№ 282
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. А. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0431-000024 от ******** г., издадено от началник сектор в ОД на МВР
– Бургас, Първо РУ, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
500 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че при съставяне на АУАН е бил нарушен чл. 42 ЗАНН, тъй като
съдържанието на АУАН е нечетливо, поради което е било нарушено правото на защита на
лицето. С тези доводи претендира за отмяна на НП. Жалбоподателката, редовно уведомена,
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 01:45 часа жалбоподателката управлявала в гр. Бургас, по ул. „С.“
до стадион „Ч.“ в посока бул. „ТТ.А.“ лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********,
1
собственост на „АМА Л.“ ЕООД. Свидетелят И. Б. на длъжност полицейски служител в
Първо РУ към тази дата, изпълнявал служебните си задължения, като спрял за проверка
управлявания от жалбоподателката автомобил. Жалбоподателката била тествана за употреба
на алкохол с техническо средство „дрегер”, което отчело, че жалбоподателката е управлявала
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в издишания въздух - 0.60 промила.
Жалбоподателката отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.
Свидетелят Б. издал на жалбоподателката талон за изследване, в който било отразено, че до
45 минути жалбоподателката следва да се яви в ЦСМП към УМБАЛ гр. Бургас, за да даде
проба за анализ. Екземпляр от талона бил връчен лично на жалбоподателката. За
установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП свидетелят Б. съставил срещу
жалбоподателя АУАН. Впоследствие на ******** г. било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелят Б. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. По делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение
изложените по –горе установени по делото факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
били издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка с
вмененото на жалбоподателката нарушение. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението, поддържано в жалбата, че при съставяне на АУАН е бил нарушен чл. 42
ЗАНН, тъй като съдържанието му е нечетливо. АУАН е бил съставен в присъствие на
жалбоподателката, като АУАН е бил връчен лично на жалбоподателката. Същата го е
подписала, като не е вписала възражение във връзка с поддържаното в настоящото
производство оспорване за нечетливост на съдържанието на АУАН. Напротив в АУАН
жалбоподателката е вписала възражение срещу изложените в него констатации, а именно
посочила е, че не е употребила алкохол. Следователно жалбоподателката е била запозната с
отразените в АУАН факти и обстоятелства, поради което неоснователно е да се твърди, че не
е разбрала в извършване на какво нарушение е била обвинена. Ето защо съдът не споделя
2
поддържаното защитно възражение в жалбата, че при съставяне на АУАН е бил нарушен чл.
42 ЗАНН и правото на защита на жалбоподателката е било нарушено.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявала МПС с концентрация на
алкохол над 0.5 промила, а именно с 0.60 промила, установено с техническо средство
„дрегер”. На жалбоподателката е бил издаден талон за медицинско изследване, като в талона
е било отразено от свидетеля Б., че в рамките на 45 минути следва жалбоподателката да се
яви ЦСМП при УМБАЛ гр. Бургас, ако желае да даде кръв за анализ. По делото липсват
данни жалбоподателката да се е явила и да е дала кръв за медицинско изследване.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ от 500 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима предвид установеното количество на алкохол, с което е
управлявала жалбоподателката (0.6 промила, т.е. над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда) и на
жалбоподателката са наложени именно тези наказания („глоба“ 500 лева и „лишаване от
право да се управлява“ МПС за срок от 6 месеца). Съдът счита, че с така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0431-000024 от ******** г.,
издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, Първо РУ, с което на Д. А. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв., както и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3