О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /28.08.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Василев
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 1512 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 49558/05.07.2019г. от М.Б.И., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв. В.В. срещу определение № 8020/21.06.2019г.
по гр. д. № 2593/2019г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по
делото.
Жалбоподателят намира обжалваното определение
за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че по казуса следва да се приложи
нормата на чл.6 &1 от КЗПЧОС.
Излага, че административната процедура по чл.60 от ЗСВ е неприложима поради
изтичане на срока по ал.4. Намира, че съдът е следвало да даде правната
квалификация на предявения иск, като ако отговорността на държавата не може да
бъде реализирана по ЗОДОВ, то следва да се приеме, че такава се търси по реда
на чл.49 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК
насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр.д. № 2593/2019г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на М.Б.И. срещу Прокуратурата
на РБ, с която е предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди поради
разглеждане на воденото срещу нея наказателно производство в неразумен срок.
Ищцата е посочила както в исковата молба, така и в уточняваща от 19.06.2019г.,
че не е предявила своевременно претенция за неразглеждане на делото й в разумен
срок по реда на чл.60а от ЗСВ.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради
липсата на положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по
чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В конкретния
случай воденото срещу ищцата наказателното производство е приключило с влязъл в
сила съдебен акт на 17.02.2014г., т.е. при действието на чл.2б и чл.8, ал.2 от ЗОДОВ /обн. ДВ бр.98/2012г./. Липсата на ангажирани доказателства за започнала
и изчерпана процедура по реда на глава трета "а" от ЗСВ обуславя
извода, че предявеният иск е процесуално недопустим. Не може да бъде споделено
становището на процесуалния представител на ищцата за изчерпаност на
административната процедура поради преклузия. Изчерпана административна
процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл.
60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен или негативен за
лицето, подало заявление за обезщетение, но не и неосъществена такава поради
бездействие на пострадалия, довело до изтичане на предвидения законен срок.
Предявеният иск не може да бъде квалифициран и като такъв по чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС отговорността на държавата за вреди от
нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок следва да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД само в случаите, при които
нарушението е допуснато по приключило с окончателен акт, преди повече от 6
месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ
производство и е налице процесуална пречка да се образува административно
производство по глава трета "а" ЗСВ /съгл. § 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ,
бр. 98/12г./ и исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ /в този смисъл решение
№ 12 от 27.01.2016г. по гр. д. № 4014/15г. на ВКС, IV г.о., решение № 210 от
15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г., III г.о., решение № 362 от 21.11.2013г.
по гр. д. № 92/2013г. на ВКС, IV г.о. и др./. Когато нарушеното право е по
приключило след влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ
производство, какъвто е настоящия казус, искът се основава на специалния закон
и се разглежда по особения ред, предвиден в него.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 8020/21.06.2019г. по гр. д. № 2593/2019г. по описа на ВРС, с което е
прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.