Номер V - 1271 Година 2018, 29
юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет и девети юни година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 796 по описа за 2018 година
Производството
е по чл. 274 и сл.от ГПК вр. с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната
жалба (вх.№ 17181/26.04.2018 г. на БРС), подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, против Разпореждане № 6286 от 03.04.2018 г. по ч.гр.д.2323/2018 г., по
описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Д. В.
Ч. ***, за заплащане на сумата 12 964,17 лв, представляваща главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ***57 от 22.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.04.2018 г. до окончателното плащане; сумата
1 411,16 лв - възнаградителна лихва за периода от 22.01.2017 г. до
12.12.2017 г.; сумата 194,73 лв - мораторна лихва за периода от 22.01.2017 г.
до 22.03.2018 г.; сумата 123,60 лв - такси за същия период, както и сумите за
разноски по делото - 293,87 лв за държавна такса и 836,81 лв за платено
адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че
са неправилни изложените в заповедта мотиви за недължимост на претендираните
суми. По-конкретно се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда,
че при връчването на нотариалната покана при условията на чл.47 от ГПК, няма
доказателства, нотариусът да е изпълнил задълженията си да извърши служебна
справка за адресната регистрация и за местоработата на длъжника. Сочи се, че
нотариусът е извършил справка в НБД „Население“ за адресната регистрация на
длъжника, като удостоверил тази справка в щемпела за връчване на нотариалната
покана по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Твърди се, че е неправилен и вторият
мотив на съда, с който е приел връчването по чл.47 от ГПК за незаконосъобразно,
а именно – за наличие на задължение за нотариуса, да извърши служебна справка
за местоработата на длъжника. Сочи се, че липсва правна норма, която да вменява
такова задължение на нотариуса, а разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК касае само
съда и не може да се тълкува разширително. Твърди се, че вземането на банката
против длъжника е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради надлежно (при
спазване на изискванията на чл.47 от ГПК) връчване от нотариуса на
уведомлението за обявяване на вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, а съдът, приемайки обратното в противоречие със съдебната практика
относно обвързващата доказателствена сила на извършеното от нотариуса
удостоверяване (връчване на нотариалната покана), е постановил едно неправилно
разпореждане. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, присъждане на
претендираните суми, и издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Претендират се съдебни разноски за настоящото производство.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. В. Ч. ***,
за заплащане на сумата 12 964,17 лв, представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски кредит с № ***57 от 22.10.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.04.2018 г. до окончателното плащане; сумата 1 411,16
лв - възнаградителна лихва за периода от 22.01.2017 г. до 12.12.2017 г.; сумата
194,73 лв - мораторна лихва за периода от 22.01.2017 г. до 22.03.2018 г.;
сумата 123,60 лв - такси за същия период, както и сумите 293.87 лв разноски по
делото за заплатена държавна такса и 836.81 лв за платено адвокатско
възнаграждение. Заявено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
Банката на 12.12.2017 г., като длъжникът е редовно уведомен за това. Документът
по чл.417 от ГПК, на основание на който се претендира процесната заповед, е
извлечение от счетоводните книги на Банката по кредитна сделка № **18 по
Договор за потребителски кредит с № ***57 от 22.10.2013 г.
Като
доказателства към заявлението са приложени: цитираното като основание
Извлечение от счетоводните книги на Банката; Договор за потребителски
кредит с № ***57 от 22.10.2013 г.; Уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземане, изпратено от Банката чрез Нотариус Виктория Дралчева,
рег.№ 491 но НК, до длъжника с отразяване от нотариуса, че е връчено на
длъжника на основание чл.47, ал.1 от ГПК; 2 бр.разписки за залепване на
уведомление; пълномощни и др.
При удостоверяване
връчването на нотариалната покана на длъжника, нотариусът е посочил, че адресът
на лицето, на който се намира необитаема къща, е посетен 3 пъти в продължение
на един месец (отразени са датите и часовете на посещение, едната от тях – в
неделя), извършено е залепване на оградната врата на къщата (тъй като няма
надписана пощенска кутия). Отразено е още, че нотариусът е извършил справка в
НБД „Население“, където длъжникът е с посочени постоянен адрес ***, и настоящ
адрес:***. Отразено е също, че по сведение от съсед, длъжникът не живее в
гр.Б., а по
сведение от деловодител в Кметството на гр.Б., длъжникът е извън
страната. Посочено е, че в двуседмичния срок след залепването на уведомлението
на адреса в гр.Б.– на 27.11.2017 г., длъжникът не се е явил в нотариалната
кантора, за да получи книжата, поради което нотариусът е приел редовно връчване
на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК.
При
така представените доказателства заповедният съд е приел, че при връчване на
уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост не са спазени
формалните правила чл.47 от ГПК, тъй като няма доказателства длъжностното лице
да е изпълнило задължението си да извърши справка за адресната регистрация,
евентуално – за местоработата на длъжника, за да се извърши връчването на
съответните адреси. Следователно не е налице надлежно връчване на длъжника на уведомлението
за предсрочна изискуемост, поради което не може да се приеме, че заявителят е
уведомил длъжника за упражненото си право да направи кредита предсрочно
изискуем, следователно, съгласно разрешението дадено в т.18 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да бъдат
издавани.
Съдът
споделя така изложените от първоинстанционния съд съображения досежно липсата
на надлежно връчване на длъжника на нотариалната покана, с която
банката-заявител е обявила предсрочна изискуемост на вземането си за пълния
размер на кредита, вкл.за вноските с ненастъпил падеж, респ.изводите на съда,
че не е налице основание за издаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно чл.15, ал.5 от Договора за кредит между
страните, уговорката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е при
неплащане на която и да е вноска по главницата или лихвата по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение по договора, без да е необходимо
волеизявление на някоя от страните.
Съгласно разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
Релевантният въпрос, с оглед изложените в частната жалба
оплаквания, е - налице ли е надлежно връчване на длъжника на уведомлението на
Банката до длъжника, с което тя е обявила вземането по договора за предсрочно
изискуемо.
Разпоредбата на чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл.37-58 от ГПК. Разпоредбата намира приложение и при връчване на нотариална
покана, вкл.по реда на чл.47 от ГПК, независимо от обстоятелството, че не се
назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство
(Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т.д.1220/2013 г., II т.о., ТК; Решение
№ 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т.д.62/2014 г., I т.о., ТК; Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д.187/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено
по реда на чл.274, ал.3 от ГПК).
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС по приложение на
разпоредбата на чл.50 от ЗННД (определение по ч.т.д.623/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение №
517/05.07.2011 г. на ВКС по ч.т.д.187/2011 г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д.496/2009 г. на ВКС, I т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК), при връчването от
нотариуса следва да бъде спазен реда по чл.47 от ГПК, съобразно изричното
препращане на чл.50 от ЗННД, за да се счете, че длъжникът е известен чрез залепване на
уведомление не е достатъчно само отразяването от страна на нотариуса, че лицето
не е намерено на адреса, залепено е уведомление и но никой не се е явил, за да
го получи. Необходимо е да бъдат приложени доказателства, че процедурата по
чл.47, ал.1-5 ГПК е спазена изцяло, определеният от нотариуса служител трябва
да посочи къде е залепил уведомлението, дали е имал достъп до пощенска кутия,
пуснал ли е уведомление в нея, за установяването на което следва да се приложи
отрязък от самото уведомление, да бъде отразено кога са извършени действията,
да се извърши проверка за настоящия и постоянен адрес на длъжника – физическо
лице. Ето защо, съдът намира, че при връчване
на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й
хипотези, като при необходимост следва да издири и постоянния или настоящ адрес
на длъжника, съобразно предоставения му достъп с нормата на чл.19 ЗННД.
При изменението на разпоредбата на чл.47 от ГПК с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждането на изискване за връчване по
месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са
въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна
и осигурителна информация. Налице е разминаване между вменените с разпоредбата
на чл.47, ал.3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на
адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите
за достъп до тази информация по реда на чл.74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от един и
същи ранг. С оглед констатираното противоречие и липсата на разписани правила
за достъп до осигурителна информация, според настоящия състав, нотариусите не могат да прилагат
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника по
месторабота, стига такава да е съществувала към същия момент.
В
конкретния случай, изискванията на чл.47 от ГПК не са спазени от нотариуса при
връчването на нотариалната покана. От същата е видно, че е била изпратена
единствено на посочения от кредитора адрес, на който лицето не е било намерено.
По делото няма данни, дали този адрес е идентичен с регистрирания постоянен адрес
на длъжника (налице е разминаване в името на улицата и няма данни дали се касае
за промяна на това име или за различна улица). В нотариалната покана е отразено
от нотариуса, че в НБД „Население“ е регистриран и настоящ адрес на длъжника, различен
от постоянния – в с.Е., Община Р., на който няма данни да е изпратена нотариалната покана, за
да се приеме, че е налице редовно връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането.
Поради
липсата на данни за изпълнение от нотариуса
на процедурата по чл.47, ал.1-5 ГПК, съдът приема, че нотариалната покана не е
редовно връчена на длъжника, което води до извода, че длъжникът не е уведомен
за изявлението на банката и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила,
и не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната частна жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, а поради съвпадение на изводите на
настоящия съд с тези на първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата, на
заявителя не се дължат разноски за настоящото производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
№ 6286 от 03.04.2018 г. по ч.гр.д.2323/2018 г., по описа на Бургаски окръжен
съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.