№ 91
гр. Кубрат, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100209 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е Бързо съгласно чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК по
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т . 3 от КТ, в срока по чл. 358, ал. 1,
т. 2 от КТ.
Образувано е по подадена искова молба от Б. Г. С. чрез адв. Р. К. от АК –
Русе срещу ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“ представлявано от инж. П. П. –
директор, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, с
искане да се постанови решение, с което: 1/да бъде отменена Заповед № РД-
018/16.01.2025 г., с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на договор за
управление на ТП ДГС „Сеслав“ при СЦДП ДП гр. Габрово; 2/ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител участък
ловно спопанство“ при ответника; 3/ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 12972 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението за срок от шест месеца
от 17.01.2025 г. до 17.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание на 14.05.2025 г. по искане на ищеца е допуснато
изменение на исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ от 12972 лв. на 9560.04 лв., т. е. обезщетението се
претендира за периода от 17.01.2025 г. до 14.05.2025 г.
Ищецът твърди, че е работил при ответното предприятие по трудово
правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 1 от
30.01.2008 г., като първоначално е бил назначен на длъжност „горски
стражар“. С допълнително споразумение № 198/24.10.2011 г. е назначен на
длъжност „ловен надзирател“, а с Допълнително споразумение №
128/07.10.2022 г. е променен размерът на получаваното трудово
възнаграждение. С Допълнително споразумение № 256/27.04.2023 г. отново е
била изменена заеманата от ищеца длъжност като е назначен на длъжност
„ръководител участък ловно стопанство“. Твърди, че на 16.01.2025 г.
договорът е прекратен със Заповед № РД018/16.01.2025 г. (връчена на същата
дата), считано от 16.01.2025 г., на основание чл. 328, ал. 2 от КТ поради
сключване на договор за управление на ТП ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат при
СЦДП ДП гр. Габрово, при неспазен от страна на работодателя срок на
предизвестие, поради което на ищеца е изплатено обезщетение на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ му е изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за един ден за 2025 г. Счита извършеното от ответника
уволнение за незаконно. Посочва, че предпоставки за приложението на
прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ са следните:
работодотателят да е предприятие по см. на §1, т. 2 от ДР на КТ; да е сключен
договор за управление на предприятието; уволненият служител да е от
ръководството на предприятието и уволнението да е извършено в срок не по-
късно от девет месеца след датата на започване на изпълнението на договора
за управление. Заявява, че първата предпоставка е налице, както и че ако
действително е сключен договор за управление с изискуемото от закона
съдържание, ще е налице и втората предпоставка, като в този случай
уволнението е извършено преди изтичането на деветмесечния срок. Твърди, че
не е налице третата предпоставка, а именно уволненият служител да е от
ръководството на предприятието по см. на чл. 328, ал. 2 от КТ. Според
2
представената длъжностна характеристика за длъжността ръководител
участък ловно стопанство, въпреки използваната дума „ръководител“,
длъжността не е ръководна, а изпълнителна. Длъжността е многократно
опосредена, тъй като е подчинен на директора, зам. директора и на
„лесничей/отговорник ЛСУ“, при което не може да взема решения без да са
съгласувани с горестоящ. В длъжностната му характеристика не са посочени
служители, които да са му пряко подчинени. Излага, че от анализа на
задълженията му е видно, че той не е имал никакви задължения и права,
свързани с ръководенето на самия участък, на другите служители в него,
съответно няма правомощието да им възлага задачи, да осъществява контрол
върху работата им, да следи за точно изпълнение на задачите, да задава
насоките на работа, да организира и планира трудовия процес. Според
длъжностната му характеристика длъжността е клас „персонал зает с услуги
на населението, търговията и охраната“. Поради това твърди, че уволнението
му е незаконно и претендира отмяната му и възстановяване на заеманата
преди това длъжност. След прекратяване на трудовото правоотношение
твърди, че е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,
поради което претендира да му бъде изплатено обезщетение в размер на
9560.04 лв. за периода от 17.01.2025 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“ представлявано от инж. П. П. –
директор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, че последната изпълнявана от ищеца длъжност е
„ръководител участък ловно стопанство“, че на 05.08.2024 г. е сключен
Договор за управление № ДУ-06/05.08.2024 г. на основание чл. 173, ал. 3 от
Закона за горите между „Североцентрално предприятие“ ДП, със седалище и
адрес в гр. Габрово и инж. П. В. П., на който е възложено управлението на ТП
ДГС Сеслав гр. Кубрат в качеството на директор за срок от пет години, както и
че считано от 17.01.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца
въз основа на Заповед № РД-018/16.01.2025 г., връчена на същата дата, на
3
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, че на ищеца е отправено предизвестие изх. №
ВК18018/16.01.2025 г. и е изплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестието по чл. 220, ал. 1 от КТ. Подробно аргументира, че процесната
заповед е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Споделя
изложеното становище в исковата молба, че за прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо
кумулативното наличие на три предпоставки: сключен договор за възлагане на
управление; уволнението да е извършено не по-късно от девет месеца след
започване изпълнението на договора; работникът, чийто трудов договор е
прекратен да е от ръководството на предприятието. Подкрепя и становището
на ищеца, че са налице първите две предпоставки за уволнението на соченото
правно основание, но оспорва като неправилно твърдението му, че като е
изпълнявал длъжността „ръководител участък ловно стопанство“ същият не е
бил част от „ръководството на предприятието“.
Структурата на предприятието – „Североцентрално държавно
предприятие“ ДП Габрово се състои от централно управление и териториални
поделения, едно от които е ТР „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр.
Кубрат. То е самостоятелен работодател по см. на §1, т. 2 от ДР на КТ, в
района на който съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗЛОД се обособяват ловностопански
райони – дивечовъдни участъци. На територията на ТП „ДКС Сеслав“ са
обособени четири ловностопански райони: „Кара Кузу“, „Чатал кулак“,
„Остър меч“ и „Фазанарията“. Дейностите, които се извършват в тези
участъци са възложени на работници, изпълняващи различни длъжности и
намиращи се в различна йерархична подчиненост, съобразно изпълняваните
от тях трудови функции. Управителният съвет при СЦДП ДП приема
структурата и щата на териториалните поделения на държавното предприятие.
От Приложение № 2 към Заповед № 144 от 12.05.2023 г. на директор на СЦДП
Габрово и Приложение № 2 към Заповед № 056 от 18.03.2025 г. утвърдените
структурни звена и длъжностните наименования за служителите на ДГС/ДЛС
Териториални поделения на СЦДП Габрово са Клас 1 „Ръководители“, в които
се включват: зам. директори, главен инженер, главен лесничей, ръководител
счетоводен отдел и др., както и длъжността, която е заемал ищеца –
„ръководител участък ловно стопанство“; и Клас 2, включващ т. нар.
„Специалисти“, в който обхват попадат длъжностите, зам. гл. счетоводител,
счетоводител, лесничей, лесоинженер и др. На база на утвърдената структура
4
са утвърждавани и съответните щатни разписания в ТП ДГС Сеслав гр.
Кубрат. Видно от същите длъжността „Ръководител участък ловно
стопанство“ е посочена в т. 7, 8 и 9 в структурата на предприятието като
ръководна длъжност, подобно на длъжността „ръководител участък горско
стопанство“. Аргументира, че от длъжностната характеристика за длъжността
„ръководител участък ловно стопанство“, същата е с код по НКПД: 13113001 и
се определя като категория персонал: Клас 1 ръководители/ръководни
служители. В длъжностната характеристика от 27.04.2023 г. подписана от
ищеца са изброени основните функции на ищеца. В подкрепа на тезата, че
длъжността заемана от ищеца преди уволнението е ръководна, е
обстоятелството, че йерархично той е подчинен на директор, зам. директор.
От длъжностните характеристики за длъжностите „ловен надзирател“, „водач
ловен туризъм“, „работник ловно стопанство“ е видно, че същите са
подчинени освен на зам. директора, и на „ръководител участък ловно
стопанство“. Посочва, че е неоснователно твърдението на ищеца, че заеманата
от него длъжност не е ръководна, тъй като в длъжностната му характеристика
било посочено, че е подчинен и на „лесничей/отговорник ловностопански
участък“. В тази връзка претендира съдът за приеме, че е допусната очевидна
техническа или друг вид грешка при изготвянето и подписването на
длъжностната характеристика към 27.04.2023 г. от изпълняващия длъжността
„служител човешки ресурси“ и предходния директор на ТП ДГС Сеслав гр.
Кубрат, за което излага подробни аргументи.
Като твърди, че заеманата от ищеца длъжност е била част от
ръководството на предприятието, претендира съдът да отхвърли като
неоснователен главният иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед
№ РД-018/16.01.2025 г. При отхвърляне на главния иск претендира
отхвърлянето и на другите два акцесорни иска, като им се присъдят сторените
разноски. Оспорва претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като претендирана до
17.07.2025 г., вместо до датата на съдебното заседание, в което приключва
съдебното дирене.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане, в случай
че съдът уважи предявените главен и акцесорен иск, като с присъденото от
съда обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ да се прихване изплатеното на ищеца
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 2162.32 лв.
5
Претендира за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа
исковете, като изменя по размер иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ от сумата 12972 лв., на сумата 9560.04 лв лв. Претендира за уважаване на
исковете и за разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощник оспорва исковете,
претендира за отхвърлянето им и възразява за прекомерност на разноските на
ищеца.
Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение между тях е
възникнало на основание сключен Трудов договор № 1/30.01.2008 г., по силата
на който ищецът е изпълнявал длъжността „горски стражар“. С Допълнително
споразумение № 198/24.10.2011 г. ищецът е бил назначен на длъжност „ловен
надзирател“.
С Допълнително споразумение № 256/27.04.2023 г. Б. Г. С. е
преназначен на длъжността „Ръководител участък ловно стопанство“, която е
заемал до датата на уволнението.
Не е спорно между страните, както и съдът е приел с доклада на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че на 05.08.2024 г. е сключен Договор за
управление № ДУ-06/05.08.2024 г. между „Североцентрално държавно
предприятие“ ДП гр. Габрово и инж. П. В. П., с който му е възложено
ръководството и представителството на Териториално поделение „ДГС
Сеслав“ гр. Кубрат в качеството на Директор, за срок от 5 години, със
съответните правомощия и задължения съгласно клаузите на договора.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че на 16.01.2025 г. на
ищеца са връчени Предизвестие изх. № ВК18018/16.01.2025 г. за прекратяване
на трудов договор и е изплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестието по чл. 220, ал. 1 от КТ, тъй като на същата дата е връчена и
Заповед № РД-018 за прекратяване на трудов договор, считано от 17.01.2025 г.
на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ.
6
С оспорената Заповед № РД-018/16.01.2025 г. oтветникът чрез директора
инж. П. П. прекратява трудовото правоотношение на ищеца, считано от
17.01.2025 г., на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, с мотив: сключване на
Договор за управление № ДУ-06/05.08.2024 г. между директора на
„Североцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово и инж. П..
Посоченият в заповедта Договор за управление № ДУ-06/05.08.2024 г. е
сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите между директора на
„Североцентралното държавно предприятие“ ДП гр. Габрово и инж. П. П.,
който приема по възлагане на първото предприятие да ръководи и
представлява Държавно горско стопанство „Сеслав“ в съответствие с
действащото законодателство на страната, решенията на министъра на
земеделието и храните, на УС и на директора на възложителя и в рамките на
предоставените му, съгласно действащата нормативна уредба, правомощия, за
срок от 5 години. От съдържанието на договора не се установява да е
уговорено постигане на конкретна стопанска и/или производствена програма,
но възнаграждението на директора на стопанството се определя при условията
и по реда, определени с наредба на министъра на земеделието, с уговорено
внасяне в полза на предприятието от директора на поделението на гаранция за
качествено изпълнение на договора (чл. 16 от договора), която съгласно чл. 17
от същия подлежи на задържане при причинена вреда на поделението от
неговия директор, констатирана с одит, възложен при прекратяване на
договора за управление/съответно директорът се освобождава от отговорност
с акт на директора на предприятието, след извършен одит. Предвидено е в
договора, че директорът на поделението изготвя годишния финансов план на
поделението и го представя в централното управление на предприятието (чл.
12. т. 7а), а директорът на предприятието го утвърждава (чл. 11, т. 3), както и
че директорът на поделението поема задължение да организира и контролира,
в съответния му териториален обхват на дейност, дейностите, свързани с
предмета на дейност на държавното предприятие съгласно Закона за горите,
Закона за лова и опазване на дивеча, и действащото законодателство във
връзка с този предмет (чл. 13) и представя в централното управление
изготвения съгласно Закона за счетоводството финансов отчет на поделението
(чл. 12, т. 10), изготвя и представя на директора на предприятието писмен
доклад за дейността си и финансов отчет за дейността на поделението в 30-
дневен срок след приключване на всяко тримесечие. Изрично и изчерпателно
7
в договора за управление са посочени основанията за прекратяване на
договора.
От длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител участък
ловно стопанство“ с код по НКПД: 1311 3001, категория персонал: персонал
зает с услуги на населението, търговията и охраната, връчена на ищеца на
27.04.2023 г., се установява, че основните функции и задължения на
длъжността са да организира, контролира и отговаря за качествено и в срок
изпълнение на ловностопанските мероприятия в ловностопанския участък с
оглед увеличаване на дивечовите запаси и производителността на горите;
отговаря за изпълнението на всички мероприятия в участъка; организира
производството, доставката и съхранението на необходимите фуражи за
подхранване на дивеча в участъка, ръководи и организира провеждането на
таксация на дивеча, следи за здравословното състояние на дивеча и рибата и
за провеждане на предвидените ветеринаро-профилактични мероприятия,
води редовни наблюдения на дивеча и рибата и провежда селекцията им,
придружава ловците по време на лов; изпълнява плановете за ползване на
дивеча; осигурява и отговаря за спазването на инструкцията по правилната
заготовка на дивечово месо и предоставянето му на пазара; организира
мероприятия за ограничаването на щетите върху горското и селското
стопанство, осигурява регулиране на броя на хищниците и на гъстотата на
дивечовия запас; извършва охрана на дивеча, рибата и горските територии
държавна собственост, контрол по опазването, движението и преработката на
дървените материали и други продукти на територията на охранителния
участък; следи спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча;
следи състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските
мероприятия в поверения му участък; опазва специализираната фуражна база,
изградените ловностопански съоръжения и сгради, и други обекти в
поверения му охранителен участък; следи за опазването на сватбовищата и
токовищата; следи за щети нанесени от и на дивеча. Длъжността „Ръководител
участък ЛС“ е йерархически подчинена пряко на директора, заместник-
директора и лесничей/отговорник ЛСУ.
Представена по делото е и длъжностната характеристика за длъжността
„Лесничей/Отговорник ЛСУ“, с код по НКПД 2132 6014, клас (категория
персонал): Специалисти, заемана от служител при ответника И. Д., която е
8
йерархически подчинена пряко на директора и ръководи: лесничей,
специалист лесовъдство/пом. Лесничей, ловни надзиратели, водач
селскостопански машини, работник ловно стопанство.
От представения Ловностопански план на ТП „ДГС Сеслав“ гр. Кубрат
при СЦДП Габрово, се установява, че в ловностопанско отношение
територията на поделението е разделена на четири ловностопански района:
„Кара Кузу“, „Чатал кулак“, „Остър меч“ и „Фазанарията“.
Територията на дивечовъден участък „Остър меч“ с площ от 3806.1 ха с
три ловища „БИСД Остър меч“, „Сеслав“ и „Беловец“ е поверена на Б. Г. С..
В съдебно заседание на 14.05.2025 г. в изпълнение указанията на съда
ишецът представя удостоверение от ТД на НАП за липса на актуални трудови
договори.
По инициатива на страните са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ю. О., заемал до средата на м. януари 2025 г.
длъжността „тракторист“ при ответника, посочва, че е бил подчинен на И. Д.,
като се е случвало заедно с ищеца заедно да подхранват животните.
От показанията на св. И. М. – зам. директор на ответното предприятие,
се установява, че когато постъпил на работа Б. С. е заемал длъжността „Ловен
надзирател“. Свидетелят също е започнал като „Ловен надзирател“, след което
заедно с ищеца са преназначени на длъжността „Ръководител ловностопански
участък“. М. е бил ръководител на участък „Кара кузу“, а ищецът – на „Остър
меч“. Задълженията им като ръководители ловностопански участък са
свързани основно с охрана на дивеча, поддържане на горски пътища,
подхранване на дивеча, ако те не могат лично да участват в подхранването,
има служители подчинени на тях, на които им се разпорежда и ходят и хранят
дивеча. Основните им ангажименти били с охраната и наблюдението на
дивеча, особено през ловния сезон, когато е най-натоварено. Заявява, че пряко
подчинени като ръководители на ловностопански участъци са били на
заместник-директора и на директора. На ръководителя ЛСУ са подчинени
ловните надзиратели и работниците ловностопанска дейност. Твърди, че
назначеният за отговорник ловностопански участък И. Д. му е бил пряк
ръководител, когато бил „Ловен надзирател“. Св. М. посочва, че има и други
ръководители, които отговарят за горскостопанската дейност, отговарят за
дърводобива – издаване на позволителни, освидетелстване на сечища,
9
приемане на дървесина. Дейността на ТП е разделена на дърводобивна и ловна
дейност. Така едните ръководители са ангажирани с ловната дейност, а
другите – с дърводобивната дейност. Отговорникът ЛСУ И. Д. се занимавал с
документацията – досиетата на ловците, които идват на лов, отделно до тази
началото на 2025 г. се занимавал и със земеделието. Понастоящем в ловната
част има двама ръководители – единият е Ц. Ц., а другият Ц. Ц.. Ръководители
по дърводобива са Ю. Ю. и Ахмед Ахмед.
Като зам. директор е установил, че има некоректност в попълването на
длъжностните характеристики на служителите при ДГС – Сеслав. Заявява, че
при заемане на длъжността ръководители ЛСУ са получавали по-високи
възнаграждения отколкото за предишната длъжност.
В показанията си св. Ц. Ц., заемащ понастоящем длъжността
„Ръководител ЛСУ“, посочва, че са постъпили на работа по едно и също време
с ищеца. Първоначално като „горски стражари“, после като „ловни
надзиратели“, след което са били преназначени на длъжността „Ръководител
ЛСУ“. На сегашната си длъжност се подчинява на заместник-директора и на
директора, а когато са били ловни надзиратели се подчинявали също на
директора, на заместник-директора и на отговорник лесничей. В
задълженията им се включвало почистването на чакала и на горски пътеки
към чакала, хранене на дивеча, поддържане на хранилки и ремонт на чакала и
хранилки, наблюдения на дивеча. Заявява, че получава задачи от зам.
директора, след което изпълнява възложеното. Ако прецени, че следва да се
извърши друга дейност, извън поставените от зам. директора задачи, той
нарежда на ловните надзиратели и на работниците ловно стопанство.
Съдът преценявайки показанията на свидетелите М. и Ц. по реда на чл.
172 ГПК, дава вяра на същите, тъй като са последователни, логични и
взаимодопълващи се, както и кореспондират с приложените писмени
доказателства.
Съдът кредитира и показанията на св. Османов, който възпроизвежда
факти, които е възприел лично и непосредствено.
От заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълно отработен от него месец е в размер на 2162.39 лв. Размерът
на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
10
17.01.2025 г. до 17.07.2025 г. е в размер на 12974.34 лв., а за периода от
17.01.2025 г. до 14.05.2025 г. е в размер на 9560.04 лв.
Заключението на експерта като обосновано и неоспорено от страните се
възприема изцяло от съда.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 от КТ, освен в случаите по ал. 1,
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ и поради сключването на
договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда на
чл. 328, ал. 2 от КТ представлява безвиновно основание за уволнение на
служителите. Основанието за уволнение в този случай е сключването на нов
договор за управление с изпълнителния директор на дружеството.
Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение в този случай
е в резултат на поставените задачи за успешно управление на стопанската
дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия
изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За
да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери
тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен
директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение
на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но
и да е започнало неговото изпълнение, т. е. съответният изпълнителен
директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално
изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.
Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление,
като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна
и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление
трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Също
така, посоченото основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг
от служители, а именно „служители от ръководството на предприятието“. При
липса на други указания, за изясняване на това понятие следва да се има
11
предвид §1, т. 3 от ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието“
е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в
поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за
управление. Установяването на законосъобразността на уволнението на това
основание предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен
договор за управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване
изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството.
Страните не спорят, видно и от съдържанието на исковата молба,
относно наличието на сключен договор за управление, както и че уволнението
на ищеца е извършено в 9-месечния срок. Възражението направено в съдебно
заседание от ищцовата страна съдът е приел за преклудирано, тъй като е
заявено след изтичане на срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК.
Спорният въпрос между страните е дали заеманата от ищеца длъжност е
ръководна.
Понятието „ръководна длъжност“ е изяснено в константната практика на
ВКС (Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., Решение №
388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др.), като е прието,
че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ се
включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на
които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а
съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика.
Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 2
от КТ вр. с §1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко
зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед
постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя.
Съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗГ предприятието-централно управление, в
случая „Североцентрално държавно предприятие“ гр. Габрово е
самостоятелно юридическо лице със статут на държавно предприятие по
смисъла на чл. 62 от ТЗ. Директорът на държавното предприятие ръководи
цялостната дейност на предприятието, сключва договори за управление с
директорите на териториалните поделения за срок 5 години, които директори
ръководят и представляват поделенията (държавни ловни и горски
12
стопанства) като осъществяват функциите на държавното предприятие в
определения им район на дейност. Т. е. държавните горски (както и ловни)
стопанства като териториални поделения на държавните предприятия,
реализират дейността на предприятието по места, като територията им е
разпределена на горско-стопански участъци.
Територията на „ДГС Сеслав“ гр. Кубрат както се посочи и по-горе е
разпределена на четири ловни участъка, в единия от които – „Остър меч“
работи ищецът.
В представените щатни разписания, последното от които от 14.03.2025
г., е видно, че длъжността „Ръководител участък ЛС“ попада в клас
„Ръководни служители“.
Както се посочи по-горе обаче, дали длъжността е ръководна се
определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите
функции по длъжностната характеристика. Връчената такава на ищеца при
назначаването му на длъжността „Ръководител участък ЛС“ е за категория
персонал зает с услуги на населението, търговията и охраната и е пряко
подчинена на директор, зам. директор, лесничей/отговорник ЛСУ. Основното
задължение за длъжността е да организира, контролира и отговаря за
качествено и в срок изпълнение на стопанските мероприятия в ЛСУ с оглед
увеличаване на дивечовите запаси и производителността на горите.
Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността
„Лесничей/Отговорник ЛСУ“, която понастоящем се заема от И. Д., попадаща
в категория „Специалисти“ е видно, че също основно задължение на
служителя е да организира, контролира и отговаря за качествено и в срок
изпълнение на стопанските мероприятия в ЛСУ с оглед увеличаване на
дивечовите запаси и производителността на горите. При сравнителен анализ
се установява, че функциите за двете длъжности са почти идентични, като в
задълженията на отговорника ЛСУ влиза изготвянето на проекто-сметна
документация за участъка по ЛКМ и ЛСМ; води възложените му регистри – за
издадени билети за лов на чужденци, краткосрочно пребиваващи в РБългария
и пр.; въвежда данни в модул „Ловна статистика“ и „Ловен туризъм“; издава
разрешителни за лов на едър и дребен дивеч и др.
И двете длъжности са пряко подчинени на директора и зам. директора,
като тази на ищеца е подчинена и на Отговорника ЛСУ.
13
Ответното предприятие представя длъжностни характеристики за
длъжността „Ръководител лов и риболов“ от 2008 г. и за длъжността
„Ръководител участък ГС/ЛС“ от 2011 г., които са били връчени на И. Д. по
времето, когато е заемал посочените длъжности. Същите обаче не са актуални,
тъй като от събраните доказателства се установи, че на идентична на ищеца
длъжност е св. Ц. и още двама служители в участък ГС. Техни длъжностни
характеристики не се представят, за да бъдат съпоставени с тази на ищеца.
Твърденията за допуснати технически грешки в длъжностната характеристика
на ищеца съдът приема неоснователни. Длъжностната характеристика е част
от задължителните документи, съпътстващи трудовия договор. В нея се
регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани
с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се
сключва трудовият договор. Също така се посочват характерните особености
на всяка една заемана длъжност, като кода по НКПД, образователните и
квалификационни изисквания за длъжността, работното място, трудовите
задължения и отговорности на работника или служителя, условията на работа,
необходимите умения и компетенции, осъществяваните връзки и
взаимодействия с други длъжности при работодателя и други. Според чл. 127,
ал. 1, т. 4 от КТ, при сключване на трудов договор работодателят е длъжен да
връчи на работника или служителя длъжностна характеристика срещу подпис
на работника или служителя, като задължително се отбелязва датата на
връчването. Поради това тя е документ, който задължително се съхранява в
поддържаното на хартия или електронно трудово досие на работника или
служителя. От сключения трудов договор, длъжностната характеристика и
указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на
работника или служителя, за изпълнението на които се плаща договореното
трудово възнаграждение.
Със Заповед № РД-472/28.11.2024 г. на директора на ТП „ДГС Сеслав“
гр. Кубрат на ищеца, на св. Ц. и на други служители сред които и ловни
надзиратели са възложени охраната, защитата на дивеча и опазването на
горските територии в съответните ловни участъци. Задълженията на ищеца и
тези на св. Ц. са идентични с тези на ловните надзиратели.
От изложеното до тук съдът прави извода, че реално длъжността
„ръководител участък ЛС“ не е ръководна, тъй като на ищеца не са възложени
никакви ръководни функции по отношение на участъка, който му е поверен.
14
Функциите му са, както е посочено и в длъжностната характеристика,
организационни. В тази насока са и показанията на св. Ц. – да организира
работниците ловно-стопанство да подхранят дивеча, да ремонтират чакала и
хранилки. Основната дейност, която посочва св. Ц. е извършването на
наблюдение, което също не се характеризира с някакви ръководни функции.
Възложените и изпълнявани от ищеца като „ръководител участък ЛС“
задължения не предполагат участие в ръководния екип при вземане на
решения, от които зависи постигането на поставените във финансовия план
цели.
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав
приема, че в полза на работодателя не е съществувало и не е надлежно
упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 2 от КТ с ищеца, поради което уволнението на ищеца се явява
незаконосъобразно и ще следва да се отмени, а предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като основателен следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Искът е обусловен от законността на уволнението. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се налага извод, че следва
да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи, че е
основателен.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното
удостоверение от НАП за сключени трудови договори, че ищецът в периода
след 17.01.2025 г. до датата на устните състезания – 14.05.2025 г. не е работил
на друга работа. Поради това същият има право на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ за периода от 17.01.2025 г. до 14.05.2025 г.
От заключението на ССчЕ е видно, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ за периода от 17.01.2025 г. до 14.05.2025 г. е в брутен размер от 9560.04
лева.
15
Ищецът претендира сумата от общо 9560.04 лв. за обезщетение по чл.
225 КТ с оглед допуснатото изменение на иска по чл. 225 КТ в съдебно
заседание по реда начл.214, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответната страна е заявила възражение за
прихващане. Същото е своевременно направено, касае насрещно вземане,
което произтича от същото правоотношение, вземанията за обезщетения по
чл. 220 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ са еднородни, насрещните вземания и на
двете страни са изискуеми, като в настоящото производство е установен
размерът на всяко от тях.
В трайно преобладаващата съдебна практика, обективирана в Решение
№ 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., Решение № 770
от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о. и Решение № 178 от
9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане
от размера на предявеното с иск обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като и
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения
(оставането му без работа).
На ищеца на основание чл. 220 ал.1 от КТ е изплатено обезщетение в
размер на едно трудово възнаграждение за неспазено предизвестние – 2162.32
лева.
При тези изводи предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ
следва да се уважи до размера на сумата 7397.72 лева, а в останалата му част
до пълния предявен размер се отхвърли като погасен чрез прихващане на
изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 2162.32 лв.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК съобразно уважената част от исковете, които разноски се доказаха в
размер на 2 400 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. Осъществената защита от
пълномощника на ищеца се изразява в изготвяне на искова молба,
процесуално представителство в съдебно заседание и писмена защита.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на
16
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа – общо една минимална месечна заплата за съединените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от същата
наредба – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, съобразно материалния интерес.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в случая
възлиза на сумата 2 116.77 лева (1077 лв. МРЗ за страната за 2025 г. + 1039.77
лв. по оценяемия иск). При това положение и с оглед естеството на спора,
вида и обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството, че
делото е изяснено в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи на посочения минимум
по Наредбата в размер на сумата от 2116.77 лв., до който следва да се намали
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното предприятие да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Кубрат държавната такса за
производството, която съдът определя в размер на 395.90 лева (по 50 лв. за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 295.90 лв. за иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ) и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението по предявения иск от Б. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес в *** срещу ТП „Държавно горско стопанство
Сеслав“ гр. Кубрат при ДП „Северноцентрално държавно предприятие“, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. П. П. –
директор, и ОТМЕНЯ Заповед № РД-018 от 16.01.2025 г. на директора на ТП
17
„ДГС Сеслав“ гр. Кубрат за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. Г.
С. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Г. С., ЕГН **********, с адрес в ***, на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност „Ръководител участък ловно
стопанство“ в ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“ Габрово.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от инж. П. П. – директор, да заплати на Б. Г.
С., ЕГН **********, с адрес в *** сумата 7 397.72 лева (седем хиляди триста
деветдесет и седем лева, седемдесет и две ст.), представляваща брутен размер
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.01.2025 г. до
14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 18.03.2025 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като погасен чрез прихващане на
изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 2162.39 лева до
пълния претендиран размер от 9560.04 лева.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от инж. П. П. – директор, да заплати на Б. Г.
С., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2
116.77 лева (две хиляди сто и шестнадесет лева, седемдесет и седем ст.),
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“ гр. Кубрат при ДП
„Северноцентрално държавно предприятие“, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от инж. П. П. – директор, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Кубрат сума в размер на
395.90 лева (триста деветдесет и пет лева, деветдесет ст.) за държавна такса по
производството и сума в размер на 200.00 лева (двеста лева, нула ст.)
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок считано от 28.05.2025 г.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
18
19