№ 268
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200645 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на „О.А.“ ООД, ЕИК ********* чрез адв.
А. Д. от АК П. против наказателно постановление № 808039-F804658/********г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ , с което за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се намира за
незаконосъобразно. Сочи, че не е взета предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. като счита, че не е имало задължение да подава информация до НАП. Съда
за гориво бил до 1000 литра и служел за захранване на отоплителна инсталация. Отделно
НП било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като не
били посочени обстоятелствата на нарушението, дата на извършване и от коя дата е трябвало
да се подаде данни по електронен път. Освен изложеното дори и формално да било налице
нарушение, то било маловажен случай. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не изпраща представител
като е депозирано писмено становище, с което се поддържа жалбата, твърди, че не е имало
задължение да подава информация за съда. Протокола от проверката бил нечетлив. Намира,
че процесния случай попада в законови ограничения, тъй като и наказващият орган посочил,
че служи за захранване на отоплителната система в бояджийското отделение. НП не
описвало подробно нарушението, не била посочена и дата на извършване на нарушението.
За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. Ч., която
оспорва жалбата, счита, че нарушението е доказано и моли да се потвърди наказателното
постановление като претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН като НП е било връчено на представител на жалбоподателя на ********г.,
а наказващият орган в придружително писмо е посочил, че жалбата е подадена по
1
електронен път на ********г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно заповед ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на Изпълнителен директор на НАП, а АУАН -
съставен от оправомощено за това лице – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП в
съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС.
На ********г. св. С. Г. М. извършил проверка на обект в гр. Бургас, бул. ************,
стопанисван от „О.А.“ ООД, при която от физически оглед се установили 2 броя съдове за
съхранение на гориво – газьол с обем по 1000 литра всеки, които не били регистрирани на
проверяваното ЗЛ. Налични били два броя надземни подвижни съда за съхранение на гориво
стоящи на собствената си тежест с обща вместимост 2000 литра. Горивото служело за
захранване на отоплителна инсталация в бояджийното отделение на търговския обект. Не се
установило ЕСФП и НИС. Установило се, че задълженото лице декларирало доставка по
ЕДП 2018 литра газьол като краен получател, но не декларирало съдове/съоръжения за
съхранение на гориво за собствени нужди. Към момента на проверката било налично около
1800 литра. Била извършена проверка в ИС на НАП, от което било видно, че „О.А.“ ООД
нямало подавани данни за съхранение на гориво. ЗЛ било използвало съдове за съхранение
на гориво, за които не били подавани данни по реда на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ. От извършените констатации следвало, че „О.А.“ ООД не изпълнило задължението
си да подаде данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК
чрез електронна услуга в портала на НАП за всички съдове за съхранение на гориво и/или
зареждане с течно гориво.
Тези обстоятелства актосъставителят- свидетел изложил в АУАН, който съставил на
06.01.2025г. и бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал възражения.
На ********г. наказващият орган издал наказателно постановление, с което приел, че е
извършено нарушението по чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, но описал
обстоятелства само относно единия съд, който свидетелят установил на място като го е
обозначил като /десен/. Посочил, че при физически оглед се установило наличие на съд
/десен/ за съхранение на гориво – газьол с обем 1000 л., който не бил регистриран на
проверяваното задължено лице. Наличен бил 1 бр. надземен подвижен съд за съхранение на
гориво, стоящ на собствената си тежест с вместимост 1000 литра. Горивото в гореописания
резервоар служило за захранване на отоплителна инсталация в бояджийното отделение на
търговския обект. Не се установило ЕСФП и НИС. Установило се, че задълженото лице
декларирало доставка по ЕДП 2018 литра газьол като краен получател, но не декларирало
съдове/съоръжения за съхранение на гориво за собствени нужди. Полученото гориво било
разтоварено в установения на място съд за съхранение на гориво. Към момента на
проверката било налично около 1800 литра, преди започване на проверката след справка в
ИС на НАП се установило, че „О.А.“ ООД нямало подавани декларации за съхранение на
гориво. Използван бил съд за съхранение на гориво, за който не били подадени данни по
реда на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и е приел, че „О.А.“ ООД не било
изпълнило задължението си да подаде данни по електронен път с КЕП по реда на ДОПК
чрез електронна услуга в портала на НАП за всеки съд за съхранение и/или зареждане с
гориво.
Съдът намира горната фактическа обстановка за установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства като съдът споделя
възражението, че изготвения протокол от проверката не е четливо написан, което е резултат
от особености на почерка на съставителя, но разпитан в съдебно заседание свидетелят
възпроизведе съдържанието му, а при връчването му на представляващ дружеството
последният не е вписал възражение да не може да разчете съдържанието му или да не е
запознат с него. Ето и защо съдът намира, че жалбоподателят е бил запознат със
2
съдържанието на констативния протокол и той не следва да се изключва от доказателствата
по делото.
Действително, както сочи представителя на наказваният орган, разпоредбата на чл. 3,
ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ има отношение към регистрирането на продажби и
подаване на данни по установена дистанционна връзка до НАП, като същата предвижда, че
лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди
от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени
към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на
течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
В случая очевидно е била декларирана доставка по ЕДП, но обема на всеки един от
резервоарите се определя да е до 1000 литра, а общият обем на двата резервоара се твърди да
е над 1000 литра, като горивото е използвано за захранване на отоплителна инсталация в
бояджийното отделение, т.е. касае зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление.
Съгласно чл. 118, ал. 8 ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Това е
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, в която съгласно чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето
по чл. 118, ал. 8 ЗДДС подава следните данни: 1. идентификационни данни за задълженото
лице (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър
БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ); 2. поС.ен адрес/адрес на управление; 3. код и наименование на
икономическата дейност по КИД-2008; 4. общо изразходвано количество гориво за
предходната година; 5. местонахождение на съда/съоръжението; 6. вид на
съда/съоръжението; 7. обем/вместимост на съда/съоръжението по т. 6; 8. вид на горивото и
мерна единица; 9. предназначение на горивото; 10. регистрационен номер на стопанисваната
мобилна цистерна за зареждане; 11. дата (година), от която се стопанисва
съдът/съоръжението.
Този съдебен състав споделя възражението в жалбата, че наказателното постановление
не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и конкретно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. За нарушителя следва да е
ясно какво нарушение е извършил, датата на неговото извършване, както и да са описани
ясно, точно и конкретно и обстоятелствата на нарушението.
На първо място не е ясно посочена датата на нарушението, на което наказващият орган
приема да е извършено нарушение – датата на подаване на ЕДП – ********г., датата на
доставка на гориво, датата, на която е извършена проверка в ИС на НАП или датата на
извършване на проверка на място в обекта. Посочването на датата на нарушението е от
съществено значение за реализиране на правото на защита, но и с оглед на обстоятелството,
че съгласно чл. 59в, ал. 4 от Наредба Н-18 при настъпила промяна в обстоятелствата, за
които са подадени данни за наличните съдове/съоръжения, с изключение на данните по ал. 2,
т. 6 и 7, както и при придобиване на нови съдове/съоръжения или отписване на
съдове/съоръжения, се подават нови данни в 7-дневен срок от настъпването на съответното
обстоятелство. Деянието се осъществява чрез бездействие, с пропускане на
законоустановения срок и е довършено с изтичането му. Датата е от съществено значение и
да се направи преценка за сроковете по чл. 34 ЗАНН. В случая липсват данни от кой момент
са в експлоатация съдовете. Акта за установяване на административно нарушение е съставен
при липса на задължителни реквизити по чл. 42, т.3 от ЗАНН - дата на извършване на
нарушението, която е съществен признак от индивидуализацията на същото. От същия
3
порок страда и издаденото въз основа на акта наказателно постановление – липса на
реквизити по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Според съдебния състав е допуснато съществено нарушение от страна на наказващият
орган и за това да посочи ясно, точно и конкретно обстоятелствата на нарушението.
АУАН актосъставителят е съставил за това, че задълженото лице не изпълнило
задължението си да подаде данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по
реда на ДОПК чрез електронна услуга в портала на НАП за всички съдове за съхранение на
гориво и/или зареждане с гориво като актосъставителят е установил на място два съда и не
се установява да е обозначавал който е да било от двата съда като /десен/. Приел е, че
дружеството не е изпълнило задължението си да подаде данни по електронен път с
квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в портала на
НАП за всички съдове. Като проверка за това какъв е обема на всеки от двата съда
актосъставителят заяви, че е извършил само визуално, ориентировъчно.
Наказателното постановление обаче е съставено за това, че дружеството не изпълнило
задължението си да подаде данни по електронен път с КЕП по реда на ДОПК чрез
електронна услуга в портала на НАП само за един съд, определен като десен. Разпоредбата
на чл. 59в, 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ предвижда, че данните се подават за всички
съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето по чл. 118, ал. 8
ЗДДС, като е от съществено значение за нарушителя дали отговорността му се ангажира за
едно нарушение или за всяко поотделно. Предвид на посоченото е нарушено правото на
защита на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е санкционирано – за
това, че не е подало данни за всички съдове или само за един съд и кой е съда, който
наказващият орган определя като десен, дали се касае за нов съд и дали този съд е бил
зареден, съгласно ЕДП, съответно съхранявал гориво.
С оглед на изложеното наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно. Съдът дължи произнасяне по разноските, като с оглед изхода на делото
право на такива има жалбоподателят, което е представил доказателства за платено
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева (договор за правна защита и съдействие л.
6), което е в предвидения минимум, съобразено е с фактическата и правна сложност на
делото и не е основателно възражението за прекомерност, поради което следва да му се
присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 808039-F804658/********г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ , с което на „О.А.“ ООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „О.А.“ ООД, ЕИК
********* разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4