Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], срещу Решение № 15/06.02.2024 г., постановено по АНД № 237/2023 г. по описа на Районен съд – Р., с което е изменено Наказателно постановление № 09/14.07.2023 г., издадено от началника на РУ – Р. при ОДМВР – Перник като размерът на наложеното наказание глоба за извършено административно нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР е намален от 200 лв. /двеста лева/ на 50 лв. /петдесет лева/.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощените адв. Б. Б. и адв. Т. М., които поддържат жалбата и доводите в нея, както и изложените такива в допълнително представени и докладвани молби. Представят и писмени бележки по съществото на спора. Поддържат искането за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Р. при ОДМВР – Перник“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л., счита решението на Районен съд – Перник за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

С Наказателно постановление № 09/14.07.2023 г., началникът на РУ – Р. при ОДМВР – Перник, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.258, ал.1 от ЗМВР, наложил на К. Р. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР.

За да постанови своя акт административнонаказващият орган е приел, че на 23.06.2023 г., в 10:00 ч., К. Р. Т. не се е явила в сградата на Районно управление – Р. без уважителни причини, след като е била надлежно призована чрез връчена призовка по чл.69, ал.1 от ЗМВР.

Предвид горното, на 28.06.2023 г. срещу Тегова било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 09/28.06.2023 г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, Районен съд - Р. приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Изложил е съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и е приел, че за него е наложено предвиденото в закона по вид административно наказание. Относно размера на наказанието е приел, че наказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и като е изложил съображения в тази насока, е намалил размера от 200,00 на 50,00 лв.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН № 09/28.06.2023 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на соченото за нарушител лице по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН - отказът на лицето да подпише акта е удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган е издал процесното Наказателно постановление № 09/14.07.2023 г. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Р. за осъществяване на състава на нарушението по чл.258, ал.1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба „Който без уважителни причини не се яви в местата по чл.69, ал.1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв.“. В случая жалбоподателката е била надлежно призована да се яви като свидетел по преписка рег. № 328000-3173/19.06.2023 г. в Районно управление – Радомир в [населено място], ул. Люлякова, № 3, ет.2, стая № 13, при служителя И. М.. В посочения ден и час К. Т. не се е явила да даде показания и не е представила доказателства за наличие на уважителни причини за неизпълнение на задължението си.

Обстоятелствата, изложени от Тегова в множеството писма, молби и писмени бележки, депозирани както в хода на въззивното, така и в хода на касационното производство са ирелевантни за преценката относно осъществяването състава на вмененото нарушение. Представените сведения от В. Т., обективирани в Писмо вх. № 1138/19.04.2024 г. не се приемат и не се кредитират от настоящата съдебна инстанция като свидетелски показания, тъй като не са дадени в съответствие с процесуалните правила.

Касационната жалбоподателка твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на нарушителката да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационната жалбоподателка е извършила описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото й нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР, поради което правилно и законосъобразно срещу нея е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателнатай отговорност и й е наложено съответното наказание. Правилно въззивния съд е намалил размера от 200,00 лв. /двеста лева/ на 50,00 лв. /петдесет лева/, отчитайки обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно: тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка е взето предвид, че не са представени доказателства и не са наведени доводи срещу К. Т. да са налагани други наказания по ЗМВР, както и от действията й да са настъпили конкретни общественоопасни последици. Тази преценка е правилна.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид липсата на заявено искане от страна на ответника за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 15/06.02.2024 г., постановено по АНД № 237/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.