№ 12526
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110145421 по описа за 2022 година
„Т,,я“ЕАД е предявила против Д. В. Я. и И. В. Я. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от
6096.46 лева-главница, представляваща стойност на топлинната енергия за
периода от м.05.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от 5.11.2021 до
окончателно изплащане на вземането, и 921.97 лева-мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 до 12.10.2021, както и сума за дялово разпределение в
размер от 23.16 лева-главница за периода от м.10.2018 до м.04.2020, ведно
със законната лихва от 5.11.2021 до окончателно изплащане на вземането,
4.60 лева – лихва за периода от 1.12.2018 до 12.10.2021, при квоти по ½ част,
както следва:
-срещу Д. В. Я. за ½ част- сума в размер от 3048.23 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от 5.11.2021 до
окончателно изплащане на вземането, и 460.98 лева -мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 до 12.10.2021, сума за дялово разпределение в размер
1
на 11.58 лева – тлавница за периода от м.10.2018 до м.04.2020, ведно със
законната лихва от 5.11.2021 до окончателно изплащане на вземането, и 2.30
лева -лихва за забава за периода от1.12.2018 до 12.10.2021;
срещу Ирина В. Я. за ½ част- сума в размер от 3048.23 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от 5.11.2021 до
окончателно изплащане на вземането, и 460.98 лева -мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 до 12.10.2021, сума за дялово разпределение в размер
на 11.58 лева – тлавница за периода от м.10.2018 до м.04.2020, ведно със
законната лихва от 5.11.2021 до окончателно изплащане на вземането, и 2.30
лева -лихва за забава за периода от1.12.2018 до 12.10.2021;
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които им е доставял през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последните се явяват
неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д. В. Я. и И. В. Я. оспорват
предявените искове.Не оспорват количеството на доставената топлинна
енергия.Не оспорват стойността на топлинната енергия .Правят възражение за
давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти от 15.07.1991 Анета Николова Я. е
придобила от ДСО „Софстрой“ апартамент №9, находящ се в гр.София,
комплекс Христо Смирненски, в жил.сграда бл.67а, ет.2.
По делото е представено удостоверение от Район „Слатина“, Столична
община, че наименованието на комплекса „Христо Смирненски“ не е
променено на жк. „Слатина“.
По делото е представена жалба от 8.12.2017 от И. Я. и Д. Я. до
„Т,,я“ЕАД.
2
Видно от удостоверение за наследници Анета Николова Николова е
починала като е оставила за свои наследници по закон И. В. Я. и Д. В. Я..
Видно от протокол от 26.03.2003 е взето решение на ОС на ЕС, с
адрес:жк. „Слатина“, бл.67а, вх.А, да се сключи договор с фирма Витерра
Енерджи Сървисиз ЕООД.Договорът е сключен на 28.03.2003г.
По силата на договор от 3.06.2020. „Т,,я“ЕАД е възложило на „,,“ЕООД
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиенти в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в
гр.София.
По делото са представени индивидуални справки за отопление и топла
вода за периода от 01.05.2018-30.04.2019, за периода от 01.05.2019-
30.04.2020г. и протокол за неосигурен достъп.
Съгласно заключението на ССЕ няма данни за постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период.Съгласно заключението
на ССЕ сумата за главница възлиза в размер от 6096.46 лева, а лихвата за
забава в размер от 921.97 лева.Дяловото разпределение възлиза в размер от
23.16 лева , а лихвата за забава е в размер от 4.60 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти от 15.07.1991 Анета Николова Я. е
придобила в собственост от ДСО „Софстрой“ апартамент №9, находящ се в
гр.София, комплекс „Христо Смирненски“, в жил.сграда бл.67а, ет.2.
Видно от удостоверение за наследници Анета Николова Николова е
починала като е оставила за свои наследници по закон И. В. Я. и Д. В. Я..
В качеството си на наследници по закон всеки от двамата ответници е
придобил по ½ идеална част от процесния имот.С оглед на което ответниците
се легитимират като собственици с по ½ идеална част от процесния имот.
3
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права –
право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот.
В качеството си на собственици с по ½ идеална част от процесния имот,
ответниците се явяват и потребители на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответниците за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от
топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.След изменението на посочената норма отговорността за
извършването на дяловото разпределение се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дяловото
разпределение на топлинна енергия.
Ответниците не оспорват количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че
главницата за топлинна енергия възлиза в размер от 6096.46 лева, а дяловото
4
разпределение възлиза в размер от 23.16 лева.
С оглед на което съдът приема, че всеки от ответниците дължи по ½
част, а именно: по 3048.23 лева –главница за топлинна енергия и 11.58 лева –
дялово разпределение.
Основателността на исковете обуславя и произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната
погасителна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 5.11.2021. С
оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 5.11.2018г.Вземането за м.10.2018 е станало изискуемо на
15.12.2018, поради което не е погасено по давност. Вземането за м.09.2018 е
станало изискуемо на 15.11.2018, поради което не е погасено по давност.
Вземането за м.08.2018 е станало изискуемо на 15.10.2018, т.е. преди
5.11.2018.Поради това вземането за м.08.2018 е погасено по давност.Предмет
на делото са вземания за главница за периода от м.05.2018 до
м.04.2020.Предвид изложеното погасени по давност са вземания за периода
от м.05.2018 до м.08.2018 в размер от 493.25 лева.
С оглед на което е останала дължима главница в размер от 5603.21 лева
за периода от м.09.2018 до м.04.2020г.Предвид изложеното всеки от
ответниците дължи сума в размер от по 2801.60 лева –главница за топлинна
енергия за периода от м.09.2018 до м.04.2020г.
Доколкото вземанията за дялово разпределение са за периода от
м.10.2018 до м.04.2020, същите не са погасени по давност.
По отношение на лихвите за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от новите Общия условия от 27.06.2016г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ищецът претендира лихви за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода от 15.09.2019 до 12.10.2021г. Видно от заключението на
ССЕ общата фактура е издадена на 31.07.2019, следователно лихви за забава
се дължат от 15.09..2019. Кредитирайки заключението на ССЕ лихвите за
5
забава за процесния период възлизат в размер на 921.97 лева.
С оглед погасяване на част от задълженията за главница се погасяват
съответно и акцесорните задължения за лихви за забава.След погасяване на
съответна част от задълженията лихвите за забава възлизат в размер на 847.37
лева.
С оглед на което всеки от ответниците дължи лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер от по ½ от 847.37 лева или сумата от
423.68 лева.
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не е определен срок за изпълнение на задължението за дялово
разпределение, поради което задължението става изискуемо след покана. По
делото не са ангажирани доказателства ответниците да са канени за
изпълнение на задълженията си.Поради това съдът намира, че не се дължат
лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени спрямо
всеки от ответниците за сумата от по 2801.60 лева –главница за топлинна
енергия за периода от м.09.2018 до м.04.2020г и за сумата от по 11.58 лева –
дялово разпределение.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от
по 423.68 лева- лихви за забава.
Исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъдат
отхвърлени.
6
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски
в исковото производство в размер от 390.92 лева, от които 140.92 лева-
държавна такса, 150 лева – депозит за ССЕ и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от
359.16 лева. С оглед на което всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 179.58 лева – разноски в исковото
производство.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
190.92 лева, от които 140.92 лева – държавна такси 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
175.40 лева.С оглед на което всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 87.70 лева –разноски в заповедното
производство.
Процесуалното представителство на ответниците е осъществено по реда
на чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза в размер от 1004.60 лева Съобразно отхвърлената част от исковете в
полза на процесуалния представител на ответниците следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 81.61 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т,,я“ЕАД,
ЕИК8,,,6, със седалище и адрес на управление:гр,,,“№23Б, против Д. В. Я.,
ЕГН**********, и И. В. Я., ЕГН**********, и двамата със съдебен
адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер, чрез адв. Т., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
7
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. В. Я. и Ирина В. Я. дължат на „Т,,я“ЕАД
сумата от по 2801.60 лева всеки –главница за топлинна енергия за периода от
м.09.2018 до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 5.11.2021 до
окончателно изплащане на вземането, сумата от по 423.68 лева всеки-
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 до 12.10.2021, и сумата от по 11.58
лева всеки – дялово разпределение за периода от м.10.2018 до м.04.2020.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т,,я“ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес
на управление:гр,,,“№23Б, против Д. В. Я., ЕГН**********, и И. В. Я.,
ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер,
чрез адв. Т., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 2801.60 лева спрямо всеки
от ответниците до пълния предявен размер от 3048.23 лева спрямо всеки-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018-м.08.2018, както и за горницата над 423.68 лева спрямо
всеки от ответниците до пълния предявен размер спрямо всеки от 460.98 лева
-мораторна лихва за периода от 15.09.2019 до 12.10.2021.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т,,я“ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес
на управление:гр,,,“№23Б, против Д. В. Я., ЕГН**********, и И. В. Я.,
ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер,
чрез адв. Т., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от по 2.30 лева спрямо всеки от ответниците,
представляваща лихва за забава за периода от 1.12.2018 до 12.10.2021.
ОСЪЖДА Д. В. Я., ЕГН**********, и И. В. Я., ЕГН**********, и
двамата със съдебен адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер, да заплатят на
„Т,,я“ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес на управление:гр,,,“№23Б, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по 179.58 лева всеки – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Д. В. Я., ЕГН**********, и И. В. Я., ЕГН**********, и
двамата със съдебен адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер, да заплатят на
„Т,,я“ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес на управление:гр,,,“№23Б, сумата
от по 87.70 лева всеки–разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т,,я“ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес на
управление:гр,,,“№23Б, да заплати на адв. В. В. Т., процесуален представител
на Д. В. Я. и И. В. Я., със съдебен адрес:гр.,,,л.№44, вх.Б, офис-партер, на
8
основание чл.38 от ЗА сумата от 81.61 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„,,“ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9