Определение по дело №2397/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260103
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100502397
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  V-260103                                                      18.01.2021 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав

На осемнадесети януари, две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                        мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ                                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело №2397 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е частна жалба, подадена от „БРОБЕТ ЛИМИТИД“, със седалище и адрес в Малта, с адрес на кореспонденция на територията на Република България, представлявано от изпълнителния директор Митко Тодоров, срещу определение №364 от 8.07.2020г., постановено по гр.д. 170/2020г. по описа на РС- Несебър, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд – гр.София, във връзка с направено от жалбоподателя възражение относно местната подсъдност на делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Неправилен бил изводът на съда, че в случая общата подсъдност по чл.105, ал.1 ГПК се явява неприложима, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сочи, че дружеството- ответник е регистрирано на територията на Република Малта и е лицензиран организатор на хазартни игри онлайн, съобразно валидни лицензи, издадени от Държавната комисия по хазарта към Министерство на финансите. Дейността му се подчинява на разпоредбите на закона за хазарта, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и дадените въз основа на тях указания на ДКХ при МФ. Взаимоотношенията между дружеството и участниците в игрите са уредени в утвърдените от ДКХ задължителни игрални Условия и Правила. Дружеството нямало адрес на управление, респективно- постоянен адрес на територията на Република България, в съответствие с нормативните изисквания /подробно описани/ поддържало единствено контролен локален сървър, но не и централна компютърна система на същата територия. Затова счита, че при определяне на местно компетентния съд следва да се приложи разпоредбата на чл.107, ал.3 от ГПК и делото да се изпрати за разглеждане на надлежния съд в гр. София.

Моли обжалвания акт да бъде отменен и вместо него да се постанови прекратяване на производството пред РС- Несебър и делото да се изпрати по подсъдност на надлежния съд  в гр.София. Не представя нови доказателства.

Ответникът И.Д.С., представляван от адв.Н.И.Т., не подал отговор на частната жалба въпреки, че е уведомен за тази възможност /съобщение на л.13 от настоящото дело/.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК. Отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Подадена е в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването, внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното въззивният съд приема, че частната жалба е допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Като взе предвид становището на страните и ги прецени въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

И.Д.С., който е с постоянен и настоящ адрес *** е сезирал Районен съд- гр.Несебър с осъдителен иск против дружеството- жалбоподател за заплащане на сумата от 12631,31 лв., представляваща налична сума в потребителския профил на ищеца в лицензирания сайт за онлайн залози на ответника, натрупана в резултат на печалби от онлайн залагания и преведени на ответника парични суми за участия в залози, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане. В исковата молба ищецът се е позовал изрично на потребителското си качество по Закона за защита на потребителите.

Преписът от исковата молба и доказателствата е връчен на ответното дружество на 2.06.2020г.

В законоустановения едномесечен срок- на 2.07.2020г. /по пощата- виж клеймо на лицевата страна на плика/ е депозиран отговор от ответното дружество. В т.II от същия е направено възражение за липса на местна подсъдност, по съображения, че дружеството е регистрирано в Малта и на основание чл.119, ал.3 във връзка с чл.105 и 107 от ГПК моли производството пред РС- Несебър да бъде прекратено , а делото да бъде изпратено на компетентния съд в гр.София.

Представя като доказателство незаверени копия за регистрацията си в Малта, включително удостоверение за издаден лиценз от ДКХ при МФ, с валидност до 8.01.2025г., според което седалището и адреса на управление на дружеството е в Малта, адреса на контролния му сървър е в гр.София, същото се представлява поотделно от Митко Тодоров и Стефан Торнтън.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който не е уважил възражението за местна подсъдност, първоинстанционният съд е приел, че спорът е потребителски, поради което ищецът, който има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП може да се позовава на изборната подсъдност по чл.113 ГПК. Посочил е, че легалното определение на понятието „потребител“, дадено за целите на ЗЗП следва да се съобрази и с целта на тази норма- защита и улесняване достъпа до правосъдие на определен кръг лица, които ползват услуги, предоставени от корпоративни доставчици при общи условия и при икономическа неравнопоставеност на субектите. Затова понятието се възприема в широк смисъл и тези лица се ползват от особената подсъдност по чл.113 ГПК, отнесена към съответните закони- КЗ, ЗЕ и др.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно.

Общата подсъдност за физические и юридическите лица е уредена в чл.105 ГПК- искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянния адрес на ответника, ако той е физическо лице или седалището, когато същият е юридическо лице. За юридическите лица идентична е разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.

Няма пречка искът да бъде предявен пред съд, който се намира в различен съдебен район от този, указан в чл.105 ГПК, но тогава в полза на ответника възниква правото да възрази против избраната от ищеца местна подсъдност. Това негово право обаче е обвързано с преклузивен срок и може да бъде упражнено до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В случая жалбоподателят е направил възражение за липса на местна подсъдност в законния срок.

Безспорно е, че в случая разпоредбата на чл.105 ГПК, респективно- чл.108, ал.1 ГПК не намира приложение, тъй като ответното дружество няма седалище в Република България. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.107, ал.3 ГПК, за да обоснове отвода за местна подсъдност. По мнение на настоящия съдебен състав тази конкретна норма е неприложима, тъй като ищецът има постоянен адрес в България. За да се разгледа делото от надлежния съд в гр.София кумулативно необходимо условие е обратното- ищецът да няма постоянен адрес в България.

В случая обаче от съществено значение е не гореизложеното, а необходимостта от прилагането на специалната норма във връзка с подсъдността, а именно- чл.113 ГПК, която дава възможност за избор на ищеца, който има качеството на потребител, да предяви иска си пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв- по постоянния. или ответник. Няма спор, че постоянния и настоящ адрес ***.

Правилно районният съд е отчел, че ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, като изрично се е позовал на него.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че за хазартния бизнес са приложими само специалната нормативна уредба- ЗХ, подзаконови актове и такива на ДКХ при МФ.

В 46, ал.1, т.3 от ЗЗП изрично е записано кои разпоредби на закона за защита на потребителите са изключени за приложение за хазартния бизнес. По аргумент за противното /обратното/, останалите разпоредби на ЗПП намират приложение и за хазартните дейности.

При това положение следва да се направи извод, че ищецът, който има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, в съответствие с предоставеното му от закона право на избор е подал исковата молба пред Районен съд- Несебър, в чийто район е неговата подсъдност, поради което отвода за липса на местна подсъдност, направен от частния жалбоподател, е неоснователен.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

                                      

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№6060 от 4.08.2020г. по описа на РС- Несебър, подадена от „БРОБЕТ ЛИМИТИД“, със седалище и адрес в Малта, с адрес на кореспонденция на територията на Република България, представлявано от изпълнителния директор Митко Тодоров, срещу определение №364 от 8.07.2020г., постановено по гр.д. 170/2020г. по описа на РС- Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                               

 

 

  2.