и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.213 и следващите от ГПК. Постъпила е частна жалба от Владимир Николов Киров от с.Калоянци, общКърджали против определение № 41 от 22.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което производството по делото е прекратено, както и срещу разпореждане на председателя на Кърджалийския районен съд от 27.02.2004 г., с което е върната частната му жалба против протоколно определение на Кърджалийския районен съд от 17.02.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г., с което е оставена без движение исковата му молба по делото. Твърди се в частната жалба, че в ГПК липсва правно основание за прекратяване на граждански дела по начина, приложен от Кърджалийският районен съд по гр.д.№ 706/2003 г. Счита, че в случая съдът бил превишил правата си, тъй като съдията – докладчик можел по собствена преценка да прекрати собственото си участие в гражданското дело като си направи самоотвод, но не можел да прекратява по собствена инициатива гражданско дело. В жалбата жалбоподателят изразява становище, че поддържа предявения иск и подадената от него жалба против определението на съда от 17.02.2004 г. /с което е оставена без движение исковата му молба/ и моли съда да обяви определението на райония съд за нищожно и да постанови делото да се разгледа като първа инстанция от окръжния съд, с оглед цената на иска. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното гр.д.№ 706/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е било образувано по предявен от Владимир Николов Киров иск с цена 1 000 лева, насочен против Република България /Министерство на финансите/ и Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Кърджали, за причинени му “материални и морални вреди, както и пропуснати ползи от бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност”, като за основание на иска си ищецът е посочил чл.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. С разпореждане от 02.10.2003 г., на основание чл.100 от ГПК, исковата молба е оставена без движение и на ищеца е даден 7-дневен срок за отстраняване на нередовности по чл.98, ал.1, б.”д” от ГПК, като уточни в какво се състои искането и разграничи размера на имуществените и неимуществени вреди, като съобщението е получено от ищеца на 14.10.2003 г. На 23.10.2003 г. /или след дадения му от съда 7-дневен срок/ ищецът Владимир Киров е представил нова молба, с която моли иска да се счита за предявен на основание чл.74, ал.1 и ал.2 от Закона за защита срещу дискриминацията и в която е посочена нова цена – 11 000 лева, от които 10 000 лева за имуществени вреди и пропуснати ползи и хиляда лева морални вреди. С разпореждане от 24.10.2003 г. исковата молба отново е оставена без движение, като е даден на ищеца 7-дневен срок да уточни петитума на иска, като съобщението е получено от ищеца на 04.11.2003 г. На 11.11.2003 г. Владимир Киров представя в съда молба, в която отново сочи цена на иска 11 000 лева, от които 10 000 лева за имуществени вреди и пропуснати ползи и 1000 лева морални вреди и с която поддържа, че иска е предявен на основание чл.74, ал.2 от Закона за защита срещу дискриминацията. Видно от протокол за проведено съдебно заседание на 17.02.2003 г., ищецът Владимир Киров отново е уточнил предявения иск, като конкретизира, че претендира 1000 лева, от които 500 лева материални вреди и 500 лева морални вреди, произтичащи от бездействие на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Кърджали. С протоколно определение от 17.02.2004 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал 7-дневен срок на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба като посочи колко от претендираните 1000 лева вреди са материални и колко морални, както и да посочи конкретно от кое действие или бездействие или акт на държавен орган са му нанесени вредите като опише действието, бездействието или акта на държавния орган и посочи към кой момент са му причинени тези вреди. С определение № 41 от 22.03.2004 г., районният съд е прекратил производството по гр.д.№ 706/2003 г. по описа на съда, като е приел, че в дадения му срок и¨ецът не е отстранил нередовностите в исковата молба, а именно – не е извършил конкретизирането на иска с писмена молба, препис от която да бъде изпратен на ответниците с оглед правото им на защита. Видно от атакуваното определение, за да прекрати производството по делото първоинстационният съд алтернативно е приел и че искът по чл.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани е недопустим, като е изложил съображения за това в мотивите си. При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира подадената частна жалба против определението на Кърджалийския районен съд от 22.03.2004., с което се прекратява производството по гр.д.№ 706/2003 г., за неоснователна. От гореизложеното се установи, че с протоколно определение от 17.02.2004 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Владимир Киров /жалбоподател пред настоящата инстанция/ искова молба, като му е дал 7-дневен срок да отстрани нередовностите в исковата молба като посочи колко от претендираните 1000 лева вреди са материални и колко морални, както и да посочи конкретно от кое действие или бездействие или акт на държавен орган са му нанесени вредите като опише действието, бездействието или акта на държавния орган и посочи към кой момент са му причинени тези вреди. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е оставил без движение исковата молба, тъй като както в първоначалната искова молба, така и в подадените впоследствие две молби – съответно от 23.10.2003 г. и 11.11.2003 г., не е разграничен размера на имуществените /материални/ вреди и неимуществени /морални/ вреди от претендираните 1000 лева, нито е посочено конкретното действие или бездействие или акт на държавен орган, от които са нанесени на ищеца претендираните вреди, както и датата на съответното действие или бездействие или на акта на съответния орган, респективно към кой момент са му причинени тези вреди. Тук следва да се отбележи, че с подадените допълнително две молби, с които според ищеца се конкретизира иска, се претендира сума, различна от първоначално предявената, а именно – 11 000 лева, поради което не може да се приеме, че са били отстранени нередовностите на исковата молба, изразяващи се в разграничаване на претендираните общо 1000 лева имуществени и неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че в случая не е налице отстраняване на тази нередовност на исковата молба с извършената устно конкретизация от ищеца в съдебно заседание на 17.02.2004 г., доколкото същото следва да бъде направено с писмена молба, препис от която да бъде изпратен на ответниците с оглед правото им на защита. От друга страна, дори и да се приеме, че ищецът е конкретизирал исковата молба в съдебно заседание, като е разграничил размера на претендираните общо 1000 лева имуществени и неимуществени вреди, то същия не е отстранил останалите нередовности на исковата молба, а именно – не е посочил конкретното действие или бездействие или акт на държавен орган, от които са нанесени на ищеца претендираните вреди, както и датата на съответното действие или бездействие или на акта на съответния орган, респективно към кой момент са му причинени тези вреди. При това положение, след като в дадения му от съда срок ищецът не е отстранил констатираните нередовности, правилно първоинстанционния съд е прекратил производството по делото. В тази връзка довода на жалбоподателя, че в ГПК липсва основание за прекратяване на гражданското дело и че съдията – докладчик по делото е превишил правомощията си, тъй като не можел да прекрати по собствена инициатива делото, не намира опора в закона. Съгласно чл.100, ал.1 от ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.98 от ГПК /както е в настоящия случай/, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности, като ал.2 разпорежда, че ако ищеца не отстрани в срока нередовностите исковата молба се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството – чл.100, ал.3 от ГПК, като в този случай образуваното гражданско дело се прекратява. Ето защо съдът не само че е имал право, но и е бил длъжен да прекрати производството по делото, ако нередовностите в исковата молба не бъдат отстранени в дадения срок. Предвид изложеното и тъй като в дадения срок не са били отстранени нередовностите в исковата молба, като е прекратил производството по делото, районния съд е постановил едно законосъобразно и обосновано определение, поради което частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Що се касае до жалбата в частта й, с която се обжалва разпореждане на председателя на Кърджалийския районен съд от 27.02.2004 г., с което е върната частната му жалба против протоколно определение на Кърджалийския районен съд от 17.02.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г., с което е оставена без движение исковата му молба по делото, то в тази й част същата е недопустима, поради липса на право на жалба. Това е така, тъй като съгласно чл.213 от ГПК на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за прекратяване на производството по делото, но не и определението, с което се оставя без движение исковата молба. Следва да се отбележи, че проверката относно наличието или липсата на предпоставките на закона за оставяне на исковата молба без движение, респективно, относно законосъобразността на определението в тази му част, се извършва именно в производството по обжалване на прекратяването на делото, каквото е настоящото производство. При това положение, след като определението от 17.02.2004 г., с което исковата молба е оставена без движение, не подлежи на самостоятелно обжалване, то жалбата на ищеца против последното е недопустима, а оттук - не подлежи на обжалване и разпореждането на съда, с което е постановено връщане на жалбата на Киров против това определение. Ето защо подадената жалбата в частта й против разпореждането на председателя на Кърджалийския районен съд от 27.02.2004 г., с което е върната частната жалба на Владимир Киров против протоколно определение на Кърджалийския районен съд от 17.02.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г., с което е оставена без движение исковата молба по делото, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, като производството по делото бъде прекратено. Водим от изложеното и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Владимир Николов Киров от с.Калоянци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против разпореждане от 27.02.2004 г. на Председателя на Кърджалийския районен съд,с което е върната частната жалба на Владимир Николов Киров против протоколно определение на Кърджалийския районен съд от 17.02.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г., с което е оставена без движение исковата молба по делото, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Владимир Николов Киров от с.Калоянци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против определение № 41 от 22.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 706/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което производството по делото е прекратено. Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|