Решение по дело №55839/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5886
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110155839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5886
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110155839 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от „Д.З.“ АД, искова молба насочена
против С.О. с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 486.93лв. – регресно вземане
по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с образувана преписка
по щета *********, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
14.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 09.06.2022г., в гр. София, на /АДРЕС/, застрахованият при него по застраховка
„Каско“ лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № СВ **** РВ, попада в необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, при което са увредени предните
дясна гума и джанта и ходова част на МПС-то. Сочи се, че във връзка с
произшествието е съставен протокол за ПТП. Твърди се, че при ищцовото дружество, в
качеството му на застраховател по застраховка „Каско“, е образувана преписка по щета
№ *********, по която е определено и изплатено на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение в размер на 471.93лв., като се твърди да са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. В обобщение се сочи, че от ответника се
претендира сумата от 486.93лв., като в тази връзка до общината е изпратена регресна
покана за възстановяване на същата, но с писмо от 26.09.2022г. е постановен изричен
отказ с мотиви, че претенцията следва да бъде доказана по несъмнен начин.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответната
община оспорва заявената искова претенция. Оспорва се механизма на настъпване на
произшествието, като се сочи, че същият не може да бъде изведен от съставения
протокол за ПТП, в каквато насока се излагат подробни съображения. Сочи се, че
претендираният размер на вредите е недоказан, навеждат се доводи, че не е доказана
скоростта, с която се е движело увреденото МПС, като липсвали данни същото да е
било в изрядно техническо състояние. С отговора е въведено възражение за
съпричиняване от страна на водача, на застрахования при ищеца автомобил, като сочи,
че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП същият се е движел със скорост, която не е била
съобразена с пътната обстановка. На следващо място се твърди, че преди твърдяната в
1
исковата молба дата е извършен ремонт на процесния участък от пътното платно,
възложен от Столична Община на фирма „Т. Г. холд“ АД, като в тази връзка се прави
искане дружеството извършило ремонта да бъде конституирано като трето лице
помагач. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към
09.06.2022г., лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № СВ **** РВ е имал валидна
застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица №
0312210855031579 със срок на застрахователно покритие 10.11.2021г. – 09.11.2022г., че
във връзка с процесното произшествие ищцовото дружество е изплатило на
собственика на процесния автомобил застрахователно обезщетение в размер на
471.93лв., както и че е сторило ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., че до
ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, както и че с писмо от 26.09.2022г. ответникът е отказал
възстановяване на сумата.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на свидетеля С. С. и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-автотехническа експертиза, изведе следния механизъм на настъпване на
произшествието, а именно: на 09.06.2022г., около 17.45часа, водачът на лек автомобил
„Ауди А 4“ с ДК № СВ **** РВ – С. С., управлявайки МПС-то в гр. София, по
/АДРЕС/ с посока на движение към МОЛ „П.“, попада в необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно, при което са увредени предните дясна гума и джанта и
задна дясна гума
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора както в
приобщените по делото писмени доказателства – копие на протокол за ПТП /л.17/,
копие на опис на претенция /л.24/, така и в показанията на разпитания свидетел С. С. –
2
водач на автомобила, която по време на разпита си посочи, че докато е управлявала
процесния автомобил по /АДРЕС/ е попаднала в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно /дупка/, при което са увредени двете десни гуми и една
джанта на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. В подкрепа на изведения механизъм е и заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода,
че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск.
От заключението на вещото лице, по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, става ясно, че е налице
причинна връзка между ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Видно от заключението на вещото лице, стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени е
472.37лв. След като към тази сума се добавят и 15.00лв. сторени от ищеца
ликвидационни разноски, факт който е обявен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване, следва извода, че ответникът дължи на ищеца възстановяване на сумата от
487.37лв. Доколкото претенцията е заявена за сума в по-малък размер, същата се явява
изцяло основателна за предявените 486.93лв.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на процесния лек автомобил в частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е
позволила да спре или да избегне препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС/. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 540.00лв., от които 350.00лв. –
депозит вещо лице, 40.00лв. – депозит свидетел, 50.00лв. – внесена държавна такса и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът

3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: гр. София, /АДРЕС/, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /АДРЕС/, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 486.93лв. - регресно
вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с настъпило
на 09.06.2022г. в гр. София, на /АДРЕС/ - ПТП с лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № СВ
**** РВ, за което е образувана преписка по щета *********, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 14.10.2022г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: гр. София, /АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, сумата от 540.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника „Т. Г. холд“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4