Р Е Ш Е Н И Е
№ 2067 том 1 стр. 88
Гр. Кула 05.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, първи състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря
Нели Йончева и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от председателя
Петър Живков гражданско дело № 24 от 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 във връзка
с чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, с ЕИК ********* съдебен адрес:*** ж.к.Младост ІV „Бизнес парк София”
сграда №14, представлявано от Димитър Димитров- заместник управител срещу П.Т.А. с ЕГН: **********,
адрес: *** за установяване, че дължи сумите 3078.87 лева главница по договор за потребителски
заем PLUS-15753417 от 20.02.2018 г., с 1635.73 лева възнаградителна лихва от
20.06.2018 г. до 20.03.2021 г., с 384.68 лева мораторна лихва от 20.07.2018 г.
до 11.10.2019 г., и законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното
издължаване.
Твърди се, че
на 20.02.2018г между страните е сключен договор за потребителски заем, с който
ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000.00 лева и закупуване на застраховка в
размер на 604.80 лева, като
последния се е задължил да върне сумата на 36 равни месечни вноски от по 152.50
лева, като ГПР е 41.90 % и годишния лихвен процент е 32.85 %. Уговорено било и че при
преустановяване на плащанията повече от две вноски кредиторът може да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Ответника
е платил две месечни вноски и е преустановил плащанията, поради което заема е
станал предсрочно изискуем на 20.07.2018г., за което на длъжника е изпратено писмо на адреса за
кореспонденция, който е посочил в договора. Сочи се, че ответника дължи 3078.87 лева главница, 1635.73 лева
договорна лихва и 384.68 лева обезщетение за забава.
Изложено е, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№306 от 2019г. на КРС.
Исковата молба е връчена при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК, тъй като ответника не е намерен на адресите си.
На ответника е назначен особен представител, на когото е връчен препис от
исковата молба. От особения
представител на ответника е постъпил отговор на исковата
молба. В отговора се оспорва иска по основание и размер като се излага, че задълженията й не може
да са повече от 50% от получения заем. Посочва се, че клаузите на договора за
лихвите, процентът на разходите, застраховката са неравноправни, условията са
със дребен шрифт и е невъзможно да бъдат прочетени. Изтъква, че липсват
доказателства, че е получила заема и в исковата молба не е посочено как се е
образувала сумата от 5099.28 лева.
Моли да се отхвърлят
исковете.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и
доказателствата по делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 20.02.2018г в гр. Видин между страните
е сключен договор за паричен заем PLUS-15753417, по силата на който дружеството
е предоставило на ответника сумата от 3000.00 лева за потребителски цели и 604.80
лева за застраховка, като са уговорили и възнаградителна лихва от 32.85 %. Ответника
се е задължил да заплати такса ангажимент от 105.00 лева и да върне отпуснатата
му сума на 36 седмични вноски от по 152.50 лева вносими на 20 число от всеки
месец. В т.5 от договора страните са уговорили,
че при забава на една или повече месечни вноски ответника дължи обезщетение в
размер на законна лихва за забава в размер на ОЛП с надбавка от 10%, а след
падежа на втората вноска кредита става предсрочно изискуем. Всички годишни
разходи по кредита са в размер на 41.90 % от размера на кредита. На 21.02.2018г
на ответника е преведена по сметка сумата от 2895.00 лева от отпуснатия кредит,
като е удържана такса от 105 лева от отпуснатите 3000
лева. Ответника е извършил плащане в размер на 305.00 лева на 22.05.2018г,
която сума е погасила 249.47 лева от договорната лихва, 33.60 лева от
застрахователна премия и 21.93 лева от главницата. Към този момент оставащата
главница е в размер на 2978.07 лева. Други плащания от ответника не са
направени. Размера на възнаградителната лихва за периода от 20.06.2018г, когато
е настъпил падежа на първата неплатена вноска, до 20.03.2021г, когато трябва да
настъпи крайния срок на договора, е в размер на 1635.73 лева, а за период до
29.10.2019г, когато вземането е предявено пред съд е в размер на 1153.80 лева.
Размера на възнаградителната лихва към 20.07.2018г, когато кредитът е стана
предсрочно изискуем е 161.57 лева. Законна лихва за забава за период от
20.07.2018г до 11.10.2019г е 384.68 лева. На 11.12.2018г с писмо ответникът е
уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
На 29.10.2019г ищеца е предявил
вземанията по договора за заем, като е подал заявление за издаване заповед за
изпълнение. Заявлението е уважено по ч.гр.д.№306/2019 на РС-Кула, и след като
ответника не е намерен и не му е връчен препис от заповедта, за да подаде
възражение, е указано на заявителя да предяви иск за вземанията си, по който
иск е образувано настоящето производство.
Фактическата обстановка се
установи от представения договор за паричен заем, в който е посочена
предоставената сума, размера и срока на погасителните вноски, падежа на всяка
една от тях, годишния лихвен процент, общата дължима сума, годишния процент на
разходите, усвояването на заема, в т.5 е посочено възникване задължението за обезщетение
за забава при просрочие. От писмо от ищеца до ответника от 11.12.2018г се
установява, че ищеца е уведомил ответника, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено каква сума
от кредита е усвоена, какви плащания има от ответника, каква част от кредита и
лихвите са погасени и какъв е размера на възнаградителната лихва и
обезщетението за забава в размер на ОЛП с надбавка 10%. Изчислено е, че
ответника е изплатил 305.00 лева, от които е погасил 33.60 лева такси и
комисионни, 249.47 лева от възнаградителната лихва и 21.93 лева от главницата. В
заключението си вещото лице е изчислило, че главницата, която не е изплатена е
2978.07 лева, като ответника не е заплатил и сума от 100.80 лева представляваща
застрахователна премия, която не е предмет на делото. Сбора от двете суми
възлиза на 3078.87 лева. Изчислена е и възнаградителната лихва, като вещото
лице е установило, че за периода от 20.06.20148г до 20.03.2021г – края на срока
на договора размера е 1635.73 лева, а за период от 20.06.2018г до 29.10.2019г –
предявяване на вземанията пред съд размера е 1153.80 лева. Вещото лице, не е
отчело, че тази лихва се предявява за период до 11.10.2019г, но в приложение №2
към експертното заключение в таблицата тази лихва е изчислявана помесечно и се
вижда до кой месец какъв е размера и там се вижда, че до 20.10.2019г лихвата е
1153.80 лева, а до 20.07.2018г е в размер на 161.57 лева. Вещото лице е
изчислило при лихва от 17% колко би бил размера на възнаградителната лихва и
оставащата главница, а именно 601.03 лева от 20.06.2018г до 20.03.2021г, или
388.61 лева до 29.10.2019г., като в приложение №3 е изчислено по месеци. Вещото
лице е изчислило и законната лихва за забава от 20.07.2018г до 11.10.2019г,
която е 384.68 лева.
Експертизата е извършена
компетентно, обективно, подробно и задълбочено и съдът я кредитира изцяло.
От правна страна:
За да се уважат предявените искове
е необходимо да се установи, че между страните е сключен договор за потребителски
заем, каква сума е предоставена в заем, какви лихви са уговорили страните,
други условия по договора, като срок за изпълнение и т.н., и че ответника не е изпълнил
задълженията си като не е върнал предоставената сума ведно с уговорените
възнаградителна и законна лихви.
Тъй като ищеца по делото е
търговец, който в рамките на своята търговка и професионална дейност предоставя
кредити на физически лица, а ответника е физическо лице, което сключва договор
за потребителски кредит за лични, не търговски и професионални цели, за
отношенията по между им се прилага Закона за потребителския кредит.
В този закон са уредени редица
изисквания, които с оглед защита правата на потребителя, регламентират
условията за сключване на договори за потребителски кредити. В чл.22 от този закон
са посочени изисквания, които ако не са спазени договора за потребителски
кредит е недействителен. Тези изисквания са посочени бланкетно, като се
препраща към други законови разпоредби, които уреждат подробно определени
аспекти на договорите за потребителски кредити – чл.10 урежда изискване за
форма, и материален носител, шрифт, чл.11 урежда изискване за съдържание на
договора, а чл.12 касае договори за кредит овърдрафт. Освен това чл.19 ал.4
урежда размера на ГПР, който не може да надвишава пет пъти законната лихва. Според
ПМС 426/18.12.2014г чл.1 законната лихва е ОЛП на БНБ плюс 10 пункта.
По делото е установено, че ищеца
и ответника са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
дружеството-ищец е отпуснало на ответника сумата от 3000.00 лева, срещу
задължението за връщане на тази сума, ведно с лихва за възнаграждение в размер
на 32.85 % на годишна база на 36 месечни вноски по 152.50 лева в срок до
20.03.2021г. Ответника е платил сумата от 105 лева при предоставянето на заема
за такса ангажимент. На 22.05.2018г ответника е платил 350 лева и е
преустановил плащанията. След настъпване на падежа на следващите две вноски на
20.06.2018 и на 20.07.2018г ответникът не е извършил плащания и заемът е обявен
за предсрочно изискуем, с което му е настъпил падежа за връщане на целия заем,
включително и за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Не е доказано да не е спазено
някое от изискването за действителност на договора за потребителски кредит.
Спазена е писмената форма, хартиен носител, шрифта, договора съдържа размера на
кредита и условията на усвояването му, погасителните вноски, лихвения процент,
годишния процент на разходите.
След като е сключен договор за
потребителски кредит, с който на ответника е предоставена парична сума, и
договора е действителен, а ответника не е върнал сумата, която му е
предоставена, и е настъпил падежа на целия заем, ответника дължи заплащане на
неизплатената главница. Размера на неизплатената главницата е 2978.07 лева. В
договора е уговорена възнаградителната лихва, която също не е платена. Тази
лихва се дължи за времето от възникване на основанието за плащане, т.е. от
падежа на неплатените месечни вноски – от 20.06.2018г, до настъпване на падежа
на целия заем 20.07.2018г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Размера
на възнаградителната лихва към 20.07.2018г, когато кредитът е стана предсрочно
изискуем е 161.57 лева. Възнаградителната лихва се дължи като възнаграждение
или печалба на кредитора за това, че е предоставил определена парична сума на
длъжника за определен срок. Когато обаче срока се промени, в случая на
основание настъпване на предсрочна изискуемост, когато кредиторът се отказал от преимуществото на срока и е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за да може да потърсил връщане на кредита по
принудителен ред губи и правото на възнаградителна лихва. В договора е
уговорена и законна лихва за забава при просрочие на погасителни вноски. Ответникът,
след като е просрочил всички месечни вноски, дължи заплащането на законна лихва
за забава от момента на просрочие – от 20.07.2018г до предявяване на вземането
по съдебен ред на 29.10.2019г. Тази лихва се претендира за период до
11.10.2019г и за този период е в размер на 384.68 лева.
След като не се установи
ответникът да е заплатил главницата, възнаградителната и законната лихва за
забава исковете следва да се уважат, но само за размерите, посочени в горния
абзац, а именно главница 2978.07 лева, възнаградителна лихва от 20.06.2018г до
20.07.2018г в размер на 161.57 лева и законна лихва за забава в размер на
384.68 лева от 20.07.20148г до 11.10.2019г, като за разликата до претендираните
размери исковете се отхвърлят по съображения, изложени по-горе. Тук следва да
се посочи, че в претендираната главница ищецът е включил и сумата от 100.80
лева, която е част от уговорена застрахователна премия, но след като не е
посочил, че се претендира тази сума на това основание тя не следва да се
присъжда и не е предмет на делото.
Неоснователни са доводите на
особения представител на ответника, че клаузите са неравноправни с оглед на
шрифта на договора и на размера на уговорените лихви. Уговорените лихви са в
рамките на допустимото от Закона, а именно чл. 19 ал.4 от Закона за
потребителския кредит и годишния процент на разходите (ГПР) от 41.90% не надвишава пет пъти
законната лихва, която е не по-малко от 10%, т.е. пет пъти законната лихва е
50%. Към ГПР не следва да се прибавят наказателните лихви, каквато е законната
лихва за забава, тъй като процента на разходите се отнася за разходите свързани
с нормалното потребление на кредита, които включват всички такси и комисионни. Част
от ГПР е например таксата от 105 лева, която ответника е заплатил при
сключването на договора, а също и застрахователната премия, която е 604.80 лева
и от която ответникът е заплатил 33.60 лева, но които не са предмет на делото.
Няма основание да се смята, че възнаградителната лихва не трябва да е повече от
17%. Все пак предмет на делото е кредит от т.нар „бързи кредити“, които се
получават при облекчени условия и е нормално кредиторът да е поискал и длъжника
да се е съгласил на по-висока лихва от банковите. Освен това лихва от 32.85% не
е прекомерна.
Не се доказа шрифта в договора за
кредит да е по-малък от 12, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от Закона за
потребителския кредит. При просто съпоставяне на документ, написан на шрифт
размер 12 с текста на договора за кредит се установява, че няма видима разлика.
Шрифта е достатъчно голям, за да може да се чете спокойно, още повече, че
длъжника е на 35г. освен това закона не много точно е поставил изискване в
чл.10 ал.1 от закона за потребителския кредит. Написано е „формат и размер на
шрифт – не по-малко от 12“, но формат и размер са две различни неща, защото при
един формат на шрифт размер 12 може да е по-голям от размера на друг формат на
шрифт. Така, че не е ясно при кой формат размера трябва да е 12. Не са нарушени
и изискванията на чл.22 от този закон и договора за кредит не е недействителен.
Ответника като дал повод за
завеждане на иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Предявените искове са в общ
размер на 5099.28 лева. Уважени са общо 3524.32 лева, т. е. уважени са 69.11%.
Разноските на ищеца са 101.99 лева за държавна такса, 584.00 лева депозит за
особен представител и 200.00 лева за вещо лице. Претендират се и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Общо разноските са 985.99 лева. 69.11% от тях са
641.99 лева и толкова следва да се присъдят. Тук следва да се посочи, че ищецът
е внесъл 136.59 лева държавна такса, а дължимата е 101.99 лева, тъй като 4% от
5099.28 лева са 203.97 лева, но 101.99 лева са внесени по заповедното
производство и по настоящето се дължат 101.99 лева.
На основание т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г на ВКС по тълк дело №4/2013 следва да се разпределят разноските
по заповедното производство съобразно уважената част от вземанията. Ответника дължи
същия процент от тях или 105.04 лева, а не присъдените 151.99 лева.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Т.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България,
с ЕИК ********* съдебен адрес:*** ж.к.Младост ІV „Бизнес парк София” сграда
№14, представлявано от Димитър Димитров- заместник управител, сумата от 2978.07 лева главница по договор за потребителски
заем PLUS-15753417 от 20.02.2018 г., с 161.57
лева възнаградителна лихва от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г., с 384.68 лева законна лихва за забава от
20.07.2018 г. до 11.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до 3078.87 лева, и иска за възнаградителна лихва за
разликата до 1635.73 лева за периода от 20.07.2018 до 20.03.2021г.
ОСЪЖДА П.Т.А. с ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с ЕИК ********* съдебен адрес:***
ж.к.Младост ІV „Бизнес парк София” сграда №14, представлявано от Димитър
Димитров- заместник управител, разноските по настоящето дело в размер на 641.99
лева общо за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен
представител и вещо лице, както и 105.04 лева разноските по заповедното
производство – ч.гр.д. №306/2019г като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски по настоящето дело за разликата до 985.99 лева, и по ч.гр.д.№306/2019г за разликата до 151.99
лева.
На особения представител да се
изплати възнаграждението.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: