Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, с участието на прокурора Радослав Стоев от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 1934 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М.С.Л.,
действащ чрез надлежно упълномощената адв. М.Д.Г. ***, срещу решение № 272538
от 12.11.2019 г., постановено по гр. дело № 3053/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91
състав.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като са изложени подробни съображения. Жалбоподателят поддържа, че решението
не е съобразено със закона и е неправилно, а и е в противоречие с практиката на
съдилищата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се допусне промяна в имената на молителя, чрез промяна на бащиното и
фамилно име от С.Л. на А.А.-Л..
Столична община, чрез упълномощения
представител на район „Красна поляна“, в писмено становище оспорва въззивната
жалба, като недопустима и неоснователна. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Не се
представлява в открито съдебно заседание и не сочи доказателства.
О.Б., редовно призована, не изразява
становище по жалбата и не изпраща представител в открито съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Представителят на Софийска градска
прокуратура дава становище за потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в
законоустановения срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ
правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено
следното:
С обжалваното решение от 12.11.2019
г. по гр. дело № 3053/2019 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е отхвърлил
молбата на М.С.Л., на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна в
имената му чрез промяна в бащиното име на „А.“ и във фамилното име от „Л.“ на „А.-Л.“.
От събраното в първоинстанционното
производство доказателство – заверено копие на дубликат от удостоверение за
раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане № 0408 от 05.03.1964г., се
установява, че М.С.Л. е роден ***г. в гр. Бургас от майка Д.В.З.– българска
гражданка и от баща С.П.Л. – български гражданин (лист 9 от делото на СРС).
Видно от заверено копие от лична
карта № ********, издадена от МВР – София на 11.11.2014г. молителят М.С.Л. е
български гражданин с регистриран постоянен адрес в гр. София (лист 10 от
делото на СРС).
От удостоверение за идентичност на
лице с различни имена, с изх. № 94-01-41263 от 10.02.2015г. на О.Б., се
установява, че името М.С.Л. и М. А.А.-Л. са имена на едно и също лице (лист 11
от делото на СРС).
От справките, изискани от първоинстанционния
съд, не се установи наличие на евентуален користен мотив за исканата промяна в
имената на въззивника М.С.Л..
Пред първата инстанция е представено
и прието като неоспорено писмено доказателство, в надлежно извършен превод от
гръцки на български език, граждански акт за осиновяване, издаден на
29.10.1998г. от длъжностното лице по гражданското състояние на гр. Атина, община
Атина, област Атика, в който е отразено, че българският гражданин М. Л., син на
С. и Д.З., роден на ***г. в гр. Бургас, България е осиновен от А. Д.А.и желае
да носи фамилното име „А.-Л.“ (лист 29 от делото на СРС).
От събраните от СРС гласни
доказателства, при разпита на свидетеля Р.Р.Р.– приятел на молителя, се
установява, че преди 1990 г. молителят се е представял с имената М.С.Л., а след
като майка му сключила граждански брак в Гърция, той бил осиновен от гръцкия
съпруг и променил името си на М. А.А.Л., с което име се представял в Кралство
Дания, където живее от 2000г.
От въззивния съд е прието като ново
доказателство заверено копие на дубликат на удостоверение за граждански брак,
издаден на ******. от О.Б., от което се установява, че С.П.Л. и Д.В.З.– двамата
български граждани, са сключили граждански брак на ******. в гр. Бургас (лист
12 от делото).
Във въззивното производство е прието
като неоспорено ново доказателство, в надлежно извършен превод от гръцки на
български език, заверено копие на акт за раждане, издаден на ******* от длъжностно
лице в служба ГРАО на гр. Кавала, с което се установява, че лицето С. Л. или Л.
с баща П.и майка А., е родено в гр. Кавала на дата ******(лист 52 и лист 59 от
делото).
Фактическата обстановка е установена
по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства,
ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти
и с оглед направените от молителя искания, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Конституцията
на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от
13.07.1991 г.) български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е
български гражданин, или който е роден на територията на Република България,
ако не придобива друго гражданство по произход. В случая молителят и въззивник
в производството М.С.Л., е роден в гр. Бургас, Република България и произхожда
от родители, които са български граждани. Следва, че въззивникът е български
гражданин по произход и месторождение, поради което и името му следва да бъде
съобразено с действащите правни норми в Република България.
В Глава втора, Раздел II от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) се съдържа правната уредба, регламентираща имената
на българските граждани. В посочения раздел на закона е дадена уредба за начина
по който се формират собственото, бащиното и фамилното имена на всеки български
гражданин.
В чл. 13 от ЗГР законодателят е
приел, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и
се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или
те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното
име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев
и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго.
В случая не е спорно, а и от
доказателствата се установява, че молителят М.С.Л. произхожда от баща със
собствено име С.П.Л.. Следва, че съставна част от името на въззивника следва да
е бащиното име С. и фамилното име Л..
Желанието на въззивника е да бъдат променени
бащиното и фамилното му имена, поради наличие на „важни обстоятелства“ по
смисъла на ЗГР. Според чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,
когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Молителя се позовава на
твърдението за наличие на „важни обстоятелства“ по смисъла на цитираната норма
– несъответствие между дадените му от чужд държавен орган имена и фигуриращите
такива в българските му документи имена, което според него налага промяна от „С.Л.“
на „А.А.-Л.“.
Доводът на представителя на въззивника,
че името на молителя трябва да бъде променено по искания начин, е
неоснователен.
Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът
допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни
обстоятелства, каквито в случая по отношение бащиното и фамилно име на въззивника,
не се установяват. За да гарантира обществените интереси, законодателят е
предвидил промяната на име да се допуска единствено при наличие на определени предпоставки
и това да става само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от
страна на заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания
за това. В същия смисъл е и константната практика на съда, отразена и в решение
№ 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г. на ВКС, ГК, ІV Г.О., където е
прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са онези,
които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на
изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл.
14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично
е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV Г.О. – предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо; тази преценка
обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и
чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Следва, че изложените
в молбата на въззивника „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР са в противоречие с императивните правила, въз основа на които се образуват
бащините и фамилните имена на българските граждани. При приетите от съда
доказателства следва, че бащиното име на молителя може да е само С., а фамилното
му име може да бъде или Л. (както е записано в удостоверението за раждане), или
П.. Молителят може да носи съставно фамилно име, ако сключи брак и добави към
своето фамилно име това на съпругата си, респ. като замени своето фамилно името
с това на съпругата си, с което тя е известна в обществото (чл. 14, ал. 2 от
ЗГР, във вр. с чл. 12 от СК), а също и ако фамилното или бащиното име на бащата
е съставно. Настоящият случай не е такъв.
За разглеждания спор е ирелевантно
какво е етническото самосъзнание на молителя, който е български гражданин и
следва да съобразява действащият правен ред в страната. Отричането от
въззивника на българския му етнически произход, не може да бъде възприето от
съда като „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По
изложените съображения доводите във въззивната жалба, са изцяло неоснователни.
Поради съвпадане правните изводи на
първата и настоящата инстанция, въззивният съдебен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Страните не претендират разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 272538 от 12.11.2019г., постановено по гр. дело № 3053/2019г., по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.