№ 244
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 46 от 14.12.2018г. по НОХД № 798/2017г. Софийски окръжен съд е
признал подсъдимия Т. Д. (T. D.) / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на
16.08.2014 год. около 10.45 ч. на ПП 1-8, участъка на 29-ти километър, землището на
гр.Сливница, обл. Софийска, в посока на движение от гр.София към гр.Сливница, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с per. № *** - регистрация от Федерална Република Германия, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 16, ал.1, т.3 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водачът на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, като е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, по която се е движил лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с per. № ***, управляван от пострадалия И. Г. Г., и по непредпазливост е причинил
смъртта на И. Г. Г., с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, като го е оправдал по
обвинението, че деянието е извършено при нарушения на правилата за движение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства“ и по чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
за пътно превозно средство от категория „В“ - 90 км/ч извън населено място“, поради което
1
и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.57,
ал. 1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Т. Д. от право
да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.
С присъдата си СОС е постановил какво да стане с веществените доказателства по делото
и на основание чл.189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Т. Д. да заплати по сметка на
МВР сумата от 1 361.20 лв. лева за направените разноски в хода на досъдебното
производство.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение
към нея от адв.Д. Х., защитник на подсъдимия Т. Д.. С жалбата се поддържа, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Неправилно съдът бил приел превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация размера на
наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият е неосъждан и по отношение на него може
да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК. Същият искрено е съжалил и се е разкаял за
извършеното. Моли да се вземе предвид и необосновано дългия срок на изготвяне на
мотивите на присъдата, при което съдебната фаза на процеса е продължила повече от 4
години. Претендира да бъде отменена присъдата или намален размера на наложеното
наказание лишаване от свобода до установения минимум.
С жалбата и допълнението към нея не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати разпит на
подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.
Производството пред въззивния съд е проведено при условията на чл.269, ал.3,
т.4, б.“в“ от НПК след редовното призоваване на подс.Т. Д. посредством изпълнена съдебна
поръчка от Р Германия.
В пледоарията си пред въззивния съд резервният защитник на подс.Т. Д. - адв.Д.
Г., участващ в производството на основание чл.94, ал.6 от НПК, поддържа, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, направените изводи
кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. Счита, че размера на
наказанието не следва да бъде коригиран. Моли да бъде потвърдена присъдата.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че жалбата в частта й
относно претенцията за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание е
неоснователна.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата доводи и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл.313 от НПК, намери следното:
2
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
първоинстанционният съд е приел за установена по делото следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. Д. (T. D.) е роден на ***г. в гр.***, Република Турция, националност -
турска, немски гражданин, с паспорт № D C2***, издаден на 09.10.2013 год. от Федерална
Република Германия, притежаващ лична карта № L2***, издадена на 09.20.2013 год., женен,
неосъждан, с основно образование, работи във фирма за PVC дограма „Сольо Бау“, с
постоянен адрес: Федерална Република Германия, 67069 LUDW1GSHAFEN AM RHE1N
(гр.***), OSTRING № 44 (ул.„***“ №44). Придобил е правоспособност да управлява
моторно превозно средство във ФР Германия категории „АМ/А1/А/ВС1/BE/C1E/L“.
На 15.08.2014г., около 23.00 часа подс.Д. е отпътувал от Република Турция, гр.*** към
Германия с лек автомобил „Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. № ***, негова собственост,
заедно със съпругата си и двете си деца - съответно свидетелката Р. Д. и непълнолетните Р.
Н. на 15 г. /дъщеря/ и М. Е. на 9 г. /син/.
Около 10.45 часа на 16.08.2014г. автомобилът, управляван от подс.Д. се е намирал на ПП
1-8, в района на 29+000 км, в землището на гр.Сливница, в близост до кръстовище на
първокласния път с път, свързващ гр.Сливница и с.Опицвет, общ.Костинброд.
Първокласен път 1-8, съвпада в по-голямата си част с европейски път Е 80, както и
частично с Е 85, е с начална точка граница със Сърбия /бивша Югославия/ при Калотина,
като достига до граница с Турция при Капитан Андреево / съгласно Решение № 945 на МС
от 01.12.2004 г./.
В района първокласният път е с равнинен характер и лек ляв завой в посоката на
движение София - ГКПП Калотина, в която се е движел автомобилът, управляван от подс.Д..
Видимостта е била нормална. Времето се е било облачно с лек вятър, без валежи и с
температура 19-20 градуса.
Кръстовището между ПП 1-8 в района на километър 29+000 е с третокласен път III - 811,
свързващ с.Опицвет и гр.Сливница. Към този момент пътищата са се пресичали на едно
ниво, като пресичането не е перпендикулярно, а под ъгъл. Маркировката па първокласния
път не позволява извършване на ляв завой от него към третокласните пътища, както и не
позволява извършване на ляв завой от третокласния път по първокласния.
Движение на първокласния път е двупосочно. Платното за движение е съставено от по
две ленти за движение в противоположните посоки, които са отделени с единична
прекъсната линия „M3“ и всяка лента за движение е с ширина 3.5 метра. Лентите за
движение в двете посоки /полуплатна/ са отделени с двойна непрекъсната линия „M2“.
Пътят Опицвет - Сливница е бил с двупосочно движение в двете посоки, обща ширина 6
метра, без пътна маркировка, като преди кръстовището и в двете посоки на движение са
били поставени пътни знаци „Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Движението по първокласния път е регулирано с пътни знаци, като на около 200 метра
преди и след ориентира /отстоящ на 27-28 метра от мястото на удара/, в дясната част на
пътя, и за двете посоки на движение са поставени пътни знаци „А27“ - „Кръстовище с път
3
без предимство от дясно“ и „В24“ - „Забранено изпреварването на МПС, с изключение на
мотопеди и мотоциклети.
При движението си в района на 29+000 от път 1-8 на 24.07.2016 г., около 10.45 часа,
автомобилът „Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. № *** е бил управляван от подс.Д., като
на предната пасажерска седалка до него се е намирала съпругата му св.Р. Д., а на задната
седалка са се намирали непълнолетните им деца. Всички са били с поставени предпазни
колани. Автомобилът, управляван от подс.Д., се е движел със скорост от около 128 км.ч. в
дясната лента за движение в посока София - Калотина. Опасната зона за спиране на този
автомобил, при посочената скорост и условия на пътя е в рамките на разстоянието от 155
метра.
В същото време, в обратната посока /Калотина - София/, също в дясната лента за
движение в тази посока, по път 1-8, със скорост от около 85 км.ч. се е движел лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, собственост и управляван от И. Г. Г., като
в автомобила до него, на предната дясна седалка, се е намирала св.И. С., негова приятелка.
Опасната зона за спиране на автомобила в конкретните пътни условия и при тази скорост на
движение е в рамките на разстоянието от 70 метра.
В района на 29+000 км. от първокласния път автомобилът „Фолксваген Шаран“,
управляван от подс.Д., се е отклонил от движението си в посочената лента, при което
минавайки през лявата лента за движение в неговата посока е навлязъл в лявата лента за
движение в насрещна посока, а след това и в дясната лента за движение в посоката
Калотина - София, където в този момент се е намирал автомобилът „Фолксваген Пасат“,
управляван от И. Г., при което е настъпил удар между двете превозни средства с предните
им леви части. Вследствие на удара са се откъснали предните леви гуми и на двата
автомобила, като откритите деформации и повреди по гумата на л.а. „Фолксваген Шаран“ са
причинени от съприкосновението между двата автомобила.
След удара автомобилът „Фолксваген Пасат“ се е отклонил надясно и е продължил
минимално движението си напред, като е излязъл надясно от платното за движение, ударил
се е с дясната странична част в пътен знак, вследствие на което автомобилът се е завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка на почти около 180 градуса и преустановил
движението си почти обърнат в обратна на посоката си на движение изцяло извън платното
за движение в намиращи се край пътя храсти на около 10 метра от мястото на удара.
След удара автомобилът „Фолксваген Шаран“ е продължил движението си напред и се е
отклонил надясно, навлизайки на около 40-50 метра от мястото на удара, отново в лентите за
движение в посоката си на движение, след което внезапно се е отклонил отново наляво
завъртайки се безконтролно обратно на движението на часовниковата стрелка, отново
навлизайки в лентите за насрещно движение, където в дясната лента е преустановил
движението си на разстояние около 190 метра от мястото на удара, обърнат почти в обратна
на първоначалната си посока на движение.
Точното място на удара, по дължина на пътя, е на около 28 метра напред от ориентира -
4
ляв край на бетонова стена, намираща се на 1.8 метра вдясно от десния край на асфалтовото
покритие гледано в посока София - Калотина. По ширина на платното за движение мястото
е на 1-1.5 метра вляво от десния край на асфалтовото покритие, гледано в посока Калотина -
София, тоест изцяло в дясната лента за движение в тази посока, в която се е движел
автомобилът „Фолксваген Пасат“, управляван от И. Г..
Минавайки в близост до мястото на произшествието, свидетелите С. К. и М. М. са
сигнализирали за случилото се на тел 112 - първото обаждане е регистрирано в 10.51 часа.
Намиращата се в автомобила „Фолксваген Пасат“ свидетелка И. С. е съобщила за
случилото се на родителите на И. Г. — свидетелите Е.Г. и Г.Г..
Пристигналите на място служители на Спешна медицинска помощ са установили, че
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ И. Г. е починал, като тялото му е останало в автомобила
„Фолксваген Пасат“.
В кръвта на починалия И. Г. не е открит алкохол при извършеното химическо
изследване. Следи от употреба на алкохол не са открити при такова изследване и в кръвта на
подс.Д., който е бил изследван също така и с техническо средство, отново с нулеви
показания.
Причина за смъртта на И. Г. е тежката, несъвместима с живота черепно - мозъчна травма
и е настъпила мигновено. Освен нея е причинена и гръдно-коремна травма, като на И. Г. са
причинени следните отделни травматични увреждания: счупване на костите на черепната
основа, контузия на мозъчния ствол и малкия мозък, контузия на белия дроб и аспирация на
кръв двустранно, руптура на черния дроб, контузия на диафрагмата, счупване на гръдната
кост в областта на дръжката, двуполюсно счупване на долната челюст, счупване на лявата
раменна и лявата бедрени кости, разкъсно - контузна рана на лявата мишница,
кръвонасядания и охлузвания по лицето, тялото и крайниците.
Травматичните увреждания, причинени на И. Г. се дължат на удари с много голяма
енергия с или върху твърди тъпи предмети, съчетани с инерционно въздействие в областта
на главата и тялото, като са характерни за пътни произшествия.
На свидетелката И. С. са причинени повърхностна рана на предмишница и контузия на
гръден кош и корем, които увреждания в съвкупност са оценени като временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Първостепенният съд е приел, че така приетата фактология по делото е установена
без противоречия между отделните доказателствени източници, а именно – показанията на
свидетелите Р. Д., С. К., М. М., И. С., Е.Г. и Г.Г., заключенията на двете съдебно
медицински експертизи, на двете съдебно-химически експертизи, основна и допълнителна
автотехнически експертизи, съдебно-техническа и трасологична експертиза, от приложените
писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване,
протокол за оглед на веществено доказателство, акт за смърт, удостоверение за наследници и
удостоверение за родствени връзки, справка за съдимост, справка от Национален институт
5
по метеорология и хидрология, справка от Дирекция „Национална система 112“, справка от
ОДМВР - София, относно И. Г. Г., справка от ОДМВР - София относно извършена проверка
с техническо средство на Т. Д., справка от Областно пътно управление - гр.София и
медицинска документация на И. С..
Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всеки от горепосочените
доказателствените източници и съпоставяйки помежду им съдържанието, намери за
правилен извода на Софийски окръжен съд за отсъствие на такива противоречия между тях,
които да налагат излагане на подробни съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят в съгласие с императива на чл.305, ал.3, пр.2 от НПК. В случая не е налице
доказателствена непълнота или такова несъответствие между отделните доказателствени
източници, което да сочи на необоснованост на съдебния акт относно времето, мястото на
настъпване на произшествието, конкретната обстановка /метеорологична и пътна/,
поведението на всеки от участниците в инцидента и настъпването в пряка причинна връзка
на съставомерния резултат – смъртта на И. Г.. Ето защо САС прие, че липсват основания,
които да го мотивират да промени направените от първоинстанционния съдебен състав
фактически изводи.
В доказателствената съвкупност липсват противоречия относно пътната
обстановка към момента на настъпване на произшествието, включващо времето, видимостта
и състоянието на пътя. По делото е установена и картината на произшествието
непосредствено преди, и известно време след удара, отразено в протоколи за оглед и скица,
обективиращи така извършените процесуалноследствени действия, които са съобразени с
изискванията на НПК. В изготвените протоколи подробно са описани откритите находки и
следи от произшествието. Обективно са измерени и отразени в скица ориентирите и
разстоянията, необходими за експертен анализ и изготвяне на автотехническа експертиза
относно механизма на произшествието. В тази връзка, по делото са приети като
доказателства две експертизи – автотехническа експертиза от досъдебното производство /
т.1, л.88-97 д.п./ и допълнителна автотехническа експертиза, допусната от първия съд /
л.426-429 първ.дело /, изготвени от вещото лице инж. А. Д.. Експертът е посетил
местопроизшествието и е извършил технически преглед на процесните МПС. Въз основа на
собствените си констатации и доказателствата, приобщени по делото, той е отговорил
пълно, компетентно и обосновано на поставените му задачи. Така по делото са установени
по безспорен начин мястото на удара между процесните автомобили по дължина и
широчина на платното за движение, скоростта и посоката на движение на автомобилите,
опасната зона за спиране на всеки от тях при установената им скорост на движение и при
максималната нормативно допустима, механизма на възникване и развитие на ПТП,
причината за възникването му и предотвратимостта на удара за всеки от водачите. Въпросът
относно предотвратимостта на удара чрез аварийно спиране на двата автомобила е предмет
на допълнителната експертиза, която е дала отговор на поставената задача във варианти –
при скорост на л.а. „Фолксваген Шаран“ със скорост 128 км/ч и от 90 км/ч. Вещото лице е
достигнало до заключение, че отстоянието на л.а.“Фолксваген Пасат“ от мястото на удара
6
към момента на навлизане на л.а. „Фолксваген Шаран“ в лентите за насрещно движение е
68 м. След допълнително извършени изчисления вещото лице е достигнало до извода, че ако
водачът на л.а.“Фолксваген Пасат“ е реагирал с аварийно спиране към момента на
отклонение на л.а. „Фолксваген Шаран“, и при двете изследвани негови скорости, същият
би се установил на около 20 метра преди мястото на удара, т.е за него ПТП е било
предотвратимо. За подсъдимия, при скорост на движение 128 км/ч ПТП е било
непредотвратимо чрез аварийно спиране и предотвратимо при скорост от 90 км/ч. За него
ударът е бил непредотвратим и при двете скорости при позицията, ако се движи в лявата
лента за посоката си, с дясно колело на около 1 м в ляво от прекъснатата разделителна
линия между двете ленти за движение в посоката му.
Правилно първостепенният съд изцяло е кредитирал експертните заключения и е
обосновал въз основа на тях фактологията си относно механизма на ПТП и останалите
елементи от пътя, релевантни за решаването на казуса. Съществени са и разясненията,
които вещото лице е направило в съдебно заседание, според които дори да се е движел с по-
висока скорост автомобилът на подсъдимия, при условие, че не навлиза в лентите за
насрещно движение, удар е нямало да настъпи, т.е. причината за настъпване на ПТП е
навлизането в насрещната лента. В случая опасната зона, аварийното спиране и скоростта на
движението му не са в причинно-следствена връзка с удара.
Първият съд е отдал необходимото доказателствено значение и на гласните
доказателствени средства, приобщени чрез разпита на свидетелите Е.Г., Г.Г., Л. Г. и И. С..
Особено информативни са показанията на св.И. С., която е била спътник в автомобила,
управляван от пострадалия, и така е станала очевидец на настъпване на пътния инцидент. С.
е възприела съществени и включени в предмета на доказване факти и обстоятелства,
свързани с обстановката и интензивност на пътя, движението на автомобила на подсъдимия
и на този, с който са пътували с пострадалия, неговата реакцията в момента на навлизане на
насрещния автомобил. Посочените гласни доказателствени източници могат да бъдат
кредитирани като достоверни, независимо, че изхождат от близки на пострадалия лица, тъй
като се констатира стремеж към пълно и подробно излагане на възприетите от тях
обстоятелства. Картината, описана от св.С. се допълва от разказа на св.М. М., който макар да
не е очевидец на самия удар на автомобилите, е възприел пътната обстановка,
непосредствено след инцидента, местоположението на интересуващите процеса транспортни
средства, обадил се е на тел.112.
В заключение следва да се посочи, че възприетата от първия съд причина за настъпване
на произшествието и неговия механизъм се основава не само на експертните заключения, но
и на безпротиворечиви гласни доказателства и обективни находки, каквито са данните от
протокола за извършения оглед на местопроизшествието, скица на местопроизшествието и
състоянието на МПС-тата.
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на така изложените
по-горе и възприети и от въззивната инстанция като установени фактически положения, се
налага правният извод, че подсъдимият Т. Д. е осъществил от обективна и субективна
7
страна състава на престъплението чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на
16.08.2014 год. около 10.45 ч. на ПП 1-8, участъка на 29-ти километър, землището на
гр.Сливница, обл. Софийска, в посока на движение от гр.София към гр.Сливница, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с peг. № *** - регистрация от Федерална Република Германия, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водачът на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, като е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, по която се е движил лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с per. № ***, управляван от пострадалия И. Г. Г., и по непредпазливост е причинил
смъртта на И. Г. Г..
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на деянието,
авторството му в лицето на подсъдимия Т. Д., квалификацията и приложението на
материалния наказателен закон, са обосновани и почиват на една правилна и вярна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Решаващите изводи на СОС по
горепосочените значими въпроси, включително по въпроса относно съставомерността на
деянието на подсъдимия по посочения текст от НК, са направени след събиране и проверка
на всички възможни и относими доказателства и доказателствени средства. С оглед на това
проверяваната присъда не е необоснована, не е постановена при непълнота на
доказателствата, като при разглеждането на делото не са били допуснати и съществени
процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за
отмяна на постановения акт и за връщане на делото за допълнително разследване,
респективно за ново разглеждане от първостепенния съд.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като
е боравил с лостовете и системите за привеждане в работен режим на автомобила. В
процесния случай автомобилът на подсъдимия се е движел по ПП 1-8, участъка на 29-ти
километър, землището на гр.Сливница, обл.Софийска, в посока на движение от гр.София
към гр.Сливница, при установена скорост около 128 км/ч.
Изпълнителното деяние на водача на МПС при осъществяването на състава на
престъпление по чл.343, във вр. чл.342, ал.1 от НК се изразява в конкретно нарушение на
правилата за движение по пътищата. Нормите, определящи съставите на престъпленията по
чл.342 и чл.343 от НК, са бланкетни и се запълват от съответните правила, които уреждат
движението по пътищата. В конкретния случай правилно първостепенният съд е приел, че
подсъдимият е нарушил единствено разпоредбата на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която
на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентите за насрещно движение. Като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно
движение, по която се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № ***, управляван
от пострадалия И. Г. Г., подсъдимият е нарушил императива на посочената разпоредба.
8
Еднозначен е отговорът на техническите експертизи, занимавали се с въпроса относно
механизма на ПТП, че причината за настъпването му е навлизането на автомобила на
подсъдимия в лентата за насрещно движение, където настъпва ударът с движещия се в
собствената си лента и с допустимата за този участък скорост лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с peг. № ***, управляван от пострадалия И. Г. Г.. Следователно, ако подсъдимият
беше изпълнил задължението си, вменено му от посочената по-горе специална норма на
чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, произшествието не би настъпило.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по ЗДвП
безспорно е довело и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на И.
Г. Г., който е починал на място.
При правилно установената фактология по делото, напълно законосъобразно СОС е
признал за невинен и е оправдал подс.Т. Д. по обвинението му да е извършил нарушение на
чл.20, ал.1 от НК - „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управлява”. Становището на първостепенния съд по така повдигнатото
обвинение се възприема напълно и от въззивната инстанция. По делото липсват данни да се
направи извод, че причината за произшествието е загуба от страна на подсъдимия на
необходимия контрол в достатъчна степен върху управляваното от него превозно средство.
Правилно СОС е счел, че и инкриминираната по отношение на Т. Д. специална
норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е установена по
категоричен начин по делото и нейният размер от около 128 км/ч действително е над
максимално допустимата за този пътен участък. Същевременно, експертните заключения са
категорични, че с каквато и скорост да се е движел подсъдимия, произшествието не би
настъпило, ако той не е напускал своето платно за движение, от една страна, а от друга –
дари и да се е движил със скорост в границите на допустимата, ударът за него отново би бил
непредотвратим при навлизане в платното за движение на автомобила на пострадалия.
Жалбата на защитата на подсъдимия е основателна в частта й, с която се
поддържа несправедливост на наложеното наказание.
Настоящият състав на САС намери, че атакуваната присъда следва да претърпи
изменение в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, при неговото ефективно изтърпяване при първоначален „общ“
режим. За да обоснове този размер и начин на изпълнение на наказанието, първият съд е
приел, че обществената опасност на деянието и дееца в случая са завишени спрямо
обикновените случаи на този вид престъпления. САС не се съгласява с този извод на СОС.
Необосновано първият съд след като е приел, че по делото няма данни за осъждане на
лицето, е изразил съмнение относно този факт, доколкото не било установено какво е
съдебното положение на Т. Д. в Турция, откъдето е родом, и в Германия, където трайно
живее. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на доказателства относно съдебното
минало на едно лице и невъзможността такива да бъдат събрани, не следва да се тълкува в
негова вреда, както неправилно се е мотивирал първият съд. Освен това СОС е отдал
9
прекомерна тежест на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за скоростта,
управлявайки автомобила си с неразрешена такава за този пътен участък. Несъмнено
настъпилото ПТП е тежко и хипотетично от него е могло да настъпят още множество вредни
последици, но наказателната отговорност всякога е за конкретно настъпили такива, а в
случая това е единствено смъртта на Г.. Първият съд е пропуснал да отчете като
смекчаващи обстоятелства данните за семейно положение, социална и трудова
ангажираност на подсъдимия.
Релевантно обстоятелство във връзка с отговорността е изтеклото време от извършване
на престъплението до постановяване на съдебния акт. В случая деянието е от 16.08.2014г., а
присъдата е от 14.12.2018г. Делото е постъпило в САС на 19.08.2021г., което забавяне е
необяснимо дълго. Следователно, към момента на постановяване на първоинстанционния
акт са били изтекли повече от четири години, а понастоящем към осем години от извършване
на деянието. Несъмнено този срок на разглеждане на делото е неразумен и налага преценка
относно причините, допринесли за това. Забавянето в някаква степен се дължи на
обстоятелството, че подсъдимият живее постоянно на адрес в Р Германия, което налага
призоваването му чрез съдебни поръчки. Същевременно обаче, неговият адрес в чуждата
държава е известен, той не се е укривал, тъкмо обратното – ангажирал си е адвокат в
България, който да защитава правата му. С оглед на изложеното, САС намери, че изтеклият
период от време следва да се отчете като самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство по делото, без обаче същото да има изключителен характер. Така при
адекватно отчитане на смекчаващите обстоятелства за подсъдимия, чиято лична степен на
обществена опасност е ниска, в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК, САС намери, че
следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода на долната граница, предвидена
за конкретното престъпление - за срок от три години. В този смисъл следва да бъде изменена
присъдата в санкционната й част.
При този размер на наказанието лишаване от свобода, въззивният състав обсъди
възможността за приложението на чл.66, ал.1 от НК, както се претендира и от
жалбоподателя, и счете, че в случая законосъобразно и обосновано би било да бъде
отложено така наложеното наказание на основание посочената разпоредба. Както бе
посочено, Т. Д. е лице с ниска степен на обществена опасност, към момента на извършване
на деянието не е бил осъждан, има данни, че същият е семеен и работи във фирма за
ПВЦ-„Сольо Бау“ в Р Германия. Тези обстоятелства обуславят извода, че за неговото
поправяне не е наложително да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода.
Степента на обществена опасност на деянието с един тежък резултат следва да се вземе
предвид при определяне на срока на отлагане изпълнението на наказанието, а именно - за
максималния предвиден в закона. Според въззивния съд, предвид конкретния характер на
деянието и настъпилата тежка последица – смъртта на млад човек, така определеният
максимален размер на изпитателния срок е необходим да се въздейства в достатъчна степен
за поправянето на подсъдимия при избор на поведение занапред.
На основание чл.343г от НК първостепенният съд правилно е наложил на подсъдимия Т.
10
Д. кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС. С оглед изменение чрез
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и при установените релевантни за
индивидуализиране на отговорността му обстоятелства, САС намери, че определеният от
СОС срок на това наказание от 5 години следва да бъде намален на три години.
Така определените по вид и размер наказания за извършеното от подсъдимия
престъпление по транспорта, според този състав на САС безспорно в максимална степен ще
допринесат за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на атакуваната
присъдата САС не намери други основания за изменението или отмяната й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.1 и т.3 и чл.338 от
НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 46 от 14.12.2018г. по НОХД № 798/2017г. на Софийски окръжен
съд като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Т. Д. (T. D.) наказание
лишаване от свобода от четири години на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на
подсъдимия Т. Д. (T. D.) наказание три години лишаване от свобода за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Т. Д. (T. D.) на основание чл.343г,
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство от пет години на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11