О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 2128 Година 2018, 31 октомври гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на тридесет и първи октомври година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1533 описа за 2018 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.№
3890/30.07.2018 г. на ЦРС), подадена от адв.Б.И., в качеството й на
процесуален представител на В.Г.М. *** – ищец по гр.д.264/2017 г. по описа на
Царевски районен съд, против решение №
54 от 26.06.2018 г., с което са отхвърлени исковете на въззивника против В.Н.Б.,
М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г.,***: за приемане за установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на 1/6 ид.част от недвижим имот, а именно : лозе в
местността „Арапя”, с площ от 6 001 дка, пета категория, парцел 480 от
масив № 4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на гр.Царево, с
описани граници и съседи; и за допускане и извършване на съдебна делба на
недвижим имот, находящ се в землището на гр.Царево, а именно: лозе в
местността „Арапя”, с площ от 6 001 дка, пета категория, парцел 480 от
масив № 4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на гр.Царево, при квоти: 1/6 ид.част за
ищеца В.Г.М. и 5/6 ид.части
за ответниците В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г.; и с което решение
въззивникът В. Москове осъден да заплати на въззиваемите В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г.
и Й.Д.Г. сумата от 3 411,00 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се, че обжалваното решение на ЦРС е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, както и че е необосновано. По конкретно се твърди, че са неправилни
изводите на съда, че сделката обективирана в нот.акт за покупко - продажба №
132, том IV, дело № 1172/97 г., с която ищецът се легитимира като собственик на
1/6 ид.част от процесния имот, „е незаконосъобразна“ (т.е.че ищецът не е
придобил собствеността на основание посочената сделка), тъй като:
съсобствениците е следвало да са разпределили ползването по реда на чл.32 ал.2
от ЗС, както и поради това, че “няма данни за волеизявлението, за границите на 1/6 ид.част
от лозе с площ от 6001 дка“. Твърди се,
че така изложените от първоинстанционния съд изводи освен, че са неправилни, са
и абсурдни. На следващо място се твърди, че е погрешен и изводът на съда, че имотът
не е могъл да бъде придобит по давност. Сочи се, че забраната за придобиване по
давност важи само за имоти - публична държавна собственост, докато за имот е
бил частна държавна собственост съгласно изричната норма на чл.7, ал.З от Закона за държавната
собственост, такава забрана няма, още
повече, че актъту, с който имотът е актуван като частна държавна собственост, е
вписан в Агенцията по вписванията едва на 06.02.2006 г. Сочи се, че съгласно чл.86
ЗС (в рекдакция до изм.с ДВ бр.33 от 1996 г.) до 01.06.1996 г. не може да се
придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а с изменението
на чл.86 ЗС, публикувано в ДВ. бр.33 от 19.04.1996 г. в сила от 01.06.1996 г.,
тази забрана остава да действа само за имотите публична държавна собственост или публична общинска собственоста. Излагат се оплаквания, че не ясно какво е имал в предвид съдът, в решението си е посочил, че „не приема и не цени нот.акт №
32/97 г, Договор за
наем на процесния парцел, заключение на в.л.
относно Договора за наем“, след като с нарочно определение е допуснал и приел изброените доказателствени средства. На следващо място е изложено оплакване, че съдът е отказал да обсъжда свидетелските показания на св.Генчев и св.Кабакчиев с мотив, че свидетелите са заинтересовани, но не е уточнил в какво се изразява тази заинтересованост. Твърди се още, че е погрешен и необоснован и изводът на съда, че от 07.10.1998 г. имотът е бил актуван като частна държавна собственост. Сочи се, че съдът не е
съпоставил документите легитимиращи собствеността към придобивния момент на
сделката (19.12.1997 г. - датата на изповядване на нот.акт № 132/1997 г.), тъй като ако бе направил
това, щеше да е достигнал до други фактически и правни изводи. Излагат се
твърдения, че правото
на собственост въху земеделски земи по ЗСПЗЗ се възстановява само с решение на поземлената комисия,
което има конститутивно действие както по отношение на собствеността, така и по
отношение на неговите субекти. Направен
е анализ на постановените до 19.12.1997 г. решения от ПК Царево и е
направен извод, че към този момент процесният имот не е станал дьржавна
собственост, още повече, че съгласно чл.5 ал.З от ЗДС, самият акт за държавна
собственост няма правопораждащо действие, поради което и ответниците не са
станали собственици на имота. Твърди се, че решение
№157М е нищожно поради подробно изложени съображенията, а и не може да се
противопоставя на трети лица, какъвто е ищецът, още повече, че имотът е
придобит от ищеца преди „появаването в правния мир“ на решението.
Претендира
се отмяна на обжалваното решение, постановяване на решение, с което исковете се
уважават, и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Няма
искания по доказателствата.
По делото е постъпила и частна жалба (вх.№4718/10.09.2018 г. на
ЦРС) от ищеца против Определение № 243 от 20.08.2018 г.,
постановено по делото, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за
изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.
Жалбоподателят твърди в частната си жалба, че първоинстанционният съд не е
разгледал последователно изложените от него молбата му по чл.248 от ГПК
възраженията относно присъдените на ответниците разноски. Твърди се, че съдът не
е разбрал смисъла и съдържанието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и смисъла и значението на понятията
“интерес” и „цена на иска“. На следващо място се сочи, че доколкото в настоящия случай предмет на иска е
делба, в която има предявен инцидентен установителен иск за собственост,
съобразно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, цената на иска е данъчната оценка на имота,
и само в случай, че няма такава - пазарната цена на вещното право. Твърди се,
че след като първоинстанционният съд е определил цената на иска съобразно
представената данъчна оценка, върху същата цена на иска следва да определи и
интереса на страните по делото, върху който да изчисли дължимия адвокатски
хонорар в минималния размер.
И
двете жалби – и въззивната, и частната, са подадени от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в съответния законов срок, поради
което са допустими.
Ответниците
по исковете В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г. са подали в законовите
срокове отговори на въззивната и на частната жалби.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите – ответници оспорват въззивната
жалба като неоснователна. Твърдят, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а
първоинстанционното решение като краен акт е правилно. Твърдят, че са правилни
изводите на ЦРС, че ищецът не е придобил собствеността върху претендираната от
него 1/6 ид.част от имота на соченото от него деривативно основание (договор за
покупко-продажба обективиран в нот.акт за продажба на недвижим имот № 132, том
IV, дело № 1172 от 19.12.1997 г. на нотариуса при ЦРС), тъй като към момента на
сделката праводателите му не са
притежавали право на собственост или други вещни права върху продавания имот, поради
което не са могли да прехвърлят на купувача права, които те самите не са притежавали.
Излагат се съображения, че към момента на момента на снабдяването им с
констативния нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 79, том II,
дело № 679 от 25.08.1997 г., издаден от районния съдия при Районен съд-Царево, както
и към момента на продажбата на 1/6 ид.част от процесния имот на ищеца по делото,
продавачите по нот.акт за продажба на недвижим имот № 132, том IV, дело № 1172
от 19.12.1997 г. - Ирина Вълчева Лазарова и Тодор Вълчев Тодоров, не са имали
качеството на наследници по закон на собственика на имота преди
обобществяването му - Калуд Вълчев Лалудов и на сина му Богдан /Бончо/ Калудов
Лалудов, съгласно действащата към датата на откриване на наследството на Богдан
Калудов Лалудов (15.01.1985 г.) редакция на чл.8 от Закона за наследството,
поради което собственик на земеделските земи, реституирани на името на
наследниците на Калуд Вълчев Лалудов с цитираното по-горе решение на ПК-Царево,
е станала българската държава по силата на чл.11 от ЗН. Оспорва се твърдението
на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и по отношение на
извода на съда, че ищецът не е придобил собствеността върху претендираната от
него 1/6 ид.част от процесния имот и на заявеното от него оригинерно придобивно
основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди се, че е правилен
крайният извод на съда, че ищецът не е придобил на основание десетгодишна
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, претендираната от него 1/6 ид.част от
имота на основание тъй като до 01.06.1996 г. е налице забрана за придобиването
му по давност съгласно действащата до този момент редакция на чл.86 от ЗС, а
след тази дата придобивна давност за същия имот би могла да тече до 31.05.2006
г., когато с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006 г./ е постановено спиране на
давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г.
Твърди се, че ищецът не е придобил процесния имот и на основание чл.79, ал.2 от
ЗС - при условията на кратката, петгодишна придобивна давност, защото не е
осъществил нито обективния елемент от състава на придобивната давност -
владението, нито субективния елемент - намерението да владее имота като негов
собственик. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява,
че към настоящия момент процесният имот е във владение на ответниците, които са
го благоустроили като къмпинг с каравани и го отдават под наем от 2017 г., а до
закупуването му от ответниците на 19.12.2016 г., имотът е представлявал част от
изоставен лозов масив, използван за депониране на изкопни маси и строителните
им отпадъци. Изложени са допълнителни подробни съображения и анализ на
събраните доказателства, в подкрепа на твърденията за правилност на крайните
изводи на съда. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също няма
искания по доказателствата.
Подадената частна
жалба се оспорва като неоснователна. На първо място
се твърди, че не отговаря на обективната истина твърдението на жалбоподателя,
че е налице безпротиворечива съдебна практика относно съотношението на
понятията материален интерес и цена на иска – посочва се решение на ВКС със
застъпено обратно становище. По отношение на изводите на съда относно
фактическата и правна сложност на делото, се твърди, че с оглед заявените от
ищеца две придобивни основания и проведеното насрещно доказване по тях, както и
с оглед обема на представените доказателства, следва да се приеме, че е налице
фактическа и правна сложност на спора. Поддържа се твърдението, че след като един
процесуален представител е представлявал и четиримата ответници, то при
присъждане на разноските на ответната страна следва да се отчете, че всеки от
ответниците е бил представляван.
По подадената частна жалба съдът ще се произнесе в съдебното
решение, с оглед изхода на спора.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба подадена от адв.Б.И., в качеството й на процесуален
представител на В.Г.М. *** против решение № 54 от 26.06.2018 г. по
гр.д.264/2017 г. по описа на Царевски районен съд.
ДОКЛАДВА частна
жалба, подадена от адв.Б.И., в качеството й на процесуален
представител на В.Г.М. ***, против Определение № 243 от 20.08.2018 г. по
гр.д.264/2017 г. по описа на Царевски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
Препис от определението да се връчи на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.