Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 6701 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 567934 от 21.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 58206/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ
Гражданско отделение (ІІ ГО), 72-ри състав, районният съд е признал за
незаконно и е отменил уволнението на Р.Ц.П., ЕГН **********, извършено със
заповед Заповед РВЕ18-РД09-122/02.07.2018 г. издадена от кмета на район „Възраждане" – Столична
община, на основание чл. 190, ал. 1, 4, вр. чл. 187,
т. 8, вр. чл. 188, т. 3 КТ, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение", както и издадената въз основа на нея
заповед № РД-15-110/02.07.2018 г.
Районният съд е уважил и предявеният конститутивен
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е възстановил Р.Ц.П. на
заеманата до уволнението длъжност „старши експерт Инженерна инфраструктура,
благоустройство и екология" в Столична община, район „Възраждане”.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ, районният съд е осъдил Столична
община, район „Възраждане”, представлявана от кмета на района, да заплати на
ищеца обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.07.2018 г. до
10.12.2018 г., в размер на 4499,52 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 ГПК,
сумата от 800 лв. разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 4499,52
лв. до пълния предявен размер от 5154 лв. и за периода 11.12.2018 г. - 02.01.2019
г.
Районният съд е осъдил Столична община – район „Възраждане”, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
уважените искове в размер на 279,98 лв. и е допуснал предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото обезщетение.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото в частта за плащане на обезщетение за
забава върху обезщетението за оставане без работа за периода от 02.07.2018 г.
до 31.08.2018 г.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Столична община – район „Възраждане”, в
която се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се, че процесното дисциплинарно уволнение е извършено при спазване
на законоустановените изисквания. Акцентира се, че от
Р.П. са поискани писмени обяснения по отношение на извършени от него
неправомерни действия спрямо кмета на райна – на
18.06.2018 г., в края на проведен телефонен разговор, е заявил, че разговорът
се записва. Твърди се, че заповедта за уволнение е мотивирана и обоснована,
като освен извършеното нарушение на 18.06.2018 г. е налице и тенденциозно
поведение на служителя за уронване престижа и авторитета на ръководството и
колегите от администрацията. Сочи се, че в приложените по делото докладни
служителите от последната били заявили своите притеснения и страхове във връзка
с отношението на ищеца. Подържа се, че е налице злоупотреба от служителя с
доверието на работодателя, поради което възстановяването му на работа е
недопустимо.
Съобразно изложеното се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено и
предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират
се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се излагат
доводи за неоснователност на депозираната въззивна
жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Съобразно
изложеното се иска същото да бъде потвърдено от въззивния
съд. Претендират се разноски за въззивното
производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения
срок реда на по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на първоинстанционното дело, въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима в частта, касаеща частта от първоинстанционното
решение,с която са уважени предявените срещу въззивника
искове.
В частта, в която се
иска решението да бъде отменено в отхвърлителната негова
част – частичното отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, въззивната
жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима,
поради липса на правен интерес.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените
си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба непреклудирани оплаквания, същото е
и правилно, като съображенията за това са следните:
От фактическа
страна:
С
исковата молба ищецът твърди, че заповед
№ РВЕ18-РД09-122/02.07.2018 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразна,
тъй като не са му
изискани обяснения преди налагане на наказанието, не е изслушан, не са приети
обясненията му, наказанието не е съответно на нарушенията,
заповедта не е мотивирана, тъй като липсват дата
на извършване (освен за телефонен разговор на 18.06.2018 г.) и
описание на нарушенията, което е пречка и за преценка
давността по чл. 194 КТ, и по същество – не са
извършени твърдените нарушения. Във връзка с
твърдяното нарушение на чл. 193 КТ се сочи, че въпреки изключително краткият
срок за даване на обяснения, едновременно с поканата за това му е връчена и
уволнителната заповед. Твърди и че цитираните в поканата за даване на обяснения
докладни не са му връчени. Сочи, че независимо от това е депозирал обяснения в
предоставения му двучасов срок. Съобразно изложените доводи претендира
уволнението му да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде
възстановен на заеманата длъжност и ответника да бъде осъден да му плати
обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените
искове, като неоснователни. Поддържа, че изложената в исковата молба фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Излага подробни доводи, че
уволнението е законосъобразно извършено. Твърди, че на 02.07.2018 г., в 09:45
часа, ищецът бил уведомен, че срещу него е започнало дисциплинарно производство
и му била предоставена за връчване покана за обяснения, която отказал да получи
и напуснал работа. Същия ден, след връщане на ответника на работа, в 14:00 ч.
му била връчена отново покана за обяснения, които да депозира в срок от два
часа. В 15:21 часа ответникът депозирал обяснения, след което му била връчена и
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение". Твърди, се
че същата е обоснована и мотивирана, както и че ответникът извършил твърдените
в нея нарушения, които са тежки и обуславят налагането на най-тежкото
наказание. Моли за отхвърляне на исковете.
Не е спорно между страните и от представените по делото
доказателства – трудов договор от 13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към
него (л. 18 и сл. от делото пред СРС), се установява, че между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността "старши експерт Инженерна инфраструктура,
благоустройство и екология" в Столична община – район „Възраждане”, с
последно брутно трудово възнаграждение в размер на 859 лв. (отделено като безспорно в съдебно заседание
на 07.11.2018 г. – л. 90 от делото пред СРС). При постъпване на ищеца на работа
му е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която се
описани основните задължения на длъжността.
На 02.07.2018 г., в 14:00 часа, на ищеца е предоставено
за връчване искане за обяснения с изх. № РВЕ 18 ВК 91-223/02.07.2018 г. (л. 29
от делото пред СРС) във връзка с неизпълнение на трудовите му задължения. В
поканата са цитирани докладни, които не се установява да се връчени на
служителя и е определен срок от два астрономически часа за даване на обяснения.
Докладните са приложени по делото от ответната страна (л. 57 и сл. от делото
пред СРС).
По делото е предоставено и искане за връчване на
обяснения с идентични изходящ номер и съдържание, върху което от служители на
ответника е удостоверено, че ищецът е отказал да получи искането по чл. 193 КТ
за даване на писмени обяснения. Представен е и протокол за връчване на
документи при отказ от 02.07.2018 г., подписан от заместник кмет и случители в администрацията, в който е посочено, че
служителят е отказал да получи искането за даване на обяснения.
Представени са справки от деловодната система на
ответника, от които се установява, че протоколът е деловодно регистриран на 02.07.2018
г. в 10:59 ч., а искането за даване на обяснения в 09:12 часа на същата дата.
Със заповед № РВЕ18-РД09-122/02.07.2018 г. (л. 30 и сл.
от делото пред СРС), издадена от кмета на район „Възраждане” - Столична община,
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.
190, ал. 1, т. 4, вр. чл. 188, т. 3 КТ, за извършени
нарушения на трудовата дисциплина – посочено е, че с поведението си нарушава
добрите колегиални отношения, държи се грубо, непристойно, намесва се пред
гражданите в работата на колеги, като така ги злепоставя, намесва се в
решенията на други служители, записва разговорите на колеги с цел изнудване,
конфликти и сензация. На 18.06.2018 г., в края на проведен телефонен разговор с
кмета, заявил, че разговорът се записва. В последствие пуснал разговора на
служител от администрацията. С това нарушил чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
РБ, което извършил преднамерено с цел извличане на облага.
Представени са обяснения на ищеца с вх. № РВЕ 18 ВК 91 –
223/2/02.07.2018 г. (л. 33 и сл. и л. 70 и сл. от делото пред СРС), с които е
взел отношение във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание „уволение”.
Върху обясненията на служителя е обективирано
разпореждане на кмета на района, че „след запознаване с обясненията,
потвърждава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение".
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Р.Т.Д., служител на ответника, от които се установява, че с ищеца
работели заедно в един кабинет, като според нея поведението му било грубо,
намесвал се в работата на колеги, изземвал функциите им. Сочи, че на 18.06.2018
г. ищецът направил два записа, като ищцата присъствала на записването на
единия, а другият й бил пуснат от ищеца, като на него бил записан разговор с
кмета на района. Свидетелката не знае дали в последствие записите са използвани
пред медиите.
С първоинстанционното решение първоинстанционният съд е разгледал спора по същество единствено
по отношение на твърдяното нарушение във връзка с проведен телефонен разговор
на 18.06.2018 г., като е приел, че същото не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, поради което е приел и обжалваното уволнение за незаконно и е
уважил предявените конститутивни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично е уважил исковата претенция
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, с които се претендира признаване за незаконно и отмяна на обсъжданото
уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди
уволнението и осъждане на ответното дружество да му плати обезщетение за
оставане без работа през исковия период.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага,
когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно, законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
касаещи изслушването на служителя преди налагане на наказанието, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове.
По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК и съгласно константната практика на ВКС,
в тежест на работодателя е да установи законосъобразното упражняване на потестативното му право да прекрати трудовото
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 и 2 КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства, като когато предварително не е го е изслушал
или не е приел неговите писмени обяснения или не е оценил същите, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Ангажираните
доказателства за установяване на тези факти, обаче, не са достатъчни, за да
удостоверят надлежното провеждане на процедурата по чл. 193 КТ, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че работодателят не е
изслушал служителя, нито е изискал надлежно писмените му обяснения преди
издаване на атакуваната уволнителна заповед, като съображенията за това са
следните:
На първо място, въззивният съдебен състав намира, че поканата за даване на
обяснения не е била връчена на служителя при условията на отказ преди обяд на
02.07.2018 г., съобразно твърденията в писмения отговор на искова молба. При представения протокол, с който се е констатирал
отказа на ищеца да даде писмени обяснения, както и даването на срока за това,
при оспорването на тези обстоятелства от страна на ищеца по делото и липсата на
други доказателства (свидетелски показания), следва да се приеме, че
твърдението на ответника, че е искал писмени обяснения и е дал срок за даването
им в посочения времеви период е останало недоказано в процеса (в този смисъл: решение № 159 от 07.06.2019 г. по гр. д. №
563/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В тази връзка съдът съобрази и факта, че
за установяване спазване на процедурата по чл. 193 КТ по делото са представени
два документа с идентично съдържание, но с различно удостоверяване на
връчването им на служителя. Върху писмото с изх. № РВЕ 18 ВК
91 223/02.07.2018 г., находящо се на л. 67 от
делото пред СРС, ищецът е отбелязал, че е получил същото на 02.07.2018 г. в 14:00
часа. Същевременно, върху писмо със същия входящ номер, представено от
ответната страна, е отбелязано, че служителят е отказал да получи искането за
даване на обяснения. Житейски нелогично и несъответно на процедурата по чл. 193 ГПК е работодателят да е осъществил надлежно връчване на поканата за обяснения,
макар и при отказ, след което при поискване на същата от служителя да му я
връчи повторно, като му предостави нов екземпляр от нея.
От
изложеното и събраните по делото доказателства се установява, че писмото с изх.
№ РВЕ 18 ВК 91 223/02.07.2018 г. е било връчено на служителя в 14:00 часа
на 02.07.2018 г., т.е. от този момент за него е започнал да тече предоставения
му срок от два часа за даване на обяснения, като не се твърди от работодателя и
не се установява да са му връчени описаните в него докладни, въз основа на
които е посочено, че е образувано дисциплинарното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в
изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ,
работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или
писмени обяснения, като му предостави разумен
срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание (в този смисъл: решението по гр.
дело № 985 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС). Изискването за даване
на възможност на работника или служителя за даване на обяснения цели, от една
страна, последният да бъде в състояние да разбере за кои негови действия,
третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения, а от друга, да има реална
възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му
(решение № 137/2010 гр. д № 20/2009 IV ГО, ВКС, решение № 330/2013 г. по гр. д
№ 1220/2013 г. IV ГО, ВКС, решение № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 IV ГО, ВКС).
В конкретния случай, въззивният съд намира, че
процедурата по реда на чл. 193 КТ е опорочена на две самостоятелни основания – в писмото с искане на обяснения не са
достатъчно индивидуализирани твърдяните от
работодателя нарушения и не даден достатъчен срок за предоставяне на обяснения.
На първо място, в искането за даване на такива са посочени пет докладни от
периода 27.06.2018 г. -28.06.2018 г., във връзка с които се твърди да е
установено, че въззиваемият не изпълнява
добросъвестно трудовите си задължения, етичните норми за поведение и уронва
престижа и доброто име на работодателя и колегите си. Посочено е, че
незаконните действия на служителя са спрямо кмет на Столична община – район
„Възраждане” и служители в администрацията и се изразяват в незаконно записване
на разговори чрез мобилно устройство, като е посочена дата на провеждане на
един такъв – 18.06.2018 г., без да са посочени индивидуализиращи данни относно
конкретното лице, което се твърди да е записвано. Не се твърди от работодателя
и не се установява и посочените докладни да са връчени на служителя. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че служителят не е имал възможност да разбере
какви са вменените му нарушения на трудовата дисциплина, за да упражни правото
си на защита преди налагане на наказанието, каквито доводи са изложени и в
исковата молба. До този извод води и заявеното предположение в писмените
обяснения на служителя по въпроса за какво нарушение е дисциплинарно наказан.
В обобщение, разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ
е изпълнена формално от работодателя, тъй като от съдържанието на писмото, с
което са поискани писмени обяснения не
става ясно кои и какви са конкретните нарушения, констатирани в описаните
докладни, нито е установено въззиваемият да е бил запознат с тях.
Процедурата по чл. 193 КТ въззивният
съд намира за неспазена и предвид факта на липса
на предоставен на служителя достатъчен срок за даване на обяснения.
Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява
на дисциплинарно уличеният след като се ориентира във фактите, да изложи
обмислен коментар на твърденията, или отговор на въпросите в писмена форма, да
изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението,
каквато процесната хипотеза не е. Предвид факта на
събрани във връзка с дисциплинарното производство пет докладни, в които се
твърди от работодателя да са констатирани нарушения, намерили израз в поведение
и действия на въззиваемия спрямо различни лица,
предоставеният на въззиваемия срок от два
астрономически часа въззивният съд намира за
недостатъчен.
На следващо място, процедурата по чл. 193 КТ не
е спазена от работодателя и предвид факта, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено преди приемане на
писмените обяснения на служителя, съответно същите не са били взети предвид
при преценката на работодателя по реда на чл. 189 КТ. Извод в тази насока се
обосновава от депозираните от служителя обяснения, в които изрично е посочено,
че са във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, както и от изявлението
на работодателя, отразено върху тях, че след запознаване с обясненията,
потвърждава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (за справка л. 70
от делото пред СРС). Посоченото изявление на ответната страна следва да се цени
като признание на неизгодния за нея факт, твърдян от ищеца, а именно че писмото
за искане на обяснения му е било връчено едновременно с уволнителната заповед.
Доколкото неизпълнението на
задълженията на работодателя, предвидени в императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ,
е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество, исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
правилно е уважена, а доводите във въззивната жалба в
обратен смисъл са неоснователни. Противно на твърденията на въззивника
за съобразяване на законовите изисквания при налагане на процесното
дисциплинарно наказание, не се установява работодателят да е съобразил същите
при ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Предвид
незаконосъобразността на уволнението на формално основание, въззивният
съд не следва да разглежда доводите във въззивната
жалба, касаещи въпроса извършени ли са твърдените нарушения на трудовата
дисциплина.
Обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ
от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ
предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „старши експерт Инженерна инфраструктура,
благоустройство и екология" в Столична община, район „Възраждане”.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1
КТ във въззивната жалба не са изтъкнати конкретни
пороци на обжалвания първоинстанционен акт, поради
което и по аргумент от чл. 269 ГПК въззивният съд
няма право да се произнася по основания за неправилност, каквито не са посочени
(в този смисъл и решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г.,
II г. о.). За пълнота е необходимо да се посочи, че предпоставките за
основателност на исковата претенция, а именно незаконно уволнение, оставане без
работа и причинна връзка между тях, са доказани за периода, за който районният
съд е уважил предявеният осъдителен иск.
Тъй като крайните изводи на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, макар и по
частично различни съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, има въззиваемата страна. От последната е направено искане за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение
на един адвокат в размер на 600 лв. Искането е направено своевременно – в срока
по чл. 80 ГПК, като разгледано по същество е основателно.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да се ангажира отговорността за разноски на въззивника,
следва по несъмнен начин да се установи, че по учредено по договор за правна
защита и съдействие мандатно правоотношение страните – въззиваем
и адвокaт, са уговорили
конкретен размер на адвокатско възнаграждение и то е било заплатено, каквато е процесната хипотеза (за справка: договор за правна защита и
съдействиеот 05.07.2018 г. и платежно нареждане от
26.04.2019 г. – л. 27 и сл. от делото пред СГС). Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, в тежест на въззивника следва да бъде възложено плащането на направните от въззиваемия
разноски във въззивното производство в размер на 600
лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
В подадената въззивна жалба, въззивникът също е направил искане за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение, но предвид
неоснователността на жалбата, такива не му се дължат.
Предвид
цената на исковата претенция и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 567934 от 21.12.2018 г., постановено по гр. д. № 58206/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО),
72-ри състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Столична община – район „Възраждане”, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „****, Булстат: ****, да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
273 ГПК, на Р.Ц.П., ЕГН **********,***,
сума в размер на 600,00 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция – платен адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Столична община – район
„Възраждане” срещу решение № 567934 от 21.12.2018 г., постановено по гр. д. №
58206/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение
(ІІ ГО), 72-ри състав, в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция на Р.Ц. Петров с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за разликата над 4499,52 лв. до пълния предявен размер от 5154 лв. и
за периода 11.12.2018 г. - 02.01.2019 г., като процесуално недопустима.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В частта, с
която подадената от Столична община – район „Възраждане” въззивна
жалба е оставена без разглеждане, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на въззивника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.