Решение по дело №369/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260039
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Галина Косева Косева
Дело: 20204200500369
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Габрово,01.04.2021г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Габровски окръжен съд в закрито заседание на първи април през  две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА

                                                                         К. ГОЛЕМАНОВА

при секретаря ....., с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева В.гр.д.№396 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 250 и чл.251 ГПК.

          Постъпила е молба вх.№260660/10.03.2021г. по в.гр.д.№369/20г. по описа на ГОС, подадена от И.Х.Х., чрез адв. В. Д. ***, за "тълкуване и допълване" на постановеното въззивно решение №260018/16.02.2021г. по В.гр.д.№369/2020г. по описа на ГОС.

            В молбата се излага, че решението било непълно и неясно, а "изводите на съда просто абсурдни, лишени  от всякаква логика и категорично в противоречие със законовите разпоредби". Изложени са  съображения изразяващи  несъгласие с изводите на съда:  относно това кой определя запора и работодателят упражнява ли функциите на съдебен изпълнител; че само съдебния изпълнител може да определи съразмерни вноски, съгл.чл.136 ЗЗД, по съответната формула, а не работодател; че при конкуренция на запори разпределението се извършва не от работодателя, а от съдебния изпълнител; твърди се, че съдът неправилно кредитирал доказателствата и не отчел какви данни били изискани  по делото от първата инстанция- че две от  изпълнителните дела на молителката били приложени, а след като нямало информация има ли привилегировано вземане, следвало да се приеме, че такова няма. Посочено е какво процесуалният представител на молителката смята  по тези въпроси, изразено е несъгласие с изводите на съда и резултата на съдебният акт. Изразява се становище, че запора не бил изпълняван, а после, че   неправилно били удържани суми по запора, като се задава въпрос на съда кой е виновен за това.

          Моли да се  разтълкува и допълни в решението на съда следното: Кой според съда е съдебният изпълнител, който е следвало да даде тези "указания " на работодателя, по какъв начин, в кой етап на изпълнителното производство и в кой закон, наредба или др. е вменено на съдебния изпълнител това задължение?

          Моли съда да разтълкува и допълни в решението си следното: Смята ли, че на съдебния изпълнител следва всеки месец по всички образувани пред него изпълнителни производства да се предоставя информация от всички работодатели и той да изчислява за всеки един длъжник секвестируемата част от възнаграждението му? В коя разпоредба е посочено това задължение на съдебния изпълнител? Ако това е вменено като задължение на съдебния изпълнител, то задължение ли е на работодателя да предоставя информация за дължимите възнаграждения на всички свои работници- длъжници към- съответните ЧСИ/ДСИ- ежемесечно ?

          Другата страна по делото е представила писмено становище, в което сочи, че молбата по чл. 250 и чл.251 ГПК е неоснователна.

          Съдът, като взе предвид изложените от молителката съображения и материалите по делото, намира следното:

          В молбата на адв. Д.- процесуален представител на И.Х.,  не се прави разграничение между тълкуване и допълване на съдебно решение,  поради което същата ще бъде разгледана  и съдът ще се произнесе  с един съдебен акт.

          Молбата за допълване на постановеното от съда решение е депозирана в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Не е налице отрицателната предпоставка, на чл. 251 ал.2 ГПК, при която  не може да се иска тълкуване.

          Съдът намира молбата за неоснователна, поради следните съображения:

      С решение №260018/16.02.2021г. по В.гр.д.№369/2020г. Габровският окръжен съд е отменил  решение №45/12.08.2020г. по гр.д.№202/2019г. на РС- Дряново, вместо което е постановил, че отхвърля  предявеният от И.Х.Х., ЕГН **********,***, против "ВСК Кентавър - ИЗ Динамика" ООД- Дряново, ЕИК ***, иск по  чл. 512, ал. 4 ГПК, като неоснователен и недоказан. Със същото решение са присъдени и разноски за двете съдебни инстанции.

      Производство по реда на чл. 250 от ГПК предполага пропуск на съда да се произнесе по целия спорен предмет. В настоящия случай постановеното по делото решение, чието допълване се иска, обхваща целият спорен предмет- след като е отменен съдебният акт на първата инстанция е постановено отхвърляне на предявеният иск, по заявеното основание и  размер /в размер на 2120,83 лева - л.206 от делото на РС/. Допълване на съдебен акт е налице, когато  по предявен иск или по част от предявен иск не е налице произнасяне, а в случая това не е налице. В молбата за допълване на решението от процесуалният представител  се изразява несъгласие с изхода на съдебното производство и решението на съда, с изразените мотиви в същото, което не представлява и не изпълва законовите хипотези на чл. 250 ГПК.

          На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив, като тълкуването на такъв неразбираем и неясен съдебен акт и най-вече на неговия диспозитив има значение при неговото евентуално изпълнение. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.В случая подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на отменителното решение. Същото е  разбираемо, ясно и недвусмислено установява действителната и изразената воля на съда, какво той е приел за установено и въз основа на кои факти и обстоятелства. Несъгласието на страната с постановеният съдебен акт и изводите на съда не водят до наличие на хипотезите, при които е налице необходимост от тълкуване на решението. Съдът ясно е посочил защо отменя първоинстанционното решение, кои са пороците в изводите на първата инстанция, както и какви са правата и задълженията на работодателя, получил запорни съобщения по отношение трудовото възнаграждение на работник или служител, как се процедира при конкуренция на запори, като е цитирана и задължителна съдебна практика- Тълкувателни решения, които отговарят на въпросите зададени от молителката. Самите въпроси в молбата, с отговора на които се иска съдът да допълни и тълкува решението, не са свързани с мотивите на съда и изводите по съдебният спор. Съдът е посочил в решението си, че работодателят не е съдебен изпълнител и неговото задължение е само да удържи сумата от трудовото възнаграждение на работника- длъжник  и да я преведе  на съдебният изпълнител, наложил запора, но не и при конкуренция на запори, да преценява и определя поредност или привилегии на кредитори.     

          На основание гореизложеното съдът счита подадената молба за допълване и тълкуване на решението за неоснователна , поради което

 

          Р      Е      Ш      И    :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№260660/10.03.2021г.  по в.гр.д.№369/20г. по описа на ГОС, подадена от И.Х.Х., чрез адв. В. Д. ***, за "тълкуване и допълване" на постановеното въззивно решение №260018/16.02.2021г. по В.гр.д.№369/2020г. по описа на ГОС, като неоснователна.

          Решението е окончателно.

                                                

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: