№ 1744
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100106511 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от И. Б. К. искова молба срещу
Гаранционен фонд за осъждането му да й заплати сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
19.02.2022 г. и 2 620.33 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 16.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 19.02.2022 г. около 12.00 ч. в гр.
София, пред блоковото пространство на бл. *******“ неизвестно МПС
реализирало ПТП с намиращата се на платното за движение пешеходец И. К..
За произшествието се съставил констативен протокол № К-87. Вина за
настъпване на инцидента имал водачът на неидентифицирания автомобил,
който нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
В периода от 19.02.2022 г. до 28.02.2022 г. К. била хоспитализирана за
изследвания и лечение. Полученото при произшествието счупване на долен
ляв крайник наложило оперативна интервенция за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. При изписването й долният крайник бил с
ограничени движения и това наложило спазване на щадящ и ненатоварващ
режим и рехабилитации.
1
През първите няколко месеца К. изпитвала интензивни болки. Уврежданията
причинили трайни затруднения при движение и при задоволяване на
ежедневните си нужди, за които разчитала на семейството си. Това засилило
чувството й на безпомощност и зависимост. Имала проблеми със съня, страх
от случилото се и непреодолимо чувство на безпокойство.
За лечението си извършила разходи на обща стойност 2 620.33 лева.
С молба от 23.03.2022 г. ищцата сезирала Гаранционен фонд с искане за
определяне и изплащане на обезщетение, но с писмо от 13.06.2022 г. получила
отказ претенцията й да бъде удовлетворена.
Неимуществените вреди оценява на сумата от 40 000 лева. Моли ответникът
да бъде осъден да й заплати обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законните лихви от 16.06.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Гаранционен фонд е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва основанията за ангажиране на отговорността му. Липсвали
доказателства за механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпил инцидентът. Евентуално възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която се движила неправилно по
пътното платно, съответно – предприела пресичане в нарушение на чл. 108,
ал. 2, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди,
претърпени вследствие на ПТП на 19.02.2022 г. на територията на РБ,
причинено от виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете
срещу Гаранционен фонд е провеждане на извънсъдебна процедура,
инициирана от пострадалото лице, предявило претенция пред фонда за
изплащане на обезщетения, като в тримесечния срок от завеждането е
липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът
не е съгласен с размера на определеното обезщетение.
На 23.03.2022 г. ищцата И. Б. К. е сезирала Гаранционен фонд с искане
да определи и изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
2
от увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 19.02.2022 г.
С писмо от 15.06.2022 г. Гаранционен фонд отказал изплащане на
обезщетения.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ отговорността на
Гаранционен фонд е обективна, като ищцата следва да установи наличието на
посочените в цитираната норма предпоставки: произшествието да е
настъпило на територията на Република България, да е причинено от
управление на неустановено моторно превозно средство и от него да са
настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания
или смърт.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
По делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, в която е
описан механизмът на ПТП. Според съставения констативен протокол за
ПТП и анализ на данните от протокол за оглед на местопроизшествието,
вещото лице е заключило, че процесното ПТП е настъпило при движение на
неизвестния автомобил на заден ход. Водачът е имал обективна възможност
да види пешеходеца на пътното платно и да предотврати удара. Като причина
за настъпване на произшествието се сочи поведението и на ищцата, и на
водача на неидентифицираното превозно средство, които не проявили
нужното внимание. Вероятната скорост на движение на автомобила е била
над безопасната от 3 км/ч. – около 5-10 км/ч.
На междублоковата улица пред бл. *******“ не е имало нито
хоризонтална маркировка, нито вертикална сигнализация.
В съдебното заседание на 24.02.2023 г. вещото лице е пояснило, че
поради липса на спирачен път автомобилът се е движил на заден ход,
вероятно паркиран успоредно на блока, до тротоара и пред краен вход на
блока, разположен в близост до улица за изход към път извън
междублоковото пространство. Липсата на спирачен път потвърждавала
ниската скорост, характерна за движение на заден ход на превозното
средство.
Така даденото заключение съдът намира за обосновано и обективно.
Действително, автомобилът не е идентифициран, за да се съобразят налични
3
имуществени вреди по него и да се определи с коя точно част е ударена
пострадалата К.. Ниската скорост на движение на превозното средство
обяснява както липсата на спирачен път, така и невниманието на водача да се
съобрази с възможни пешеходци в близост до платното пред междублоково
пространство.
С поведението водачът на неизвестното МПС е реализирал
противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаваща го да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП: да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Нарушаването на правилата за движение е една от причините за
произшествието, което обуславя извода за ангажиране на отговорността на
ответника за причинените на И. К. вреди от процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП е получената от пострадалата ищца травма – счупване на
лява бедрена кост в горния й край. Това е причинило на К. трайно
затруднение в движението на долния ляв крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
Претърпяла оперативно лечение за открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с къс интрамедуларен пирон и винтове. Болки
търпяла около 8-10 месеца, по-интензивни през първите три месеца. Според
вещото лице травмата е в причинна връзка с процесното ПТП. Тя могла да се
получи и при падане от собствен ръст върху твърда повърхност.
При извършен на 01.03.2023 г. личен преглед на К. вещото лице д-р С. е
установил, че пострадалата се придвижва самостоятелно, но походката й е
накуцваща вляво. По външната страна в горната част на лявото бедро се
виждали три надлъжно разположени оперативни белега с дължини 7,4,4 см от
входните отвърстия на интрамедуларния пирон и заключващите винтове. В
4
областта на лява тазобедрена става се установил ограничен обем движение от
30% дефицит. Тези увреди придобили траен характер, предвид давността на
травмата и проведеното лечение.
Показанията на свидетеля Р.К., син на ищцата, съдържат данни за
състоянието на пострадалата след инцидента на 19.02.2022 г. Вечерта видял
майка си в „ИСУЛ“, където била настанена за лечение. Изглеждала уплашена,
напрегната и се страхувала от операцията. Въпреки това лечение се провело и
болничният престой отнел около две седмици.
След изписването се наложило свидетелят и съпругът на ищцата да се грижат
за нея в продължение на три месеца. Тогава не можела да се придвижва сама,
а ползвала проходилка. И до момента ползвала помощни средства, но
избягвала да излиза сама от страх да не падне. Провела рехабилитационни
курсове за по-бързо възстановяване.
Все още изпитвала болки. Влошило се психичното заболяване, от което
страдала. За дълго време изпаднала в тежка депресия. Чувствала се несигурна
и безполезна.
Актуалното здравословно състояние на ищцата не е напълно
възстановено. Освен белези от оперативната интервенция и болки в
травмираната област, налице е и ограничение в обема на движение в
тазобедрената става и постоянна накуцваща походка.
Като съобрази възрастта на пострадалата – 72 г. към датата на
процесното ПТП, тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания
от проведената оперативна интервенция, промененият начин на живот,
остатъчни явления с траен характер, влошаването на психично заболяване, от
което е страдала поради негативните емоции от преживяното, както и
оказаната й помощ в хигиенно-битовото обслужване, съпътствано от
естествени неудобства и притеснения, съдът намира, че 40 000 лева е
справедлив размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази
стойност, съдът взе предвид и конкретните икономически условия към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 19.02.2022 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът - застраховател е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала на
необозначено за целта място и не съобразила поведението си с останалите
5
участници в движението.
Пешеходна пътека или функциониращ светофар, позволяващ на
Николова да пресече пътното платно, не е имало. Нормата на чл. 113, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП предвижда възможност за пешеходците, когато в близост до тях
няма пешеходна пътека, да пресичат пътното платно за движение по
двулентовите двупосочни пътища в населените места и извън определените за
това места, но преди да предприемат пресичането следва да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и
да не спират без необходимост на платното за движение и не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
В случая И. К. не е изпълнила изискванията на закона. Предприела е
рисковано пресичане на пътното платно пред жилищен блок, където са били
разположени множество паркирани превозни средства. Ищцата е следвало да
съобрази това обстоятелство и да пресече с повишено внимание, след като се
убеди, че няма превозни средства, застрашаващи безопасността й.
Нарушението от страна на К. се установява и от заключението на вещото
лице инж. А., според което ищцата е имала възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако с поведението си е осигурила
собствената си безопасност.
Рискованото пресичане от страна на И. К. обосновава наличие на принос за
настъпване на процесното ПТП, поради което определеният размер на
обезщетението следва да бъде намален с 1/5, или с 8 000 лева. Искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от
32 000 лева.
Представени са по делото доказателства за разходи за лечение,
възлизащи на сума на обща стойност 2 620.33 лева. Според вещото лице,
разходите са били необходими за правилното лечение на пострадалата. При
прилагане на приетия от съда принос на ищцата за настъпване на
произшествието, дължи й се сумата от 2 096.26 лева обезщетение за
имуществени вреди.
Обезщетенията се дължат ведно със законните лихви от датата,
следваща изтичането на тримесечния срок по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 497, ал. 1, т.
2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ – 26.07.2019 г. Отказът на ответника е постановен на
6
15.06.2022 г. Законните лихви се дължат от датата, посочена в исковата молба
– 16.06.2022 г.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е направила разноски за експертизи в размер на 450 лева, от
които се дължат 360 лева.
Поради оказана й от адв. Я. Д. безплатна правна помощ, на
процесуалния й представител се следва адвокатско възнаграждение в размер
на 3 529.62 лева.
И. К. дължи да заплати на Гаранционен фонд 190 лева разноски.
Съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 1 363.85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул.
******* ******* да заплати на И. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* ет.
2 сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
19.02.2022 г., ведно със законните лихви от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул.
******* ******* да заплати на И. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* ет.
2 сумата от 2 096.26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП на
19.02.2022 г., ведно със законните лихви от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 2 620.33 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул.
******* ******* да заплати на И. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* ет.
2 сумата от 360 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, Гаранционен
фонд, с адрес гр. София, ул. ******* ******* да заплати на адвокат Я. Д. Д., с адрес гр.
София, ул. „******* сумата от 3 529.62 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „******* ет. 2 да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “*******”
******* сумата от 190 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Гаранционен фонд, с адрес гр.
София, ул. “*******” ******* да заплати по сметка на СГС сумата от 1 363.85
7
лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8