№ 193
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно
административно наказателно дело № 20253100600802 по описа за 2025
година
Предмет на въззивното производство е решение № 286 по НАХД № 617
по описа за 2024 година на РС Варна , осми наказателен състав постановено на
05.03.2025 година.
С обжалваният съдебен акт обвиняемият Ц. Л. П., е признат за виновен
в това, че на 20.07.2022 г. в гр. Варна по хулигански подбуди причинил лека
телесна повреда на малолетно лице - Н. М. Н., роден на *****., изразяваща се
в удар в тилната област, което е обусловило чувство на болка, без
разстройство на здравето, - престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр.чл.130
ал.2 от НК
На основание чл. 78 а, ал. 1 НК П. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 1000.00/ хиляда/ лева.
На основание чл. 189 ал. 3 обвиняемият е осъден да заплатят в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР Варна сумата 1050.12 лева, и сума от
150.00 лева, които да бъдат приведени по сметка на РС-Варна.
1
Недоволен от решението обвиняемият е депозирал жалба чрез
процесуалният си представител – адв. М.Я. от АК Добрич. В нея се бланкетно
се твърди, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, което е основание за отмяна на решението по
чл.334, т.1 във връзка с чл.335, ал.2 от НПК. В условията на алтернативност,
поради нарушение на материалния закон се иска изменение на основание по
чл.334, т.2 във връзка с чл.337, ал.1, т.2 НПК или пък П., да бъде признат за
невинен в извършване на деяние по чл. чл. 131, ал. 1 т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.2
от НК и да се отмени наложеното му административно наказание.
В допълнително писмено становище се навеждат към въззивната си
жалба следните аргументи:
1. При постановяване на решението съдът е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, като не е обсъдил и не е анализирал
всички доказателства по делото - в частност показанията на всички свидетели,
включително тези, които изключват възможността действията на Л. да са
извършени по хулигански подбуди. От мотивите на решението не става ясно
как съдът е стигнал до извода, че е налице квалифициращото обстоятелство по
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, при липса на категорични данни за хулиганско
поведение - нецензурни думи, агресия, проявено неуважение към обществото.
Изводите на съда са изградени изцяло на предположения, в разрез с
изискването на чл.303 ал.1 от НПК.
2. Изцяло неизяснен остава въпроса въз основа на какви доказателства
съдът е приел за безспорно установено, че Ц. Л. е нанесъл удар и то умишлено
на малолетния Н. Н., стоящ в близост до тонколоната. Д
Данни за нанесен удар се съдържат единствено в разпитите на родителите и
техните близки приятели. По делото не се съдържат и данни за нанесени
удари от страна на П. към св. Д.а - майка на Н., които обаче съдът е приел за
осъществени. Нито полицейските служители свидетелстват за получена от тях
подобна информация, непосредствено след създалата се ситуация, нито от
свидетелските показания би могло а се достигне до еднозначен извод за
осъществени такива действия. А именно с тези удари е обвързан
квалифициращия елемент за хулигански подбуди, което не кореспондира с
2
доказателствената съвкупност. Все в тази връзка в нарушение и на чл. 107, ал.
5 от НПК, съдът не е обсъдил всички релевантни обстоятелства, включително
и изложените доводи на защитата относно наличието на обективни данни по
делото, които сочат, че действията на Л. са били насочени не срещу
конкретното лице, а срещу прекратяване на шума. Съдът не е изследвал и
анализирал обстоятелството, че към този момент е била в сила Наредба за
обществения ред, в чиято редакция към дата 20.07.2022г., чл. 16 гласи, че е
забранено използването на озвучителна техника, включително за религиозни
цели, ако озвучителните тела са разположени на открито, когато не е получено
разрешение от Кмета на община Варна.
В заключение се моли да се измени обжалваното решение в
осъдителната му част чрез оправдаването на обвиняемия, в извършване на
деяние по чл. 325, ал. 1 НК и му бъде отменена глобата.
Въззивният съд намери, че делото е изяснено от фактическа страна и
правна страна.
Въззивният прокурор счита, че жалбата е неоснователна. Според него
ВРС е изложил подробни мотиви и правилно се е съобразил с обществената
опасност на деянието. Същият е изпълнил разпоредбата на закона с налагане
на справедливо наказание. В мотивите ВРС подробно е обсъдил всички
доказателства и е дал отговор дали обвиняемия е извършил, деяние за което
му е предявено обвинение.
В хода на съдебните прения адв. Я. подържа въззивната жалба, като
уточнява искането си за оправдаването на обвиняемия по обвинението по т.12
на чл.131, ал.1 от НК, поради отсъствието на хулигански подбуди при
извършване на деянието.
В последната си дума обвиняемият желае справедливост.
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
частично основателна по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесено предложение в ВРС за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание по реда на чл.78а НК
за извършено престъпления по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2 НК
3
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил
дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. В резултат и на въззивното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
В междублоковото пространство на блокове 62 и 67 на кв.Чайка в
гр.Варна, било предназначено за детска площадка. Там пространство било
оформено с пейки, кът за забавления на деца и баскетболно игрище
предназначено за отдих и забавления на деца. Лятно време детската площадка
се използвала активно от живеещите в района деца, които често били
придружавани от своите родители, особено тези който били малки. Игрите на
децата били съпроводени с множество възгласи, понякога музика и глъч,
безспорно създаващи шум, но в разрешените за това часове. На 20.07.2022 г.
множество деца, някои от тях придружени от родителите си се събрали на
описаната детска площадка. В времевия диапазон преди 20,00 часа там били и
св. С. Г. Д.а която придружавала детето й Н. М. Н. /роден *****./ По същото
време по големите от децата решили да се забавляват като пеят караоке песни
подпомагани, от малка преносима тонколона, донесена от неустановено по
делото дете. Децата си организирали и викторина ползвайки същата
тонколона. Детето Н. Н. играел на площадката и слушал музика заедно с
другите деца от тази преносима колона, която била поставена на земята.
Поради малката си възраст любопитството му било привлечено от звука на
тонколоната, а не от самите игри.
По същото време обв. Ц. Л. П. бил в жилището находящо се в бл.62
кв.Чайка на гр.Варна си и се дразнел от шума от децата, поради което се
показал на терасата си и извикал на децата да спрат музиката. Никой от децата
или придружаващите ги възрастни не реагирал на забележката. Музиката не
била спряна, и обвиняемият излязъл от дома си следван от съпругата си ,като
се насочил директно към децата играещи на баскетболното игрище, където
била и тонколоната. Обв. П. се движел бързо и агресивно към децата и отново
извикал да спрат музиката. Децата като чули и възприели обвиняемия се
разбягали, с изключение на петгодишния Н. Н., който бил с гръб към идващия
с бързи крачки обв. П.. Когато П. доближил до Н. Н. го ударил с длан по
главата от към тила. Удара бил достатъчно силен, поради което стоящите в
близост свидетели освен, че видели самия удар успели възприемат и звука от
нанасянето му. В следствие удара детето паднало напред на земята,
4
разплакало се , а после избягало при баща си св. М. Н., стоящ встрани. Св. Д.
М., подала сигнал на тел.112 и на място бил изпратен полицейски екип.
Междувременно майката на детето - свид. Д.а веднага се отправила към
обв.П. и поискала обяснения за случващото се. П. оправдавайки се, че не е
ударил детето, на два пъти ударил и нея двукратно по лицето, показвайки и
„малката сила“ и твърдял, че това е нищо.
Пристигналият полицейски екип се запознал със случилото се, изслушал
обясненията на обвиняемия, но не предприел административни мерки.
Детето Н. след събитието споделяло с майка си, че се страхува от
чичкото да не дойде да го набие, не можело да спи добре, бълнувало. При
проведено психологически изследване на следващия ден му била поставена
диагноза „Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията, остра
стресова реакция, за което било издадено медицинско удостоверение
№290/21.07.22г.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, ударът нанесен в тилната
област на главата на Н. М. Н. е определил чувство на болка, без разстройство
на здравето.
Според заключението на КСППЕ, Н. Н. е с интелектуално ниво в
рамките на нормата за неговата календарна възраст. Към момента на деянието
същият е бил уплашен и в състояние на стрес от неочакваните действия на
извършителя. Детето е претърпяло болка, която още повече засилила неговия
страх. Стресът е отключил Реакция на тежък стрес с разстройства в
адаптацията, остра стресова реакция, която по принцип озвучава за три дни.
Независимо, че емоционалните състояния при децата са бързо преходни,
ако стресът е бил неочакван и достатъчно голям, то детето ще има спомени
продължително време и ще търси подкрепата от близък възрастен. Равнището
на когнитивните процеси /възприятие, внимание, памет, мислене/ са в норма
за календарната възраст на детето, както и на неговия интелект и
личностовата му структура. Индивидуалните особености на Н. му дават
възможност да има възприятия на нивото на неговата календарна възраст, т.е.
може да описва случилото се, но не е в състояние да направи точна и правилна
оценка на поведението на извършителя, отново, предвид ниската възраст, в
която се намира, и ограничения житейски опит. В настоящия случай
5
пострадалият има остатъчни страхове, които се регистрират в неговите
проекции по предложените стимулни материали и, съзнавано или не, са
свързани с обвиняемия. Физическото и психическото състояние на детето му
позволява да участва пълноценно в наказателното производство на нивото на
неговата възраст
В съдебно заседание посочените заключения са се поддържали от вещите
лица.
Описаната фактическа обстановка въззивния съд намира за доказана по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, проверени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, макар и подробно същите да не са
описани изрично в решението на ВРС. Съгласно проведената оценка на
доказателствата съдът се е позовал на гласните доказателства произтичащи от
свидетелите по делото, от заключенията на назначените доказателства и
писмените доказателства.
Правилно са кредитирани всички свидетелски показания, с изключение
на св. П.а – съпруга на обвиняемия. Но за това пък при оценката на
показанията им е предадено значение, което далеч надхвърля защитна теза,
която впрочем така и не е депозирана чрез обяснения. Останалите показания
са последователни, добросъвестни, взаимно допълващи се и незаинтересовани
от изхода на делото. Изключение от последното обстоятелство са тези
произтичащи от родителите на пострадалия. Това обаче по никакъв начин не
дискредитира тяхната достовереност, и същите са в пълен унисон с останалите
гласни и писмени доказателства.
До колкото в жалбата и в хода на въззивното производство се обръща
особено внимание и критичност на показанията на св. С. Д.а, следва да бъде
посочено изрично, че при оценката на коментираното гласно доказателство
ВРС е подходил с особено внимание и не е налице превратно тълкуване на
нейните изявления. ВОС напълно се солидаризира с оценката на показанията
и без да намира за необходимо да я преповтаря в цялост, определи същата като
законносъобразна. Но именно от тези показания се определят броя на ударите
които обвиняемия е нанесъл на Д.а, „показвайки“ характера на удара нанесен
на синът и.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал заключенията на
6
всички посочени по горе експертизи, като ги е намерил че същите са
изготвени от компетентни, обосновании, обективни и не пораждщи съмнения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя
мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на
деянието на обвиняемия. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление на чл. 131 т. 4 от НК, но не и по т.12 на посочения
текст, за което ще стане реч и по долу.
Съдът е изложил убедителни мотиви и обосновано е посочил кои от
доказателствата кредитира и кои отхвърля, като е изложил достатъчно пълни
аргументи за това.
Убегнало е от вниманието от съда да изложи убедителни мотиви, защо е
приел, че деянието по чл.131, ал.1 от НК е извършено и при квалифициращия
признак „по хулигански подбуди” по смисъла на т.12, в съответствие с
правната доктрина и утвърдената съдебна практика. А според посочените е
прието, че този квалифициращ признак е налице винаги, когато дееца без
личен мотив, при отсъствието на отношения, на вражда и завист между
виновния и пострадалия и без поводи от засегнатото лице демонстрира явно
неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез
посегателство върху пострадалия, какъвто е обаче настоящия случай не се
явява. ВРС по принцип сам се е лишил от възможността да приобщи
показания от досъдебното производство, чрез прочитането им по реда на
чл.281 НПК , в случая поради това, че свидетелите не са си спомняли
конкретни думи и фрази съпровождащи деянието. Независимо от това в
мотивите не се съдържа обосновка на посоченото по горе и изискуемите от
закона “хулигански подбуди“ . Ненужно ВРС се е занимавал с показанията на
съпругата на обвиняемият, от които е извела подбудите на П., че бил
раздразнен от вида , а не от силата на музиката, че щели да изискват нужното
по наредба разрешение и други. Безспорно по делото е установено, че
обвиняемият с действията си не е целял да демонстрира, пренебрежение към
обществото и нормите на поведение. Първоначалният му стремеж, да бъде
намалена музиката чрез забележка отправена от балкона е оставена без
реакция. Дори и поведението му да е било неадекватно на правната уредба, за
която повдига въпрос защитата, същото не е белязано с хулигански действия,
насочено към присъстващите не малко членове на обществото ,а е преследвал
цел, която следва да се възприема като инцидентна, в летен ден, който по
7
нищо не се е различавал по нищо с оглед повторяемостта на събитията във
времето. Предприетата саморазправа е било отговор на оставената без
реакция забележка от страна присъстващите там възрастни, които са
реагирали едва след деянието. Децата са се разбягали и обвиняемият нито ги е
преследвал, нито се занимавал с тяхното поведение, а предприел
несъразмерни действия спрямо единственото дете , което изобщо не е
разбирало какво се иска от него. Нанесеният удар е бил достатъчен да изкара
от равновесие детето, но същият не може и да се определи като силен с оглед
на причинени само на болка и страдание, което подсказва преследваната цел
пострадалия да не си „играе“ с тонколоната каквито свидетелски показания са
налице.
Отчитайки предвидената в НК санкция за извършеното деяние по чл.
131 ал.1, вр с чл.130, ал.2 от НК лишаване от свобода, пълнолетието на
обвиняемият, неосъждан към момента на извършване на деянието и че същият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава двадесет и
осма от НПК, при липса от деянието на причинени имуществени вреди е
направен законосъобразен извод, че П. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му се наложи
административно наказание - глоба.
При определяне нейния размер са съобразени степента на обществена
опасност на извършеното деяние и дееца. ВРС е отчел смекчаващите вината
обстоятелства. С такава изходна база и с оглед имущественото състояние на
обвиняемия е определена глоба в размер от 1000 лева, което и се явява
справедливо наказание.
По жалбата на обвиняемият
Основно жалбата съдържа твърдение, че деянието не е съставомерно по
чл.131,ал.1,т.12 от НК. Съдът прие тази теза вярна и съответна на
доказателствата по делото за което са изложени мотиви по горе и не нужно да
се преповтарят. Установените по делото факти не дават основание за
обвързване на деянието с произход, социалния статус или друга
принадлежност, за да бъде твърдяно или още по малко изведено укоримо
поведение, което засяга честта или достойнството на пострадалия същите.
Отправената забележка от страна на обвиняемия за спазване на нормите на
8
благоприличие следва да да бъде определено като личен мотив за
посегателството. Изводимо от интензитета на нанесения удар, отсъствието на
положителни доказателства за нисък ниския праг на волевите задръжки,
отсъствието за представи или нагласи за собствено преимущество на
личността, не могат да са в основата на са в основата на подбуди за
манифестирано от обвиняемия превъзходство над пострадалия и над
обществените порядки, които и да очертават поведението му като хулиганско,
надхвърлящо умисъла само за причиняване на леката телесна повреда.
Посоченото е основание за оправдаване на обвиняемия за обвинението по
чл.131, ал.1, т.12 НК и прилагайки закон за същото престъпление атакувания
съдебен акт да бъде изменен по реда на чл.337 НПК
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт.
Предвид изложеното и на на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 286 по НАХД № 617 по описа за 2024 година на РС
Варна, осми наказателен състав постановено на 05.03.2025 година, като
прилага закон за същото престъпление по чл.131 ал.1 т.4 вр.чл.130 ал.2 от
НК
ОПРАВДАВА обвиняемият Ц. Л. П. по първоначално повдигнатото
обвинение в частта по чл.131,ал.1,т.12 НК
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата й част
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10