Р Е Ш Е Н И Е
№ 8/20.1.2021
г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седми януари
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 319 по описа на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на
чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на Окръжен съд гр.Ямбол, чрез
административния ръководител и
председател В.М.П. против Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД
на НАП –Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на ОС-Ямбол срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. №
С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на
производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД №
*********/2018г.
В жалбата се сочи, че процесното решение и разпореждането на публичния изпълнител
са незаконосъобразни, тъй като не са осъществени всички процесуални действия и
не са събрани всички необходими доказателства
за използване на всички способи за принудително изпълнение, предвидени в
ДОПК. Прави се искане разпореждането
за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания
по ИД № *********/2018г. да бъде отменено, като се възстанови висящността на ИД и публичния изпълнител да продължи
извършването на необходимите процесуални действия в съответствие с предоставените
от закона правомощия.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован не изпраща процесуален
представител. От представляващия ОС-Ямбол е постъпил писмен отговор с вх.№
2695/18.12.2020г., в който са доразвити доводите за незаконосъобразност на
оспорения административен акт.
Ответникът в производството - директора на ТД на НАП- Бургас, редовно
призован, в съдебното производство се представлява от гл.юрисконсулт К., която
оспорва жалбата. Твърди, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с
процесуалноправните разпоредби на закона и неговата цел, както и при спазване
на материалният закон. Сочи също, че публичният изпълнител на НАП е предприел и
извършил всички фактически възможни действия за установяване на имущественото,
икономическото и финансовото състояние на длъжника по изпълнителното дело и при
липса на такива, както и предвид факта, че той е екстрадиран от страната,
правилно е заключил, че процесното публично вземане е
несъбираемо. Моли за постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид
доводите и изразените становища
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 117/31.11.20017 г. по
НОХД 278/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, потвърдена с
Решение № 42/04.05.2018 г. по ВНОХД № 30/2018 г. по описа на БАС,
Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия
А.К., роден на *** г. в ***, гражданин на същата република, притежаващ
паспорт № ***, издаден на 21.11.2012 г., с основно образование, женен,
неосъждан, работи като професионален шофьор към фирма „Роушан
Тир“ cъс седалище в *** за виновен в това, че на
05.07.2016 г., около 17.30 ч., през
граничен контролно пропусквателен пункт Лесово,
обл. Ямбол, с товарен автомобил - влекач, марка „***“,
модел „***“ с ирански № *** и с полуремарке марка „***“,
модел „***“ с ирански № ***, без надлежно разрешително, пренесъл през границата
на страната - от Република Турция в Република България, високорисково
наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 198 616,210 грама; /сто
деветдесет и осем хиляди, шестотин и шестнадесет
грама и двеста и десет милиграма/ със съдържание на активния наркотично действащ
компонент диацетилморфин, с концентрация 58%, на обща
стойност 17 875 458,90 лв. /седемнадесет милиона, осемстотин седемдесет и пет
хиляди, четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, опакован в
400 броя кутии, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, предл. 1, вр. ал.2, предл. 1, във вр. чл. 54 от НК го
осъдил на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 200 000 лева. С присъдата на
основание чл. 242 ал. 8 от НК са отнети в полза на държавата товарния автомобил
- влекач и полуремаркето, като средства послужили за
извършване на престъплението.
Досежно
наложеното наказание на А.К. по НОХД 278/2017 г. по описа на ЯОС глоба в
размер на 200 000 лева, както и за направени разноски по делото в размер на 110,09 лева е издаден
изпълнителен лист от 05.12.2018г., който с писмо изх.№
3630 от същата дата е изпратен на ТД на НАП –София за образуване на
изпълнително дело.
Видно от приетите по делото доказателства за принудително
събиране на установеното и изискуемо публично вземане за глоба в размер на
932,00лв., установено с НП №1654/13.12.2016г., издадено от Агенция „Митници“,
Митница - Бургас в ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис Ямбол срещу на А.К. е
образувано изпълнително дело №*********/2018г., като съгласно разпоредбата на
чл. 221, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител е изпратил на длъжника по
изпълнителното дело съобщение за
доброволно изпълнение изх. № 180028-048-0088028/27.02.2018г. В
производството по изп. дело №*********/2018г., по
описа на ТД на НАП гр. Бургас с разпореждане изх.№С190028-105-0021726/01.02.2019г.,
публичния изпълнител е присъединил като взискател Окръжен съд гр. Ямбол за вземането му общо в размер на 200 111,089лв., от които за
глоба в размер на 200 000,00лв., за такси общо в размер на 11.16лв., от които
главница в размер на 10,00лв. и лихва - 0,16лв., за разноски общо в размер на
101.78лв., от които главница - 100,09лв. и лихва - 1,64лв., установени с посочения по горе изпълнителен лист от 05.12.2018г.,
издаден въз основа на Присъда № 117/31.11.2017г. по НОХД № 278/2017г. по описа
на ЯОС.
По делото липсват данни Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С180028-048-00088028/27.02.2018г. и Разпореждане
за присъединяване изх. № С190028-105-0021726/01.02.2019г. да са връчени по
съответния ред на длъжника А.К..
С Разпореждане с изх. №
С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на
производство по принудително изпълнение на публични вземания, публичния изпълнител при ТД на НАП –Бургас, офис Ямбол, на осн. чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК е прекратил производството
по ИД № *********/2018г. срещу А.К.. Като фактическо основание за издаване на разпореждането е посочена
невъзможността за събиране на изискуемите вземания, тъй като от получени
отговори от външни институции, извършена проверка в информационната база данни
на НАП и направени справки в други електронни регистри е установено, че
задълженото лице не притежава имущество, активни банкови сметки и вземания от
трети лица. Разпореждането е получено от ОС-Ямбол и съответно обжалвано
пред директора на ТД на НАП –Бургас с
жалба с вх. № С200028-000-0467390 от 09.10.2020г. Последният на 21.10.2020г. е
издал оспореното в настоящото производство Решение № 160, с което на осн. чл. 267, ал.2, т.5 и т.6 от ДОПК е оставил без
разглеждане
жалба вх. № С200028-000-0467390 от 09.10.2020г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис Ямбол
подадена от ОКРЪЖЕН СЪД ГР. ЯМБОЛ, ЕИК
*********, с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 1,
представляван от В.М.П. - административен ръководител - председател на ОС гр.
Ямбол, срещу действия на публичен изпълнител,
обективирани в разпореждане изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК на публични вземания по ИД № *********/2018г.,
установени с НП 1654/13.12.2016г. и оставил без уважение жалба вх. № С200028-000-0467390 от
09.10.2020г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис
„Ямбол“ подадена от ОКРЪЖЕН СЪД ГР.
ЯМБОЛ, срещу действия на
публичен изпълнител, обективирани в
разпореждане изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г.
за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК на публични вземания по ИД № *********/2018г., установени с ИЛ №
/05.12.2018г., издадено от М.-М.И. - публичен изпълнител в ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ
Събиране, офис Ямбол.
За да остави без разглеждане жалбата на ОС-Ямбол, решаващият орган е
приел, че вземането за глоба в размер на 932,00лв., установено с НП
№1654/13.12.2016г., издадено от Агенция „Митници“ не принадлежи
на Окръжен съд гр. Ямбол и за последния
липсва правен интерес от обжалване на разпореждането за прекратяване на
производството по принудително изпълнение на това публично вземане.
За да остави без уважение жалбата на ОС-Ямбол, директора на ТД на НАП
гр. Бургас е приел, че публичния
изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и
финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимите в пълнота справки в
съответните публични регистри и изисквайки всяка относима
информация от съответните институции, досежно
наличието на вземания, регистрирани трудови договори,
осигурителен доход, реализирани доходи, движимо и недвижимо имущество,
включително и банкови сметки, притежавани от длъжника, на територията на
Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на
публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Посочено е, че въз основа на извършените
проверки по ИД, публичния изпълнител е
констатирал липса на имущество, по отношение на което да бъде насочено
принудителното изпълнение, въпреки задълбоченото и щателно проучване на
имуществото на длъжника, който видно от приложените към административната
преписка писмени документи на 18.06.2020г. вече е и екстрадиран за Ислямска
Република Иран и е налице фактическа
невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните
вземания, регламентирани в ДОПК. При тези установявания решаващият орган е
формулирал извод, че вземането по изпълнителния титул ИЛ № /05.12.2018г.,
издаден от Окръжен съд гр. Ямбол е несъбираемо, а действията на публичния
изпълнител по прекратяване на производството по принудително изпълнение на
публичните вземания спрямо длъжника А.К., са фактически и правно обосновани и в съответствие с разпоредбата на чл. 225,
ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Решението е получено от ОС-Ямбол с обратна
разписка на 27.10.2020г., а жалбата до АС-Ямбол е подадена чрез
административния орган с вх. № 20-27-621#1
от 03.11.2020г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл.268, ал.1 от ДОПК и от
надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата
се явява основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП –Бургас
в частта му с която е оставена без
уважение
жалба вх. №
С200028-000-0467390 от 09.10.2020г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ
Събиране, офис „Ямбол“ подадена от ОКРЪЖЕН
СЪД ГР. ЯМБОЛ, срещу
действия на публичен изпълнител, обективирани
в разпореждане изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г.
за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК на публични вземания по ИД № *********/2018г., установени с ИЛ от 05.12.2018г.,
издаден от ОС-Ямбол. В останалата му част решението като неоспорено е
влязло в сила.
Проверката за законосъобразност
на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички
основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата
му.
Оспореното
Решение
№ 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП –Бургас в частта му, с която е оставена без
уважение жалбата на
Окръжен съд-Ямбол срещу действия на
публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с
изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за
прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по
ИД № *********/2018г., е издадено от материално и териториално компетентен
административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма, като съдът не констатира
допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на
производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при
постановяването на обжалваното решение. Налице е обаче отменително
основание по чл. 146, т.4 от АПК – решението е издадено в противоречие с материално
правни норми.
Като правно основание за издаване на Разпореждане с изх. №
С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на
производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД №
*********/2018г., публичния изпълнител в ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис
Ямбол е посочил разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, която предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на
публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички
изпълнителни способи са изчерпани.
На
първо място следва да се посочи, че не е налице материално правната
предпоставка касаеща несъбираемост на процесното вземане. В преписката се съдържа справка за
проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице/л.29 -32 от
делото/, в която на база събраните доказателства самия публичен изпълнител е
категоризирал дълга на А.К. като „трудно
събираем“. В тази връзка
следва да се посочи, че от обстоятелството, че след като на 18.06.2020г.
задълженото лице вече е екстрадирано за Ислямска
Република Иран, не следва извода за наличието на фактическа невъзможност да се приложат
изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в
ДОПК, така както е прието в оспореното решение.
На второ място основателен е довода в
жалбата, че не са осъществени всички процесуални действия и не са събрани
всички необходими доказателства за
използване на всички способи за принудително изпълнение, предвидени в ДОПК.
Позоваването на публичния изпълнител за липса на декларирани недвижими имоти и
МПС се основавана единствено на
удостоверение за декларирани данни издадено на 10.03.2020г. от Община Ямбол/л. 60/,
където задълженото лице никога не е
имало адрес. Липсват справки от община Елхово, където публичния изпълнител е
посочил адрес на длъжника, от Столична община, където същият е постъпил за
изпълнение на наказание лишаване от свобода в Централния Софийски затвор, както
и от други общини на територията на страната.
На трето,
но не на последно място следва да се посочи, че при постановяване на оспореното
решение, не е взето предвид обстоятелството сочещо на преждевременно
прекратяване на образуваното изпълнително дело, с оглед специфичния характер на
вземането на жалбоподателя. Наложената глоба на А.К. в размер на 200 000 лева в случая не
представлява административно наказание, а е част от кумулативно наложено наказание за
извършено престъпление с висока степен на обществена опасност, видно от
влязлата в сила Присъда № 117/31.11.20017 г. по НОХД 278/2017 г. по описа
на Окръжен съд – Ямбол. Вярно е, че докато за
наказанията, свързани с лишаване от свобода – доживотен затвор и лишаване от
свобода, както и наказанието пробация, държавата,
чрез съответните органи - прокуратурата и пробационната
служба следи за привеждането и изтърпяването на наложените наказания, то за
изпълнение на наказанието глоба това са органите на НАП, чиито правомощия са
уредени в ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 235 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, съгласно която наказанието глоба се изпълнява от НАП по постоянния
адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания, т.е.
глобата като наказание се събира по същия процесуален ред, по който се събират публичните
държавни вземания – по ДОПК. Независимо от изложеното съдът счита, че при прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични
вземания от вида на процесното, следва да се отчетат
и последиците от това действие във връзка с прилагане института на реабилитация
на осъденото лице. Този извод е съобразен и с постановеното
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г.,
ОСНК, което съгласно разпоредбата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ е задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт.
При тези
установявания оспореното Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП
–Бургас следва да бъде отменено, а преписката да се върне на публичния
изпълнител за продължаване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Окръжен
съд гр.Ямбол Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП –Бургас, в частта му с която е оставена без
уважение жалбата на ОС-Ямбол срещу
действия на публичен изпълнител, обективирани в
Разпореждане с изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г.
за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания
по ИД № *********/2018г. установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден
от ОС-Ямбол против А.К., роден на *** г. в ***.
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. №
С2800028-035-0284483/09.09.2020г., издадено от публичен
изпълнител в ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис Ямбол, частта му за прекратяване на производство по принудително изпълнение
на публични вземания по ИД № *********/2018г.
установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден от ОС-Ямбол.
ВРЪЩА преписката на публичен
изпълнител в ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Събиране, офис Ямбол за продължаване на
изпълнителното производство по ИД №
*********/2018г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете