Решение по дело №172/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   434  17.07.2019  Година                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ  състав

На 17.06. 2019 Година

В публично заседание в следния състав:

 

            Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Мая Крушева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

търговско  дело номер 172 по описа за 2019 година

намери за установено следното:

 

 

            Производството е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 226 от КЗ (отм.), вр. § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с чл. 45, чл. 52 от ЗЗД, предявени от А.М. Г.с ЕГН **********,***, М.М.И. с ЕГН **********,***, И.С.И. с ЕГН **********,***, Г.С.И. с ЕГН ********** *** всички представлявани от адв. В.М. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д.

Ищците твърдят, че на 22.03.2014г. при ПТП, настъпило между кв. Генерал Николаево и кв. Парчевич в гр. Раковски, при управление на лек автомобил - марка Мерцедес, модел 200Е с ДКН РВ 9572 ВР, А.И.Б., като е нарушил правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.И. с ЕГН **********. Сочат, че по повод настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 125/2014г. на РУП Раковски, внесен е бил обвинителен акт в съда, въз основа на който е било образувано НОХД № 1361/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, приключило с влязла в сила присъда, с която А.И.Б. е бил признат за виновен.

Твърди се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищците, които са внуци на М.С.И., са нанесени непоправими неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от възникването на същото. Ищците твърдят, че между тях и дядо им е съществувала особена близост извън обичайната за роднини от същата степен. Посочват, че всички те са израснали с дядо си, който се е грижил за тях, докато родителите им са били на работа, възпитавал ги е и ги съветвал, когато са имали нужда, подкрепял ги във всичките им начинания. Тяхната изключителна близост и нуждата от споделяне един с друг е продължила до деня, в който И. е загинал при процесното ПТП. Към онзи момент един от внуците - М.М.И. все още е живеел в едно домакинство с дядо си, а останалите са се срещали често с него, споделяли са общи мигове заедно и не само са запазили близостта и топлината в отношенията си, но и тази връзка между тях е ставала още по-силна с времето. Отношенията им са се основавали на взаимна обич, уважение и разбирателство. Затова след смъртта на М.И. животът и на четиримата му внуци се е променил драстично. Считат, че всичко това в достатъчна степен оправдава търсенето и получаването на обезщетение за действително претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания с продължително проявление във времето, в резултат от загубата на своя близък.

Твърдят също, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за процесния лек автомобил марка Мерцедес, модел 200Е с ДКН РВ 9572 ВР, е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица № 22114000476804 за периода от 30.01.2014г. до 29.01.2015г., сключена с ответника. С факта на настъпването на застрахователното събитие - описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на автомобила, при което е починал М.С.И., и преживените болки и страдания от неговите наследници вследствие трагичната му загуба, ищците обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди срещу посоченото застрахователно дружество. По отношение претендирания от тях размер на дължимото им обезщетение се позовават на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС. Считат, че разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ противоречи на действащото право на ЕС, като излагат подробни правни съображения.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД - гр.София, да заплати на всеки от ищците по 50 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди - морални болки и страдания в резултат на внезапната загуба на техния родственик М.С.И., ведно със законната лихва от 20.12.2018г. /изтичането на тримесечния срок за произнасяне по претенцията/, до окончателното изплащане на сумите.

Претендират също ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат В.Д.М. адвокатско възнаграждение на основание Наредба № 1 от 09.07.04 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения издадена от Висшият адвокатски съвет /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.04 год., изм. ДВ, 2014 год./, съобразно уважената част от исковете във вр. с чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изцяло  се оспорват исковете, както по основание, така и по размер. Не се оспорва наличието на валидно възникнало и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с номер BG/03/517001870170. Посочва се обаче, че ищците не попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия. Оспорва се твърдението на ищците за наличие на отношения с починалото лице, характеризиращи се с изключителна емоционална връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както за главните искове, така и за акцесорните претенции за лихва. Счита исковете за прекомерно завишени и неотговарящи на реално претърпените от ищците неимуществени вреди.

Страните ангажират доказателства. Претендират направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Представени са писмени доказателства по делото за това, че ищците са отправили писмена претенция до ответния застраховател съгласно чл.380, ал.1 КЗ на 21.09.2018 г., за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ответникът, с писмо изх. № 12779/20.11.2018 г. от своя страна ги уведомило, че е образувана преписка по щета с номер 0000-1000-01-16-7404.

Не е спорно, че от дружеството не са изплатени обезщетения на ищците в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Изложеното сочи , че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявените преки искове.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни.

С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1361/2016 г. по описа на ОС Пловдив А.И.Б. е признат за виновен в това, че на 22.03.2014г., на главен път ІІ-56 /между кв.Генерал Николаево и кв.Парчевич на гр.Раковски, при управление на МПС- л.а. Марцадас 200 Е с рег.№ РВ 9572 ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.26 и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.И..

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС А.И.Б., довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на М.С.И..

            Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от Б.е имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, сключена с полица № 22114000476804.

Съгласно чл. 223 от КЗ /отм./, съответно чл. 429 от КЗ

/ нов/ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

            Безспорна е и родствената връзка на ищците с починалия при ПТП М.И.- негови внуци, което се установява и от представеното удостоверение за родствени връзки с изх.№ АОУ-1194/03.08.2018 г., издадено от Община Раковски.

Спорът е ищците попадат ли в категорията на лицата, на които се дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.

Както е прието в мотивите на ТР 1 / 2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК "В традиционните за българското общество семейни отношения, бабите и дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост". Освен това в конкретния случай от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като основани на преки и непосредствени възприятия и неопровергани от други събрани по делото доказателства, се установява наличието на една продължителна, трайна емоционална близост и привързаност между дядото М.И. и неговите внуци. Тя датира от тяхната най-ранна детска възраст, когато той, заедно с баба им, е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на всичките си внуци. Става ясно от свидетелските показания на М.И.- баща на А. и М. и чичо на И. и Г., че дядото е имал реално присъствие в живота на своите внуци. Освен полаганите грижи за тях през времето ,когато са прекарвали ваканциите и лятото заедно, дядото е предавал на внуците си и житейския си опит, имал е влияние и авторитет пред тях. Тази близост и създадената силна емоционална връзка е продължила и впоследствие, след порастването на ищците, дори след като една от тях / ищцата А. Г./ е създала собствено семейство, които до последно са споделяли празници и почивни дни със своя дядо.  Ищците изпитвали и продължават да изпитват уважение към него. След внезапната и неочаквана смърт, която е била най-голямата трагедия в семейството, ищците и до ден днешен споменавали дядо си при всяко семейно събиране. Създали традиция да отливат от питието си , казвайки „Това беше за дядо“.  Поради това е напълно обоснована тезата на ищците, че същите са преживели тежко смъртта на родственика си и че са претърпели болки и страдания вследствие на ненавременната и неестествената смърт, която ги е лишила от близостта и подкрепата на човек, на когото са разчитали през целия си живот. Тези болки и страдания следва да бъдат обезщетени по правилото на чл. 52 от ЗЗД.

Съдът приема за основателни доводите на ищците, касаещи приложението на нормите на чл. 493, а, ал. 4 от КЗ и на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката.

Съдът намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната норма е била възприета както в чл. 266 КЗ (отм.); , така и в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.

Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".

Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищците обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.

Като съобрази установените от свидетеля обем, интензивност и продължителност на търпените от ищците болки и страдания поради загубата на дядо им, съдът намира, че справедливият размер за тяхното обезщетение е 30 000 лв. за всеки един от ищците, като до пълните претендирани размери от по 50 000 лв. от всеки от тях, исковете ще се отхвълят като неоснователни и недоказани.  

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на исковете по давност. Петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече от датата на увреждащото събитие- 22.03.2014 г., а исковата молба е депозирана ан 05.03.2019 г., т.е. преди изтичането му.

Предвид уважаването на главните иск, следва да бъде уважено и искането на ищците за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В случая, на основание § 22 от КЗ(нов), приложими към казуса са нормите на КЗ (отм.) , според които застрахователното обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на непозволеното увреждане- чл. 84, ал. 3 от ЗЗД-от деня на деликта (при липсата на норма, аналогична на чл. 496 от КЗ нов). В исковата молба ищците са избрали да претендират лихва от момента на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя- 20.12.2018 г., с което съдът следва да се съобрази и уважи от тази дата, при отчитане на нормата на чл. 208, ал. 1 КЗ и чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.

Едва в хода на устните състезания процесуалният представител на ищците е поискал лихвата за забава да се присъди от по-ранна дата- 05.03.2016 г. , което е процесуално недопустимо при липсата на надлежно предприето изменение на претенцията по реда и в сроковете по чл.214, ал.1 ГПК.

Акцесорният иск също не е погасен по давност на осн.чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД от 20.12.2018 г., т.е. за период, по-малък от три години преди подаването на исковата молба

            На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда съобразно размера на уважените искове, възлизаща на 4800 лв.

            На осн.чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищците адв.В.Д.М. *** ще се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в размерите, уредени с Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения. Дължимото такова за всеки от субективно съединените искове съобразно уважения им размер възлиза на стойност 5720 лв. / по 1430  лв. за всеки иск/ , изчислено на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. При присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а за служебно определяне на възнаграждението от съда. Адв.М. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС / л.46/. Правните услуги, предмет на представените по делото договори, съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за изискването за начисляване на ДДС, съобразно § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е без правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение № 306/17 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 490/17 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 676/17 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. Следователно върху определеното възнаграждение от 5720 лв. се начислява и 20 %ДДС или сумата от 1144 лв. така се присъжда адвокатско възнаграждение в общ размер от 6864 лв. с ДДС.

            Мотивиран от изложеното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* да заплати на осн. чл.432 от КЗ на А.М. Г.с ЕГН **********,***, М.М.И. с ЕГН **********,***, И.С.И. с ЕГН **********,***, Г.С.И. с ЕГН ********** *** сумата от по 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените им неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие смъртта на техния дядо М.С.И. причинена при ПТП на 22.03.2014 год., настъпило по вина на водача на застрахования лек автомобил Мерцедес 200 Е с ДКН РВ 9572 ВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им размери от 50 000 лв.

ОСЪЖДА  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* да заплати ДТ в размер на 4800 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д с ЕИК ********* да заплати на на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат В.Д.М. ****,  сумата от 6864 лв. с ДДС възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците А.М. Г., М.М.И., И.С.И. и Г.С.И..

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        СЪДИЯ: