Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 26.05.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
12247 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищецът
Б.Е.Е., твърди, че на 18.01.2015 г.
около 20:40 ч. в гр. София, в посока от кв. Панчарево към с. Бистрица, водачът И.Д.С.при
управлението на МПС - лек автомобил „Мерцедес Е 300 ТД" с ДК № *******,
поради движение със скорост, несъобразена със състоянието на пътя (мокра и
заледена настилка), реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно
движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № *******, управляван от С.И.З.,
в който ищецът пострадал като пътник. Сочи, че в резултат на настъпилото ПТП е
получил травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение и контузия
на меките тъкани. След инцидента загубил съзнание и се наложило
хоспитализирането му в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София. Твърди,
че лечебният и възстановителен период продължава и до момента, а негативните
последици от уврежданията вероятно ще изпитва през целия си живот.
С
допълнителна молба от 12.01.2016 г. ищецът уточнява, че здравословното му
състояние се е влошило вследствие на получените травми и след серия от
проведени прегледи е диагностициран със следните
увреждания: епилептичен статус grand mal (конвулсивни припадъци); симптоматична травматична
епилепсия на фронталния дял; посттравматична енцефалопатия.
Поддържа,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със З. „А.Б.“ АД по
застрахователна полица № 01114003021990 от 11.12.2014 г., със срок на валидност
до 11.12.2015 г. С оглед описаните болки и страдания претендира от ответника
застрахователно обезщетение за причинените му в резултат от процесното
ПТП неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта (18.01.2015 г.) до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва
исковете по основание и размер, с твърдения, че процесното
ПТП не е настъпило поради виновното поведение на водача И.Д.С.. В условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който не е спазил задълженията си по Закона за движение по пътищата за
използване на обезопасителен колан. Оспорва механизма
на ПТП и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че не
отговаря на действителната тежест на вредите.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента
има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента
като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното
МПС.
Въз
основа на данните от констативния протокол, скицата на местопроизшествието и
заключението на изслушаната в настоящото производство автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на автопроизшествието:
На
18.01.2015 г., около 20:40 ч., край гр. София, по ул. „Без име“ от с. Бистрица
към кв. Панчарево, със скорост около 33,23 км/ч се движи лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № *******, управляван от С.И.З., със спътник
на предната дясна седалка ищеца Б.Е.Е.. По същото време
със скорост около 48,49 км/ч от кв. „Панчарево“ към с. Бистрица
се движи лек автомобил марка „Мерцедес Бенц”, модел „Е 300 ТД”, с рег. № *******,
управляван от И.Д.С.. На около 600 м. преди с. Бистрица водачът Сотиров забелязва
върху платното за движение места с мокра и заледена асфалтова пътна настилка
(поледица) и в опита си да ги заобиколи отдясно
завърта управляемите колела на лекия автомобил „Мерцедес” рязко в същата
посока, в резултат на което автомобилът му се плъзга наляво, напуска своята
пътна лента, навлизайки в пътната лента на насрещно движещите се автомобили и
се удря челно в насрещно движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил
„Фолксваген” при скорост на двата автомобила в момента на удара от около от 30
км/ч. Предвид отстоянието от 21,62 метра на лекия
автомобил „Фолксваген” от мястото на удара в момента на навлизане на лекия
автомобил „Мерцедес” в пътната му лента, разстоянието за водача на лекия
автомобил „Фолксваген” е по-малко от опасната зона за пълно спиране и
последният не е имал възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие. С оглед на това според вещото лице причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие са действията на водача на лекия
автомобил „Мерцедес”.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие има
водачът на лекия автомобил „Мерцедес”. Макар да няма данни същият да се е движил
с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, водачът е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вменяващо му в задължение да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, доколкото в опита си да заобиколи заледен участък от пътя е загубил контрол над
автомобила си и навлизайки в насрещното платно за движение е предизвикал удар с
насрещно движещия се лек автомобил, в който е пътувал и ищеца.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че поведението на водача на процесния лек автомобил
„Мерцедес“ е било противоправно, в разрез с
посочените изисквания на Закона за движение по пътищата, и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на
водача на автомобила се презюмира, а по делото от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
Между страните не е било спорно, а и
видно от представения констативен протокол №К 57/19.01.2015 г., че към датата
на ПТП за процесния лек автомобил „Мерцедес“ е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана
в полица № 01114003021990 от 11.12.2014, валидна до 11.12.2015 г., страна по която е ответното дружество.
Свидетелят Полина Петрова, семеен
приятел на ищеца, сочи, че след инцидента Б.Е. е останал около седмица в
болница, а лечението му в домашни условия е продължило повече от месец, през
което време трудно е ставал от леглото, тъй като му се виело свято и му е било
лошо. Твърди, че при посещенията му на гости при свидетеля, ищецът е падал два
пъти от стола, като й се оплаквал, че изпитва световъртеж, залитайки и падайки
на земята.
Според
заключението на приетата по делото първоначална съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице П.П., вследствие на пътния
инцидент ищецът е получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
сътресение на мозъка, както и контузия на тилната област на главата. Мозъчното
сътресение е протекло със
загуба на съзнанието, което по своя
характер се определя от вещото лице като настъпило разстройство на здравето,
неопасно за живота. След инцидента Б.Е. е хоспитализиран в съзнание с
оплаквания от главоболие, световъртеж и еднократно повръщане. Проведено е
стандартно лечение, което се провежда при пациенти с лека черепно-мозъчна
травма, изразяващо се в лечебно-постелен режим с аналгетици, интравенозни инфузии с водно-солеви разтвори,
а от осъщественото компютърнотомографско изследване
на главния мозък не са установени патологични промени. Консултацията с хирург
не е установила наличието на травма на гръдни и коремни органи. Пострадалият е
изписан на 21.01.2015г. (втория ден от постъпването му) в добро общо състояние,
с указания за хигиенно-диетичен режим и нормален неврологичен статус.
Според
експертизата, след инцидента е налице влошаване състоянието на ищеца, който по
данни от медицинската документация, на 01.05.2015 г. е получил епилептичен
припадък със загуба на съзнание, пяна от устата, изпускане по малка нужда,
наложило транспортирането му в лечебно заведение. На 24.05.2015 г. ищецът
отново е потърсил медицинска помощ, а в медицинската документация са описани
данни за предполагаем втори епилептичен припадък със същата симптоматика като посочения
по-горе първи такъв. На 26.08.2015 г. и на 23.11.2015 г. (т. 3.12 и 3.13 от
описателната част на СМЕ) ищецът отново е бил хоспитализиран във връзка с нови
пристъпи на загуба на съзнанието.
На
16.06.2015 г. на ищеца е поставена диагноза „Посттравматична енцефалопатия.
Състояние след генерализирани епи припадъци“ във
връзка с данни от направено на 10.06.2015 г. магнитно-резонансно изследване на
главен мозък, в което е описано контузно огнище с
големина около 2 мм. в десния челен мозъчен дял субкортикално
разположен - на граница кортекс бяла мозъчна
субстанция.
Относно
състоянието на ищеца преди инцидента липсват данни за поява на епилептичен
пристъп или фамилна обремененост с подобна симптоматика.
Като придружаващи заболявания, от които е страдал Б.Е., са посочени: Параноидна шизофрения (2008г.), Артериална хипертония, Хипертонично
сърце, Състояние след остър миокарден инфаркт,
Състояние след исхемичен мозъчен инсулт.
При проведен
личен преглед на 05.12.2018 г. вещото лице е констатирало, че пострадалият е в
добро общо състояние, ясно съзнание, адекватен, като по данни на ищеца след
изписването му от клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна” АД София, в
първия месец от инцидента, е имал чести епизоди от главоболие, които
отзвучавали след прием на обезболяващи медикаменти, и за последен път е имал
припадък пролетта на 2018г., без към настоящия момент да има оплаквания от
страна на централна нервна система. Констатиран е неврологичен статус в граници
на нормата и редовен прием на лекарствата за шизофренията и за сърце, както и
такива относно припадъците.
С
оглед на представените към датата на депозиране на заключението (07.12.2018 г.)
медицински данни, вещото лице П. П. е
посочило, че епилептичните пристъпи при ищеца не могат с категоричност да се
свържат с претърпяната лекостепена черепно-мозъчна
травма (мозъчно сътресение), като е застъпено становище, че от тези данни по
скоро не е налице причинна връзка, между припадъците и причинената мозъчна
травма, но е изразено и мнение (включително и при приемане на експертизата в
о.с.з.), че за по-категорично становище е необходимо провеждане на допълнително
електро-енцефалографско изследване и нов
ядрено-магнитен резонанс.
Според
СМЕ възстановителният период за мозъчното сътресение е приключил за около 3 до
5 седмици, но за симптоматиката на последващите
констатирани епилептични припадъци вещото лице е посочило, че е необходимо
провеждане на ново специализирано изследване в неврологична клиника.
Във
връзка с изясняване причинната връзка между претърпяната от ищеца
черепно-мозъчно травма и констатираните припадъци, изискващи необходимост от
провеждането на допълнителни изследвания, е приета повторна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Н.В.. По същество констатациите относно
получените от ПТП травми, последващите усложнения,
изразяващи се в загуба на съзнанието, и придружаващите заболявания на ищеца
съвпадат изцяло с тези на първоначалната СМЕ.
В
допълнение е посочено, че към момента на изготвяне на експертизата (01.12.2019г.)
при ищеца няма данни за налична общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Предвид провежданото
лечение, на този етап се наблюдават единични епилептични пристъпи годишно, като
лечението продължава с лекарствени препарати. Според вещото лице в причинна
връзка с ПТП, при пациента е налице мозъчна контузия с постравматична
епилепсия. Обяснено е, че симптоматичната епилепсия би могла де се свърже и с
други мозъчносъдови заболявания, но следва да се
приеме, че ходът на клиничната картина, в съчетание с проведените диагностични
изследвания, е в корелация с посттравматична епилепсия.
В
съдебно заседание е пояснило, че изводът за епилептични припадъци веднъж
годишно е направен въз основа на снета анамнеза от пациента – ищец, като при
прегледа е дискутирано дали има подобрения в здравословното му състояние и
категорично е установено намаляване в броя на пристъпите. Относно заключението
му, че припадъкът е епилептичен, вещото лице се мотивира с данните от
ядрено-магнитен резонанс, на които се вижда контузно огнище
и доколкото се касае за увреждане на мозъчната тъкан, която не се регенерира,
то и пълно възстановяване е невъзможно. Активността на мозъчното огнище се
установява от електроенцефелографското изследване,
което при ищеца първоначално е показало епилептичен фокус, по повод на който му
е било назначено и медикаментозно лечение. В последното ЕЕГ от 26.02.2019 г.
няма данни за огнища и пароксизмална активност, от
което може да се направи извод за добро възстановяване. Спецификата на
мозъчната травма обаче не може да даде категорична прогноза за липсата на нови
припадъци, но правилното лечение би намалило риска, който към момента е много
нисък.
При
съвкупната преценка на приетите две съдебномедицински експертизи и с оглед на
останалите събрани по делото доказателства, съдът кредитира заключението на
повторната СМЕ, според която между получената от процесното
ПТП черепно-мозъчна травма и последващите припадъци
на ищеца, отразени в медицинската документация, е налице причинна връзка. За
разлика от първоначалната СМЕ, повторната такава е изготвена въз основа на
допълнително проведени изследвания на ищеца, поради което съдът намира, че
същата е по-обективна и вярна. Макар и вещото лице П.П.
да е дало противоположно заключение, същото не е категорично, тъй като не са
били налице достатъчно медицински данни, установяващи причината за настъпилите
припадъци, поради което самото вещо лице е препоръчало да се направят
допълнителни изследвания. Действително загубата на съзнание у ищеца е възможно
да бъде предизвикана и от други мозъчносъдови
заболявания, но доколкото липсват други доказани по делото обективни
обстоятелства, които да водят до подобен възможен извод, то и следва да се
сподели посоченото в повторната СМЕ, че ходът на клиничната картина, в
съчетание с проведените диагностични изследвания, е в корелация с
посттравматична епилепсия.
Предвид
гореизложеното, в настоящото производство ищецът доказа противоправно
и виновно поведение на сочения деликвент, който като
водач на МПС, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, е причинил на ищеца травматични
увреждания, от които е търпял болки и страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматичните увреждания: черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, със загуба на съзнанието,
неопасна за живота, както и контузия на тилната област на главата; общият
възстановителен период от три до пет седмици, за които ищецът напълно се е
възстановил от самите травми и през което време е изпитвал главоболие, пречещо
му да се придвижва. От съществено значение в случая е доказаното по делото
настъпило усложнение в здравословното състояние на ищеца - постравматична
епилепсия, довело до неколкократни припадъци със
загуба на съзнанието през 2015 г. (на 01.05.2015 г., 24.05.2015 г., 26.08.2015
г. и на 23.11.2015 г.). Характера на това усложнение неминуемо е засилило емоционалните
страдания на ищеца. Установява се от двете СМЕ, че е налице и увреждане на
мозъчната тъкан при пострадалия, която не се регенерира, и пълно възстановяване
е невъзможно. Същевременно медицинските експертизи еднозначно сочат подобряване
и стабилизиране в състоянието на ищеца, който е съобщил, че припадъците му са
се ограничили до веднъж годишно, резултат от провежданата и към момента
медикаментозна терапия, като според повторната СМЕ рискът от нови припадъци,
макар и да не е изключен, е нисък.
Предвид изложеното и като взе предвид възрастта
на ищеца (42 г.), както и социално-икономическите условия на живот в страната,
съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този
размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца
в резултат на непозволеното увреждане.
Релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне
на предпазен колан, съдът намира за неоснователно. Не се установява по делото
ищецът да е нарушил нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Еднозначни са и изводите
на двете СМЕ, че механизмът на ПТП (ударът е довел до движение на тялото на
ищеца настрани и поначало коланът не би задържал тялото му) може да причини процесните травми дори и при поставен предпазен колан,
което прекъсва причинната връзка между поддържаното от ответника противоправно поведение и настъпилите увреждания.
С
оглед гореизложеното и приетия по справедливост размер на дължимото
застрахователно обезщетение, ищцовата претенция се
явява основателна до размера от 30 000 лв., а над тази сума, до предявените 50
000 лв., подлежи на отхвърляне.
Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
прекия причинител на застрахователното събитие, ответникът отговаря за всички
причинени от делинквента вреди и при същите условия,
при които отговаря самия причинител. Предвид нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
искането на ищеца за присъждането на законна лихва от дата на деликта (18.01.2015 г.) върху присъденото обезщетение,
следва да бъде уважено.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 2718 лв., от които 60 лв. – депозит за САТЕ; 240 лв. – депозит за
СМЕ; 1200 лв. – държавна такса и 1218 лв. – адвокатско възнаграждение.
С
оглед частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника разноски в общ размер на 1074,40 лв., от които
60 лв. – депозит за САТЕ, 40 лв. – депозит за СМЕ и 974,40 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** *******, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на Б.Е.Е., ЕГН **********,***, чрез адв.
В.Н., сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.01.2015 г., около
20:40 ч., край гр. София, на ул. „Без име“, в посока от с. Бистрица към кв.
Панчарево, по вина на И.Д.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 300
ТД”, с рег. № *******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деликта - 18.01.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, да заплати на Б.Е.Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за настоящото производство в общ размер на 2718 лв.
ОСЪЖДА Б.Е.Е., ЕГН **********, да
заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни
разноски в общ размер на 1074,40 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: