Присъда по дело №461/2023 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 111/18.08.2023 година по НОХД № 461/2023 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия С.Х. /С.Н./, роден на ******** г. в гр. Т., Афганистан, гражданин
на Афганистан, с адрес в гр. Т., Афганистан, е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 23.07.2023 година, в района на гранична
пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.3, т. 3 от НПК, съдът приемайки, че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно
обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и
участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия С.Х. /С.Н./ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на минимално предвидените за престъплението
кумулативни наказания - лишаване от свобода и глоба, като изпълнението на наказанието
лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. С. Е. от АК – Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира съдът при определяне на
наказанието на подзащитния й да вземе предвид смекчаващите отговорността му
обстоятелства и му определи наказание в размер на минимума предвиден за престъплението
по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е С.Х. /С.Н./, роден на ******** г. в гр. Т., Афганистан,
гражданин на Афганистан, с адрес в гр. Т., Афганистан.
Подсъдимият С.Х. /С.Н./ по неустановено по делото време напуснал държавата си по
произход Ислямска република Афганистан и влязъл на територията на република Турция.
По време на престоя си в република Турция подсъдимият взел решение да напусне
република Турция и отиде в друга държава на територията на Европа, като премине от
република Турция в република България, през границата на страната ни, не по установения
от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на
властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с още 48 негови сънародници,
на 23.07.2023 година, достигнал границата на република България с република Турция. На
същата дата подсъдимия заедно с останалите 48 лица от групата преодолял
възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в района на гранична пирамида
№159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, като преминал над
възпрепятстващото съоръжение с помощта на стълба, като по този начин влязъл от
република Турция в република България. След това подсъдимия заедно с останалите негови
сънародници продължил движението си към вътрешността на република България. Около
1

10.00 часа на 24.07.2023 година св.Х. Г. Н. – полицейски служител в ГПУ – Елхово при
РДГП – Елхово констатирал влизането на групата чужди граждани, в която се намирал и
подсъдимия през границата на страната ни и след проследяване на оставените от групата
чужди граждани следи около 15.00 часа на 24.07.2023 година свидетелят Н. установил
подсъдимия и другите 48 лица чужди граждани на път II-79 в района на село Голямо
Крушево, община Болярово, обл.Ямбол. След това подсъдимият заедно с другите чужди
граждани бил отведени в ГПУ – Елхово и задържан.
При влизането си в страната ни подсъдимия С.Х. /С.Н./ не е носил документ за
самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в република
България.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия С.Х. /С.Н./ се
установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Х. Н., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и
доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с
доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от лице
незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние,
както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.Х. /С.Н./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2023 година, в района на
гранична пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият С.Х. /С.Н./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
2

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е
налице към момента на извършване на деянието, а в случая не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия С.Х. /С.Н./ за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
Относно наказанието: В разпоредбата на нормата на чл.279, ал.1 от НК е настъпила
законова промяна след извършване на деянието. Съобразно редакцията на ДВ, бр. 103 от
2004 г., в сила към момента на извършване на деянието, за престъплението по чл.279, ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста
лева. С изменението на чл.279, ал.1 от НК - ДВ, бр. 67 от 2023 г. за престъплението по
чл.279, ал.1 от НК е предвидено по - тежко наказание - лишаване от свобода от три до шест
години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НК,
предвиждаща, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време
на извършването му и съобразявайки, че наказанието предвидено за престъплението по
чл.279, ал.1 от НК в редакцията на ДВ, бр. 67 от 2023 г. е по - тежко, т.е. изменението в
закона се явява по - неблагоприятно за дееца, съдът определя наказанието в параметрите
предвидени от действащия към момента на извършване на деянието закон, а именно в
редакцията на ДВ, бр. 103 от 2004 г.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени като многобройни
и/или изключителни, поради което липсват основания за определяне на наказание на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК във
вр. чл. 2, ал.1 от НК, в размер на минимума предвиден в нормата на чл.279, ал.1 от НК, в
редакцията на ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., преди изменението й с ДВ, бр.
67 от 2023 г., а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер
3

на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават
за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	111
Дата:	18 август 2023 г. (в сила от 5 септември 2023 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20232310200461
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 август 2023 г.

Присъда по дело №461/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите