РЕШЕНИЕ
№ 1498
гр. Пловдив, 16.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №
1002 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.И.С. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-93/ 23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отхвърлена като неоснователна
жалба срещу разпореждане № 151-00-15837-4/ 02.02.2021 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно
и се иска отмяната му по изложените съображения. В СЗ и в писмени
бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител и в писмени
бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, при
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Установява се, че с разпореждане от 29.07.2020 г. на
жалбодателката е било отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/.
Поради наличие на период, в който се дължи обезщетение за оставана без работа
/чл.222,ал.1 от КТ/ с последващо разпореждане изплащането на ПОБ е спряно, а
впоследствие възобновено, след отпадане на пречките за изплащане. Към момента
на отпускане е преценено, че са спазени законовите изисквания, съответно е
налице право на ПОБ.
Впоследствие е извършена проверка, при която е установено, че
друг осигурител е подал данни за осигуряване за периоди, попадащи в обхвата на
периода на ПОБ. Поискано е от лицето да представи съответни документи, като са
представени 3 бр. граждански договори, които съответстват на подадените данни
за съответните периоди. Направен е извод, че лицето извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване в посочените периоди, при което е
преценено, че не отговаря на условията на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО. С
разпореждане на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив е отменено първоначалното
разпореждане за отпускане на ПОБ, а с последващо разпореждане е постановен
отказ за отпускане на ПОБ по подаденото заявление.
При задължителното обжалване по административен ред е постановено Решение № 2153-15-93/
23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /предмет на настоящото
производство/, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу разпореждане за отказ за
отпускане на ПОБ № 151-00-15837-4/ 02.02.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив.
На първо място жалбодателката сочи, че вече е било отпуснато
обезщетение и администрацията нямала право да променя решението си, без да е
сезирана с молба от лице, което има правен интерес, тъй като се нарушавал чл.99 АПК. Това оплакване е неоснователно, тъй като съгласно чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО
„Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа,
който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които
имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица.“, т.е. кодексът изрично дава право на осигурителните органи да
изменят или отменят влезли в сила разпореждания за отпускане на ПОБ, когато са
налице съответните условия, както е в
случая.
На следващо място се сочи, че жалбодателката изрично била
заявила, че има граждански договори, но и било казано, че не е нужно да бъдат представяни, защото те не били
пречка за получаване на ПОБ. Последното би имало значение в процеса на
доказване на евентуална недобросъвестност/добросъвестност на жалбодателката, но
в конкретния случай е без значение, още повече че в заявлението за отпускане на
ПОБ липсват посочвания за тези граждански договори, т.е. същите не са
декларирани. По отношение оплакването, че жалбодателката била добросъвестна е
достатъчно да се отбележи, че то няма отношение с предмета на конкретното
производство, в което се изследва въпроса дали са били налице предпоставките за
отпускане на ПОБ, а тези доводи следва да бъдат наведени при евентуалното
обжалване на разпореждането за връщане на неоснователно получени суми, което
подлежи на самостоятелно оспорване.
Действително гражданските договори не са трудови, нито са
приравнени но трудови, както се сочи и в жалбата, но кодексът говори за трудова
дейност, а не за трудови договори, съответно се има предвид полагане на труд
без трудово правоотношение, за което обаче лицето подлежи на задължително
осигуряване и което в случая е налице.
Неоснователно е и направеното оплакване, че решението било
постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като една страна
изпълнението на гражданските договори се признава от жалбодателката, а от друга
страна същите кореспондират на предоставените данни от осигурителя за
осигуряване с код „Вид осигурен - 14 –
за работещи без трудови правоотношения“ за съответните периоди.
Наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО като отрицателна материална
предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица, а в случая
правоизключващият юридически факт е съществувал още към момента на отпускането
на парично обезщетение за безработица. Естеството на обезщетението за
безработица цели да замести липсващото възнаграждение на осигуреното лице за
периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Осигуреното лице няма право на парично
обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявало трудова
дейност и е подлежало на задължително осигуряване.
Поради това и доколкото при извършената служебна проверка се
установи, че оспореното в настоящото производство решение отговаря на
изискванията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на
делото, определено на основание чл. 144
от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.С. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-93/ 23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба
срещу разпореждане № 151-00-15837-4/ 02.02.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Т.И.С. ***, ЕГН **********,
да заплати на НОИ разноски в размер на 100
/сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - чл.119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: