№ 467
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120101894 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Г.
П. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *** против Община
Камено.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт №139, том 12, дело
№6932/1996 г., издаден от БРС, закупил от Р.Х.Д. и Р.Д.Д. имот,
представляващ земеделска земя с площ 500/1000 кв.м., с реално ползване на
югоизточната част от парцела, целият урегулиран от 1470 кв.м.,
представляващ имот №10, в зона за земеделско ползване, находящ се в
землището на с. ** при граници на парцела: югоизток – имот №111,
северозапад – имот №9, североизток – имот №124, югозапад – имот №17 и
№12. Имотът, съгласно кадастралната карта, бил с идентификатор №
80916.503.71 по кадастралния план на с. ** одобрен със Заповед № РД-18-
39/27.07.2015 г. , находящ се в местността „Край село“, с площ от 500 кв.м.,
предназначение на територията: земеделска, съгласно скица №15-
234342/08.03.2024 г.
Твърди, че след като се развел с бившата му съпруга, тя му прехвърлила
съсобствената си 1/2 идеална част от описания имот с нотариален акт №6579
от 22.07.2009 г., акт №69, том 22, рег.№4075 на Агенция по вписванията, който
имот бил самостоятелен поземлен имот №10 – А с площ от 500 кв.м.
Впоследствие, когато се снабдил със скица от Община Камено, разбрал, че от
общият имот били собствени негови 500 кв.м. идеални части, а Община
Камено имала собствени 218 кв.м. ид.ч. Твърди, че не била сключена сделка за
закупуване на собствеността на Община Камено, която тя притежавала в
имота. Направили проект за отделяне, като отделили мястото. По този начин
1
успял да закупи и описаната по – горе 1/2 идеална част от бившата му съпруга.
В допълнителна молба уточнява, че първоначално парцелът бил по –
голям – с площ от 718 кв.м., от които 500 кв.м. собственост на ищеца, а 218
кв.м. собственост на Община Камено, което представлявали дерето край
имота. Посочва, че делба между него и Общината не е правена.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответната
Община Камено, че Г. П. Х. е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 80916.503.71
по кадастралния план на с. ** одобрен със Заповед № РД-18-39/27.07.2015 г.,
находящ се в местността „Край село“, с площ от 500 кв.м., предназначение на
територията: земеделска, съгласно скица №15-234342/08.03.2024 г., със
съседи: ПИ с идентификатори №80916.503.17, № 80916.503.70 и
№80916.503.10. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната Община Камено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №21, том XVI, дело №9160/1993 г. на нотариус при БРС /л.69-70 от
делото/, видно от който Х.Г.Д. и Х.П.Д. са придобили на основание пар.4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ 1000 кв.м., представляващи имот №10, мест. „Овцеферма“,
землището на с. ** от 1470 кв.м. със собствено място от 1000 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №175, том XVI, дело №5257/1994 г. на нотариус при БРС /л.66-67 от
делото/, видно от който Х.Г.Д. и Х.П.Д. продават на дъщеря си Р.Х.Д. и на
снаха си К.П.Д. по 1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот: Земеделска земя
от 1000 кв.м., находяща се в местността „Овцеферма“ в землището на с. ** за
която е отредена имот с пл.№10, който имот съдържа 1470 кв.м., от които 1000
кв.м. са собственост на двете.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №139, том XXII, дело №6932/1996 г. на нотариус при БРС /л.12-13 от
делото/, видно от който съпрузите Р.Х.Д. и Р.Д.Д. продават на Г. П. Х.
собствените си 500/1000 кв.м. от имот с пл.№10, целият с площ от 1470 кв.м.
По делото е представена скица – проект за промяна на ПИ №10, както и
договор за доброволна делба от 11.02.2004 г., сключен между К.П.Д., Т.Г.Д.,
Г.Д.Х. и Г. П. Х. за земеделска земя, находяща се в землището на с. ** общ.
Камено, обл. Бургас, в местността „Овцеферма“, представляваща имот №10 с
площ от 1000 кв.м., ведно с построената в дворното място Масивна жилищна
сграда /вила/ на етаж и половина, които понастоящем обособени в в два
самостоятелни имота №10 и №10а, всеки с площ от 500 кв.м., като К.П.Д. и
Т.Г.Д. получават имот №10, а Г.Д.Х. и Г. П. Х. съответно имот №10а.
По делото е представена Заповед от 27.02.2008 г., изд. на осн. пар.4, ал.1,
т.2 от ПЗР на ЗКИР, издадена от кмета на Общ. Камено, с която се одобряват
промени в границите на ПИ №10А в Зона за земеделско ползване с. **
местност „Овцеферма“ и образуването на нови имоти ПИ №10А и ПИ №10Б,
2
съгласно приложен протокол за заснемане на нови граници и образуването на
нови имоти в цифров и графичен вид. Площта на новообразуваните имоти е:
ПИ с №10А – 500 кв.м., а ПИ с №10Б – 218 кв.м. В тази връзка е приложен и
акт за непостъпили възражения от 17.03.2008 г.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, неоспорена от
страните по делото. Вещото лице посочва, че първото разделяне на имот с пл.
№10 е извършено със Заповед №РД-09-252/30.12.2003 г. на имоти с №10 и
№10А по представена скица – проект, а със Заповед №РД-09-71/27.02.2008 г.
имот №10А се дели на 10А и 10Б. Вещото лице посочва, че имотите с номера
съответно 10, 10А и 10Б са идентични с ПИ 80916.503.10, ПИ 80916.503.71 и
ПИ 80916.53.70, които били вписани с одобрението на КККР със Заповед
№РД-18-39/27.07.2015 г. на ИД на АГКК.
Вещото лице посочва, че земите по пар. 4 не са били и не са на
разпореждане на ОС „Земеделие“, а на Общината, на която били предоставени
за стопанисване или управление и към този момент. За тази зона към момента
нямал одобрен План за новообразуваните имоти. Имот с пл. №10Б бил
идентичен с ПИ 80916.53.70, който съответно бил общинска собственост. Към
заключението са приложени и скици.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. В тежест на ищцовата
страна по така предявения иск е да докаже фактите, на които основава своето
право, в случая които обуславят възникването на правото му на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 80916.503.71 от КККР на с. ** общ.
Камено, обл. Бургас.
Ищецът основава своето право на изключителен собственик на
посочения имот въз основа на обстоятелството, че същият е бил разделен от
поземлен имот с идентификатор 80916.503.70 /с предходен пл. №10Б/ със
заповед от 2008 г. на кмета на общ. Камено.
От представените по делото писмени доказателства, заключението на
вещото лице, както и от самите твърдения на ищеца, се установява, че до
разделянето на посочените два имота - ПИ 80916.503.70 и ПИ 80916.503.71,
същите са били индивидуализирани като един имот с пл. №10А, в рамките на
който имот съсобственици са били както Община Камено, така и Г. П. Х.. Това
е обяснимо и доколкото от приложените по делото доказателства се
установява, че първоначално имот с пл.№10 /преди неговото първо разделяне/
е бил с обща площ от 1470 кв.м., тоест вероятно общината е имала
съсобствени идеални части от посочения имот. На базата на посоченото би
могло да се заключи, че Общ. Камено е притежавала съответни части от имот
с пл. № 10А, който впоследствие е бил разделен на два имота с промени в
кадастралната карта.
На първо място е от значение да се отбележи, че кадастърът е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите
на недвижимите имоти на територията на Република България набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен
от този закон ред /чл.2, ал.1 от ЗКИР/. Следва да се посочи, че при действието
3
на сегашното законодателство основна единица на правото на собственост
върху недвижими имоти е поземленият имот. По дефиниция той представлява
част от територията, включително и тази, която е трайно покрита с вода,
определена с граници съобразно правото на собственост – §5, т.2 от ДР на ЗУТ
и чл.24, ал.2 от ЗКИР. Поземлените имоти са предмет на кадастралните
планове и кадастралната карта. Те подлежат на урегулиране, което обаче е
свързано с устройствения им режим, като има специфики съобразно това дали
имотът е в рамките на населени места, съответно дали същият е земеделски,
горски и т.н. Като цяло обаче се възприема изцяло нов принцип за ненамеса на
администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Така
напр. подробните устройствени планове, създадени при действието на ЗУТ,
нямат отчуждително действие – чл.17, ал.1 от ЗУТ. Такова действие може да
им бъде придадено само по взаимно съгласие на отделните собственици, при
условията на чл.17, ал.3, 4 и 5 от ЗУТ или по изключение в случаите,
предвидени в ЗУТ.
Също така съдебната практика приема, че за разграничението на един
поземлен имот от друг не е нужно границите му да бъдат нанесени
материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез
нанасяне в кадастрален или регулационен план. Достатъчно е един
юридически факт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени.
Такъв юридически факт представлява и осъществяването на определен
допустим от закона способ за придобиване правото на собственост върху
недвижим имот или реално обособена част от него /Така Решение № 32 от
27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2018 г., I г. о., ГК/. Това още веднъж
подчертава, че основно значение за правото на собственост и вещноправния
статут на един имот, разглеждан като обект именно на вещното право на
собственост, има не отразяванията в кадастъра, макар че те имат своето
доказателствено значение /чл.2, ал.5 от ЗКИР/, а осъществяване на такива
юридически факти, които водят именно до придобиване, загубване или
отричане на вещното право на собственост. Следва да се посочи, че след
приемането на ЗКИР на практика границите на поземлените имоти се
определя съобразно правото на собственост. Тоест именно правото на
собственост е разграничението, което следва да се направи, за да се обособи
един от друг имот, като същият бъде именно очертан с имотни граници.
Именно поради тази причина е от значение проследяване на историята на
недвижимия имот, разглеждана като постоянен процес на придобиване и
загубване на вещното право на собственост и на ограничени вещни права по
способите, уредени в гражданското законодателство, действащо през
съответния период от време.
По отношение на земеделските земи следва да се посочи, че тяхното
разделяне, тоест от един поземлен имот на повече, следва да се извърши въз
основа на скица-проект за недвижим имот /чл.52 от ЗКИР/, издадена от СГКК,
както и заповед на СГКК. Заповед не се издава, когато е налице разделяне,
съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти,
собственост на едно и също лице /чл.53а, ал.1, т.2 от ЗКИР/. От значение обаче
е не самото административно производство, както и разделянето на един ПИ
4
на два или повече, а извършването на делба, тогава когато собственик е
повече от едно лице. Следва да се посочи, че пътят за поделяне на съсобствени
имоти е единствено чрез съдебна или доброволна делба, съответно
прекратяване на съсобствеността чрез другите способи, уредени в
гражданското право /напр. правна сделка, придобиване по давност и т.н./, но
не и чрез изменение на кадастралната карта. По отношение на земеделските
земи е налице и специална уредба, която следва да бъде съобразена - делба на
земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се
извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти,
отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от общинската
служба по земеделие проект /чл.7, ал.3 от ЗСПЗЗ/. Посочената разпоредба
препраща и към чл.7, ал.1, която постановява изисквания по отношение на
минималните размери, които следва да притежава един поземлен имот –
земеделска земя.
От представените по делото писмени доказателства не се установява да
е извършена делба между Община Камено и Г. П. Х., с който същите да си
поделят ПИ с идентификатор 80916.503.71, както и ПИ с идентификатор
80916.503.70. Съдът намира, че до извършването на такава делба на практика
е налице съсобственост между страните по делото по отношение на всеки
един от двата, описани по – горе поземлени имота. Именно и поради тоза
причина в Заповедта на кмета на Общ. Камено от 27.02.2008 г. за разделяне на
двата имота /с пл.№10А и 10Б/ е посочено, че „след влизане в сила на
настоящата заповед, следва да се извърши делба на новообразуваните
имоти между Общината и Г. П. Х.…“. Следва да се посочи, е по твърдения
на ищеца, такава делба не е извършвана. Също така самият ищец заявява, че
причина за разделяне на имота е бил именно негов отказ да закупи
притежаваните от общ. Камено идеални части от собствения му имот с пл.
№10А, тъй като „му била поискана много голяма цена…“.
Всичко това обуславя изводите на настоящия състав, че ищецът не е
изключителен собственик на ПИ с идентификатор 80916.503.71, като същият
притежава 500/718 ид.ч. от правото на собственост върху посочения имот,
както и същият процент идеални части от правото на собственост на ПИ с
идентификатор 80916.503.70. Това е така, доколкото общата площ, която са
притежавали ищеца, заедно с Община Камено е от 718 кв.м. /по данни от
писмените доказателства/. На тази база следва да се изчислят притежаваните
от всеки идеални части от посочените поземлени имоти.
Съвсем отделен е въпросът, че на практика предмет на настоящото дело
е собствеността върху реална част, която не е обособена валидно като отделен
поземлен имот. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.72 от ЗН,
доколкото образуваните поземлени имоти са с площ, по – малка от минимално
предвидената. На това основание също така се поставя под въпрос и
валидността на извършената делба от 11.02.2004 г., но така или иначе това не е
предмет на настоящото производство. Още повече, че очевидно в рамките на
посочената делба не е участвал един от съсобствениците в имота.
По разноските:
Предвид частично уважаване на предявения иск, съдът намира, че
5
следва да осъди ответната Община за разноските, съразмерно на уважената
част от иска, тоест в размер на 466, 57 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на Община Камено, че ищецът Г. П. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, *** е собственик на 500/718 кв.м. ид.ч. от
следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 80916.503.71
област Бургас, община Камено, с. ** м. КРАЙ СЕЛО, по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-39/27.07.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 500 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при съседи: ПИ 80916.503.10,
ПИ 80916.503.17, ПИ 80916.503.70, ПИ 80916.503.74, като ОТХВЪРЛЯ иска
за приемане на установено по отношение на ответника, че е собственик на
останалите 218/718 кв.м. ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Камено ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *** сумата в размер на 466, 57 лв.,
представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6