 12.07.2021г.
Видно от данните по заповедното производство по същото е приложена входирана искова
молба на 10.08.2021.
Съдът по настоящото дело е изискал справка от служба „Деловодство“ при РС-Б. по гр.д.
№ 2536/2021г. по описа на РС- Б. и по ч.гр.д. № 1002/2021г., която е докладвана ведно с
преписи от същите дела на 29.04.2022г. От същата се установява, че в РС- Б. са образувани
две заповедни производства от ищеца в настоящото дело срещу ответника-ч.гр.д. №
1002/2021г. и ч.гр.д. № 1003/2021г. Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №
1003/2021г., както и от постъпилите със справката от РС- Б. копия на заявление, заповед за
изпълнение, съобщение и искова молба по ч.гр.д. № 1002/2021г. по описа на РС-Б. е, че
действително е допусната грешка като исковите молби по двете ч.гр.д. са разменени. В
същото време обаче е видно, че са представени в заповедните производства в указания
едномесечен срок. След издаване на Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1003/21г. по описа
на PC Б. ищцата е уведомена на 14.09.2021г. на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за
възможността да депозира искова молба. В законоустановения едномесечен срок е
депозирала на 11.10.2021 год. искова молба, като обаче по погрешка същата искова молба е
приложена по другото частно гр.д.№1002/21г., а по настоящето е приложена исковата молба
депозирана по ч.гр.д.№1002/21г. която реално е входирана на 10.08.21 г. в едномесечния
срок на уведомлението по ч.гр.д.№1002/21г.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е прието като доказателство по делото. Според заключението на вещото лице
посочените действия в приложената по делото Сметка № 38448/04.03.2021 г., издадена от Ч.
В. Т. и получател - О. Г. К. на обща стойност с ДДС – 354,28 лева, по отделни видове са
както следва: -такса по т. 3 от ТТРЗЧ. /справки за имущественото състояние на длъжника/ в
размер на 30.00 лева без ДДС; - такса по т.4 от ТТРЗЧ. /изпращане на документи по
пощата/ - общо 20,00 лв. без ДДС; - такса по т.5 от ТТРЗЧ. /изготвяне и връчване на книжа/ -
общо 100.00 лв. без ДДС; - такса по т.10 /за вписване на възбрана/ - общо 15 лв. без ДДС; по
т.10 /за вдигане на възбрана/ общо 15 лв. без ДДС; - такса по т.26 от ТТРЗЧ. - в размер на
87,98 лв. без ДДС; - допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧ. в общ размер на 32,70 лв. без
ДДС. С начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата сума от 354,28 лв.
Експертизата е посочила документите, от които вещото лице е приело, че се установява, че
посочените в сметката действия са извършени, като всички извършени от Ч. действия и
тяхната стойност вещото лице е посочило и описало в табличен вид – справка № 8.
Според вещото лице посочените суми в Сметка № 38448/04.03.2021г. съответстват на
тези по ТТРЗЧ.., размерът на такса по т.26 от ТТРЗЧ. е за 87,98 лв. без ДДС (105,58 лева с
ДДС). По изп.д. няма данни ответникът да е заплатил претендираните по Исковата молба
такси и разноски по изпълнителното дело - в размер на 354,28 лева с ДДС, като взискателят
е заплатил на 13.01.2021г. авансово такси и разноски в размер на 15,70 лв. /по т.31 от
ТТРЗЧ./, предмет на Сметка № 38448/04.03.2021г. и общо в размер на 32,70 лв. Вещото
лице потвърждава, че са извършвани допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧ. в размер на
32,70 лв. и сумата съответства на посочената в Сметка № 38448/04.03.2021г.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният установителният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
7
1 ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЧ..
Искът е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен
срок, считано от получаване на разпореждането по чл.415 ГПК, за ищеца е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
е връчена при фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, при които условия за заповедния съд съществува
задължение по процесуалния закон да даде указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответната страна, поддържано от
особения представител, че искът е недопустим, поради твърдението, че дължимите такси са
били дължими от взискателя авансово. Това възражение има отношение по съществото на
спора, а не по отношение на допустимостта му.
Правния интерес и допустимост на иска се обуславя не от факта дали са били дължими
или не авансово вноски от взискателя, а от вида на предявения иск. За допустимостта му е
достатъчно да се установи, че е подаден в месечния срок от получаване на указанията на
заповедния съд за това и при поддържане на идентично правопораждащо основание и
размер, както в заповедното, така и в исковото производство.
По изложеното възражението на ответната страна относно недопустимостта на процеса,
предвид вида и естеството на предявения иск - по чл.422 и сл. ГПК, е неоснователно.
Разгледан по същество:
По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело № 393/2018 г. по описа
на Ч. В. Т.. Установи се също така, че претендираните от ищеца такси и разноски по
изпълнителното дело не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧ. за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да де
даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С
настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се
прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е
уведомил за изплащане на цялото вземане с молба с вх.№ 19982/12.10.2020г. при Ч., с която
молба писмено е поискал прекратяване на изпълнението. От тук следва изводът, че след дата
12.10.2020г. всички начислени разноски са недължими от страна на длъжника. За
настъпване прекратяването на производството по силата на закона е без значение дали има
или не, както е в случая, издаден изричен акт за това от Ч..
След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК - по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането
на разноските по изпълнението, направени до прекратяването.
Плащането на спорното вземане е направено от длъжника директно на кредитора, но след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си
след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно
чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи
такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума
8
за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на
длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането
пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Релевантно е само да
се установи, че плащането на кредитора, в качеството му на взискател е извършено след
образуване на изпълнителния процес, за който факт няма спор по делото, а и е установен
пълно и главно.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на IV г. о. и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д.
№ 920/2009 г. на IV г. о., в които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са
за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е включено
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В случаите на
плащане след образуване на изпълнителното дело дори и последното впоследствие да се
прекрати на някое от основанията по чл.433 ГПК длъжникът дължи разноските по
изпълнението- виж. Чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
Според цитираната съдебна практика за длъжника възниква основание за заплащане на
направените по изпълнението разноски ако настъпи плащане чрез съдия - изпълнителя или
директно на кредитора СЛЕД образуване на изпълнителното производство, като е без
правно значение относно възникването на отговорността за разноски в случая установяване
на факта на връчване на ПДИ.
В чл. 79, ал. 3 ЗЧ. е предвидено, че за дължимите неплатени такси и разноски частният
съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1
ГПК, независимо от размера на вземането. Законодателят изрично допуска възможността,
дължимите на Ч. такси да не са събрани предварително от него. В случая не се касае за
държавни такси, а за такси, които представляват нормирано с Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧ. възнаграждение на Ч. за извършените от него процесуални действия по
съответното изпълнително дело, чрез които той упражнява своята професия на Ч.. От
цитирания текст е ясно, че Ч. може и да не събере предварително таксите. Съгласно чл. 78,
ал. 1 ЗЧ. таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършване на други действия, като разноските се определят с тарифа. В чл. 79, ал. 1 ЗЧ. е
предвидено, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от Ч., единият от които се връчва на задълженото лице.
Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЧ. в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане. Тази сметка трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните
такси от Ч.. В нея всъщност се записват сумите за таксите, дължими на Ч. съгласно
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧ..
Неоснователно е оспорването на ответника, чрез особения му представител, че разноските
по изпълнението не се дължат, поради настъпило прекратяване на делото поради
перемпция- арг. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. При индивидуалното изпълнително производство
давността се прекъсва с извършване на конкретен изпълнителен способ. С подаване на
молбата за образуване на изпълнително производство на 04.10.2018г. и с искането за
извършване от Ч. на конкретен изпълнителен способ е прекъсната давността. Съгласно чл.
117, ал.1 ЗЗД с прекъсване на давността започва да тече нова. След образуване на изп.дело
№ 393/2018г. до трето лице – ПИБ АД на 18.11.2018г. е връчено запорно съобщение. С това
действие давността също е прекъсната. На 16.11.2018г. давността е прекъсната и с връчване
то Ч. на запорно съобщение за наложен запор на МПС до КАТ Б..
На 14.01.2020г. по изпълнително дело давността отново е прекъсната с молбата за
взискателя с вх.№ при Ч. 01292 от 20.01.2020г., с която е поискал извършване на нови
изпълнителни способи като налагане на запор на банкови сметки, и вземания , на трудово
възнаграждение, възбрани , насрочване на опис и продан на имущество на длъжника.
С Постановление от 10.09.2020г. Ч. е наложил възбрана върху недвижим имот на
длъжника. С това действие давността също е прекъсната.
От последното действие, с което давността е прекъсната – 10.09.2020г. – до подаване на
9
заявлението на 20.04.2021г. не е изтекъл срок от две години, през които взискателя да е
бездействал, поради което не е настъпило перемиране на вземането по право.
Неоснователно е оспорването от ответника, че не е получил и ПДИ. Последната е връчена
на длъжника чрез пълнолетно лице от домашните му на 23.11.2018г.
Неоснователно е оспорването на ответника, че претендираните такси и разноски не се
дължат, на основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК, поради прекратяване на изпълнителното
производство на едно от основанията по чл.433, ал.1, т.6 ГПК – поради невнасяне на
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението.
Според ССЕ вещото лице е установило обратното, а именно, че взискателят е заплатил и
внесъл авансово такси и разноски в размер на 15,70 лв. /по т.31 от ТТРЗЧ./. Дори и тази
разноски да не са били внесени авансово от взискателя, прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.6 от ГПК става не по силата на закона, а при
наличието на съответните затова предпоставки и след констатирането им от съдия –
изпълнителя с издаването на съответен акт за това – постановление за прекратяване на
производството поради невнесени авансово такси и разноски от взискателя в случаите,
когато е дадено такова указания и в предоставения срок взискателят не ги е внесъл.
По изложеното и това оспорване е несъстоятелно. Не е налице акт на съдия –
изпълнителя, с който да се констатира основание за прекратяване на изп.дело на основание
чл.433, ал.1, т.6 ГПК.
Неоснователно е и оспорването за невръчване на Сметка № 38448/04.03.2021г. на
длъжника. На лист 165 от изп.дело /на гърба/ е отразено удостоверителното изявление на
връчителя на Ч. изричният отказ на 17.03.2021г. лично на длъжника О. К. да получи
книжата, адресирано до него, вкл. и препис от цитираната сметка.
От особения представител се оспорва, че начислените такси и разноски са за
изпълнителни и др.действия, които не са били необходими и не са били във връзка с
изпълнението и/ или такива, които не са били изобщо извършвани.
Това възражение също е неоснователно:
Предмет на установяване е, че всяка една начислена в тази сметка такса е било налице
основание за начисляването й, както и че всяко едно действие и/или услуга са били
извършени реално, че съответните разноски са за изпълнителни способи, които са били
приложени /арг. чл.79, ал.1, т.ЗГПК/, да се установи размера на таксата или услугата според
действащата нормативна уредба, както и че тези действия са били извършени докато е било
налице основание за извършването им - т.е. до искането на взискателя за прекратяване на
производството.
По отношение на таксата по т.3 в размер на 30 лв. Съгласно т.3 от ТТРЗЧ. - За извършване
на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. Установи се, както
от експертизата, така и от материалите по изп.д№393/2018г. е че по същото са извършени
общо 6 справки – Справка в ТД на НАП за наличие на трудови договори от 27.01.2020г.;
Справка БНБ от 27.01.2020г.; справка ИКАР от 20.07.2020г.; справка служба по вписванията
от 20.07.2020г.; справка трудови договори от 20.07.2020г., писмо до АВ за издаване на акт за
собственост от 05.07.2020г. Всички справки са извършени преди искането на взискателя за
прекратяване на делото, като същите са били необходими за изясняване на семейното
положение на длъжника, адреса му и имуществото му и в този смисъл се касае до справки,
необходими на съдия - изпълнителя за предприемане на изпълнителни действия и конкретен
поискан от взискателя изпълнителен способ. За всяка справка според Тарифата се дължи
проста такса от по 5 лв. и при направени 6 такива, с различно съдържание, общо дължимата
по т.3 от тарифата такса е в претендирания размер от 30 лв., поради което и тази такса е
дължима.
По т.4 от ТТЗЧ. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа се събира такса 10 лв. От експертизата, а и от материалите по изп.дело 393/2018г. се
установява, че от Ч. по пощата са изпратени – уведомление до КАТ за вдигане на запор
върху МПС /при прекратяване на ИД/ и уведомление до РИБ за вдигане на запор върху
банкови сметки/ при прекратяване на ИД/. Става дума за изпращане на съобщения по
пощата за вдигане, а не за налагане на запори, поради което на това основание по пощата са
изпращани съобщения, като за всяко поотделно се дължи такса от по 10 лв. или общо 20 лв. ,
10
а с ДДС 24 лв.
По т.5 от ТТРЗЧ. - за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител
на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се
събира такса 20 лв. В случая по процесната сметка Ч. претендира сумата от 100 лв. без ДДС
и 120 лв. с ДДС. От изпълнителното дело и експертизата се установява, че Ч. е изготвило и
чрез свои служители е изготвило и връчило ПДИ до длъжника, както и други съобщения и
книжа, както до длъжника, така и до взискателя, както следва: Уведомление до Община Б.
от 23.09.2020г.; Уведомление до О. К. за налагане на възбрана от 01.10.2020г. /л.69/;
Уведомление до Община Благоевград за прекратяване на ИД; Уведомление до О. К. за
прекратяване на ИД; Уведомление до О. К. за дължими суми от 29.10.2020г. /л.70/. Касае до
общо изготвени 5 броя книжа за връчване от и до длъжника или взискателя, като за всяко от
тях се дължи проста/обикновена/ такса от по 20 лв. или общо 100 лв., толкова, колкото е
начислено. Касае се до изпълнителни действия, изрично нормативно посочени в тарифата и
които са били необходими насочени пряко към принудително изпълнение на вземането.
По т.10 се претендира сума от 30 лв. Според т.10 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧ.
– за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса
15 лв. В случая има наложена възбрана с постановление от Ч. и впоследствие вдигната,
поради което за всяко едно от действията се дължи такса от по 15 лв. или общо 30 лв.
От страна на особения представител на ответника се оспорват начислените суми по т. 26
ТТРЗЧ.. С Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о. е разрешен
правния въпрос по приложението на чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧ. и в
частност дължи ли се такса по чл. 26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични
притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на
взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си
след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно
чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в
случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата
върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1
ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в Решение № 82/08.05.2012 г. по
гр.дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1427/2012 г., IV г. о. В случаите, когато изпълнението се извършва от Ч., длъжникът дължи
такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, какъвто е настоящият случай. В
посочения смисъл е Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Светла Цачева, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно т. 26,
б.б ТТРЗЧ. за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като за
сума от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Установи се от
заключението на вещото лице, че таксата по т. 26 е в размер на 87,98 лв. без ДДС или 105,58
лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЧ., дължимите авансови такси по изпълнението
при възлагане за събиране на публични държавни и общински вземания, не се внасят от
взискателя, а се събират от длъжника. Поради това, в конкретния случай претендираните от
ищеца такси и разноски не са били дължими авансово от взискателя Община Б., а следва да
бъдат заплатени от длъжника по изпълнителното дело. Дори и дължимите авансови такси за
11
извършването на изпълнителни действия да не са внесени предварително от взискателя, то
те следва да се съберат от длъжника и да бъдат задържани от страна на частния съдебен
изпълнител, тъй като по естеството си съставляват възнаграждение за извършените от него
процесуални действия. По аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, при приключване
на изпълнителното производство, дължимите такси и разноски са в тежест на длъжника по
изпълнителното дело, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
По Сметка № **********/04.03.2021г. е начислена сума от 32,70 лв., на основание
допълнителни разноски. Съгласно т.31 от ТТРЗЧ. допълнителни разноски са разходите за:
получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество;
банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения;
транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници;
премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен
изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър,
но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече
посещения;заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Според цитираната Тарифа
обаче Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ
по Закона за счетоводството. В кориците на изпълнителното дело липсват, а и вещото лице
не сочи да е установило да е издаден за тях документ по ЗСч. Това прави неоснователно
събирането на допълнителни разходи на посоченото основание и в посочения размер.
Няма данни дължимите суми да са платени от ответника.
Предвид изложеното според настоящия съдебен състав общо дължимите такси и разноски
по изпълнителното дело от ответника са в размер на 4321,58 лв. с ДДС. Ч. Т. е регистрирана
по ЗДДС, поради което й се дължи ДДС върху регламентираните в ТТРЗЧ. такси. С оглед
изложеното дължимите такси и разноски се дължат и с ДДС върху тях.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1002/2021г. по описа на БРС - 20.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
На ищеца се дължат разноски в заповедното производство в размер съобразно уважената
част от иска: на същия са присъдени със заповедта разноски за действително дължима в
заповедното производство държавна такса в размер на 25, 00 лв. и 300, 00 лв. адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете ответника следва да заплати на
ищцата разноски в заповедното производство в общ размер от 295 лв.
По отношение на разноските в исковото производство ищцата претендира направените,
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. За исковото производство ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на
300, 00 лв. /представен е договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателства за
плащане/, 300,00 лв. разноски за особен представител, 350, 00 лв.-възнаграждение на вещо
лице или общо сумата от 975, 00 лв. Предвид изложеното ответника следва да заплати на
ищцата сумата от 885,01 лв., представляваща разноски, направени в установителното
производство, съобразно уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧ. и ТТРЗЧ. и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. ул. "Б. № , че дължи на В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител, с рег.№795, район на
действие Окръжен съд - гр. Б., Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б.
ул. „Т. А.” № , ет., офис , с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул. „Т. А.“ №, ет. , чрез
адвокат С. Б. - сумата от 321,58 лв. /триста двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки/
с ДДС- главница, представляваща действително дължими и незаплатени такси и разноски с
ДДС, начислени по изпълнително дело № 393/2018 год. по описа на Ч. В. Т., рег.№795,
район на действие Окръжен съд - гр. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението- 20.04.2021год. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 93588/20.04.2021г. по ч.гр.д. № 1002/2021 год. по описа на Районен съд гр.
Б. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата над 321,58 лв. до предявения размер от
354,28 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "Б. № да заплати на В. Й. Т.-
Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б., Код по
БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б. ул. „Т. А. № ет. , офис сумата от 295
/двеста деветдесет и пет/ лева, представляващи разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1002/2021г. по описа на РС Б., съобразно уважената част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА О. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. "Б." № да заплати на В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795, район на
действие Окръжен съд - гр. Б. Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б.
ул. „Т. А.” № , ет., офис сумата от 885,01 /осемстотин осемдесет и пет лева и една стотинки/
лв., направени по установителното производство разноски, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните, пред Окръжен съд Б..
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд - Благоевград:
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13