РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103376 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. Д., с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излагат твърдения, че
между *и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит с*. Изтъква се, че с договор за
цесия *вземанията по договора за кредит от 280,20 лв. за главница и 12,03 лв. за лихви са
прехвърлени на ответника както и че същите са недължими тъй като е изтекъл предвиденият
в закона давностен срок. Ищецът твърди, че в Централния кредитен регистър на БНБ е
вписан като длъжник на ответника за горепосочените вземания, независимо че се е позовал
пред него на давността. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи посочените суми.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
признава прехвърлянето на вземанията по договора за кредит и липсата на задължение да ги
отписва при погасяването им по давност. С оглед гореизложеното признава иска като
отправя искане до съда да постанови решение, с което същия да бъде уважен с присъждане
на разноски.
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска, намира че са налице
предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде уважен. Искането на
ответника за присъждане на разноски е неоснователно тъй като извънсъдебно е поканил
ищеца да изпълни погасено по давност задължение, с което е дал повод за предявяване на
1
отрицателен установителен иск, представляващо условие за упражняване на субективното
му право. Поради изложеното разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима в
разглеждания случай.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на „*, че Д. А. Д. с ЕГН: ********** *, не дължи
поради погасяване по давност сумата от 292,23 лв. /двеста деветдесет и два лева и двадесет и
три стотинки/, представляваща сбор от задължения за главница и лихви по Договор за
потребителски кредит ***************.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2