Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
26.10.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №111 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от: 1. М.Т.Д. *** и 2. „ТИТИ-99“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„П. Б.“ №*****, представлявано от М.Т.Д., подадена чрез пълномощника им адв.В.Г.С., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №РД-06-14 от 07.01.2020 г. на Кмета на Община Д..
Жалбоподателите считат заповедта за незаконосъобразна, неаргументирана, постановена при неизяснена фактическа обстановка, съставена в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърдят, че притежавали правен интерес и активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта, поради това, че жалбоподателят – физическо лице, бил неин адресат, а жалбоподателят – ЕООД, притежавал правото на собственост (КНА с №173 от 2019 г. на нотариус Р.В.) върху обектите, чието премахване се нареждало, т.е. неговите права и интереси били засегнати неблагоприятно от материалноправните последици на обжалвания акт.
Излагат съображения за съставяне на заповедта при съществени нарушения на процесуалните правила, както и за неспазване на процедурата, предвидена в закона, за Констативния акт №3 от 06.12.2019 г. Твърдят, че между съдържанието на Констативния акт и на Заповедта, по отношение на субектите, имало недопустими противоречия, които не можели да бъдат санирани. Сочат, че чл.225а, ал.1 от ЗУТ не определял лицата, които могат да са адресати на заповедта за премахване, а в ал.2 се използвала думата „нарушител“, като по чл.232, ал.2 от ЗУТ нарушители били участниците в строителството. В Констативния акт като участник в строителството на процесните сгради (възложител и строител) било посочено ЕООД-то, а в Заповедта било изписано името на физическото лице като извършител на строежа. Така, както бил посочен адресата на заповедта, той не бил в кръга на лицата, които могат да бъдат адресати на този тип заповеди, съгласно §3, ал.1 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи. Твърди се, че Констативният акт №3 от 06.12.2019 г. не бил връчен на посоченото в него юридическо лице, а бил връчен на физическото лице М.Т.Д., което нямало нищо общо с процеса на изграждане на обектите, предмет на ИАА. Въпросът за търпимостта на сочените за премахване сгради не бил изследван от АО, или това било сторено формално, като не била дадена възможност на заинтересованите лица да вземат отношение по проблема, да посочат доказателства за относимите факти и обстоятелства, вкл. за датата на построяване на сградите и т.н. Не била извършена и задълбочена проверка в архива на общината за наличие на документи, които са свързани със строежа. Общинската администрация не била уведомила жалбоподателите за проверката, която ще се извърши на място при съставяне на Констативния акт, за да могат те да присъстват на процедурата.
На следващо място в жалбата се твърди, че оспорената заповед била постановена при липсата на посочените фактически основания за издаването ѝ. Кметът на Община Д. не бил посочил състоятелни фактически основания за издаване на заповедта, като основният спорен въпрос бил търпим ли е строежът по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ПЗР от ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012 г. Жалбоподателите не оспорвали, че у тях не се намирали инвестиционни проекти и строително разрешение, но това не значело, че в архива на община Д. не се пазели такива. Оспорвали извода на АО, че строежът е извършен от 30.12.2009 г. – датата на сключване на договор за концесия за язовир с кад.№000598, до 15.07.2014 г. – датата на съставяне на констативни актове №1 и №2. Твърдят, че периодът на построяване на сградите бил 1998 – 1999 г., т.е. преди 31.03.2001 г. и това било видно от документите, представени от собственика „ТИТИ-99“ ЕООД пред нотариуса при съставяне на КНА с №173 от 2019 г. – декларация от трима свидетели, с нотариална заверка на подписа от 24.06.2019 г. Сочи се, че „ТИТИ-99“ ЕООД и друг път било заявявало пред кмета на община Д., при оспорването на друга негова заповед с №РД-06-1155 от 22.07.2014 г., че тези обекти не били изградени от ЕООД-то, а се намирали на територията, прилежаща към язовир с кад.№000598, изградени по всяка вероятност от предишния концесионер, и всички документи, свързани с тях би следвало да се намират в община Д.. Между „ТИТИ-99“ ЕООД и Кмета на Община Д. бил сключен на 30.12.2009 г. договор за концесиониране на цитирания язовир и в чл.2 от Договора за концесия било отбелязано, че обект на концесията е язовир, с всички прилежащи към него съоръжения, включително процесните постройки. Така до лятото на 2014 г. община Д. била наясно с тяхното съществуване. Следвало да се има предвид и факта, че при приемане на обекта постройките не били в сегашното си състояние и дружеството било вложило значителни средства за тяхното поддържане, които средства били осчетоводени по съответния ред.
В жалбата се твърди още, че и четирите сгради отговаряли на разпоредбите за допустимост, действали по времето, когато са построени, или по сегашните на ЗУТ. Такъв извод бил направен и в изготвената по поръчка на ЕООД-то частна експертиза. Четирите постройки били декларирани от ЕООД-то по ЗМДТ пред Община Д., която безпроблемно приела заплащането на данък за правото на собственост върху недвижимите имоти. На 13.05.2019 г. между кмета на общината и М.Т.Д. бил сключен договор за продажбата на имот с кад.№68669.33.621, в който били построени четирите постройки, за цена, значително надвишаваща пазарната стойност на земеделските земи в с.С., при която продажба изобщо не се поставял въпросът за незаконните постройки и неговото разрешаване. Поведението на Община Д. по отношение на процесните сгради било непостоянно и противоречиво, което можело да представлява злоупотреба с права и самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
По изложените съображения претендират обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, в писмено становище (л.106-107) и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под №ОС-5/30.12.2009 г. е регистриран сключения на 30.12.2009 г. Договор за концесия (л.50-55), съгласно който Община Д., като концедент, предоставя на концесионера „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., представлявано от управителя М.Т.Д., правото на експлоатация на обекта на концесията – язовир кад.№000598, находящ се в землището на с.С., общ.Д., в местността „Ч. д.“, за срок от 15 години. Съгласно т.2 от договора, обектът на концесията представлява язовир с обща площ на имота 17,897 дка, ведно с прилежащите към него и включващи се в описаната площ съоръжения, при граници по приложена скица, а според т.4 от договора, в предоставения му обект концесионерът може да осъществява следните дейности – рибовъдство и развлекателни дейности.
Под Рег.№ДхГ -00-253/13.05.2019 г. в Община Д. е регистриран Договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.35 от ЗОС (л.29), сключен на 13.05.2019 г., вписан в Служба по вписванията при Д.ски районен съд на 16.05.2009 г., съгласно който Община Д., като продавач, прехвърля на купувача М.Т.Д., собствеността върху общински поземлен имот с идентификатор 68669.33.621 по КК на село С., с адрес с.С., местност „Мерите“, с площ от 21 960 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване „друг вид земеделска земя“, при посочени граници и съседи, включително имот 68669.33.598.
Видно от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №173, том 2, рег.№3018, нот.дело №346 от 2019 г. (л.18) от 17.09.2019 г., „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., е признат за собственик по документи на следните недвижими имоти: Сграда за битови услуги с кадастрален идентификатор №68669.33.621.1 по КК на с.С., обл.Х., адрес на сградата: с.С., местност „М.“, застроена площ 102 кв.м., 1 етаж, с предназначение: сграда за битови услуги и три броя – курортна туристическа сграда, съответно с кадастрални идентификатори №68669.33.621.2, №68669.33.621.3 и №68669.33.621.4 по КК на с.С., обл.Х., всички с адрес: с.С., местност „М.“, всяка със застроена площ от 15 кв.м., 1 етаж, с предназначение: Курортна, туристическа сграда, които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор 68669.33.621, собственост на М.Т.Д. и съпругата му П. Д. Д..
В Нотариалния акт са вписани документите, представени при съставянето му, между които Съдебно инженерно техническа експертиза от 16.09.2019 г. (л.22-24), Прилежащи скици, Данъчна оценка, Молба и декларации.
По делото са представени издадени на 28.08.2019 г. от СГКК – гр.Х. Скици (л.19-22) на сградите с идентификатори 68669.33.621.1, 68669.33.621.2, 68669.33.621.3 и 68669.33.621.4, без данни за собственици или носители на други вещни права и Съдебно инженерно техническа експертиза от дата 16.09.2019 г. (л.22-24), изготвена от инж.А. Р. Ж. с възложител „ТИТИ-99“ ЕООД.
Представена е Декларация (л.25) от С. Г. Х., Х. Ж. Х. и П. П. П., с нотариална заверка на подписите им от 24.06.2019 г., в която същите декларират, че през периода от 1998 г. до 1999 г. в поземлен имот №000621 по КВС на с.С., с инд.№68669.33.621, с НТП – зем.имот, са изградени една обслужваща сграда един етаж (друг вид сграда за обитаване), 3 броя сгради на допълващо застрояване на един етаж. Същите са изградени да обслужват намиращия се в съседство язовир, който е отдаван за ползване на концесия от Община Д..
Представени са също Счетоводен амортизационен план за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. (л.26-27) и Инвентаризационни описи на ДА за периода 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. Сметка 203 (л.28) на фирма „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., в които визираните четири сгради са вписани като дълготрайни активи.
Представени са и заведена под вх.№ДК14002081 от 29.08.2019 г. (л.30) Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти (л.31-34) с която „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д. е декларирало като собственик визираните сгради, описани като битова сграда и три броя бунгало – турист., с дата на придобиване 2009 г., година на построяване 1999 г., както и приходни квитанции (л.35-37) за заплащане от „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д. на данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за годините от 2014 до 2019 г. вкл.
От приложеното към настоящото дело адм.дело №563/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че от Кмета на Община Д., на основание чл.24, ал.1 от Наредба №4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Д. (във връзка с чл.56 от ЗУТ), е била издадена Заповед №РД-06-1155/22.07.2014 г., с която е наредено премахването на незаконно поставените преместваеми съоръжения – 3 броя дървени бунгала с временен статут, всяко с площ от 5 кв.м., монтирани без разрешение за поставяне и одобрени схеми за разполагане, в имот публична общинска собственост с кадастрален №000618, находящ се в землището на село С., община Д., с предназначение „пасище, мера“, разположени на северната страна на язовир с кадастрален №000598, преместваемите съоръжения са със собственост: неустановена.
Срещу така издадената Заповед е била подадена жалба от „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., оставена без разглеждане от съда на основание чл.159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорването, с Определение от 19.11.2014 г. по адм.дело №563/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Определение №15563/18.12.2014 г. по адм.дело №15415/2014 г. на ВАС.
В адм.дело №563/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково се съдържа Оферта (приложение №12 до Комисията по концесиите) от М.Т.Д., управител на фирма „ТИТИ-99“ ЕООД, за участие в процедурата за предоставяне на общинска концесия на язовир №000598 село С., община Д., включваща и Техническа обосновка на обект: Рибовъдно стопанство, Финансова обосновка и Доклади за извършените инвестиции в имота съгласно сключения Договор за концесия – съответно за 2010 г., за 2011 г. и за 2013 г.
В същото
адм.дело се съдържа и адресирано до Кмета на Община Д. Заявление рег.индекс:
ОС-23-100/05.08.2014 г., подадено от „ТИТИ-99“ ЕООД, в което се заявява, че
основната цел на офертата, с която дружеството спечелило концесията от
30.12.2009 г. да стопанисва язовир кад.№000598, землището на с.С., общ.Д. за
срок от 15 години, била осъществяването на рибовъдство и развлекателни дейности
в и около водоема. За да можело да осъществява тази оферта, имало нужда от
определена площ (около
20 дка) върху които да
разположи определен брой преместваеми обекти – бунгала, постройка за отдих и
т.н., поради което моли за възможност да наеме част от общинската земя, която
граничи с язовира.
Със Заповед №РД-06-1823/04.12.2019 г. (л.46), на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ и във връзка с образувана преписка в РДНСК – гр.Х., Кметът на Община Д. е назначил Комисия в поименно определен състав, която да извърши проверка на имот с идент.68669.33.621, местност „М.“, землище на с.С., общ.Д..
На 06.12.2019 г. от така определената работна група в състав от трима специалисти в отдел „УТКР“ при Община Д., е извършена проверка по документи и на място на обекти:
- Сграда за битови услуги с идент.68669.33.621.1;
- Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.2;
- Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.3 и
- Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.4,
всички разположени в ПИ с идент.68669.33.621, м-ст „М.“, землище с.С., общ.Д., за което е съставен (л.15-17) Констативен акт №3 от 06.12.2019 г.
В Констативния акт е посочено, че имотът е собственост на М.Т.Д., съгласно Договор за покупко-продажба №55 от 13.05.2019 г., а сградите са собственост на „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., съгласно Констативен нотариален акт №173 от 2019 г. Констатирано е, че строежът е изпълнен от възложител и строител „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., като не са представени изброените строителни книжа и документи. Посочено е, че Сградата за битови услуги е разположена в източната част на имота и е със застроена площ 102.00 кв.м., отводнена в собствения имот, а трите броя курортни, туристически сгради са разположени в северната част на имота и са със застроена площ по 15.00 кв.м. всяка, отводнени в собствения имот. Приложена е снимка на сградите. Като установени нарушения е вписано, че изградените постройки нямат одобрени строителни книжа, издадени разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация, с което са нарушени разпоредби на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ.
Констативният
акт е съставен при отсъствието на посочения за извършител на строежа, подписан
е от тримата членове на работната група и от двама свидетели.
От двама от членовете на комисията е съставен и Констативен протокол (л.41), в който се удостоверява, че на 06.12.2020 г. в 15,20 ч. са били на адрес гр.Д., ул.„П. Б.“ №*****, за връчване на Констативен акт от 06.12.2019 г., М.Т.Д. не е намерен на адреса и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението.
С подписани Служебни бележки от 06.12.2019 г. (л.43) и от 09.12.2019 г. (л.42) е удостоверено, че съставеният Констативен акт от 06.12.2019 г. е поставен на оградата на поземлен имот с идент.68669.33.621.4, а Съобщение №407/09.12.2019 г. (л.44) за неговото съставяне е поставено на информационното табло в сградата на Община Д. и на жилището на задълженото лице на горепосочения адрес, за което е приложена (л.45) и снимка.
Под рег.индекс: УТ-14-8#12/11.12.2019 г. до Кмета на Община Д. е подадено Възражение (л.48) от М.Т.Д. – лично като физическо лице и като управител на „ТИТИ-99“ ЕООД, срещу Констативен акт №3 от 06.12.2019 г.
Видно от Констативен протокол (л.47), подписан от двама специалисти в отдел УТКР, същите на 18.12.2019 г. са разгледали мотивите на подаденото Възражение и са го приели за неоснователно.
От главния архитект на Община Д. е подписано Становище (л.38-40) от 18.12.2019 г., в което се прави описание на строежа, реализиран в поземлен имот с идент.68669.33.621, сочи се собствеността на имота и на сградите, и времето на извършване на строителството, като е прието, че след проверка в архива на Община Д. не са открити налични строителни документи, не е представена декларация за време на извършване на строителството от М.Т.Д., и за такова следва да се счита периода от датата на сключване на Договора за концесия на язовира – 30.12.2009 г. до датата на съставяне на Констативен акт №1 и №2/15.07.2014 г. от служители на общинска администрация, т.е. строителството на сградите е извършено след 30.12.2009 г. Въз основа на тази дата в Становището са обсъдени хипотезите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн.ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., и е направено заключение, че строежът, за който няма строителни книжа, е незаконен и не е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, не е допустим и съгласно изискванията на ЗУТ, не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
Въз основа на съставения Констативен акт №3 от 06.12.2019 г. е издадена обжалваната Заповед №РД-06-14 от 07.01.2020 г. на Кмета на Община Д. (л.13-14), с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Сграда за битови услуги с идент.68669.33.621.1, Курортна туристическа сграда с идент.68669.33.621.2; Курортна туристическа сграда с идент.68669.33.621.3 и Курортна туристическа сграда с идент.68669.33.621.4“, разположени в поземлен имот с идент.68669.33.621, м-ст „М.“, землище с.С., общ.Д., от собственика и извършителя на строежа М.Т.Д..*** е била изпратена до адреса на М.Т.Д. и видно от товарителница на куриерска фирма (л.6) е получена срещу подпис на 08.01.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 21.01.2020 г. чрез Община Д., където е регистрирана с рег.индекс: ОК-01-11/21.01.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е прието и представеното от жалбоподателите Удостоверение (л.83) №21/26.02.2010 г., издадено от Началник отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Община Д., на „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., в уверение на това, че в ПИ №000618 в м.„М.“ по КВС на с.С. са изградени три броя бунгала за нуждите на язовира и един брой обслужваща сграда за битови нужди.
По делото е прието и заключението на изготвената от вещо лице инж.С.Д.С. съдебно-техническа експертиза.
В Заключението (л.111-120) вещото лице прави подробно описание на изградените в поземлен имот с идент.68669.33.621 четири постройки, построени северно над стената на язовира, ситуацията на разположението на които е показана на Приложение №1 към заключението.
Според описанието, първата, най-източна сграда, с идент.68669.33.621.1, означена като Сграда за битови услуги, представлява полумасивна постройка, включваща оградена северна част с размери 8,20/5,20 м. и ЗП=42,64 кв.м., покрита веранда на юг с размери 8,20/6,00 м. и ЗП=48,00 кв.м. и покрит навес на запад с размери 3,20/5,20 м. със ЗП=16,64 кв.м. Разгънатата застроена площ общо по мерки от място – 107,28 кв.м. Покривът е общ, двускатен, от дървени колони и греди, с покритие LT ламарина. Ограденото в северната част на сградата помещение е с външни стени от цокъл от каменна зидария до прозореца и леки оградни стени над тях. Външно в тази част стените са облицовани с LT ламарина. Пода в помещението е с настилка от теракот, цокъла е фугирана зидария, дограмата на прозорците и вратата е алуминиева, стените и тавана са облицовани с OSB плоскости. Помещението е захранено с ток и вода. Има мивка и ел.инсталация – осветителна и силова. Ел.захранването и водоснабдяването са локални. Отводняването е в имота. Достъпът е през покритата веранда от юг. Покритата веранда е южно на оградената част, представлява покрита бетонова площадка, с външни бетонови стъпала – 3 от изток и 6 от запад. Оградена е с ветрозащитни прегради от прозрачно PVC, монтирани върху дървените колони, носещи покрива. Подовата конструкция на верандата следва нивото на пода на оградената част, поради което с оглед денивелацията на терена е фундирана наколно, посредством метални тръбни пилоти, набити в земята. Състои се от стара дървена подова конструкция – дървени подпори и гредоскара, върху която е излята бетонова плоча. Западно от оградената част на сградата има покрит навес. Северната страна и частично западната са оградени с LT ламарина. На западната страна има алуминиев прозорец, под него ламарина. Подът е бетонова настилка. Колоните, носещи дървения покрив, са монтирани аналогично както при верандата – в метални тръбни пилоти.
Носещите конструктивни елементи – метални тръбни пилоти, дървени подпори и гредоскара, представляват първоначално изпълнената носеща конструкция. На по-късен етап са изпълнени бетоновата плоча над верандата, външните бетонови стълби и общия покрив, както и подобренията по довършителните работи – облицовки, настилки, инсталации, които видимо са с по-малка физическа амортизация.
Измерено на място с ръчен измервателен инструмент, най-южната точка в западната част на верандата отстои от язовира на около 4,80 м., а най-южната точка в източната част на верандата – на около 6,80 метра. Вещото лице сочи, че поради стръмния терен в тази част и близостта с язовирната стена, размерите са приблизителни и не са обвързани с имотната граница, тъй като същата не е материализирана. Схема на отстоянията и размерите е на постройката в план са дадени в Приложение №2 към заключението.
Сградата се ползва от собственика на поземлен имот с идент.68669.33.621, който е и концесионер на язовир с идент.68669.33.598, за битови нужди във връзка с дейността му. Поради непосредствената близост на сградата до язовира, създадените в нея битови условия и начина на изпълнение, предоставя възможност за ползване при организирани мероприятия и рибовъдство.
Вещото лице дава описание и на останалите три сгради, съответно с идент.68669.33.621.2, идент.68669.33.621.3 и идент.68669.33.621.4, като сочи, че същите са еднотипни бунгала алпийски тип, всяка от тях с размери 3,65 м./3,30 м. и веранда с размери 3,65/0,80 м., обща ЗП=14,95 кв.м. за всяко бунгало. Сградите представляват полумасивни постройки, тип бунгало, от една стая с малка веранда от юг. Покривът е дървен, алпийски тип. Покривното покритие е битумни керемиди. Външната облицовка на стените е полуобла дървена облицовка (капаци от разбичен материал за дъски).
Аналогично на верандата към битовата сграда, фундирането е изпълнено посредством метални тръбни пилоти, набити в земята, които носят дървената подова конструкция. Върху нея е излята бетонова настилка. До нивото на бунгалата има четири външни бетонови стъпала. Верандата е с настилка от фугиран естествен камък. Вътре в помещението подът е бетонов, с настилка балатум. Вътрешната облицовка на стените и тавана е с OSB плоскости. Дограмата на прозорците и вратите е алуминиева. Бунгалата са електро захранени, имат по две единични легла.
Носещата конструкция от метални тръбни пилоти, и подовата дървена конструкция са първоначално изпълнени. На по-късен етап са изляти бетоновите настилки, вътрешните стъпала и подобренията по довършителните работи – покрив, настилки, облицовки, инсталации, които видимо са с по-малка физическа амортизация. Измерени на място бунгалата отстоят от язовира съответно на около 10,00 м., на около 15,00 м. и на около 14,00 метра. Схема на отстоянията и размерите на постройките по план са дадени в Приложение №3.
Вещото лице е дало заключение, че процесните сгради представляват строеж по смисъла на нормативната уредба – съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а според начина на изпълнение и предназначение съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, обектите се категоризират от V категория.
В отговор на задача 5 за установяване годината на изграждане на обектите вещото лице сочи, че от конструктивните особености на постройките и текущото им амортизационно състояние към момента на огледа се установява, че видимо тръбната конструкция, фундирана пилотно, и подовите гредоскари на постройките са изпълнени първоначално, след което върху тях са изляти бетонова плоча и настилки, външни стъпала, както и са извършени подобрения външно и вътрешно по довършителните работи – дървени покриви, облицовки, настилки, инсталации. С оглед начина на изпълнение на носещата конструкция, техническото и амортизационно състояние на конструктивните елементи и на довършителните работи на постройките, установени при оглед на място, експертизата допуска същите да са били изградени в първоначален вид около 2000 год., а подобренията в тях преди около 5 – 8 години.
След направена справка в Община Д. вещото лице е установило, че за поземлен имот 68669.33.621 няма одобрен ПУП – ПЗ (подробен устройствен план – план за застрояване). Има действащ ОУП (общ устройствен план) на Община Д., одобрен с Решение №793 от 01.11.2017 г., влязъл в сила на 16.11.2017 г. Съгласно данни от КККР, поземленият имот е вид територия Земеделска, категория 9, НТП Друг вид земеделска земя, площ 21960 кв.м.
Експертизата сочи, че процесните обекти не представляват застрояване, свързано с ползването на земята по чл.2, ал.1, т.2а от действаща към 2000 год. Наредба №2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, отм. в сила от 06.11.2012 г.
Според вещото лице, от материалите по делото и по твърдения на собственика на имота, сградите са за нуждите на язовира, ползвали са се и се ползват от него с това си предназначение – за битови и обслужващи нужди във връзка с дейността му като концесионер по т.4 от Договор за концесия от 30.12.2009 г. – рибовъдство и развлекателни дейности. Във връзка със сега действащата нормативна уредба – чл.9, ал.1 от ЗУТ, вещото лице счита, че строежът би бил допустим като застрояване, свързано с ползването на земята по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от сега действащата Наредба №19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, във връзка с чл.16, ал.3 от Закона за концесиите, а именно: помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята като концесионна територия към обекта на концесия по Договор за концесия от 30.12.2009 г., при доказване на: 1. Строежът да е изграден до 31.03.2001 г., съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ; 2. Съответствие с показателите на застрояване, предназначението на строежа и архитектурно-строителните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания към него съгласно одобрен ПУП-ПЗ за застроената част от имота като концесионна територия към обекта на концесия.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт. И физическото лице М.Т.Д., и юридическото лице „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., от които изхожда жалбата, представляват надлежни страни, засегнати негативно от последиците на административния акт, за които е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Разпореденият за премахване строеж се намира на територията на община Д., посочен е в заповедта и е установен от експертизата като такъв от пета категория, и Кметът на Община Д. се явява административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.
По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието ѝ съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и надлежно мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.
Заповедта е обоснована с констатиран незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, който не може да бъде класифициран като търпим по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изпълнен след 2001 година, а подлежи на премахване.
В заповедта са посочени вида и предназначението на строежа, неговото местоположението и разположението му в имота, в който се намира, отделните сгради са конкретизирани с идентификатори и площ, указана е категорията на строежа, с което същият е конкретизиран в достатъчна степен, а за собствениците на имота и постройките е напълно ясно за кой обект се издава разпореждането за премахване. В мотивната част на заповедта е посочено, че поземлен имот с идент.68669.33.621, местност „М.“, землище на с.С., общ.Д., в който е изграден строежа, е собственост на М.Т.Д., а сградите са собственост на ЕТ „ТИТИ-99“, ЕИК *********, ф.д. №334 от 1999 г. на ХОС, представлявано от М.Т.Д., със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„П. Б.“ №********, съгласно Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №173, том 2, рег.№3018, нот.дело №346/2019 г. Извършено е позоваване на Становище, дадено от арх.Т. Т. – главен архитект на Община Д., според което за строежа не е издадено разрешение за строеж и за същия не са приложими хипотезите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съответно §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и §184, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн.ДВ бр.65 от 2003 г.). Прието е, че строителството е извършено от М.Т.Д. и от същия не е представена декларация за времето на извършване на строителството, поради което за такова следва да се счита периода от датата на сключване на Договор за концесия на язовир – 30.12.2009 г. до 2014 г. В заповедта е извършено и изрично препращане към съставения Констативен акт №3/06.12.2019 г. В разпоредителната част на заповедта е наредено да бъде премахнат строежа от собственика и извършителя на строежа М.Т.Д..
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на двамата жалбоподатели, че между съдържанието на Констативния акт и на Заповедта, по отношение на субектите, имало недопустими противоречия, които не можели да бъдат санирани, а били самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Действително се установяват несъответствия между констатираното в Констативен акт №3/06.12.2019 г. – че сградите са собственост на „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., ЕИК *********, ф.д.№334 от 1999 г. на ХОС, представлявано от М.Т.Д., със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„П. Б.“ №********, съгласно Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №173, том 2, рег.№3018, нот.дело №346/2019 г., което дружество е посочено и като възложител и строител, със записа в Заповедта, като разликата е в правно-организационната форма и цифровото изписване на ЕИК на „ТИТИ-99“, и това, че като извършител е посочен М.Т.Д.. Тези разминавания обаче в случая не представляват толкова съществено нарушение, годно само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания акт.
Заповедта за премахване на незаконен строеж има за цел отстраняването на незаконното строителство, като в закона не е изрично упоменато кой следва да бъде посочен като адресат на акта. Вярно е твърдението на оспорващите, че в разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ не са определени лицата, които могат да са адресати на заповедта за премахване, като в ал.2 се използва думата „нарушител“, а под нарушител в разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗУТ е посочено лице – участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Според § 3, ал.1 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „Адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Тоест законът допуска задължението за премахване на незаконен строеж да е както за извършителя му, когато същият е установен, така и за собственика на терена.
В процесния случай собственик на терена безспорно е физическото лице М.Т.Д., което пък от друга страна е едноличен собственик на капитала и управител на „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д. – дружеството, снабдило се с през 2019 г. с Констативен нотариален акт за собственост на сградите, чието премахване е разпоредено. При твърденията на двамата жалбоподатели, че тези обекти не са изградени от ЕООД-то, а „най-вероятно от предходния концесионер на язовира“, няма процесуална пречка административният орган да възприеме за адресат на заповедта за премахване М.Т.Д..
Отделно от
това, не се констатира и допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, във връзка с
възраженията на оспорващите по съставянето и връчването на Констативния акт №3
от 06.12.2019 г.
По смисъла на чл.168, ал.4 от АПК (Нова – ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
В конкретния случай издаването на заповедта за премахване на строежа се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ, и този Констативният акт е съобщен надлежно по реда на §4, ал.2, вр. ал.1 от ДР на ЗУТ. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че адресът: гр.Д., ул.„П. Б.“ №*****, на който е търсено лице да получи съобщението, и на който е поставено съобщението за изготвянето на Констативния акт, е както адрес на физическото лице М.Т.Д., така и адрес на управление на представляваното от него дружество „ТИТИ-99“ ЕООД. Чрез удостовереното с констативни протоколи връчване е осигурена възможността на заинтересованите лица да се запознаят с Констативния акт, включително такава възможност е осигурена и за дружеството „ТИТИ-99“ ЕООД – собственик на сградите. Видно е, че същото не е било лишено от възможността да участва като страна в производството по издаване на административния акт, видно е и че е участвало в това производство, доколкото подаденото срещу Констативен акт №3 от 06.12.2019 г. Възражение е депозирано от М.Т.Д. в двете му качества – като физическо лице и като управител и едноличен собственик на капитала на „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д..
Неоснователно е възражението в жалбата за постановяване на акта при неизяснена обстановка, в нарушение принципа на служебното начало, прогласен в чл.36 от АПК. Административният орган е изпълнил задължението си, предвидено в чл.35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Не се установяват направени от заинтересованите лица (физическо и юридическо), твърдения или доказателства, които да са останали необсъдени от административния орган, и които по своя характер да са такива, че да променят становището му по установените факти. Неоснователен е доводът на оспорващите, че административният орган не е съобразил момента на извършване на строителството, с произтичащата от това възможност строежът да е в режим на търпимост. Действително в Констативния акт няма конкретно посочване на периода на изграждане на строежа, но в обжалваната заповед изрично е вписано, че същият е изпълнен след 2001 г., поради което не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на §127, ал.1 от ЗУТ.
Този период на изпълнение на строежа се оспорва от жалбоподателите, които твърдят, че обектите са били построени в имота в периода от 1998 г. до 1999 г., като се позовават на Декларация, подписана от три лица, с нотариална заверка на подписите им от 24.06.2019 г., която е била представена пред нотариуса при съставяне на Констативния нотариален акт за собственост на четирите сгради, от 17.09.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че от съдържанието на тази Декларация не може да се направи категоричен извод, че в нея са визирани именно разпоредените за премахване постройки, във вида, в който са установени на място. На първо място Декларацията не изхожда от жалбоподателите и същата не е била представена пред административния орган в производството във връзка с издаването на заповедта за премахване на строежа. В Декларацията са визирани изградените в имот №000621 по КВС на с.С., с инд.№ 68669.33.621 „една обслужваща сграда на един етаж (друг вид сграда за обитаване), З броя сгради на допълващо застрояване на един етаж“ като е посочено, че същите са изградени да обслужват намиращия се в съседство язовир, който е отдаван за ползване на концесия. Описанието на сградите не е достатъчно същите да се индивидуализират като процесните. От събраните по делото писмени доказателства не може да се установи съществуването на сградите, предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж, във вида, в който са описани в нея. Видно е, че сключеният Договор за концесия от 30.12.2009 г. е за язовир кад.№000598, като нито в договора, нито в Офертата за участие в процедурата за предоставяне на концесия на фирма „ТИТИ-99“ ЕООД, такива сгради са описани като съществуващи. Същите не са нанесени и в приложената към Концесионния договор Скица №Ф02101/07.11.2008 г., намираща се на лист 20 от адм.дело №563/2014 г. Техническата, финансовата и икономическата обосновка и технологичното описание на инвестиционното предложение на концесионера също не включват подобни постройки, нито свързани с тях дейности.
От съставените на 15.07.2014 г. Констативен акт №1 и Констативен акт №2, приложени на л.25 и л.26 от адм.дело №563/2014 г. е видно, че към този момент експерти при отдел „УТКР“ на Община Д. са установили на място 3 броя дървени бунгала с временен статут и временна постройка от дървени и метални плоскости, находящи се в общински имот с предназначение – пасище, мера, с кад.№000618 в землището на с.С., от северната страна на язовир с кад.№000598, с неустановена собственост и с ползвател концесионера на язовира.
В издадената от Кмета на Община Д. Заповед №РД-06-1155 от 22.07.2014 г. дървените бунгала – 3 броя, всяко от които с площ 5 кв.метра, описани като поставени „преместваема тръбна конструкция за нивелация, тъй като теренът е наклонен“, незахранени с ток и вода, са възприети като временни преместваеми обекти и е разпоредено премахването им на основание чл.57а от ЗУТ. Следва да се отбележи също, че с влизане в сила (на 18.12.2014 г.) на определението, с което жалбата срещу тази Заповед е оставена без разглеждане, то и заповедта е станала стабилен административен акт.
В приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза вещото лице дава описание на сега съществуващите на място постройки, разпоредени за премахване, като ги квалифицира несъмнено като строежи и сочи, че Сграда за битови услуги се състои от стара дървена подова конструкция – дървени подпори и гредоскара, върху която е излята бетонова плоча, като носещите конструктивни елементи – метални тръбни пилоти, дървени подпори и гредоскара, представляват първоначално изпълнената носеща конструкция, а видимо на по-късен етап са изпълнени бетоновата плоча над верандата, външните бетонови стълби и общия покрив, както и подобренията по довършителните работи – облицовки, настилки, инсталации. Аналогично и по отношение на трите сгради – Курортна туристическа сграда, вещото лице сочи, че носещата конструкция от метални тръбни пилоти, и подовата дървена конструкция са първоначално изпълнени, а на по-късен етап са изляти бетоновите настилки, вътрешните стъпала и подобренията по довършителните работи – покрив, настилки, облицовки, инсталации. Освен това тези три сгради са описани в заповедта с площ от 15,0 кв.м. всяка, а вещото лице е изчислило общата застроена площ на всяко на 14,95 кв.м., докато разпоредените за премахване през 2014 г. преместваеми обекти – бунгала, са били с площ 5 кв.метра.
Преценени в
съвкупност, доказателствата водят на извода, че дори да са били построени на
мястото и върху съществуващи преди 2000 година конструктивни елементи – метални
тръбни пилоти, дървени подпори и гредоскари, процесните строежи не са изградени
до 31.03.2001 г. във вида, в който са в момента – като полумасивни постройки.
Обстоятелството, че с подадена на 29.08.2019 г. Данъчна декларация дружеството – жалбоподател е декларирало обектите като собствени, с година на построяване 1999 г., и с приходна квитанция от 03.09.2019 г. е заплатило за тях задължения по ЗМДТ за предходен период – от 2014 г. до 2019 г., не удостоверява по несъмнен начин годината на изграждането им.
Съдът приема за безспорно установено, че строежът: Сграда за битови услуги с идент.68669.33.621.1; Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.2; Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.3 и Курортна, туристическа сграда с идент.68669.33.621.4, е изпълнен след 31 март 2001 г., поради което преценката на административния орган относно търпимостта му по смисъла на §127, ал.1 от ЗУТ е извършена коректно, като правилно е установено, с оглед момента на изпълнение на строежа тази хипотеза е неприложима.
Според § 127, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“ Въз основа на заключението на съдебната експертиза, че подобренията са извършени „преди около 5 – 8 години“, следва да се възприеме становището на административния орган за изграждането на строежа в периода след 2009 г., от когато дружеството – жалбоподател е концесионер на язовира, и в този случай строежът няма как да попадне в хипотезата на търпимост по цитираната разпоредба. Няма твърдения и данни строежът да е бил заявен за узаконяване по реда и в сроковете, предвидени в ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, а съгласно ал.15 на §127 (доп. ДВ бр.101 от 2015 г.) строежите по ал.2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 и чл.225а.
Съобразно изложеното се установява, че разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, според които строежът е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая установеното със съставения Констативен акт №3/06.12.2019 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Безспорно се установява от заключението, че разпоредените за премахване обекти представляват строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Безспорно е установено в случая, че за поземления имот, в който са разположени обектите, няма одобрен Подробен устройствен план и План за застрояване. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателите, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани.
Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му, Кметът на Община Д. е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателите. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Д. *** и „ТИТИ-99“ ЕООД, гр.Д., против Заповед №РД-06-14 от 07.01.2020 г. на Кмета на Община Д..
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН **********,***-***-****
и „ТИТИ-99“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„П.
Б.“ №*****, представлявано от М.Т.Д.,*** разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: