РЕШЕНИЕ
№ 14525
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110159473 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД срещу К. И. Б., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на
сумата от общо 1684,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – платени такси и разноски по изпълнението по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ
Лъчезар Минков, изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков и изп.д. №
323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, вследствие на противоправни деяния на
ответницата в качеството й на адвокат и процесуален представител по гр.д. № 871/2018г. по
описа на РС – гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. №
23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав, ведно със законната лихва считано от
09.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Общата сума от 1684,25 лева е формирана от следните платени от ищеца суми: сумата
от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 118/2020г. по
описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана; сумата от 638,91 лева – такси
и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар
Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и сумата от 425,98 лева – такси и разноски в
изпълнителното производство по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков,
образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответницата била процесуален представител на ищците по три дела,
1
заведени срещу ищеца по настоящото дело - гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр.
Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по
описа на СРС, 178-ми състав – всички с предмет отрицателни установителни искове за
недължимост на вземания. И в трите производства на ответницата Б. били присъдени
адвокатски възнаграждения за оказана безплатна помощ на ищците, като по гр.д. №
871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана била присъдена сумата от 200 лева, по гр.д. №
23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав била присъдена сумата от 400 лева, а по гр. д.
№ 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав била присъдена сумата от 307,77 лева. И по
трите дела „С.Г.Груп“ ЕАД бил поискал с нарочна молба съдът да укаже на ответницата да
посочи банкови сметки за доброволно плащане на сумите, които били връчени на
ответницата, но последната не била посочила своя сметка, а била поискала издаване на
изпълнителни листове за присъдените суми. Ищецът по настоящото дело бил правил
многократни опити да открие сметки на името на ответницата, по които да внесе
присъдените й суми, но това не било възможно. На 26.08.2020г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с рег. №
785 в КЧСИ с взискател „Ейс Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила
вземането за сумата от 200 лева – присъдени разноски по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС
– гр. Монтана. На 27.08.2020г. ищецът платил на съдебния изпълнител така посочената
сума, както и сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство. На
23.02.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 120/2020г. по
описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Форхенд Мастър“ ЕООД, на когото
ответницата била прехвърлила вземането си за сумата от 307,77 лева – присъдени разноски
по гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми. На 23.02.2021г. и 16.07.2021г. ищецът
платил по сметка на ЧСИ така присъдената сума, както и сумата от 638,91 лева – такси и
разноски по изпълнението. На 28.05.2021г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Бест
Сърв Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 400
лева – присъдени разноски по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав. На
28.05.2021г. и 09.08.2021г. ищецът платил така посочената сума на ЧСИ, както и сумата от
425,98 лева – такси и разноски по изпълнението. Общият размер на платените от ищеца
такси и разноски по трите образувани изпълнителни дела бил 1684,25 лева. Ищецът счита,
че ответницата противоправно и в нарушение на изискването за добросъвестност при
упражняване на процесуалните права не била посочила своя банкова сметка за доброволно
плащане на присъдените от съдилищата разноски с цел да се снабди с изпълнителни листа и
да образува изпълнителни дела, по които да бъдат начислено допълнителни разноски. Моли
съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответницата не
оспорва обстоятелствата, че е представлявала своите доверители в качеството на ищци по
посочените в исковата молба дела, както че са й присъдени хонорари в посочените в
исковата молба размери. Ответницата твърди, че се била снабдила законосъобразно с
2
изпълнителни листове за присъдените в нейна полза суми по влезли в сила съдебни актове и
изпълнителните производства бил и образувани след като не била потърсена в продължение
на месеци /а в един от случаите повече от година/ за заплащане на дължимите й суми.
Счита, че длъжникът следвало да положи усилия за извършване на плащането на кредитора,
за каквито липсвали доказателства по делото. Твърди, че подадените от ищеца молби
касаели изменение на решенията в частта за разноските, както и искане съдът да задължи
ответницата да посочи своя банкова сметка. По посочените дела съдът бил оставил без
уважение исканията за изменение на решенията в частта за разноските, а по отношение на
исканията за посочване на банкова сметка твърди, че такова законово задължение имали
само ищците по осъдителни искове, не и по установителни искове, още по-малко техните
адвокати. Освен това законът предвиждал посочване на банкова сметка или друг начин на
плащане, което обхващало и плащането в брой или чрез пощенски запис. Развива
съображения, че паричните задължения били носими, поради което длъжникът следвало да
положи усилия за тяхното изпълнение, каквито в случая не били положени. Оспорва
обстоятелството, че откриването на сметка на името на длъжника било невъзможно, нямало
доказателства ищецът да е правил опити за откриване на такава сметка. Сочи, че нямало
забрана за адвоката да цедира вземането си на трети лица, което била сторила. Счита, че не
била налице причинно-следствена връзка между действията й и претендираните вреди с
оглед изтеклия период от време между влизане в сила на съдебните актове, с които са
присъдени сумите, и датите на образуване на изпълнителните дела, през който период
сумите не били заплатени. Твърди, че между влизане в сила на определението по гр.д. №
871/2018г. по описа на РС – Монтана и датата на образуване на изпълнителното дело бил
изминал период от година и половина; между влизане в сила на определението по гр.д. №
28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и датата на образуване на изпълнителното дело
бил изминал период от три месеца и половина, а между влизане в сила на определението по
гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и датата на образуване на
изпълнителното дело бил изминал период от два месеца. Моли съдът да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: 1) че
ответницата е била адвокат на ищците по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана, гр.д.
№ 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС,
127-ми състав, в които производства „С.Г.Груп“ ЕАД е бил ответник; 2) че по посочените
граждански дела са издадени изпълнителни листове в полза на ответницата срещу ищеца за
присъдени адвокатски възнаграждения; 3) че ответницата е прехвърлила чрез договори за
цесия вземанията си по изпълнителните листове на посочените в исковата молба трети лица,
за което ищецът е бил уведомен; 4) че въз основа на изпълнителните листове цесионерите са
3
образували описаните в исковата молба изпълнителни дела по описа на ЧСИ Лъчезар
Минков, по които ищецът е заплатил такси и разноски на посочените в исковата молба дати
и в посочените размери. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и
от приобщените производства по посочените граждански дела както и договори за цесия.
От приобщеното производство по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана се
установява, че същото е образувано по искова молба на Данаил Христов Димитров чрез адв.
К. Б. срещу „С.Г.Груп“ ООД /с правоприемник „С.Г.Груп“ ЕАД/, с която е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сума поради изтекла погасителна
давност. С определение от 03.08.2019г. съдът е прекратил производството по делото и
„С.Г.Груп“ ООД е осъдено да заплати на Данаил Христов Димитров сумата от 361 лева –
разноски по делото.
На 31.08.2018г. „С.Г.Груп“ ООД е подало молба за изменение на определението в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение от съда с
определение от 04.10.2018г. „С.Г.Груп“ ООД е подало частна жалба срещу това определение
и с определение от 20.12.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 344/2018г. по описа на ОС –
Монтана определението е потвърдено, „С.Г.Груп“ ООД е осъдено да заплати на адв.
Валентин Весков Тодоров сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв, а Данаил Христов Димитров е осъден да заплати на „С.Г.Груп“ ООД сумата
от 200 лева – разноски в производството.
На 10.01.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е поискало издаване на изпълнителен лист за
присъдените му разноски срещу Данаил Христов Димитров и с разпореждане от
10.01.2019г. същият е издаден.
На 14.01.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е подало молба до РС – Монтана с искане да не бъде
издаван изпълнителен лист в полза на адв. Валентин Весков Тодоров, защото се бил опитал
да преведе доброволно присъдената в негова полза сума от 200 лева, но същата била върната
на изпращача. Сочи, че била налице злоупотреба с право.
На 01.02.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е подало друга молба до съда с искане да не се
издава изпълнителен лист в полза на Данаил Христов Димитров поради извършено
прихващане на присъдените в полза на двете страни разноски.
На 18.03.2019г. по делото са постъпили молби за издаване на изпълнителни листове
от адв. Валентин Весков Тодоров и Данаил Христов Димитров, които са уважени с
разпореждания от 21.03.2019г. и 25.03.2019г.
С частна жалба от 24.04.2019г. „С.Г.Груп“ ООД обжалвало разпореждането на съда
за издаване на изпълнителен лист в полза на Данаил Христов Димитров. Поради оттегляне
на частната жалба, с определение от 11.06.2019г. постановено по ч.в.гр.д. № 151/2019г. по
описа на ОС-Монтана, производството по делото е прекратено, а с определение от
26.07.2019г. определението е допълнено в частта за разноските, като „С.Г.Груп“ ООД е
осъдено да заплати на адв. К. И. Б. сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
4
На 18.12.2019г. адв. К. Б. поискала издаване на изпълнителен лист за присъдените й
разноски и такъв бил издаден с разпореждане от 19.12.2019г.
От приобщеното производство по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми
състав се установява, че същото е образувано по искова молба на В. Колев Колев чрез адв.
К. Б. срещу „С.Г.Груп“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане поради погасяване по давност. С решение от 13.01.2021г. съдът е
уважил предявения иск и е осъдил „С.Г.Груп“ ЕАД /като правоприемник на „С.Г.Груп“
ООД/ да заплати в полза на В. Колев Колев сумата от 65 лева – разноски по делото, а в полза
на адв. К. Б. – сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
На 22.01.2021г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало молба за изменение на решението в частта
за разноските, която е оставена без уважение с определение от 09.02.2021г. На 22.02.2021г.
„С.Г.Груп“ АД е подал частна жалба срещу определението, която е оставена без уважение с
определение от 29.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3437/2021г. по описа на СГС.
На 02.04.2021г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало молба до СРС, с която иска от съда да
задължи ищеца да посочи банкова сметка, по която да плати разноските, както и да не
издава изпълнителен лист за присъдените разноски, докато не бъде посочена банкова
сметка. В молбата са развити съображения, че противното щяло да доведе до забава на
кредитора и натоварване на дружеството с още разноски, тъй като разпоредбата на чл. 97,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД била практически неприложима.
На 06.04.2021г. постъпила молба от адв. К. Б. за издаване на изпълнителен лист за
присъдените й разноски, която е уважена с разпореждане от 09.04.2021г.
От приобщеното производство по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми
състав се установява, че същото е образувано по искова молба на Димитър Благоев Василев
чрез адв. К. Б. срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане. С решение от 27.01.2020г. предявеният иск е уважен изцяло и
„С.Г.Груп“ ЕАД е осъден да заплати в полза на Димитър Благоев Василев сумата от 50 лева
– разноски в производството, а в полза на адв. К. Б. – сумата от 307,77 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
На 04.02.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало молба за изменение на решението в частта
за разноските, която е била оставена без уважение с определение от 26.02.2020г.
На 12.03.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало частна жалба срещу това определение,
която е оставена без уважение с определение от 16.11.2020г. по ч.гр.д. № 6108/2020г. по
описа на СГС.
На 16.11.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало молба до СРС, с която иска от съда да
задължи ищеца да посочи банкова сметка, по която да плати разноските, както и да не
издава изпълнителен лист за присъдените разноски, докато не бъде посочена банкова
сметка. В молбата са развити съображения, че противното щяло да доведе до забава на
кредитора и натоварване на дружеството с още разноски, тъй като разпоредбата на чл. 97,
5
ал. 1, изр. 2 ЗЗД била практически неприложима. С разпореждане от 25.11.2020г. съдът е
изпратил препис от молбата на насрещната страна. С молба от 07.12.2020г. ищецът чрез адв.
Б. е посочил, че няма процесуално задължение да сочи банкова сметка по отрицателен
установителен иск. Поискано е издаване на изпълнителни листове за присъдените суми,
което искане е уважено с разпореждане от 10.12.2020г.
Приети са заявления от ищцовото дружество до „Централна кооперативна банка“ АД,
„Банка ДСК“ ЕАД и „Сибанк“ ЕАД от 06.07.2016г. с искане до банките за сключване на
рамкови договори за предоставяне на платежни услуги в полза на трети лица. В заявленията
не е посочено на чие име се иска откриване на сметка, липсват и отговори от страна на
банките.
От приетото удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД от 29.03.2023г. се
установява, че към настоящия момент банката не открива разплащателни сметки в полза на
трето лице.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следното: 1) че ответницата е упражнила свои
процесуални права в нарушение на изискването за добросъвестност на страните при
упражняване на процесуалните им права, а именно, че се е снабдила с изпълнителни листове
за присъдените в нейна полза суми по посочените граждански дела, въз основа на които са
били образувани описаните изпълнителни производства, без ответницата да е посочила пред
съдилищата своя банкова сметка за доброволно изпълнение на вземанията, въпреки
направено от ищеца предложение за доброволно плащане и въпреки направени от ищеца
опити за доброволно изпълнение; 2) че ищецът е реализирал загуби в посочените в исковата
молба размери на посочените дати, изразяващи се в платени такси и разноски по
изпълнителните дела; 3) наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието на
ответницата и претърпените от ищеца имуществени вреди. При доказване на горното,
вината на ответницата се предполага до доказване на противното.
В доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: 1) да
докаже твърденията си за изминал период от време считано от датите на влизане в сила на
съдебните актове до датите на прехвърляне на вземанията, респ. образуване на
изпълнителните дела с оглед възражението й за липса на причинно-следствена връзка; 2) да
опровергае законовата презумпция за вина.
Съгласно нормата на чл. 3 ГПК, упражняването на процесуално право от
представителите на участващите в съдебните производства лица води до отговорност за
нанесените на насрещната страна вреди само тогава, когато са упражнени в нарушение на
изискването за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Следователно за възникване
на виновната деликтна отговорност на това основание е необходимо процесуалното право
да е било упражнено превратно на неговото предназначение – с цел да се достигне до
6
увреждане на насрещната страна. В настоящата хипотеза ищецът изтъква, че ответницата
като адвокат на ищците в описаните по-горе съдебни производства, с право на разноски на
основание чл. 38 ЗАдв., е упражнила правото си на принудително изпълнение на вземанията
за разноски, като се е снабдила с изпълнителни листове, въпреки че не е посочила своя
банкова сметка, по която ищецът да плати доброволно вземанията и въпреки направените от
ищеца опити за доброволно изпълнение на вземанията за разноски.
В тази насока на първо място следва да се уточни, че непосочването на банкова
сметка от страна на ответницата като пълномощник на ищците в описаните по-горе съдебни
производства, не се явява в нарушение на конкретна правна норма. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК предвижда, че ищецът е длъжен да посочи своя банкова
сметка или друг начин за плащане само в хипотезата на предявен осъдителен иск за парично
вземане. Видно от законовия текст, адресат на нормата е самата страна /ищеца/ и то само по
определена категория искове – осъдителни искове за парични вземания. Нормата не
предвижда задължения за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане при
предявени установителни искове, нито предвижда такова задължение по отношение на
плащането на разноските в производството, нито задължението касае пълномощниците на
страните. В конкретния случай ответницата е била пълномощник на ищци по отрицателни
установителни искове и присъдените в нейна полза суми са за адвокатско възнаграждение,
поради което нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК е неприложима.
Извън горното следва да се посочи, че цитираният текст представлява несъвършена
правна норма, която привидно въвежда процесуално задължение, но в действителност се
състои единствено от диспозиция, без уредена санкция за нейното нарушаване и без
установен ред за контрол на нейното спазване. Както е посочено изрично в чл. 129, ал. 2,
изр. 1 ГПК и се приема еднозначно в съдебната практика /в този смисъл Решение № 50011
от 26.09.2022 г. по т. д. № 1964/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 376 от 2.06.2023
г. на ВКС по к. т. д. № 2471/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 2136 от 13.07.2023 г.
на ВКС по к. гр. д. № 4827/2022 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ исковата молба е нередовна само
когато не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което
непосочването на банкова сметка в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК не представлява
нередовност на исковата молба, респективно съдът няма правомощия да върне исковата
молба на това основание. Следователно, дори когато предявената претенция попада в
хипотезата на чл. 127, ал. 4 ГПК, неизпълнението на това задължение не представлява
отрицателна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск нито друг вид
нарушение, съответно съдът не разполага с правомощия да приложи каквато и да било
санкция за него.
От факта, че отказът на ответницата да посочи своя банкова сметка не съставлява
нарушение на процесуалните правила, обаче, не следва извода, че той не съставлява
злоупотреба с право. Напротив, злоупотреба с право е налице именно тогава, когато лицето
упражнява едно свое законоустановено право противно на неговото предназначение с цел да
навреди другиму, а не тогава, когато поведението му пряко нарушава императивна правна
7
норма. По своята дефиниция правото на принудително изпълнение представлява заместител
на доброволното изпълнение на присъденото вземане, чиято цел е кредиторът да бъде
удовлетворен въпреки бездействието на длъжника. Уреждайки правото на принудително
изпълнение /включващо правото на издаване на изпълнителен титул, на образуване на
изпълнително дело и правата на взискател по него/ законодателят изхожда от разбирането,
че кредиторът цели да удовлетвори по най-бързия и ефективен начин един свой законен
интерес, а не да увреди интереса на длъжника. Именно поради тази причина чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато сумата по
изпълнителния лист е платена на кредитора или внесена за него преди образуване на
изпълнителното производство, доколкото удовлетвореният интерес на кредитора го лишава
от правото на принудително изпълнение и по-нататъшното му провеждане би довело
единствено до увреждане на длъжника.
Следователно в случаите, в които след влизане в сила на съдебния акт и преди
издаване на изпълнителния титул, длъжникът е поискал от кредитора съдействие чрез
посочване на банкова сметка, за да изпълни доброволно едно присъдено вземане,
бездействието на кредитора да осигури това съдействие съставлява от една страна забава на
кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. От друга страна, когато вместо оказване на исканото от
длъжника съдействие кредиторът е пристъпил направо към снабдяване с изпълнителен
титул и образуване на изпълнително производство, в което в тежест на длъжника са
начислени допълнителни задължения, е налице и злоупотреба с правото на принудително
изпълнение, доколкото неговото упражняване очевидно не е насочено към удовлетворяване
на присъденото вземане, а към увреждане на длъжника.
В конкретния случай с молбата си от 16.11.2020г. по гр.д. № 28971/2018г. по описа на
СРС, 127-ми състав и с молбата си от 02.04.2021г. по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС,
178-ми състав, ищцовото дружество е поискало чрез съда от ответницата да посочи своя
банкова сметка за доброволно изпълнение на присъдените разноски и е изразило готовност
за плащане. Бездействието на ответницата да стори това /независимо от приложното поле на
чл. 127, ал. 4 ГПК/, съпроводено с искане за издаване на изпълнителен лист, съставлява
злоупотреба с процесуалното право на принудително изпълнение, тъй като поведението на
ответницата не е насочено към удовлетворяване на вземанията, а единствено към образуване
на изпълнително производство и кумулиране на допълнителни разходи за такси и разноски.
За да бъде уважен деликтният иск, обаче, следва да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в платени такси и разноски по изпълнителните дела. В
настоящата хипотеза такава връзка липсва, тъй като законът урежда способ за длъжника да
се защити срещу подобно поведение на кредитора, който ищецът в случая не е предприел,
въпреки че е имал възможност за това. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в тази хипотеза
длъжникът може да внесе дължимата от него парична сума за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешение от съда, а при образуване на изпълнително
производство – да представи пред съдебния изпълнител писмо от банката, удостоверяващо,
8
че сумата е внесена за взискателя, което води до прекратяване на производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК без кумулиране на допълнителни разходи за длъжника /чл.
79, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Съдът не споделя изложените от ищеца съображения за практическа неприложимост
на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД при действието на Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване
на платежни инструменти. Въпросът за съотношението между посочената норма от ЗЗД и
правилата на Наредбата е бил предмет на разглеждане в практиката по чл. 290 ГПК, като с
Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г., I т.о. на ВКС е прието, че колизия
между предвидената от чл.97 ал.1 изр. 2 ЗЗД възможност и невъзможност за реализацията и
при действието на Наредба № 3/2009 и ЗМСИП липсва. Наредба № 3/2009 год. изрично
предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице – чл.2
ал.3 от Наредбата (аналогичен на чл. 2, ал. 3 от действащата Наредба № 3/2018г.) вр. чл.36 и
сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи /отм./ (аналогичен на чл. 53 и сл.
от действащия ЗПУПС). Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето
лице и има ли особени изисквания е организационен въпрос, но не и нормативна пречка.
Следователно, при наличието на уреден от закона способ за освобождаване на ищеца-
длъжник от последиците от предстоящото изпълнително производство, в негова тежест е да
докаже, че е предприел действия по внасяне на дължимите от него суми за кредитора по
посочения по-горе ред, независимо от които се е стигнало до начисляване на разходите
поради поведението на ответницата. Въпреки дадените от съда указания по чл. 146, ал. 2
ГПК, ищецът не е ангажирал годни доказателства за това обстоятелство. Представените от
него заявления от 06.07.2016г. не касаят вземанията по процесните изпълнителни листове, а
издаденото на 29.03.2023г. удостоверение от „Банка ДСК“ АД, че към настоящия момент
банката не открива конкретно разплащателни сметки в полза на трето лице, не е годно да
установи както предприет от ищеца опит за депозиране на сумите, така и принципна
невъзможност за това. В действителност, от приетата по делото доказателствена съвкупност
не се установява ищцовото дружество да е предприело каквито и да било действия след
депозиране на молбите по две от трите гражданските дела.
Предвид гореизложеното съдът намира, че претърпените от ищцовото дружество
имуществени вреди, изразяващи се в такси и разноски по образуваните изпълнителни дела,
не се намират в причинно-следствена връзка с поведението на ответницата, поради което
предявените осъдителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата, която,
обаче, не е представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Р П К“ № , ет. 6, срещу К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ул. „Г“ , ет. , офис-партер, осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за
заплащане на сумата от общо 1684,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, формирана от следните суми: 619,36 лева – такси и разноски в
изпълнителното производство по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков;
638,91 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 120/2020г. по
описа на ЧСИ Лъчезар Минков и 425,98 лева – такси и разноски в изпълнителното
производство по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, платени вследствие
на противоправни деяния на ответницата в качеството й на адвокат и процесуален
представител по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по
описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав, ведно
със законната лихва считано от 09.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10