Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 26.03.2021
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на първи
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 342/2020г.и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за
закрила на детето.
Образувано е по жалба на М.Н.П., като майка и
законен представител на малолетното дете Н. Ю.Ф. (след направено уточнение в
съдебно заседание от 25.01.2021 г), подадена чрез пълномощник. Оспорва се
Заповед № ЗД/Д-К-060/ 06.10.2020 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0485/ 05.11.2020 г. на
директора на Регионална дирекция „ Социално подпомагане“, гр. Кърджали.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, свеждащи
се до следното: Директорът на Д СП – Кърджали не е преценил и не е взел предвид
обстоятелството, че детето Н. Ф. не е постановено в условията на риск. Това е
така, защото детето се отглежда от своята майко в съответствие с моралните и
законовите правила и норми. Осигурени са му всички условия за хармонично
развитие и възпитание. Майката, в качеството на родител, полага адекватни грижи
за отглеждането и възпитанието на детето и по никакъв начин с действията си не
възпрепятства контактите на детето с бащата и не нарушава емоционалната връзка между
тях. Детето е на възраст, в която може само да изгради и изрази желание от кого
от двамата родители преимуществено да бъде отглеждано, поради което в обхвата
на неговите желания е да не поддържа контакти с баща си. Майката не може да се
противопостави на субективното отношение и желание на детето и това е така, тъй
като детето многократно е ставало свидетел на актове на домашно насилие в
семейството от страна на бащата, насочени към майката. Тя не може да се противопостави
на такова желание предвид, че тя също желае да съхрани психиката на собственото
си дете. При липса на срещи между бащата и детето, последното не е поставено в
риск, а дори напротив то се чувства спокойно. Изразява се становище, че детето
е поставено в риск именно при срещите си с бащата.
Оспорват се, като неправилни, изводите, че майката
демонстрира нежелание за съдействие при насочване на детето за ползване на
социална услуга-психолог. Твърди се, че в случая няма да е в интерес на детето
да бъде насочено към ползване на услуга психолог, тъй като детето не се нуждае
от такъв вид посредничество в отношенията с баща си. Посочва се, че нежеланието
на детето да се среща с бащи си се дължи на поведението на последния, както и
че не детето, а бащата има нужда от социална услуга – среща с психолог, а
административния орган е следвало да насочи него, а не детето към такива срещи.
На следващо място в жалбата се сочи, че в
психологията се приема, че синдромът на родителското отчуждение възниква между
родители дете, които са в нормални отношения, но поради личностния конфликт
между родителите, детето е принудено да “избере” един от тях (най-често този,
при който живее), за сметка на другия, като приеме неговата позиция за
“правилната”. Твърди се, че отношенията между родителите са изострени, но и
отношенията между бащата и детето Н. не са нормални, а са очевидно конфликтни и
то на отделно основание – поради поведението на родителя Ю.Ф. Детето е
„обвинявано“, че не желае да се среща с него, а Д “СП“ е подложена на натиск от
Ф. - “да предприеме действия” посредством жалби, което налагало работа на
психолог с тях. Изложено е твърдението, че нежеланието на детето да общува с
баща си не е резултат от възникнал синдром на родителско отчуждение, а е пряка
и непосредствена последица от психологическата му агресия (словесна и
поведенческа) към него и неговата майка – ситуация, в която те са жертви на желанието
на единия родител да уязви другия.
Претендира се незаконосъобразност на
потвърдената с решението на директора на РДСП – Кърджали заповед на директора
на ДСП – Кърджали и поради липса на мотиви. Искането е да се отмени оспорената
заповед, потвърдена с решението на горестоящия
административен орган. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител, упълномощен от майката на малолетното дете. Претендира се
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“, град Кърджали в представено становище развива съображения за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед,
потвърдена с решение на директора на РДСП – Кърджали. Конкретно в становището
на ответника се посочва, че необходимостта от предприемане на мярката за
закрила по чл. 23, т. 2 от Закона за закрила на детето, произхожда от безспорно
установено по преписката нежелание на детето Н. Ф. да се вижда с баща си и
прекъсната връзка между тях. Социалната услуга, чието ползване от детето е
наредено с оспорената заповед е необходима за възстановяване на връзката между Н.
и баща му Ю. Ф. и пълноценното упражняване на режима на лични контакти. Предписаната
социална услуга за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с
бащата е необходима, за да се защити правото му да общува и с двамата си
родители.
Заинтересованата страна – Ю.П.Ф., в становище
на пълномощник, посочва доводи за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че чрез издаването на
обжалваната заповед се цели да бъдат защитени най-добрите интереси на детето Н.
Ф., като се гарантира и осигури правото му на редовен и директен контакт с неговия
баща - Ю.Ф. съобразно привременните мерки за осъществяване на режим на лични
отношения между бащата и детето, определен от Софийския районен съд. Позовава
се на заключение на съдебно-психологична експертиза, прието в производство пред
СГС за упражняване на родителските права над детето, съгласно което заключение:
„Детето е в силно незадоволително емоционално състояние. Детето преживява тежък
психологичен конфликт от разпада на собственото си семейство, въвлечено е по
недопустим начин в конфликта между възрастните и е подложено на негативни
отчуждаващи въздействия от страна на майката и разширеното й семейство, което
нанася необратими щети върху психиката му и съдържа неминуем риск за бъдещото
му развитие като личност“, както и че: „При очерталите се обстоятелства,
контактите на детето с бащата могат да бъдат възстановен само с
посредничеството на социалните служби, за да не бъдат същите саботирани и да се
даде възможност на детето да преодолее вътрешната си съпротива, предизвикана от
упражняваните върху него отчуждаващи въздействия. Бащата съобщава, че когато е
имал възможност да контактува с детето, то се е чувствало добре и са прекарвали
времето заедно, без каквито и да било проблеми. Майката не дава различна
информация в тази насока“. Претендира присъждане на деловодни разноски.
АС – Кърджали приема, че жалбата, подадена от
М.Н.П., като майка и законен представител на малолетното дете Н. Ю.Ф., е
допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган съгласно, чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД – директор на Дирекция
"Социално подпомагане" – Кърджали, в предвидената от закона писмена
форма. Същата е мотивирана, като в нея изрично са посочени, както фактическите
основания, така и правното основание за издаването й. В мотивната
част на оспорената заповед, административният орган изрично се е позовал на
констатациите, посочени в социален доклад и план за действие от 21.09.2020 г. В
обжалваната заповед е отразено, че предвид изтичане срока на дейност 4 по
краткосрочна цел 1 от план за действие, на 01.10.2020 г. е проведен телефонен
разговор с майката на детето Н. Ф. – М.П. Тя е заявила, че детето й няма нужда
от работа с психолог, действията на ОЗД са неправомерни и работата с нея и
детето й представлява тормоз от институцията.
Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това
основание.
Безспорно е установено, че детето Н. Ю.Ф. е
родено на *** г. Родителите му – М.Н.П. и Ю.П.Ф. са съжителствали на съпружески
начала, като през месец януари 2017 г. се разделили. С (невлязло в сила)
решение на СРС упражняването на родителските права било предоставено на
майката, като бил определен режим на лични отношения с бащата (л.171 д.).
По повод писма от Ю.Ф. за препятстване
осъществяване на режима на лични отношения с детето от Държавна агенция „Закрила
на детето“ до директора на ДСП – Кърджали е издадено задължително предписание №
РД-14-54/ 22.07.2020 г. На 22.08.2020 г. отдел „Закрила на детето“ служебно се
е сезирал. На 27.08.2020 г. е изготвен социален доклад за оценка на постъпил
сигнал (л.94-96 д.), в който е записано, че от наличната документация в ОДЗ за
детето Н. Ф. могат да бъдат изведени следните рискове: детето и бащата не са
осъществявали срещи от 15.08.2018 г., което е предпоставка за нарушаване на
емоционалната връзка между двамата; между родителите на детето липсва
комуникация; поставянето на детето в конфликт на лоялност спрямо някой от
родителите му би довело до напрегнатост, противопоставяне и рискове за психо-емоционалното му развитие; прекъсването на контакта с
родител от същия пол може да доведе до нарушение във формирането на
идентичността, страх от изоставяне, сериозни емоционални и социални трудности,
загуба на сигурност и доверие. Прието е, че всички описани рискове са
предпоставка за настъпване на родителско отчуждение. Направен е извод, че е
необходимо да бъде отворен случай за детето Н. Ю.Ф. и да се предприемат мерки
закрила в семейна среда по реда на чл.23, т.2, т.3 и т.6 от ЗЗДет.
За отворения случай, с писмо с обратна разписка, е уведомена майката на детето,
като е поканена за среща и разговор. Майката М.П. е уведомена и за предстоящо
изготвяне, на 21.09.2020 г., на Оценяване на случая и План за действие по
случая, като е поканена да се яви на 21.09.2020 г. от 10.00 часа в ДСП –
Кърджали. След получени писма от М.П., в които посочва, че поради служебна
ангажираност не може да се яви на посочените дата и час, директорът на ДСП –
Кърджали, с писмо от 18.09.2020 г., я уведомява, че на 21.09.2020 г. ще бъдат
изготвени социален доклад и план за действие по случая на детето( л.83 д.).
На посочената дата е изготвен Социален
доклад, с който са се запознали родителите на детето Н. Ф. Майката М.П. е
записала, че не е съгласна с изводите и препоръките, тъй като са в противоречие
с всички в доклади, както и със становищата на психолози, учители, педиатри,
педагогически съветници, работили с детето. Заявила
е, че не се налага работа с детето, защото изводите почиват само и единствено
на неверни твърдения от страна на бащата. В друг екземпляр от Социалния доклад,
в който бащата е вписал, че е запознат и поставил дата 21.09.2020 г., майката е
отразила, че това е нищожен социален доклад, изготвен без знанието и
становището й. На следващо място е посочила, че никой социален работник не е пожелал
и не се е виждал с детето, за да се констатира каквото и да било. Взета е
предвид информация от бащата. Всичко е изопачено и неистинско. Почти идентични
констатации е вписала и относно План за съдействие, изготвен също на 21.09.2020
г.
Въз основа на социален доклад и план за
действие, изготвени на 21.09.2020 г. директорът на ДСП – Кърджали е издал
оспорената Заповед № ЗД/Д-К-060/ 06.10.2020 г., с която на основание чл.20,
ал.4, т.1 от ППЗЗДет. ( в редакцията преди
изменението в ДВ, бр. бр.
2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021г.) е разпоредил детето Н. Ю.Ф. да ползва
социални услуги към Център за обществена подкрепа ***.
Както се посочи заповедта е мотивирана със
социален доклад с дата 21.09.2020 г. От съдържанието на самия доклад, както и
от съдържанието на документите, на които са се позовали социалните работници,
се установява, че е спазен реда в Глава III от ППЗЗДет.
за осъществяване на мерките за закрила на детето. Социалните работници са извършили
проучване и оценка, събрали са необходимата информация от семейството, след
което са изготвили план за действие, който е съгласуван с родителите на детето
на проведената на 21.09.2020 г. среща. С оглед на това може да бъде направен
извод, че преценката относно положението, в което се намира детето, е базирана
изцяло върху предвиденото в чл. 14 ППЗЗДет. ( в редакцията преди
изменението в ДВ, бр. бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021г.) проучване, чието извършване е вменено в
задължение на социалния работник.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта му. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е посочено
като чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт.
Посочената разпоредба на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. предвижда, че в случаите, при които не може да се
постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите,
попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Т. е.
предпоставка за издаване на актове от категорията на оспорения е липсата на
съгласие между родителите на детето и невъзможността за постигане на такова
относно необходимостта от ползване на социални услуги.
АС – Кърджали приема, че са осъществени
предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. за
издаване на оспорената заповед – невъзможност да се постигне контакт или липса
на заявено желание от страна на родителите, относно необходимостта от ползване
на социални услуги. Налице е категорично заявено от страна на майката нежелание
за ползване на социална услуга от малолетното дете Н. Ф., както и изключително
лоши отношения между родителите, което не позволява те да осъществят контакт
помежду си.
Доказателствата по делото установяват и
необходимостта от предоставената услуга, като съдът намира за неоснователно
възражението, че в случая не е налице дете в риск и тази мярка – предоставяне
на социална услуга „Насочване на детето за ползване на психолог към лицензиран
доставчик на социални услуги“ не може да бъде прилагана.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет., закрилата на детето по този закон се осъществява
чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а съгласно чл. 23, т. 2 (изм.
- ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр.
101 от 2019 г.), мерките за закрила в семейна среда се изразяват в насочване
към подходящи социални услуги.
Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т.
8 от ДР ЗЗДет. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003
г., изм., бр. 38 от 2006 г., предишна т. 3, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от
2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.) "Услуги"
по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за
социалните услуги. Законът за социалните услуги (ЗСУ) е обнародван в ДВ, бр. 24
от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 27.12.2019 г. В
разпоредбата на чл.15, т.1-7 от са изброени следните социални услуги: 1.
информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение
за придобиване на умения; 6. подкрепа за придобиване на трудови умения; 7.
дневна грижа.
С обжалваната заповед на директора на ДСП –
Кърджали на малолетното дете е предоставена услуга – консултация с психолог в
център за обществена подкрепа ***. Услугата е предоставена по реда на чл.36 от
Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) (Отм. – ДВ,
бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г., но действащ при издаване на
заповедта). Разпоредбата на чл.36 от ППЗСП е със следното съдържание: Социалните
услуги се предоставят в общността и в специализирани институции. Съгласно
чл.36, ал.2, т.8 от ППЗСП., Социални услуги, които се предоставят в общността,
са: център за обществена подкрепа. От своя страна, в §1, т.29 от ДРППЗСП (отм.,
бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г., действащ към датата на издаване на
заповедта) се е съдържало определение за "Център за обществена
подкрепа" като форма на социална услуга, в който се извършват дейности,
свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от
училище, деинституционализация и реинтеграция
на деца, обучение в умения за самостоятелен живот и социална интеграция на деца
от резидентна грижа. В центъра се извършват: социално
и психологическо консултиране на деца и семейства в риск; оценяване на
родителски капацитет, посредничество в случаи на родителско отчуждение и
конфликт при развод/раздяла, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и
осиновители, консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми,
реализиране на социални програми за деца и семейства в риск.
Съобразно реда на осъществяване на мерките за
закрила на детето, регламентиран в Глава ІІІ на ППЗЗДет
.– чл. 9 от него, закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал
в Дирекция "Социално подпомагане", като сигналът може да бъде подаден
от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други
юридически лица. По сигнала се извършва проучване и оценка от социален работник
като въз основа на събраната информация от семейството, детето, училището,
детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи,
друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други
източници при необходимост, при установяване на риск за детето социалният
работник открива случай (чл. 14 и чл. 15 от ППЗЗДет.).
Въз основа на направената оценка социалният работник изготвя план за действие,
който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното
постигане и мерки за закрила. Планът за действие се съгласува с родителите на
детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, ако
това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.
Социалният работник организира периодично срещи за преглед на оценката и
изпълнението на плана за действие с всички заинтересувани страни (чл. 16а ППЗЗДет.).
Според чл. 18 от ППЗЗДет.
целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и
семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето
като мерките, предвидени в чл. 23 ЗЗДет. се прилагат
съгласно изготвения план за действие и могат да се осъществяват и чрез социални
услуги, като при определяне на необходимостта от ползване на социални услуги
първостепенно значение имат висшите интереси на детето (чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет.).
Анализът на посочената нормативна уредба
налага извода, че социални услуги се предоставят на дете, за което в Дирекция
"Социално подпомагане" е налична информация, че се намира в риск или
чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат
гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот
съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо
състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води
самостоятелен начин на живот. В случая, по административната преписка, са
налице множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на
детето до степен, налагаща намесата на държавни институции относно разрешаване
на възникналите между тях конфликти, основният от които се свежда до
осъществяване на контакт между детето и бащата, съобразно установения, с
утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК, режим на лични отношения. При
това положение се налага изводът, че Н. Ю.Ф. е дете в риск по смисъла на § 1,
т. 11, б. "в" от ДРЗЗДет., тъй като
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Предвид този извод следва да се посочи, че
обстоятелството, че детето се справя отлично с усвояване на уроците, посещава
извънкласни дейности, има приятелска среда и осигурени материални условия за
живот, е неотносимо към преценка на това да ли то е
дете в риск по смисъла на гореизброените законови критерии. От приетите
доказателства – съдебни решения, съдебно-психологични експертизи, протоколи за
предаване на дете, става ясно, че детето не осъществява контакт с баща си, като
не може да се приеме версията на майката, че това се дължи единствено на
поведението на този родител. Ниската възраст на детето при раздялата на родителите
и към настоящия момент навежда на извод, че то не може само да прецени какво да
е поведението към отсъстващия родител, съответно – да вземе решение дали да
поддържа контакти с него или не. Установи се, че детето е станало свидетел на
конфликтно поведение между баща си и родителите на майка си, което по някакъв
начин е повлияло на неговото отношение към баща му. Поради влошените отношения
между родителите на детето, което е пречка да съдействат то да поддържа връзка
с всеки от тях, се налага административна намеса. Тя е необходима, защото
за развитието на едно дете е нужно да
контактува с всеки от родителите си, съответно – с неговите близки. Както се
установи, в настоящия случай, връзката с бащата е прекъсната и това не е в
полза на детето.
С обжалваната заповед детето е насочено към
ползване на социална услуга в Центъра за обществена подкрепа ***. Този вид
услуга е сред посочените в чл. 36, ал. 2, т. 8 от ДРППЗСП. Определената
социална услуга „Ползване на психолог(консултация с психолог) към лицензиран
доставчик на социални услуги – съгласно дейност 4 от краткосрочни цели на План
за действие, е с нормативно определено в § 1, т. 29 ДРППЗСП съдържание, като консултациите
с психолог произтичат от съдържанието на плана за действие и от конкретните
обстоятелства, свързани със състоянието на детето и неговите потребности и са
обосновани от грижа за неговия интерес. Предоставената социална услуга е сходна
с предвидените в чл.15, т. 3 - общностна работа и т.
4 -терапия и рехабилитация от Закона за социалните услуги, услуги.
Предвид разпоредбата на § 39, ал.1 от ПЗР ЗСУ, която гласи: В срок до 12 месеца
от влизането в сила на закона доставчиците на социални услуги предприемат
действия за привеждане на предоставяните от тях социални услуги в съответствие
с изискванията на закона и със стандартите за качество, определени в Наредбата
за качеството на социалните услуги, следва да се приеме, че учредената социална
услуга е на валидно правно основание.
Поради изложените по-горе съображения, съдът
намира, че оспорената заповед е съответна и на целта на закона. Както се посочи
оспорената заповед е издадена след събирането на необходимата информация,
оценката й и изработването на план за действие по случая, като са търсени
най-подходящите мерки за закрила. Всичко това е направено в интерес на детето,
с цел закрила на неговите права, а именно да му бъде гарантирана закрила,
посредством която да се осигури неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие. Безспорно е правото на всяко едно дете на лични
контакти с двамата му родители, като наличието на конфликт между тях неминуемо
води до засягане на правата и интересите на детето и се отразява негативно
върху неговото емоционално състояние и развитие. Целта на мерките за закрила в
семейна среда, съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет., е да
бъде подпомогнато детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждането и възпитанието на детето. В тази връзка насочването на детето към
ползване на социална услуга "Консултация с психолог в Център за обществена
подкрепа“ не би могло да има за последица засягане на интересите и правата на
детето, в каквато насока са изложени доводи в жалбата. Напротив, социалната
услуга би дала обективна оценка на емоционалното състояние на детето и би
подпомогнала, както родителите, така и социалните работници при преценката на
по-нататъшните действия за осигуряване на неговото нормално развитие. Още
повече, че с изготвения план за работа е предвидена и работа с родителите, като
са формулирани краткосрочни и дългосрочни цели.
По искане на законния представител на
жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността на стр.2, стр.5, стр.6, стр.7, стр.8, стр.9 и
стр.10 от Протокол за проведена среща на
02.11.2020 г. между ДСП – Кърджали и М.Н.П.. От разпита на лицето се
установява, че подписите, положени върху тези протоколи са негови. Съгласно
показанията на разпитаните социални работници от Отдел „Закрила на детето“ в
ДСП – Кърджали се установява, че на посочената дата в Протокола е проведена срещу
между тях и М.П., като тя е пожела да положи подпис върху всяка страница на
протокола. Става ясно също, че подписите под имената на двете служителки в ОДЗ
принадлежат на лицата, които са ги положили. При така установените факти АС –
Кърджали приема, че не е оспорена истинността на стр. 2, стр.5, стр.6,
стр.7, стр.8, стр.9 и стр.10 Протокол
за проведена среща на 02.11.2020 г. между ДСП – Кърджали и М.Н.П. Посоченият
протокол е изготвен от длъжностни лица в ОДЗ в ДСП – Кърджали в това им качество,
редовен е от външна страна. Същият удостоверява факта на проведената среща и
въпросите, които са били обсъждани и като такъв е официален свидетелстващ
документ. Следователно, той се ползва освен с формална доказателствена
сила, характерна за всички документи, но и с материална доказатествена
сила. Да
се оспори истинността на официален свидетелстващ документ означава да се заяви, че той е неавтентичен или да се
заяви, че е неверен, т.е, че удостовереното в документа не отговаря на действителното
фактическо положение. В случая проведеното оспорване истинността на документа
не доказа, че същият е неавтентичен, съответно – неверен. Т.е. следва да се
приеме, че същият е истински документ.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
оспорената заповед представлява законосъобразен административен акт по
отношение, на който не е налице някое от отменителните
основания по чл. 146 АПК. Този извод обуславя неоснователност на жалбата, която
следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора М.П., като майка и законен
представител на Н. Ю.Ф. следва да бъде осъдена да заплати на заинтересованата
страна сумата в размер на 500 лева, представляващи разноски по производството
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на М. Н. П.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Н. Ю.Ф. срещу Заповед
№ ЗД/Д-К-060/ 06.10.2020 г. но директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0485/ 05.11.2020 г. на директора на
Регионална дирекция „ Социално подпомагане“, гр. Кърджали.
Осъжда М.Н.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Н. Ю.Ф., да
заплати на Ю.П.Ф. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на
500 лв. (петстотин лева).
Приема за недоказано оспорването истинността на стр.2,
стр.5, стр.6, стр.7, стр.8, стр.9 и стр.10
от Протокол за проведена среща на 02.11.2020 г. между служители на ДСП –
Кърджали и М.Н.П.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: