№ 856
гр. Варна, 14.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500172 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивни жалби както следва:
1/ въззивна жалба с вх. № 95287/26.11.2024 г. на Р. Т. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. Аксаково, ж.к ***********, чрез адв. Н. И. против
Решение № 3507/09.10.2024 г. постановено по гражданско дело № 16461/2023
по описа на Районен съд – гр. Варна в частта с която е отхвърлен предявения
от Р. Т. Б., ЕГН ********** против Прокуратура на Република България, ЕИК
*********, осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди
лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 7 000.00 лева до
претендирания размер от 12 000.00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в
производството по Н.О.Х.Д. № 1399/2019 г. по описа на РС-Варна, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 300/11.12.2019 г., ведно
с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.12.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, КАКТО и в частта, в която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца законна лихва, начислена върху
присъдената сума от 7 000.00 лева, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 27.12.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането.
2/ въззивна жалба с вх.№ 84250/21.10.2024 г. от Прокуратура на
Република България против Решение № 3507/09.10.2024 г. постановено по
гражданско дело № 16461/2023 по описа на Районен съд – гр. Варна, против в
1
частта която Прокуратура на Република България, ЕИК ********* да заплати
в полза на Р. Т. Б., ЕГН ********** сумата в размер от 7 000.00 лева /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в
производството по Н.О.Х.Д. № 1399/2019 г. по описа на РС-Варна, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 300/11.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Във въззивна жалба на Р. Т. Б. се излагат следните аргументи за
неправилност на решението в обжалваната му част:
Съдът неправилно е приел, че пълният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 7 000 лв. Критериите използвани от
съда за определяне на обезщетението не са единствените, които имат значение
за определяне на същото. Макар ВРС да е посочил, че отчита данните за
личността му, че е полицейски служител, на практика не е отчел това
обстоятелство. Не е взето предвид, че обвинението му е повдигнато във
връзка с упражняваната от него професия. Не е отчетено, че в качеството му да
длъжностно лице, е бил накърнен и професионалния му авторитет, както и
това, че е изпитвал затруднение при кариерното развитие, тъй като е
пропуснал да участва в конкурси за повишаване в длъжност, понеже е нямал
право да участва в тях.
Съдът е следвало да зачете, че в случая обвинението е било повдигнато
във връзка с упражняване на професия, която има завишени изисквания за
почтеност и спазване на закона. Не e взето предвид, че са извършени още две
проверки от Инспектората на МВР и Дирекция“ Вътрешна сигурност“
В обжалваното решение е налице единствено изброяване на
обстоятелствата имащи значение за определяне на размера на дължимото
обезщетение, като липсват мотиви за отражението на всеки един от тези факти
върху така определения конкретен размер на обезщетението от 7000 лв. Не
съобразено също и възрастта на ищеца.
Моли да се отмени решението, в обжалваните му части, като неправилно
и вместо него да постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата
на РБ.
При проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, в
подготвителното заседание по чл. 267 от ГПК, съдът констатира, че същата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице, но не отговаря на
изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК.
На въззивникът Р. Т. Б. следва да се укаже да внесе по сметката на ВОС,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, държавна такса в размер
на 5 лева, на основание чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.
2
Във въззивна жалба на Прокуратура се излага следното:
По делото не е доказано, ищецът за периода 2017г. – 2019г. да е търсил
каквато и да е било специализирана помощ по повод емоционалното и
психическото си състояние, което е индиция, че той не е изпитвал такива. Едва
при завеждане на делото, четири години след влизане в сила на
оправдателната присъда, е поискал не поради необходимост от преодоляване
на действителното възникнало емоционално състояние, а за нуждите на
исковата му претенция, да му бъде назначена експертиза. Само по себе си това
обстоятелство, съчетано с липсата на обективирана негова нужда през
преходните седем годни, да предприеме каквито и да било действие за
преодоляване на твърдените с исковата молба стрес, страх, притеснения
депресия свидетелства, че такива състояние фактически не са били налице и
не са били фактор в живота му.
Направените в КСППЕ заключения са изцяло продукт на посочените от
ищеца твърдения, които не кореспондират с доказателствата по делото.
В евентуалност се оспорва определяния от съда размер на
обезщетението от 7000 лв., като завишен. Излагат съображения в тази насока.
В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Р. Т. Б. чрез адв. Н. И., в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбите в открито
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 172/2025 г. на ОС-Варна за
11.03.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на Р. Т. Б., ЕГН ********** в едноседмичен срок от
съобщението да отстрани констатираните нередовност във въззивната жалба,
като на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 5/пет/ лева по
сметка на Варненски окръжен съд, като в основанието за банков превод
посочи номера на настоящото дело и да представи доказателства за
извършеното плащане в оригинал или заверено за вярност копие.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в цялост и в срок на горните указания,
въззивна жалба с вх. № 95287/26.11.2024 г. на Р. Т. Б., ЕГН ********** ще
3
бъде върната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4