№ 15178
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110157330 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Д., чрез адв. М.,
срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2, евентуално пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 20, чл. 21,
ал. 4 и чл. 24, ал. 5 от договор за кредит „Бяла карта“ № ../08.05.2024 г., поради
противоречието им със закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално поради
накърняване на добрите нрави, както и поради неравноправния им характер.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружеството договор за кредит „Бяла
карта“ от 08.05.2024 г., по силата на който кредитодателят се задължил да му
предостави револвиращ кредит, в размер на 1000 лв. В чл. 20 било уговорено, че ако
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от три дни,
дължи неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, начислена към
текущото задължение за съответния месец. Съгласно чл. 21, ал. 4, при забава за
плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 11 от договора,
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер
на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното задължение. В чл. 21, ал. 5 било
предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят
дължи еднократно плащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите по
извънсъдебно събиране на задължението. Ищецът счита, че посочените клаузи от
договора са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, както и поради
нарушаване на нормите на ЗПК и ЗЗП. Счита, че клаузата по чл. 20 от договора има
неравноправен характер, както и че има за цел заобикаляне на изискванията по чл. 33
ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции, поради
което накърнява добрите нрави. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че
клаузите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора са нищожни поради противоречието им с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, заобикаляне на изискванията по чл. 33 ЗПК, накърняване на
добрите нрави, както и поради неравноправния им характер. Счита, че оспорваните
клаузи от договора накърняват принципите на добросъвестност и справедливост. В
тази връзка, моли съда да прогласи нищожността им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата
молба. Потвърждава наличието на сключен с ищеца договор за кредит „Бяла карта“ №
../08.05.2024 г., по силата на който му предоставил револвиращ кредит с уговорен
лимит от 1000 лв. Твърди, че на 17.10.2024 г., въз основа на подписано Приложение №
1
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., е
прехвърлил вземанията по процесния договор в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, за което обстоятелство ищецът бил уведомен съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД. В тази връзка, счита че не е надлежна страна по предявените искове, поради
което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения относно
действителността на оспорваните клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи нищожност на оспорваните клаузи по процесния
договор.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорваните клаузи са законосъобразни и
индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № ../08.05.2024 г.,
по силата на който ответното дружество е предоставило в полза на ищеца револвиращ
кредит в размер от 1000 лв., под формата на разрешен кредитен лимит.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С отговора на исковата молба са представени писмени документи, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.04.2025 г. от 9.40 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса за изготвянето на препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията, за връчване на ищеца, в общ размер на
11,30 лв.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3