№ 18218
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110107439 по описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 37883/10.02.2023г. на СРС, подадена
от М. Г. Ш. и Н. Г. Б. срещу Р. Х. Б., М. Й. Г. и Д. В. Илчева-Г.. С Определение от
24.10.2023г. производството в частта му по отношение на ответницата Илчева-Г. е
прекратено поради оттегляне на иска. Подадена е и Искова молба, вх. № 295099/20.10.2023г.
на СРС, с която М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са предявили срещу Д. М. Г. иск с правно основание по
чл. 108 ЗС досежно процесния имот. По тази искова молба е образувано гр.д. № 57865/2023г.
на СРС, което по реда на чл. 213 ГПК с Определение № 7670/19.02.2024г. е съединено за
общо разглеждане и решаване с настоящото гр.д. № 7439/2023г. на СРС.
Ищците М. Г. Ш. и Н. Г. Б. чрез адв. М. К. са предявили срещу ответниците Р. Х. Б.,
М. Й. Г. и Д. М. Г. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, както
следва:
срещу Р. Х. Б.: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички на недвижим
имот – дворно място в град София, ул. „Морени“ № 14, представляващо УПИ ХІ-
301, кв. 163 по плана на град София, с идентификатор 68134.1934.301 по
кадастралните карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-
68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с
подобренията в него /незавършена сграда/;
срещу М. Й. Г. и Д. М. Г.: искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички на недвижим
имот – дворно място в град София, ул. „Морени“ № 14, представляващо УПИ ХІ-
301, кв. 163 по плана на град София, с идентификатор 68134.1934.301 по
кадастралните карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-
68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с
подобренията в него /незавършена сграда/, като ответниците бъдат осъдени да им
1
предадат владението върху имота.
Основателността на исковете си ищците обосновават с обстоятелството, че по силата
на обявено и вписано в Агенцията по вписванията завещание на Марика Зиновиева Х.а,
починала на 26.11.2007г., са собственички на процесния имот. В него имало недостроена
сграда още от 60-те години на ХХв., която останала незавършена и била негодна за
обитаване. Х.а от своя страна била придобила имота чрез покупка през 1952г. През 2008г.
ищците получили покана за доброволно изпълнение във връзка с изпълнително дело №
20077910400246 на ЧСИ Татяна Водиченска-Никитова в качеството си на заветнички, тъй
като праводателката им била осъдена да заплати на ответника Б. сумата от 65000,00 лева по
запис на заповед от 2003г., ведно с лихва. След дълги съдебни процедури било признато за
установено, че записът на заповед е нищожен поради липса на съгласие, изпълнителният
лист бил обезсилен, а изпълнителното производство било прекратено. Ищците твърдят, че
през цялото време поддържали имота – грижели се за оградата, поръчвали окосяването му,
събирали плодовете от дърветата. Водели на място строители за проучване на
възможностите за строителство срещу обезщетение. Във връзка с преписка на Столичната
община – Район „Витоша“ от тях било поискано да осигурят достъп до имота, а като адресат
на писмото бил посочен и ответникът Б.. През м.06.2022г. установили, че катинарът на
входната порта е сменен, а на оградата е поставена табела с надпис „Частна собственост“. В
тази връзка бил подаден сигнал в прокуратурата. През м.08.2022г. констатирали и промени в
имота – отрязани дървета, табела „Частен дом“, промени в покривната конструкция на
недовършената сграда. Съседи им казали, че действията са извършени от втория ответник,
който бил собственик на съседен имот. При справка установили, че през 2022г. Р. Б. се
снабдил с констативен нотариален акт за имота въз основа на давностно владение, като през
същата година го продал на Маргарита Цветкова Узунова. Тя заедно със съпруга ú Петко
Янков Узунов го продали на М. Й. Г., който тогава бил в брак с Д. В. Илчева – Г.а. М. Г. бил
собственик на съседен имот, баща му многократно проявявал интерес към имота и искал
синът му да го купи, т.е. бил наясно с правото на собственост на ищците. В насрочените по
делото открити съдебни заседания ищците не се явяват, като се представляват от адв. К.,
която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Защита, вх. № 313376/04.10.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. Б. чрез адв. В. Й. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 154101/01.06.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че е започнал да владее имота няколко
месеца след вписване на възбраната по изпълнителното дело през 2004г. Владението му
продължило до 13.03.2022г., когато продал имота на Узунови. Недостоверни били
твърденията на ищците, че те са поддържали имота. Ищците били наясно с осъществяваната
от Б. фактическа власт, още повече, че достъпът до имота бил ограничен, имало ограда и
заключена порта, от която ищците нямали ключ. Именно Б. направил ограда, поставил
външна порта, която се заключвала, косял тревата и се грижел за плодните дръвчета. През
2020г. инициирал производство пред Столичната община за издаване на удостоверение за
обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост върху имота. Ш. била
информирана, като заявила, че между страните е налице съдебен спор, но доказателства за
това не били представени. На Б. било издадено удостоверение от съда, в което било видно,
че за периода 01.10.2010г.-05.08.2021г. такива дела нямало. Действия в защита на интересите
си относно имота ищците предприели едва с подаването на настоящата искова молба.
Оспорва приложеното към исковата молба завещание като неавтентично, твърдейки, че
положеният подпис не е на завещателката.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Й. Г. чрез адв. В. Й. – АК-София, е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 188055/30.06.2023г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва ищците да са полагали
2
грижи за имота, както и че баща му имал интерес да го закупи. Никога не бил наясно с
правата на ищците, тъй като не ги и познавал. В имота бил виждал само Б.. Когато закупил
имота, върху него нямало вещни тежести, възбрани или вписани искови молби, поради което
бил добросъвестен купувач. Имота закупил от Узунови през 2022г., но бил негова лична
собственост, тъй като със съпругата си през 2021г. вписали избор на режим – разделност. На
24.10.2022г. подарил имота на дъщеря си Д. М. Г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. М. Г. не е подала отговор на исковата
молба.
В насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците се представляват от
адв. Й., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 313160/04.10.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковите молби са подадени от надлежно легитимирани страни и при наличие на
правен интерес, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове е за ищците. Същите следва да установят възникване на твърдените от тях права -
право на собственост върху процесния имот на соченото от тях основание, а във връзка с
исковете по чл. 108 ЗС - че тези имоти се владеят от ответниците. В тежест на последните е
да докажат, че владеят имота на годно основание, изключващо претенциите на ищците
върху него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на
твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 120/04.06.1952г., т. 6,
дело № 1083/1952г. на Добри Симеонов – Нотариус при Софийския околийски съд, М.
Зиновиева Х.а е закупила източната незастроена част от дворно място в град София –
Княжево, местност „Мали Радин дол“, ул. „Велико Търново“ № 10, цялото съставляващо
парцел 10, кв. 163 по обезсилена дворищна регулация, с площ от 1450 кв.м., при съседи: А.
Пенкьовски, улица, одържавено място на Анев-Радивоев, д-р Кесяков, като продаваемата
част е 734 кв.м. с лице към улицата 19,50 м. и дъно 18,96м.
Със Завещание от 22.03.2007г., имащо характер на завет, Марика Зиновиева Х.а е
завещала описания по-горе имот на Н. Г. Б. и М. Г. Ш.. Видно от Препис-извлечение от Акт
за смърт № 1386/27.11.2007г., Марика Зиновиева Х.а е починала на 26.11.2007г. в град
София. Завещанието е обявено на 05.12.2007г. от Нотариус № 271 – Весела Ивчева.
Автентичността на завещанието се установява от изслушаното по делото заключение на
вещо лице по съдебно-графична експертиза, която съдът изцяло кредитира, според което
подписът под текста в саморъчното завещание е положен от Марика Зиновиева Х.а.
Видно от Удостоверение, изх. № към РВТ20-ГР94-4655/07.06.2021г. на Столичната
община – Район „Витоша“, имот с идентификатор 68134.1934.301 по данните в отдел
„Устройство на територията, кадастър и регулация“ се води като собственост на М.
Зиновиева Х.а въз основа на посочения по-горе нотариален акт, като той отговаря на УПИ
XI-301, кв. 163, м. „ж.к. Гърдова глава“ по плана на град София /регулационният план не е
приложен/.
С Нотариален акт № 38/01.02.2022г., т. 1, рег. № 565, дело № 27/2022г. на Нотариус №
3
268 – Веселина Връблянска, ответникът Р. Х. Б. е признат въз основа на осъществено от него
давностно владение за собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1934.301 по
кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед на Изпълнителния
директор на АГКК № РД-18-68/02.12.2010г., с площ от 723 кв.м., находящ се в град София,
ул. „Морени“ № 14, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 97 кв.м /без
строителни книжа/, който съставлява дворното място, описано в нотариалния акт от 1952г.
С Нотариален акт № 5/11.03.2022г., т. 2, рег. № 1612, дело № 167/2022г. на Нотариус
№ 268 – Веселина Връблянска, Р. Х. Б. е продал на Маргарита Цветкова Узунова описания в
предходния абзац недвижим имот за сумата от 40000,00 евро.
С Нотариален акт № 154/21.04.2022г., т. 2, рег. № 2802, дело № 293/2022г. на
Нотариус № 268 – Веселина Връблянска, Маргарита Цветкова Узунова и съпругът ú Петко
Янков Узунов са продали на ответника М. Й. Г. описания по-горе недвижим имот за сумата
от 81000,00 евро. Видно от Удостоверение на л. 68 по делото, на 27.09.2021г., т.е. преди
сделката, М. Й. Г. и съпругата му Д. В. Илчева са подписали декларация за избор на
имуществен режим на разделност, вписан в регистрите на нотариалната кантора.
С Нотариален акт № 26/24.10.2022г., т. 5, рег. № 7920, дело № 721/2022г. на Нотариус
№ 268 – Веселина Връблянска, М. Й. Г. е подарил на дъщеря си Д. М. Г. имота, запазвайки
си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху него.
По делото като свидетели са разпитани Цветослав Кацаров, Виолета Радомирска-
Котопанова, Капка Тодорова, Галина Даниил, Калоян Петров и Цветан Цветанов.
Свидетелят Цветослав Кацаров живее на съпружески начала с дъщерята на М. Ш..
Познава процесния имот, знае къде се намира и го описва – с площ около 700-800 кв.м.,
ограден с бетонови колове и мрежа, имал порта, която се заключвала с катинар и синджир,
имало орех. Нямало ток и вода. Ходили с дъщерята на Ш. да помагат, да работят по имота,
беряли плодове, кастрели дървета. Знае, че имотът е на М. и Н.. Той бил необитаем, като в
него имало недостроена къща на два етажа с покрив, който после бил махнат, но не от тях.
За пръв път посетил имота през 2007г., когато започнала връзката му с дъщерята на Ш..
Последното му посещение било през 2023г. /на друго място сочи – 2022г./., когато пуснали
жалба до СДВР. Вратата се отваряла от М. и Тошко – „брат на сестрата“. Имало и още един
човек – дядо Георги, който до 2018г. поддържал имота, поправял оградата. Освен тях никой
друг не знае да е имал ключ. Имало период, в който имотът бил занемарен – докато се
водели дела, но въпреки това те ходели там. Въпросният дядо Георги питал М. дали може да
остави временно кучета на свои близък да живеят в имота, на което получил положителен
отговор и въпросните кучета били отглеждани там. Не им било съобщавано някой друг да е
влизал в имота. Докато Марика била още жива, отишли веднъж в имота, той се опитал да
заговори с един от съседите, но Марика му направила забележка да не говори с него. През
2022г. искали да дадат имота за строителство, отишли до него да заведат хора от фирма, на
установили, че катинарът е сменен и че е поставена табела за частна собственост.
Свидетелката Радомирска-Котопанова е племенница на М. Ш.. От 2006г. почти всяка
година придружавала леля си до процесния имот, за да го нагледат. Той бил ограден с ограда
от мрежа, с насадени плодни дръвчета и с поставена желязна врата. Имало недостроена
сграда. Мястото се заключвало, като свидетелката сочи, че вратата е отключвана лично от
леля ú. Достъп до имота имал и съсед на име Георги, който се грижел за имота, оправил
оградата, ако и да бил много възрастен. Имало било случаи имотът да е обрасъл с
растителност и да трябва да се чисти. По дело, водено от Бъзранов срещу Марика Х.а,
имотът бил възбранен. Между 2015-2017г. въпросният Георги имал позволение от Ш. да
гледа кучета в имота. През 2022г. отишли на място и видели, че катинарът бил сменен и
била поставена табела за частна собственост. Дърветата били изрязани. До този момент
нямали проблем с достъпа.
Свидетелката Капка Тодорова е съседка. Познава района, тъй като е родена и
4
израснала на ул. „Морени“. Въпросният имот на № 14 бил стопанисван от баща ú Георги до
2018г. – косял, почиствал. Имотът бил ограден и оградата била сложена именно от бащата на
свидетелката по поръка на собствеН.та М.. Оградата била с мрежа и имало метална врата.
Нямало ток и вода. Съсед, който починал, оставил на бащата на свидетелката две кучета и
котки, който попитал М. дали можело да ползва недостроената къща да ги настани временно.
Някъде около година ги гледал там. После кучетата умрели. Лично е помагала на баща си
разчисти, след като едно от дърветата се счупило. М. идвала, говорела с баща ú Георги. Не я
е виждала да чисти имота, но понякога помагали. Никого другиго не е виждала в имота.
Преди две години била сложена табела за частен имот и започнало почистването му, махнал
се покривът на сградата. Оказало се, че това се прави от нов собственик на имота – М. Й..
Свидетелката Галина Даниил е съседка на имота. Заявява, че живее на ул. „Морени“
№ 17 от 34 години и процесният имот е точно срещу нейния през улицата. Никога не е
влизала вътре, но прозорците ú гледали натам. Описва го като дворно място със строеж, с
плодни дръвчета и голям орех. Бил ограден с мрежа, имало портичка със синджир и катинар.
Понякога оградата падала и Р. ходел да я оправя – тя лично го е виждала. Имала съсед
Георги, който починал. Никога не е виждала друг, освен Р., М. и Д., в имота. Георги по-скоро
заявява да не го е виждала вътре. Не знае кои са М. и Н., но М. разпознава като предишната
собствеН. на мястото. Предполага, че Р. е купил мястото от нея. Р. много често, почти всяка
събота и неделя идвал и правел нещо по двора – косял трева, подрязвал жив плет, вдигал
оградата, когато падне, изхвърлял боклук. Започнала да го вижда в имота приблизително от
2009г., като ориентир за това ползва момента, в който децата ú отишли да учат в чужбина.
Няма спомен да е имало кучета.
Свидетелят Калоян Петров е съсед на имота – живее на съседна улица, като
процесният имот и неговият граничат в задната си част. Живее на това място, откакто е
роден /1990г./, като ежедневно минава по ул. „Морени“. Откъм неговия имот процесният
такъв имал телена ограда, а в него имало недостроена сграда. Спомня си, че като дете е
играл там. Имало дървета, включително голям орех, който му създавал проблеми – клоните
надвисвали над имота на свидетеля, чупели се при натрупан сняг и се налагало да се
разчистват. Като цяло имотът бил безлюден. Освен Р. Б. в него ни бил виждал другиго. Б.
видял за пръв път около 2008-2009г., като ориентир за това ползва момента, когато е карал
шофьорски курс. Като деца, тъй като оградата била паднала, майка му се страхувала да не
им се случи нещо, и говорили именно с Р. да я възстанови. Петров сочи, че неговото
семейство помолили Б. да разчисти, тъй като било станало джунгла, появили се змии.
Понеже в имота нямало ток, дали на Б. ток с удължител, за да може да коси и чисти. Това
последно станало през 2019г. Имотът винаги е бил безлюден и няма спомен в него да е
имало кучета – ако това било така, то щяло да възникне проблем.
Свидетелят Цветан Цветанов живее в съседство от 2007г. Минава по ул. „Морени“,
когато разхожда кучето си. Познава процесния имот, като го описва като такъв с площ от
около 800 кв.м. с недовършена къща в груб строеж, която някога имала покрив, но сега не.
Имотът бил ограден, не бил обрасъл. Спомня си, че през 2008-2010г., докато разхождал
кучето си, то влязло в имота, тъй като портичката му била отворена. Тогава се запознали с Р.,
който нещо работел в имота – нещо почиствал, подрязвал жив плет. Дошъл иззад къщата.
Другиго не е виждал в имота. Не е виждал и кучета там – ако имало такива.
Между свидетелите Капка Тодорова, Галина Даниил, Калоян Петров и Цветан
Цветанов е проведена очна ставка относно обстоятелствата дали познават съсед Георги,
който около 2010г. и след това да е отглеждал кучета в имота, виждали ли са в имота да
влизат хора, кои са те и как са влезли там, както и дали имотът е обрасъл с растителност или
в периода от 2009г. е бил редовно почистван. По поставените въпроси свидетелите остават
на позицията относно фактите в общи линии така, както са заявени при разпита им.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
5
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота (било констативни или такива за правна сделка), както е в настоящия случай, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание (ТР
11/2012-2013-ОСГК).
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че за ищците през 2007г. е
възникнало право на собственост върху процесния имот въз основа на частно наследствено
правоприемство по силата на завещанието с характер на завет, направено в тяхна полза от
Марика Зиновиева Х.а. Това е така, тъй като именно Х.а се легитимира като собствеН. на
имота по силата на нотариалния акт от 1952г., като идентичността на описания в него имот с
този, предмет на настоящия правен спор, съдът намира за установена както въз основа на
удостоверението, издадено от общинската администрация /л.63, л.188/, така и тъй като тази
идентичност обективно не се оспорва от страните по делото: нотариалният акт от 1952г. и
завещанието на Марика Х.а се намират приложени по нотариално дело № 27/2022г. на
Нотариус № 268 – Веселина Връблянска, по което е издаден и констативният нотариален акт
в полза на ответника Б., а нотариалният акт препраща относно идентичността на имота
именно към този нотариален акт от 1952г.
При това положение от решаващо значение е дали ответникът Б. е осъществил
владение, в конкретния случай недобросъвестно, за период от 10 години, върху спорния
имот, въз основа на което да се легитимира и като негов собственик.
Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закона. Принцип (с изключение на придобиването по
приращение и при СИО) в гражданското ни законодателство е, че вещните права се
придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е
както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт,
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и
т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване правните последици – придобиване на вещното право, се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР 4/2012-2012-ОСГК, т.
2).
За установяване на фактическа власт върху имота по делото са разпитани изброените
по-горе свидетели. Като прецени внимателно показанията им по реда на чл. 172 ГПК, съдът
кредитира показанията на свидетелите на ответниците – Даниил, Петров и Кацаров.
6
Показанията им са вътрешно и помежду си непротиворечиви, не се оборват от останалите
събрани по делото доказателства, като няма данни да са дадени целенасочено пристрастни.
И тримата свидетели са персонално неутрални спрямо страните по делото, нямат роднинска
или изявена лична връзка с тях, като имат дълготрайно и неопосредено наблюдение върху
процесния имот. Напротив – показанията на свидетелите Кацаров, Радомирска-Котопанова и
Тодорова съдът не кредитира. Свидетелите Кацаров и Радомирска-Котопанова са в
родствени или особено близки житейски връзки с ищците, поради което е логично да
възприемат, оценяват и пресъздават фактите от обективната действителност през призмата
на застъпваната от тях теза по делото. Наблюденията на свидетелите Кацаров и Радомирска-
Котопанова върху имота са темпорално по-ограничени и опосредени от присъствието или
твърдяното съдействие на ищците. Между показанията на св. Тодорова, която, ако да няма
пряка родствена/житейска връзка с ищците и е съседка, и показанията на св. Радомирска-
Котопанова са налице и някои противоречия. Така например св. Радомирска-Котопанова
съобщава, че в имота са гледани от съседа на име Георги кучета между 2015 и 2017г. Св.
Тодорова обаче заявява, че въпросният Георги, неин баща, е получил разрешение за това от
М., а М. /Марика/ Х.а към 2015г. вече е била отдавна починала /това е станало през 2007г./.
Тези обстоятелства разколебават достоверността на показанията на разпитаните по
инициатива на ищците свидетели. Напротив – свидетелите, разпитани по инициатива на
ответниците, дават сходни като съдържание на факти и хронология показания, които имат и
по-висока доказателствена стойност.
При това положение съдът приема, че действително се установява най-късно от 2008-
2009г. ответникът Р. Б. да е установил владение върху процесния имот. Фактът, че ищците
М. Ш. и Н. Б. са се легитимирали към онзи момент като негови собственици върху него, на
ответника Б. е бил добре известен. Доказателство за това е например неговата Молба, вх. №
01855/03.11.2018г. до съдебния изпълнител, намираща се на л. 183 от изп.д. №
20077910400246 на ЧСИ № 791 – Татяна Водиченска. Това е обаче е без значение, тъй като
владение може да установи и върху имот, за който владелецът напълно съзнава, че към
момента на установяване на владението е чужд. Този извод е верен, тъй като чл. 68 ЗС
определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи /лично или чрез другиго/ като своя. За да е основание за придобиване на имот по
давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /да не е скрито, а да се
осъществяват така, че да може обективно да се узнае от лицето-собственик/ и спокойно /да
не е установено/поддържано с насилие/. Смущаване на владението, съответно прекъсване на
придобивната давност, не е налице при заявяване на извънсъдебни претенции, включително
сигнали до прокуратурата, депозиране на възражения до общинските власти и т.н., а
единствено и само в хипотеза на предявяване на иск за собственост или отнемане на
владението по административен или процесуален ред или фактически за повече от шест
месеца. Изрично манифестиране на своителното намерение пред невладеещия собственик е
необходимо само в хипотеза на съсобственост между владеещи и невладеещи
съсобственици, каквато в случая няма. При липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение, и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът
се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме
като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като, с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС, се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си и притежава
качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт.
Ирелевантно е дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието
на елементите на фактическия състав на владението по чл. 68 ЗС и приложението на
презумцията по чл. 69 ЗС. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд -
Решение № 88/27.07.2016г. по гр.д. № 661/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 376/12.03.2013г.
по гр.д. № 260/2012г. на ВКС, I г.о., Решение № 262/13.07.2012г. по гр.д. № 944/2011г. на
ВКС, I г.о.
7
В настоящия случай ответникът Б. владее имота най-късно от 2009г. Не се доказа той
да е установил или поддържал владението върху него с насилие, като това владение,
съобразно показанията на свидетелите, е явно, спокойно и трайно. Не се установи
ответниците да са предприели действия от такова естество с които да прекъснат спокойното
фактическо осъществяване на владението или самата погасителна давност. Не се установиха
водени дела между страните относно собствеността върху имота, което се потвърждава от
наличното на л. 65 от делото удостоверение от СРС. Възражението до общинската
администрация от страна на ищците по повод инициираната от Б. обстоятелствена проверка,
също обективно, по аргумент от цитираната по-горе практика на ВКС, не смущава/прекъсва
владението му върху имота.
При това положение съдът приема, че с основание Нотариус № 268 – Веселина
Връблянска с Постановление от 01.02.2022г. по нотариално дело № 27/2022г. по описа на
същата е признала Р. Х. Б. за собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност, съответно е издала и Нотариален акт № 38/01.02.2022г., т. 1, рег.
№ 565, дело № 27/2022г. за удостоверяване на правото му на собственост. Съответно, с
придобиването на имота по давност от страна на Б., правото на собственост върху него на
Ш. и Б. се е погасило. Тъй като към момента на продажбата на имота от Б. на Узунова Б. е
бил негов собственик, то правото на собственост е надлежно прехвърлено на Узунова, а след
това от нея на ответника Г., който от своя страна е подарил имота на дъщеря си Г.,
запазвайки вещно право на ползване за себе си. Последните двама, като собственик,
съответно вещен ползвател на имота, го владеят на годно правно основание.
Останалите събрани по делото доказателства не установяват факти, годни да
обосноват различен от горния извод, като в по-голямата си част те са неотносими към
предмета на спора, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. Наличието или
липсата на възбрана върху имота не е свързано с осъществяването на фактическа власт или
собственически права върху него.
Предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на предявените искове няма основание за отмяна на
нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ответниците, които своевременно са заявили претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Всеки ответник е доказал заплатени по 1500,00 лева за разноски за
адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени, съответно възложени в тежест на
ищците, всяка от които трябва да плати на всеки ответник по половината от заплатената от
него сума /всяка ищца по 750,00 лева на всеки ответник/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Ш., ЕГН **********, от град София, и Н. Г. Б.,
ЕГН **********, от град София, искове срещу Р. Х. Б., ЕГН **********, от град София, М.
Й. Г., ЕГН **********, от град София, и Д. М. Г., ЕГН **********, от град София, както
следва:
предявения срещу Р. Х. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички на
недвижим имот – дворно място в град София, ул. „Морени“ № 14,
8
представляващо УПИ ХІ-301, кв. 163 по плана на град София, м. „Гърдова
глава“, с идентификатор 68134.1934.301 по кадастралните карта и регистри на град
София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с подобренията в него /незавършена сграда/, при
съседни имоти с идентификатори 68134.1934.739, 68134.1934.297, 68134.1934.298,
68134.1934.299, 68134.1934.300, 68134.1934.303 и 68134.1934.302;
предявените срещу М. Й. Г. и Д. М. Г. искове с правно основание чл. 108 ЗС
за признаване за установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички
на недвижим имот – дворно място в град София, ул. „Морени“ № 14,
представляващо УПИ ХІ-301, кв. 163 по плана на град София, м. „Гърдова
глава“, с идентификатор 68134.1934.301 по кадастралните карта и регистри на град
София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с подобренията в него /незавършена сграда/, при
съседни имоти с идентификатори 68134.1934.739, 68134.1934.297, 68134.1934.298,
68134.1934.299, 68134.1934.300, 68134.1934.303 и 68134.1934.302, като ответниците
бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, от град София, и Н. Г. Б., ЕГН **********, от
град София, ЕГН **********, от град София, да заплатят на Р. Х. Б., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо 1500,00 лева, представляващи разноски
по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 7439/2023г. на СРС/, като всеки всяка от
ищците заплати половината от посочената сума /всяка по 750,00 лева/.
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, от град София, и Н. Г. Б., ЕГН **********, от
град София, ЕГН **********, от град София, да заплатят на М. Й. Г., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо 1500,00 лева, представляващи разноски
по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 7439/2023г. на СРС/, като всеки всяка от
ищците заплати половината от посочената сума /всяка по 750,00 лева/.
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, от град София, и Н. Г. Б., ЕГН **********, от
град София, ЕГН **********, от град София, да заплатят на Д. М. Г., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо 1500,00 лева, представляващи разноски
по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 7439/2023г. на СРС/, като всеки всяка от
ищците заплати половината от посочената сума /всяка по 750,00 лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9