Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на първи август две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1333
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „К.К.и
П.С.Л. Клон Б.“ КЧТ, вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията, с
ЕИК: ********срещу отказ № 20190531202628/28.06.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства,
заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че
наличието на изрична уредба на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП на посочено
изключение по отношение на дружества, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, какъвто е процесният случай, води до неприложимост на цитираната от
длъжностното лице по вписванията възможност за определяне на действителния
собственик като „физическо лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен
служител“. Посочва, че собственикът може да се определи при прилагане на
изключението на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, което не изисква като
действителен собственик да се определя едно или повече физически лица. Посочва,
че възприемане на подхода като действителен собственик да бъде обявено
юридическо лице /в случаи на дружества, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, техни дъщерни дружества и клонове/ е срещан и в практиката на самия
търговски регистър към Агенция по вписванията, като са налице вписвания на
заявления, оформени по идентичен ред. Счита, че в частта, в която е постановен
отказ, заради непредставяне на документи, е допуснато нарушение на
производствените правила, тъй като не е спазен чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. В тази
връзка представя към частната жалба набор от необходимите документи. Предвид изложеното иска да се отмени
обжалвания отказ и да се дадат указания на Агенция по вписванията да извърши
исканото вписване, заявено съгласно Заявление Б7 по партидата на „К.К.и П.С.Л.
Клон Б.“ КЧТ.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „К.К.и П.С.Л. Клон Б.“ КЧТ.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМИП, § 2 от ДР на ЗМИП и чл. 61, ал. 1 ЗМИП действителните
собственици са физически лица. Съгласно чл. 67, ал. 50 от Наредба № 1 от 14
февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в раздел „Действителни
собственици“ при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП група
„Действителни собственици – физически лица“ съдържа единствено поле № 550
„Действителни собственици – физически лица“, в която се посочват
индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Счита,
че след като е налице изключението на §
2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, то като действителен собственик – физическо лице трябва да
се посочи лицето или лицата, изпълняващи длъжността на висш ръководен служител.
Длъжностното лице приема също така, че представената декларация по чл. 63, ал.
4 ЗМИП е без подпис на издал и без нотариална заверка, както и че не са
представени документи, установяващи съществуването на юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
В чл. 59, ал. 1 ЗМИП е предвидено,
че идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на
клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез
събиране на конкретно изброени справки и документи. Съгласно ал. 4 на чл. 59 ЗМИП, за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се
събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или
аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за
производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно
действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър
БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено, че
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за
вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици
на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици
на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания,
задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по
ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на
Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е
предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при
условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен
собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите
действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
В разглеждания случай заявителят „К.К.и
П.С.Л. Клон Б.“ КЧТ е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил
данните, съобразно представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, приложена
към жалбата в нотариално заверен вид. Представени са доказателства, че „Л.К.Оф А.Х.“
е публично дружество, чийто акции се търгуват на Нюйорксата фондова борса.
Следователно е приложимо цитираното по-горе изключение на § 2, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗМИП и дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността. В подкрепа на този извод е изрично предвиденото в цитираната
по-горе разпоредба на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съгласно която за клиентите –
юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира
информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или
аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България.
При съобразяване приложимите
разпоредби и наличието на изключение по § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП,
установената приложимост на специални правила по отношение на публичните
дружества и тяхната персонална структура, то е достатъчно да се посочи
публичното акционерно дружество като действителен собственик.
В конкретния случай заявителят е
посочил именно наличието на публично дружество „Л.К.Оф А.Х.“, което упражнява
непряк контрол върху него, с което е изпълнил задължението си по отношение
заявяване на действителния собственик. Липсва основание да се приложи § 2, ал.
5 на ДР на ЗМИП, каквито мотиви са изложени в обжалвания отказ, тъй като по
отношение на заявителя не се касае за изчерпване на всички възможни средства за
установяване на действителния собственик предвид приложимите строги изисквания
за оповестяване, нито има основание за съмнения относно действителния
собственик.
По отношение описаните в отказа
документи, които не са представени в изискуемата форма и вид, следва да се
посочи, че преди да постанови отказ длъжностното лице е следвало да даде
указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, каквото не е направено. Доколкото
документите са представени към адресираната до съда жалба, то настоящият
съдебен състав ги съобрази при постановяване на решението.
Предвид изложените съображения и
доколкото със заявлението и към жалбата са представени редовни от външна страна
документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че
постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на
вписване на заявените обстоятелства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
„К.К.и П.С.Л. Клон Б.“ КЧТ, вписан в търговския регистър при
Агенция по вписванията, с ЕИК: ********отказ
№ 20190531202628/28.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със
Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление Б7 с вх. № 20190531202628
по партидата на „К.К.и П.С.Л. Клон Б.“ КЧТ.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: