Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 03.02.2016 година, постановено по гр. дело № 1172 по описа на Горнооряховски районен съд за 2015 година, "Б. Д."-Е., гр. С. е осъдена да заплати на Д. П. Ц. сумата от 1 125,13 лв., получена без основание за периода от 03.08.2010 година до 20.12.2014 година по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2006 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2015 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 90 лв., разноски по делото. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 1 125,39 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от "Б. Д."-Е., гр. С. в осъдителната му част с искане за отмяна и постановяване на ново, отхвърлящо предавения иск с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на противоречие на атакуваното решение с материалния закон. Действието на правилата на чл. 143 и 146 от ЗЗП било изрично изключено от чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, щом страна по договора е доставчик на финансови услуги. В казуса Б.. Ответникът по жалбата - Д. П. Ц. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Освен неравноправността на клаузите по чл. 9.3 от Общите условия на банката, посÙедната не е доказала уведомяване на заемателя при завишаване на лихвения процент. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Д. П. Ц. - излага в исковата си молба, че на 20.12.2006 година с ответника сключили договор за кредит за текущо потребление, по силата на който са й предоставени 16 000 лв., платими на вноски за деветдесет и шест месеца при лихвен процент от 9,45%. Кредитът бил погасен изцяло, но по повод на издадено й извлечение ищцата установила, че в погасителния период банката на три пъти едностранно е завишавала месечната вноска, отнасяйки увеличението към лихвеното вземане. С доводи да не дължи разликата от уговорената лихва до едностранно завишените вноски - клаузите по общите условия на банката били неравноправни и противоречащи на чл. 147 от ЗЗП, по реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 1 125,13 лв., получена без основание за периода от 03.08.2010 година до 20.12.2014 година, законна лихва и разноски. Ответната страна - "Б. Д."-Е., гр. С. - оспорва иска с възражения, по същество свеждащи се до това, че погрешно е определена цената на иска, че според нормите на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП има право едностранно да променя лихвените нива по реда, указан в чл.9.3 от общите й условия и е сторила именно това, правомерно начислявайки исковата сума в своя полза. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: По фактите страните не спорят. Сключили са договор за кредит на посочената в исковата молба дата и с описаните в нея параметри - главница, договорна лихва, ред и срок за погасяване. Няма спор, че кредитът е изплатен, че исковата сума е събрана от банката-ответник и надхвърля стойността на първоначално договорените лихви. В общите условия на банката е предвидено да има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което да уведомява кредитополучателя по подходящ начин, при лимитативно изброени условия - чл. 9.3 от общите условия на банката. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Усвоените от банката вповече от договореното суми не й се дължат, получени са без основание, заради което се дължат в присъдения с първоинстанционното решение размер - чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. В този смисъл искът е доказан по основание, основателен в търсения размер и следва да се уважи. Доводите на ответника са неоснователни. Цената на иска, в казуса правилно определена - чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК, не влияе на правилността на решението сама по себе си. Би имала значение за евентуално нарушаване на правилата на родовата подсъдност. Нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП не намира приложение в казуса, защото с клаузата по т. 9.3 всъщност са уговорени права за кредитора под правосъздаващо условие по смисъла на чл. 25, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Възникването на това право - изброяването по букви "а" -"ж" на чл. 9.3 от Общите условия, както и упражняването му - промяна на базовия лихвен процент и уведомяване на заемателя, следва да бъдат установени от ответника. Това да е сторил, по делото доказателства липсват. В тази насока основателен е доводът на въззиваемата страна, че банката-кредитор по процесния договор дори няма твърдение да е уведомявала заемателя за едностранната промяна на лихвените нива. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 03.02.2016 година, постановено по гр. дело № 1172 по описа на Горнооряховски районен съд за 2015 година Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |