Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
гр. Асеновград, 08.04.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 837 по
описа на Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № Е-НП-15
от 26.08.2019г., издадено от Министъра на енергетиката – Теменужка Петрова
Петкова, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано
от В.Н.Е. - управител, на основание чл. 94 ал.1 от Закона за подземните богатства е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв.
за извършено нарушение по чл.77, във вр. с чл. 87 ал.1 и ал.2 т.2, във вр. с чл.
88 т.4 от Закона за подземните богатства.
В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалните представители адв. Е. и
адв. Г. се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано,
като се отрича и факта на извършване на нарушението, навеждат се твърдения за
допуснати съществени нарушение на административно- производствените правила в
процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния
закон, поради което се иска неговата пълна отмяна.Алтернативно се излагат
съображения за маловажност на нарушението и съответно за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна, Министерство на енергетиката – гр.София, се представлява
от юрист П.Й., която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено
НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема
за установено следното от фактическа страна:
На 08.01.2019
г. е извършена проверка от служители на Министерство на енергетиката, сред
които и актосъставителят Р.Б. в обект- находище за строителни материали
–мрамори „Старите колиби“ находящо се в землището на с. Мулдава общ. Асеновград,
експлоатирано от фирма „***”ООД. Дружеството
е концесионер по силата на договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали – мрамори от находище „Старите колиби“. При извършената
проверка на место било констатирано, че в момента не се извършват добивни
дейности, но се извършва натоварване и износ на готовата продукция. Дадени били
предписания и били изискани допълнителни документи във връзка с предмета на
проверката. Такива били изпратени на проверяващите, включително и копия от
Паспортите за извършени пробивно –взривни работи на обекта за период 2018 г. –
общо 8 броя взривявания изготвени от фирма – „Геомакс България“ ООД-гр. Варна,
която била външен изпълнител за изпълнение на взривните работи, както и
съответните протоколи за извършени взривявания. При проверката на Паспорта за
извършване на пробивно-взривни работи за обект „Старите колиби“ от 30.04.2018
г. се констатирало, че употребеното взривно вещество в сондаж било 95,39 кг.
Въз основа на тази констатация, контролните органи приели, че е налице състав
на извършено нарушение, тъй като употребеното взривно вещество EXAN в сондаж на
30.04.2018 г. от 95.39 кг. надвишава
допустимото за едно взривяване максимално количество ВВ за взривяване в един
сондаж или в една серия от 60 кг., което пък представлява нарушение на
утвърдения с цялостния работен проект за добив и преработка и годишния работен
проект за добив и първична преработка от находище „Старите колиби“ за 2018
г. ред за промишлено усвояване на
запасите от подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за
опазване и възстановяване на земните недра. Като критерий за надвишаване на
използването на взривното вещество било прието предписанието, дадено в Писмо № Е-12-00-187/12.12.2015 г. на
Заместник министъра на енергетиката, в което се съдържа изричното указание:
„Изготвянето на всеки паспорт за извършване на пробивно-взривни работи /ПИПВР/
да е съобразено с издаденото разрешение от изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е лимитирано максимално допустимото
количество ВВ за взривяване на един сондаж или на една серия на 60 кг. За констатираното нарушение на
дружеството – концесионер „***“ бил съставен АУАН № 5/06.03.2019 г. Актът бил
съставен в отсъствието на представител на дружество при условията на чл. 40
ал.2 от ЗАНН, след надлежно изпратена и своевременно получена покана на адреса
на дружеството, като на същата дата били съставени общо 8 бр. АУАН, за същите
по вид нарушения. На следващия ден 07.03.2019 г. актът е бил предявен на
управителя на дружеството В.Е. и подписан от него. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, което накратко се изразява в това, че
не е извършено административно нарушение, тъй като при процесното взривяване е
използван разсредоточен заряд, във всеки сондаж, който се състои от две серии,
с което на практика не се надвишава лимита от 60 кг. ВВ във серия. Възражението обаче било счетено за
неоснователно от АНО и въз основа на АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което се преповторени констатациите от АУАН и е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество тя е основателна.
След като провери
изцяло обжалваното НП служебно и във връзка с възраженията на
жалбоподателя съдът намира, че същото е незаконосъобразно по следните
съображения:
На първо място съдът намира, че съставът на
описаното нарушение не е реализиран от обективна страна. С НП дружеството
жалбоподател е санкционирано за това, че на 30.04.2018 г. при изпълнение на
технологичен процес по добив на подземни богатства – мрамори е извършило
пробивно-взривни работи, при което количеството ВВ е сондаж е било 95,39 кг., което
надвишава допустимото за едно взривяване максимално количество ВВ за взривяване
в един сондаж или в една серия от 60 кг. Това според описанието на нарушението
представлява нарушение на утвърдения с цялостния работен проект за добив и
преработка и годишния работен проект за добив и първична преработка от находище
„Старите колиби“ за 2018 г. ред за
промишлено усвояване на запасите от подземни богатства, за първичната им
преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра.
Така
описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.77, във вр. с чл. 87 ал.1
и ал.2 т.2 , във вр. с чл.88 т.4 от ЗПБ.
Материално
правната –разпоредба на чл. 77 от ЗПБ, действително въвежда както основно
задължение на всички, които осъществяват дейности
по тяхното проучване и ползване, проектират минно строителство, подготвят
експлоатацията и добиват подземни богатства, да опазват земните недра чрез
рационалното използване на подземните богатства. Чл. 87. ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПБ пък указва, че опазването на земните недра при добива и първичната преработка на подземни
богатства се осигурява чрез рационалното им използване, а рационалното
използване включва и спазване на
утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни
богатства. В тази връзка и нормата на чл. 88 т.4 от ЗПБ пък въвежда
задължението за всеки концесионер, за
спазване на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното
използване да спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване
на запасите и ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка,
както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.
При съпоставянето на конкретните факти
установени при проверката и изводими от доказателствата по делото, които би
следвало да са елементи от състава на твърдяното нарушение се налагат следните
изводи. АНО е приел, че за да реализира нарушението дружеството „***“ е
нарушило цялостния ред за промишлено усвояване на запасите на подземни
богатства, тъй като е нарушило изискванията на Цялостния работен проект и
Годишния работен проект за 2018 г. Конкретното действие, с което е постигнато
това нарушение е използването на ВВ в един сондаж 95,39 кг., което според АНО
надвишава лимита от 60 кг., както за
един сондаж, така и за една серия на взривяване. Изводът за количеството на използваното ВВ на
30.04.2018 г. е взет от Паспорта за извършване на пробивно-взривните работи, /който
обаче се изготвя предварително преди фактическата дейност по взривяването и не
отразява реално фактическото изразходвано количество/ и конкретно от таблицата
с параметрите на пробивно-взривните работи – т.17, където е посочено
предвиденото ВВ в един сондаж. Критерият пък за максимално допустимо количество
ВВ от 60 кг. за сондаж или за серия се извежда
от указание, дадено в Писмо на министъра на енергетиката, което препраща
към горе-цитираното разрешение от изх. №
53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. То обаче не е част
от съгласуваните работни проекти, а е издадено от различен от съгласуващия
орган и на различно правно основание.
При
това положение на практика вмененото нарушение сочи неизпълнение на условията в
ЦРП и ГРП за 2018 г., които са елемент
от обективния състав на горното нарушение субсимиран в посочените
материално-правни разпоредби , но и към
цифров лимит от 60 кг. ВВ, който се извлича от акт – изрично указание и
разрешение, което не е част работните
проекти.
По отношение на максималното количество на ВВ, което може да се използва при ПВР в
сондаж или серия обаче в трите документа е налице съществено различие. Така
например в съгласувания Цялостен работен проект за добив и първична преработка,
предвидено максимално количество ВВ в 1 сондаж е 53.83 кг.,
необходимото количество ВВ е 48,95 кг., а количеството ВВ в една серия на
взривяване също е 48,95 кг. В
съгласувания годишния работен проект за 2018г. максималното количество ВВ за
сондаж е 71,2 метра при височина на стъпалото 10 метра, необходимото ВВ в
сондаж е 64,2 кг., а количеството ВВ в една серия е 32,5
кг. Посоченото в НП и приетото от АНО максимално допустимо количество ВВ в един
сондаж или една серия е 60 кг., неспазването на което според АНО е довело и до
реализацията на нарушението.
За коректност следва
да се каже, че при наличието на множество различни и несъответни както стойности изисквания, при проверката на обстоятелството дали е реализиран
състава на твърдяното административно нарушение и доколкото то е обвързано със
стойностен лимит, следва да се вземе именно тази посочена в НП, при описанието
на нарушението, тъй като тя е конкретизирана в административното обвинение като
елемент от състава на твърдяното нарушение и тя е приета от АНО. В противен случай ще следва да приемем, че е налице
неяснота и непълно описание на нарушението, водещо до неяснота на
административното обвинение, което ще е порок касаещ задължителен реквизит по
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, водещ на отделно основание до неговата
незаконосъобразност. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че стойностите
посочени в двата работни проекта се извличат от приложените в тях таблици за
параметрите на ПВР, които обаче не са част от задължителното съдържание на
работните проекти, фиксирано в Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на работните
проекти за търсене и проучване или проучване, добив и първична преработка на
подземните богатства - /Приета с ПМС № 248 от 25.10.2013г. Анализът им показва,
че те онагледяват технологията на определяне на взривните работи, чрез съответните
математически и физически формули и посочват проектни стойности, включително и
за количествата ВВ. Те обаче практически и нормативно няма как да бъдат
окончателни. Затова и в самите одобрени
проекти по отношение на параметрите на взривните работи е записана изрична
забележка, че за всяко конкретно взривяване задължително се изготвя
самостоятелен и отделен паспорт на пробивно-взривни работи и най–вече за
частите на кариерното поле с по-високи или по-ниски коти, с оглед придържането
към нивата на отделните хоризонти. Такова уточнение е направено и по отношение
на технологията на зареждане и взривяване, като е указано, че описаните начини
на зареждане са примерни и ще се променят в зависимост от наличните
минно-геоложки и други специфични условия, характерни за всяко отделно
взривяване, като същите се отразяват в задължителните за изготвяне паспорти за
всяко отделно масово взривяване. С оглед на това следва да се приеме, че
неспазването на проектно предвидените стойности в работните проекти, които
подлежат на допълнително фиксиране и изчисляване в отделни конкретни ПИПВР, не
може само по себе си да обуслови извода,че е нарушен цялостния утвърден с
работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите от природни
богатства.
След горните уточнения по отношение на
факта дали е реализирано нарушението от гледна точка на посоченото допустимо максимално
количество ВВ в размер на 60 кг. съдът намира ,че същото не е реализирано от
жалбоподателя, а изводът, че същото е налице е направен от АНО на базата на
непълна и неточна преценка на доказателствата, довела до незаконосъобразен извод
от материално-правна страна.
Съгласно цитираното по–горе указание с Писмо № Е-12-00-187/12.12.2015 г.
на Заместник министъра на енергетиката, с което е и съгласуван ЦРП - „Изготвянето
на всеки паспорт за извършване на пробивно –взривни работи /ПИПВР/ трябва да е
съобразено с издаденото разрешение от изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“, за максимално допустимото количество ВВ за
взривяване на един сондаж или в една серия
- 60 кг. Анализът на разрешението и неговото логическо
и граматическо тълкуване показва, че изискването ще е изпълнено ако в един
сондаж се постави до 60 кг. взривно вещество - ако зарядът е единичен, а в
случаи когато зарядът е разсредоточен, т.е. налице са две или повече отделни
взривявания, всяко от които представлява отделна серия, взривното вещество във всяка от сериите не следва да надвишава 60
кг. По отношение на понятията взривяване
на „един сондаж“ или на „една серия“ не
съществува легална дефиниция, но видно от показанията на свидетелите Г.С.
и И.К. – и двамата специалисти в посочената област това са практически понятия,
по съдържанието на които няма спор сред занимаващите се с взривни работи.
Според тях взривяването на един сондаж ,може да се извърши с единичен заряд, с
един детонатор, но в повечето случаи на практика, поради различната дължина на
сондажите до 10 и повече метра, това става чрез няколко отделни разсредоточени
заряда, наречени „серии“. Те се поставят пак в един сондажен отвор, но са
отделени един от друг със „забивка“ и се взривяват с отделен детонатор с определено
закъснение един от друг. Т.е. в един
сондажен отвор, могат да бъдат заредени
няколко отделни серии ВВ. Това следва и от смисъла на самото разрешение
за максималното количество ВВ, което е алтернативно или за „сондаж“ или „за
серия“, когато в сондажа има няколко серии. Всяко друго тълкуване е невъзможно
и на практика обезсмисля съществуването на алтернативната добавка „за всяка
отделна серия“.
Конкретно
за извършеното взривяване на 30.04.2018 г. в находище „Старите колиби“ от
доказателствата се установява, че са използвани 36 броя сондажи с голяма дължина
17,3 метра, тъй като и височината на стъпалото е била 17,3 метра. Това
естествено е наложило в изготвения за взривяването Паспорт за извършване на
пробивно-взривните работи да се предвиди и по-голямо количество взривно
вещество в сондаж от 95,39 кг., така както е указано както в ЦРП, така и в ГРП,
за всяко конкретно взривяване да се изготвя конкретен Паспорт с конкретни
параметри на взривните работи,
определени от конкретиката на наличните минно-геоложки условия и конкретните
задачи. В противен случай не би могло изобщо да се осъществи взривяването. От
доказателствата се установява, че използваното взривно вещество във всеки
сондаж е било разпределено в по две отделни серии. Това се установява, както от
показанията на свидетелите Г.С. и И.К., така и
от писмените доказателства – Паспорт за извършване на пробивно-взривните
работи, в който е фиксирана конструкцията на заряда със схема на заряда, от
която категорично е видно, че същият е разсредоточен и се състои от две отделни
серии отделени със „забивка“. Съответно на това са предвидени и 72 пресовки
използвани като бустери за всяка серия. Ето защо съдът приема за категорично
установен факта, че извършеното масово
взривяване е осъществено чрез 36 сондажа, в които е имало поставени 72 серии
ВВ. Това се потвърждава и от изготвен Протокол за извършеното вече взривяване, от
който е видно, че са използвани реално 74 броя бустери. Очевидно, чрез прости
аритметични изчисления се установява, че в този случай твърдяното от АНО
използвано количество ВВ от 95,39 кг. в сондаж, съотнесено към броя на реално
използваните серии 72 , води до извода, че за всяка отделна серия средно е
използвано по 47.68 кг. ВВ. При това положение съставът на административното
нарушение не е реализиран от обективна страна в твърдените и възприети в НП
обстоятелства, защото очевидно използваното ВВ в серия не надвишава максималния
размер от 60 кг.
Нещо
повече, дори и така възприетия размер на използвано ВВ в сондаж от 95,39 кг. е
неправилно определен и възприет от АНО и констатацията му, че при реално
извършеното взривяване на 30.04.2018 г. е използвано точно такова количество в
сондаж е невярна и не отговаря на обективната истина. Причината за това, че
тази стойност механично е извлечена от таблицата
в ПИПВР за 30.04.2018 г., който се изготвя предварително и не отразява реално
използваните при взривяването ВВ, което и на практика не е възможно с оглед на
спецификата на тази дейност и различните дължини на сондажите. За да се прецени обаче, дали е
налице административно нарушение и дали има превишаване, следва да се изследва
действително използваното ВВ, което е отразено в Изготвения протокол за
извършено взривяване. В него е посочено, че реално са употребени 4064 кг. взривно
вещество. Разделено на установеното количество от 72 серии, в които са били
разпределени се получава, че използваното ВВ за серия е било 56,4 кг. Дори и
това количество обаче и в този завишен и
неблагоприятен за жалбоподателя вариант, който така или иначе не е установен и
вменен от АНО, съставът на административното нарушение пак не е реализиран, защото
и в този случай количеството е под максималния допустим размер от 60 кг. за
серия.
Горните
констатации обуславят незаконосъоббарзанст на НП и са самостоятелно и
достатъчно основание за неговата отмяна.
На второ място и независимо от горното
съдът намира, че са налице обстоятелства, които на друго самостоятелно
основание изключват състава на нарушението. Видно от посочената санкционна
разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията чл. 94. ал. 1, предл.
1 от ЗПБ с предвидената в нея санкция се
наказва този, който не изпълнява задълженията по опазване на земните недра чрез
рационалното използване на подземните богатства. Видно от НП, в него не е директно
посочено изпълнителното деяние, което се състои в неизпълнение на определени задължения за опазване на
земните недра. За да се разбере съставът на нарушението е необходима сложна
юридическа препратка към нарушените материално-правни разпоредби, при която
става ясно, че опазването на земните недра всъщност става чрез тяхното
рационално използване, а рационалното
използване включва наред с останалите
условия и спазване на утвърдения с работните проекти
ред за усвояване на запасите на подземни богатства. А според АНО използването
на ВВ в сондаж или серия над лимита от 60 кг. води до нарушаване на цялостния
ред за усвояване на ПБ. В случая детайлния анализ на доказателствата
включително и на самите работни проекти в аспекта на обстоятелствата, при които
се твърди извършването на процесното нарушение, води до извод, че той не може
да бъде осъществен по описания начин. Накратко
конкретното деяние, което се твърди, че е извършено, и с което е
реализирано нарушението, а именно надвишаване на максималното допустимото
количество ВВ в един сондаж или една серия, не може да се съотнесе към състава
на горното нарушение. Това е така, защото дори и да беше налице това
обстоятелство в параметрите, посочени в административното обвинение, то в този
му вид не може да обуслови извода, че е нарушен установения с ЦРП и ГРП за 2018
г. ред за промишлено усвояване на запасите от подземни богатства, както и
мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.
Съображенията за това бяха вече изложени в голяма степен по–горе. Това е така,
защото възприетото от АНО максимално допустимо количество не се извлича от
самите работни проекти, а от външно за тях нарочно разрешение. В този смисъл
това изискване не е част от реда, установен в работните проекти, а нормата
изисква да е нарушен установения именно с проектите ред. Отделно от това, вече
бяха изложени по-горе съображения по отношение на техническите параметри на ПВР, които са фиксирани в
таблици, които обаче не са част от задължителното съдържание на работните
проекти, фиксирано в Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на
работните проекти за търсене и проучване или
проучване, добив и първична преработка на подземните богатства - /Приета
с ПМС № 248 от 25.10.2013г. Посочените стойности включително и за максимално
допустимото количество ВВ в сондаж или в серия имат предварителен характер и не
са обвързващи до степен, че до водят до
нарушаване на реда. Изискването към концесионерите е да спазват основните технически
и технологични решения при добива. Още
повече, че в самите одобрени работни проекти – както в цялостния проект за
добив и първична преработка, така и годишния работен проект за 2018 г. по
отношение на параметрите на взривните работи е записана изрична забележка, че за
всяко конкретно взривяване задължително се изготвя самостоятелен и отделен
паспорт на пробивно-взривни работи и най –вече за частите на кариерното поле с
по-високи или по-ниски коти, с оглед придържането към нивата на отделните
хоризонти. Такова уточнение е направено и по отношение на технологията на
зареждане и взривяване, като е указано, че описаните начини на зареждане са
примерни и ще се променят в зависимост от наличните минно-геоложки и други
специфични условия, характерни за всяко отделно взривяване, като същите се
отразяват в задължителните за изготвяне паспорти за всяко отделно масово
взривяване. С оглед на това, съдът приема по принцип, че неспазването на
предвидените стойности в работните проекти, които подлежат на допълнително
фиксиране и изчисляване в отделни конкретни ПИПВР, не може само по себе си да
обуслови извода, че е нарушен цялостния утвърден с работните проекти ред за
промишлено усвояване на запасите от природни богатства.
На трето
място дори и да се изключи горната теза и се възприеме крайно формалистичен подход, като се приеме,че все
пак е налице административно нарушение с горната цифрова квалификация, то пак с
оглед на горните характеристики същото ще представлява маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. а от ЗАНН. В
ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, тъй
като деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид именно затова защото така описаното
нарушение с оглед на гореизложените съображения в много малка степен би довело
до нарушаване на цялостния установен в работните проекти ред, още повече ,че
отражението му върху задължението за опазване на земните недра чрез рационалното
им използване е пренебрежимо малко. При
това положение, налагането на имуществена санкция в размер на 50 000 лв., макар
и в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка
санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото. При наличието на
описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да
освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
На трето място и само за пълнота,
следва да се отбележи и че в НП е налице порок в задължителното му съдържание ,
тъй като на практика в него при описанието на нарушението не е посочено мястото
на извършване на нарушението. Посочено е само, че същото е извършено в находище
„Старите колиби“, но по никакъв начин не е установено в землището на кое
населено място и в коя община се намира находището. Мястото на извършване на
нарушението освен, че го индивидуализира и описва в пространствен аспект,
определя и местната подсъдност за разглеждане на делата образувани по жалби
срещу наказателното постановление. Въпреки, че изглежда прекалено формален,
порокът е съществен, тъй като касае липсата на основен и задължителен реквизит
по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. По този начин не са спазени
всички изисквания, императивно посочени в чл. 57 от ЗАНН, на които следва да
отговаря НП откъм съдържание, който порок в съдържанието е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна.
Поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗААНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Е-НП-15 от 26.08.2019г.,
издадено от Министъра на енергетиката – Теменужка Петрова Петкова, с което на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Н.Е. - управител, на основание чл. 94
ал.1 от Закона за подземните богатства е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв. за извършено нарушение по чл.77, във
вр. с чл. 87 ал.1 и ал.2 т.2 , във вр. с чл. 88 т.4 от Закона за подземните богатства.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :