Решение по дело №11930/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 24.06.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в  публично съдебно заседание на   шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №11930 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС от А.К.Т. срещу „Електроразпределение Север“АД за осъждането на ответника да премахне за негова сметка електрически стълб, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.** с площ 782 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Приморски, кв.“Виница“, м-ст“Манастирски рид“ при граници имоти с идентификатори : 10135.**; 10135.**; 10135.**. 

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.** с площ 782 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Приморски, кв.“Виница“, м-ст“Манастирски рид“ при граници имоти с идентификатори : 10135.**; 10135.**; 10135.** ведно с построената в имота еднофамилна сграда с площ от   30 кв.м., които придобил по силата на договор за доброволна делба №*, том 4, рег.№5630/25.06.*.

Преди три години след посещение на имота ищецът установил, че в средата му  е поставен електрически стълб , от който излизали множество изходящи проводници, което било пречка да осъществи намерението си да строи в имота, както и пречка при бъдещо решение да продаде същия, тъй като пазарната му цена се намаляла многократно. Подал жалба до ЕРП Север като ги поканил да премахнат стълба и проводниците. В отговор дружеството заявило, че изходящите проводници са след границата на собственост. Било отказано премахването на стълба и проводниците, като отказът бил мотивиран с чл.31,ал.1 от ОУ.

 В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за нередовност и неоснователност на иска.

         Излага се, че исковата молба е нередовна, тъй като нямало липсвало пояснение или обосновка досежно твърдяната неправомерност на поведението на ответника и оставало неясно в какво се изразява твърдяната противоправност. Липсвало пояснение или обосновка досежно твърдяното нарушаване/засягане на правото на собственост на ищеца. Оставало неясно в какво се изразява ограничението на ищеца да упражнява правото си на собственост. 

Излага се, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска. Ответното дружество не претендирало права върху въздушната мрежа ниско напрежение, вкл. и върху електрическия стълб, разположен в имота на ищеца. Липсвали твърдения дружеството да е разположило стълба в имота. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесния стълб и няма право да се разпорежда с него фактически и правно. Съобразно изложеното се заявява, че искът е недопустим и се отправя искане за прекратяване на делото.

Излагат се съображения за неоснователност на иска. Сочи се, че в отговор на подадената жалба от ищеца ответното дружество е отговорило, че няма ангажимент към тази мрежа, тъй като тя се намира след средствата за търговско измерване, след границата на собственост на присъединителните съоръжения на „ЕРП Север“АД. Това било така, тъй като правото на собственост на ответника върху електрическите съоръжения и линии, по които клиентите получавали ел.енергия, не се простирало до самите консуматори. Самите клиенти били собственици респ. носели отговорност за вътрешните линии и ел.инсталации на своите обекти, като разделителната точка била т.нар. „граница на собственост на съоръженията“.Тя била нормативно определена с нарочен подзаконов нормативен акт и не можела да се определя по усмотрение на страните. Границата на собственост на ел.съоръженията била нормативно определена съгласно разпоредбата на чл.29,ал.1 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти  на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически  мрежи. Същото основно нормативно правило било в сила и при предходно действалата Наредба №6/09.06.2004г. Тази граница се бележила от изходящите клеми на СТИ т.нар. електромер или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи, като ЕРП Север АД било длъжно да подава  ел.напрежение до СТИ, което било негова собственост. От другата му страна били включени изходящите клеми, представляващи  първия елемент от съоръженията на вътрешната инсталация собственост на клиента, по които електричеството бивало доведено до консуматора. Твърди се, че ответникът не притежава и няма задължение да оперира, поддържа и/или да се разпорежда с елементи от вътрешната инсталация, собственост на клиента, а само и единствено с тези преди границата на собственост.  Излага се, че ответното дружество не би могло да отговаря по иска по чл.109 ЗС.

Твърди се, че при извършена проверка от служители на ответника се установило, че в имота на ищеца няма електрически стълб. Електроразпредителната мрежа, собственост на ответника била разположена на улицата с идентификатор 10135.** и преминавала пред имоти с №№10135.**; 10135.**. На стълб, разположен пред имот ** се намирали СТИ. След границата на собственост /СТИ/ започвала въздушна мрежа ниско напрежение, като първият о вторият стълб били разположени в имоти с идентификатори №№10135.** и 10135.**, а третият стълб се намирал в имот №10135.**2 близко до границата на имота на ищеца. Твърди се, че ЕРП Север АД не е собственик на тази въздушна кабелна  мрежа ниско напрежение вкл. и на електрическите стълбове към нея, преминаващи през поземлени имоти в района, вкл. и през имота на ищеца. Сочи се, че тази мрежа била изградена преди 1989г. като най-вероятно изграждането било осъществено от ел.кооперация на собственици на имоти в района за захранване на изградените от тях постройки. Границата на собственост на ел.съоръженията се намирала на улицата с идентификатор  10135.**, пред поземлени имоти с №№** и **, където били монтирани и СТИ.    След границата на собственост на ел.съоръженията започвала въздушна мрежа ниско напрежение, която не била собственост на мрежовия оператор. Стълбът представлява част от мрежата ниско напрежение и бил енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ. По отношение на процесните съоръжения било възникнало сервитутно право на основание чл.60,ал.1 и ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/отм./ Съгласно тази разпоредба около енергийните обекти, в случая процесния ел.стълб, част от мрежата ниско напрежение се създавали сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниквало по силата на този закон.  Възникналите по силата на този закон сервитутни права запазвали действието си на основание §26 ПЗР на действащия ЗЕ. Легалната дефиниция на понятието сервитутна зона била въведена с разпоредбата на §1, т.51 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./ Разпоредбата на чл.60,ал.1 и ал.2, т.1 не предвиждала за възникване на сервитутното право други правопораждащи факти освен съществуването на енергиен обект към влизането в сила на ЗЕЕЕ /отм./. Сервитутното право върху имота на ищеца  било възникнало   ex lege  с обратна сила и запазвало действието си  и понастоящем на основание §26 ПЗР на ЗЕ. То се явявало годно правно основание енергийният обект да бъде разположен в имота на ищеца.  

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за доброволна делба от 25.06.**., вписан в СВ под №**, том IV, вх.рег.№5630 от 25.06.**. А.К.Т. е получил в дял имот с пл.№** с площ от 800 кв.м., пори граници : имоти с пл.№№*; ***2; ** и път. 

Представено е писмо от ЕРП Север от 28.08.**. до А.Т., в което е посочено, че във връзка с постъпила от него жалба, касаеща висящи кабели, преминаващи над неговия имот в м-ст Манастирски рид съгласно чл.31,ал.1 от ОУ на договорите за пренос ма електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“АД  средствата за търговско измерване се поставят на определено от „ЕРП Север“АД място до или на границата на имота на ползвателя, включително фасадата и оградата на имота. Вписано е, че извършената проверка по жалбата установила, че кабелите са изходящи проводници след границата на собственост и същите са ангажимент и  поддръжка на клиентите.

Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ след извършен  на място оглед се установява наличие на метален стълб, находящ се в ПИ 10135.**2, построен до оградата между ПИ 10135.**2 и ПИ 10135.**1 и въздушен ел.кабел над поземления имот на ищеца. Не се установява свързване на сградата, находяща в имота на ищеца с въздушната електрозахранваща мрежа. При изготвянето на комбинирана скица се установило, че изградената северна ограда на поземления имот на ищеца не съвпада с общата граница на ПИ 10135.**2 и ПИ 10135.**1 и металният стълб попада  в ПИ 10135.**1. Металният стълб, използван за електрически стълб на границата между ПИ  10135.**2 и ПИ 10135.**1 е останал от времето преди **., когато електрифицирането на имотите се е осъществявало от кооперации, основани от собственици на имоти в района за захранване на изградените от тях постройки. Документите за монтирането на този стълб не са съхранени. Те са собственост на кооперацията, изградила въздушната линия ниско напрежение. Въздушната линия ниско напрежение в процесния район е изградена  преди **. от Електроразпределение Варна, като собствениците на имоти в процесния район са присъединени към ЕРМ чрез изградената от самите тях мрежа НН. Кабелите, които преминават през ПИ 10135.**1 са изходящите проводници след границата на собственост. Разстоянието от електромерните табла до обектите в имоти №№** **  е голямо, което е наложило да се използват електрически стълбове. Електромерните табла са монтирани на стълб НН на пътя до границата на имот ПИ 10135.**. В процесния ПИ 10135.**1 няма изградена електрическа инсталация. Къщата е на груб строеж и към момента на огледа не е свързана с ЕЗМ. Мрежа НН, собственост на ЕРП Север е изградена по протежение на улицата като електрическите стълбове са монтирани до границата на  ПИ №№*** и **. Металният стълб на границата на ШИ 1641 и 1642  не е собственост на ЕРП Север.

 Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Негаторният иск по чл.109 ЗС е средство за защита на титуляра на вещно право срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правомощията в качеството му на носител на същото  си според предназначението му или което ограничава възможността му за реализирането му.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява,че ищецът е собственик на ПИ 10135.**1.

От заключението на вещите лице по СТЕ се установява, че процесния метален стълб съобразно изградената на място ограда между ПИ 10135.**2 и ПИ 10135.**1 попада в ПИ 10135.**1, но тази ограда не съвпада в границите по КК, съобразно която металният стълб попада в ПИ 10135.**2 – съседен на ПИ 10135.**1. При това положение имотът на ищеца не се засяга от съществуващия на място стълб, тъй като местонахождението му съобразно актуалното положение на имота по действаща КК е в съседния имот, независимо от поставената на място ограда, която е очевидно изместена и не е съобразена с границите по КК. В тази хипотеза липсва неоснователно действие, което да засяга правото на собственост на ищеца, което води до извод за неоснователност на претенцията.

Независимо от изложеното следва да се отбележи и фактът, че дори и металният стълб да попадаше в имота на ищеца претенцията му и в тази хипотеза би била неоснователна, предвид че от заключението на СТЕ се установява, че мрежата  ниско напрежение, от която е част процесният стълб не е собственост на ответното дружество, а на кооперация, създадена от преди **. от собственици на имоти в района и създадена за захранване на техните обекти.

На изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен, предвид и на  което същия следва да бъде отхвърлен.

По разноските :  

Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК : 200 лева за заплатен депозит за СТЕ и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден  от горното, съдът  :

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  предявения от  А.К.Т., ЕГН:********** с адрес *** срещу „Електроразпределение Север“АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс Е иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответника да премахне за негова сметка електрически стълб, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.**1 с площ 782 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Приморски, кв.“Виница“, м-ст“Манастирски рид“ при граници имоти с идентификатори **  ** **. 

ОСЪЖДА  А.К.Т., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс Е сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: