Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по две касационни жалби-от директора на РИОСВ-Пловдив и от община Пловдив- против Решение № 1860/17.11.2023 год., постановено по административно дело № 917/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІ - ви състав, с което е изменено Наказателно постановление № 26/29.08.2022 год., издадено от И.Г.Й.-директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК: ********* на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди) лева за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като е намален размера на „имуществената санкция“ на 10 000 (десет хиляди) лева и е потвърдено Наказателното постановление в останалата му част.

В жалбите се сочи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.Директорът на РИОСВ-Пловдив поддържа незаконосъобразност на оспореното решение в частта относно изменение на Наказателно постановление № 26/29.08.2022г. на Директора на РИОСВ - Пловдив, състоящо се в намаляване размера на наложената на община Пловдив, за нарушение на чл. 164, ал. 1, вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, имуществена санкция от 14 000 лв. на 10 000 лв. и в частта, с която РИОСВ- Пловдив е осъдена да заплати на община Пловдив, сумата от 85, 80 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Община Пловдив поддържа,че оспореното решение е неправилно,  постановено при противоречие с материалноправни норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано

В този смисъл и в двете жалби се излагат подробни доводи. Претендират се разноски по делото.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено,а двете касационни жалби отхвърлени..

Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в предвидения от закона срок и като такива, се явяват процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, те се явяват неоснователни.

Съображенията за това са следните: С Решение № 1860/17.11.2023 год., постановено по административно дело № 917/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІ - ви състав, е изменено Наказателно постановление № 26/29.08.2022 год., издадено от И.Г.Й.-директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК: ********* на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди) лева за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като е намален размера на „имуществената санкция“ на 10 000 (десет хиляди) лева и е потвърдено Наказателното постановление в останалата му част.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че описаната фактическа обстановка е безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност с всички събрани писмени и гласни доказателства, и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. Прието е още,че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Основното възражение, което прави жалбоподателят Община Пловдив и пред въззивната инстанция и пред настоящата касационна инстанция, е за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на посочена дата на извършване на нарушението.Този спорен въпрос е разрешен с Решение № 223 от 07.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3023/2022 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, с което делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав.

Всички тези изводи на решаващия съд напълно се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Безспорно е налице вмененото на община Пловдив административно нарушение по чл.123в,т.2 от Закона за опазване на околната среда ,като същата не изпълнява условие,постановено в Комплексно разрешително № 355-Н0/2008г.

Касационният жалбоподател Община Пловдив има качеството на оператор, т.е. е адресат на това материалноправно задължение и е титуляр по издадено Комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г. Условията по това разрешително се явяват задължителни и обвързващи за жалбоподателя, тъй като решението за издаване на разрешителното с това му съдържание не е обжалвано. В тази връзка с условие № 4 е определен капацитетът за използване на инсталацията- Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица,Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“. Именно за нарушаването на това условие е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Безспорно е установен и фактът, че в периода от 2019 г. до днешна дата, депото е със значително превишен капацитет, който факт в нито един момент не е оспорен от общината.

Основните доводи в касационната жалба на община Пловдив са заявявани и в първоинстанционното производство ,като са получили задълбочен и всеобхватен отговор,поради което настоящият съд препраща към мотивите на оспореното решение на ПРС.

Относно законосъобразността на въззивното решение в частта ,с която е намалена имуществената санкция от 14 000 лева на 10 000 лева.

Настоящата касационна инстанция намира,че правилно първоинстанционният съд е намалил имуществената санкцията,наложена на община Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗООС за извършеното нарушение от жалбоподателя - юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лева. С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 14 000 лева. Наказващият орган бланкетно е посочил, че размерът на санкцията е определен въз основа на обществената опасност на деянието, важността на охраняваните обществени отношения, а наличието на вредни последици за природата е посочил, че се презюмира. В случаите, когато наказанието е наложено над минималния размер, посочването на смекчаващите, отегчаващи и други обстоятелства, взети предвид при определянето на санкцията (реквизит на НП по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН), има важно значение за възможността за упражняване на правото на защита. За да може нарушителят да се брани срещу по-високия размер на санкцията, трябва да е уведомен какви обстоятелства наказващият орган е приел за отегчаващи отговорността и налагащи определянето на по-тежко наказание. В обжалваното наказателно постановление такива обстоятелства не са описани.

Като е достигнал до същия краен резултат и е изменил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно закона, а касационните оплаквания не могат да бъдат споделени.

Предвид изложеното, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че обжалваното решение на РС – Пловдив е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на страните не се дължат разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1860/17.11.2023 год., постановено по административно дело № 917/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІ - ви състав.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: