Решение по дело №8/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 71
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20227240700008
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   71                                  18.03.2022 год.                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                           МИХАИЛ РУСЕВ                         

при секретаря Албена Аннгелова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №8  по описа  за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на “ВТА СЕКЮРИТИ“ ЕООД гр. Стара Загора, чрез редовно упълномощен адвокат против Решение №165/12.11.2021, постановено по АНД №1002/21г по описа на РС Казанлък, с което потвърдено НП №24-002844/23.08.2021г издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда Стара Загора за това, че на 03.07.2021г в 18.50ч дружеството в качеството на работодател, приема на работа на охраняван обект паркинг и бивш хотел „Райски кът“ село Пчелиново като „охранител“ лицето Д.К.К. без преди това да сключи с него писмен трудов договор. Нарушението е установено след извършена проверка по повод писмо на ЦУ на НАП от 12.07.2021г. Проверката е извършена на 02.08.2021г и на 03.08.2021г въз основа на представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.61 ал.1 от КТ – трудовият договор се сключва между работника и служителя и работодателя преди постъпване на работа, поради което и на основание чл.416 ал.5 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. Като доказателства в НП са посочени Писмо от ЦУ на НАП с вх. №ВХ211069927 от 12.07.2021г, Декларация от Д.К.К. представена от ЦУ на НАП и обяснение от Р.Т.Н. дадено на 03.08.2021г в 9.25ч в град Стара Загора. По делото е представена и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 09.07.2021г, от която е видно, че на 09.07.2021г в 11.37.06часа е подадено уведомление от работодателя за заличаване на сключен договор с Д.К.К. като технически сътрудник. В писмото на ЦУ на НАП е изложено, че след извършена проверка на обект на 03.07.2021г в 18.50ч в село Пчелиново, община Гурково, главен път Гурково-Велико Търново, на охраняван обект: паркинг и бивш хотел „Райски кът“ и направена справка в информационните масиви на НАП е установено, че лицата Д.К.К., М.Б.А. упражняват трудова дейност в гореописания обект от 28.06.2021г и към момента на проверката нямат регистрирани трудови договори с дружеството охраняващо обекта – ВТА СЕКЮРИТИ ЕООД ЕИК *********. След приключване на проверката за лицата са подадени с КЕП уведомления по чл.62 ал.5 от КТ на 03.07.2021г в 21.07ч за К. и в 21.27ч за А.. В декларация под страх от отговорност по чл.313 от НК К.е посочил, че от 28.06.2021г работи като охранител на обект паркинг хотел „Райски кът“ – Пчелиново с работно време на смени от 24 часа, съгласно график, не е получил заплата. В писменото обяснение на Н. се твърди, че К. се е явил на обекта за да се запознае с естеството на работа, но по-късно същия е отказал да започне да работи. За него е регистриран трудов договор, тъй като първоначално изявил желание за работа, но по-късно се отказал, а уведомлението от 09.07.2021г за заличаване е подадено, тъй като няма реално подписан договор.

За да потвърди НП въззивния съд е приел, че деянието е осъществено на посочените дата, час и място и от санкционираното дружество, тъй като между показанията на свидетелите, които кореспондират с обясненията на Р. Н. относно фактите, осъществени на 03.07.2021г и подадените на същата дата и на 09.07.2021г уведомления за регистрация на трудови договори и за заличаване на трудовия договор на К. има съответствие, като не приема тезата, че на инкриминираната дата лицето не е прието на работа, а само се е запознавало с нея. Съдът е приел въз основа на уведомленията до НАП по чл.62 от КТ, че трудовите договори са сключени след часа на проверката, извършена от НАП, като е бил и анулиран на 09.07.2021г поради не желание на лицето да работи.

С касационната жалба се сочи неправилно приложение на материалния закон като касационно основание за отмяна поради не съобразено от въззивния съд допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – противоречие между обстоятелствена част и правна квалификация на деянието, като не са вписани всички елементи от приложения административно наказателен състав при фактическо описание на деянието. Посочено е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но бланкетно без конкретно процесуално действие на въззивния съд, което да се подведе под това касационно основание. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение с постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление. Искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат не е заявено с касационната жалба, нито с молбата за отстраняване на нередовността на касационната жалба към която е представено пълномощно с разписка за заплащане на сумата от 300лв, нито до приключване на устните състезания в открито съдебно заседание.

Ответника Директор дирекция Инспекция по труда, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба като се позовава на безспорно установените от въззивния съд факти, сочещи на осъществяване на нарушението от санкционирания работодател. Иска да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отправено е словно обвинение за това, че на 03.07.2021г работодателя приема на работа Д.К.К. като охранител на обект село Пчелиново, паркинг и бивш хотел „Райски кът“ без преди това да сключи с него писмен трудов договор, което се установява по отношение на действието приемане на работа от уведомлението  НАП и декларацията на К. от 03.07.2021г, дадена пред длъжностните лица от НАП и под страх от административно наказателна отговорност, а по отношение липсата на писмен трудов договор АНО се е позовал на писмените обяснения на Н. от 03.08.2021г, дадени при проверката на документите, осъществена от АНО, че никога К. не е подписвал трудовия си договор, което е причината да бъде подадено уведомление за заличаването му.

 Фактите са подведени правно като поведение противоречащо на чл.61 ал.1 от КТ – трудовия договор се сключва между работника и работодателя преди постъпване на работа. Задължението е за правно действие, което да се осъществи преди началото на фактическото изпълнение на трудовия договор – визирано от законодателя като постъпване на работа. От сключването на писмен трудов договор, което е юридическо действие, извършвано еднократно преди да започне неговото изпълнение, зависи и спазването на следващото вече фактическо задължение по чл. 63 ал.1 от КТ на работодателя, а именно  преди постъпване на работа да предостави екземпляр от подписания и от двете страни трудов договор и копие от уведомлението до НАП. Въведена е допълнителна гаранция за спазване на това задължение като се забранява на работодателя да допуска до работа работника или служителя, ако не е изпълнил задължението си да му предостави документите по чл.62 ал.1 от КТ, а допускането до работа е действие, което се извършва многократно към всеки момент, в който трябва да се осигури работа и да се престира работна сила. Защо се налага разбор на признаците, на които трябва да отговарят фактите, за да бъдат подведени съответно под чл.61 ал.1 или чл.63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ – защото еднократно е правното действие, чието не извършване най-късно до началото на изпълнение на трудовия договор, завършва фактически състав на нарушение по чл. 414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Оттук и датата на нарушението съвпада с постъпването на работа тоест с началото на изпълнение на трудовия договор, която е реквизит от съдържанието му, а ако не е уговорен изричен срок, тогава се прилага разпоредбата за едноседмичен срок от получаване на копие от подписания трудов договор и от уведомлението до НАП. Нарушението по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ се извършва както към момента, в който работника за първи път се допуска до работа, така и всеки път, когато това действие по допускане изпълнението на трудовите функции продължава да е съчетано с бездействие да се връчат документите, защото всеки път се нарушава забраната на чл.63 ал.2 от КТ, докато бездействието да се извърши правно действие по сключване на трудов договор може да бъде обективирано като нарушение, завършено към началото на трудовия договор само веднъж. Формата на изпълнително деяние по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ е бездействие – еднократно до момента на началото на трудовия договор, а формата на изпълнително деяние по чл.414 ал.3 вр. с чл.63 ал.2 от КТ е действие – допускане до работа, без преди това да бъде изпълнено задължението за връчване на документите, което действие се извършва многократно, в реална съвкупност, за която не се определя едно административно наказание. Оттук датата на деянието по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ е първоначалното постъпване на работа, с което започва изпълнението на трудовия договор, а датите на действието – допускане до работа, без преди това да е изпълнено задължението за връчване на документите, са тези, на които работодателя приема изпълнението на работната сила. Приложено съдържанието на правните норми, изяснено по-горе към настоящите факти сочи на следното: Декларацията, подадена пред официални органи под страх от наказателна отговорност от лицето К. сочи на начало на изпълнение на уговорката за трудов договор датата 28.06.2021г, а признанието на Р. Н. в качеството му на управител на дружеството, че К. не е подписал трудовия си договор доказва елемента от чл.61 ал.1 от КТ – няма сключен трудов договор.  Ето защо датата на деянието не е 03.06.2021г, когато е допуснат до работа след началото на изпълнение на уговорката за трудово правоотношение, което обаче не е оформено според изискванията за писмена форма, а тя не означава друго, освен подписи на двете страни по договора. Затова и се изисква връчване на екземпляр от подписания и от двете страни, но преди началото на изпълнението трудов договор. На датата 03.06.2021г е извършено друго нарушение на забраната по чл.63 ал.2 от КТ, за което има фактически установявания по делото, включително и в словното е посочено, че на тази дата работодателя е приел тоест не това е датата на постъпване, свързано с началото на изпълнение на договора. Като е потвърдил НП, с което е повдигнато обвинение за извършено на 03.06.2021г нарушение на чл.61 ал.1 от КТ при доказателства – декларация от другата страна по уговорката за възникване на трудово правоотношение, за начало на изпълнението му на друга дата, въззивния съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон. В случая деянието не е извършено на 03.06.2021г, а на 28.06.2021г, което се установява и от твърденията на управителя на работодателя, поддържани и пред касационната инстанция, че трудовия договор е бил подписан само от него, но не и от служителя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

                 ОТМЕНЯ Решение №165/12.11.2021 год., постановено по АНД №1002/2021 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОЯВВА: ОТМЕНЯ НП №24-002844/23.08.2021г на Директор дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора.

 

           

 

                    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.