РЕШЕНИЕ 1414/3.8.2018г.

 

Номер.................                   Година 2018                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На девети юли                                   Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  2801  по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „М.П.“ООД , против НП № 03-008311/23.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. в., с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 16 ал.1 т.6 и чл. 14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./

            В подадената до съда жалба се оспорва съставомерността на описаното нарушение. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е нямало качеството „работодател“ по отношение на визираното в НП лице – т.м.м.. Излага се становище, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото НП не съдържа пълно и ясно описание на извършеното нарушение, като не е посочено какво конкретно действие или бездействие, вменено му с конкретна правна норма е осъществил въззивника , което да съставлява неизпълнение на задължението му по чл. 14 ал.1 и чл. 16 ал.1 т.6 от ЗББУТ. Твърди се, че не е посочено каква конкретна опасност за здравето на починалия е възникнала и какъв е бил безопасния начин за осъществяване на извършваната от лицето дейност. Сочи се, че липсва описание на установени фактически обстоятелства, които могат да бъдат съотнесени към същностните характеристики на всеки един от елементите от фактическия състав на твърдяната като нарушена императивна разпоредба. Сочи се, че по същество съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението е изцяло формалистично и е ограничено до текстово възпроизвеждане на посочената като нарушена разпоредба на чл. 14 ал.1 и чл. 16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ. Твърди се, че без да е наясно кои са тези съществени обстоятелства, жалбоподателят е поставен в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита.  Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание  жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която  поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество твърди, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е бланкетна. Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за бездействие, като в НП не е посочено какво е било дължимото поведение. Твърди се, че разпоредбата на чл. 197 от Наредба № 7/23.09.1999 г. не е относима към настоящия казус. Твърди се, че ако има допуснато нарушение, то правилната квалификация на същото е съгласно разпоредбата на чл. 92 ал.3 от Наредба № 2 за минималните и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи. Иска се НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк о., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че в НП и в АУАН ясно е описано извършеното от въззивника деяние, изразяващо се в допускане на лицето т.м. да използва ръчен преносим инструмент перфоратор, който перфоратор попада в опасно напрежение, вследствие на което лицето получава удар от електрически ток и умира на работното си място. Сочи се, че Наредба № 2 за минималните и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи е неприложима, тъй като причината за смъртта на работника не е падане от височина, а именно от скеле, а е вследствие непредприемане от работодателя на действия за предотвратяване на директен или индиректен допир до електрически ток, което поведение е визирано в чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд  на работните места и при използване на работното оборудване. Иска се НП да бъде потвърдено.  

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Д.Д. и свидетеля по акта Л.Б.. Приобщени са към материалите по делото  и материалите по административно-наказателната преписка, както и заверено копие на решение № 988/10.05.2018 г. на Административен съд – в..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 13.07.2017 г., около 15.00 ч. в ДИТ –в. постъпил сигнал, да пострадало лице, което е починало на строителен обект, находящ се в землището на с.З., общ. в., обл. в., ПИ 209 в кадастрален район 502, местност „О.“. На място е извършена проверка от служители на ДИТ –в. – св. Д.Д. и св. Л.Б.. В хода на проверката на място е установено, че строителният обект представлява еднофамилна къща, стопанисвана от „Я.Б.“ООД. Установено е, че с договор за възлагане на СМР „Я. Б.“ ООД е възложил на „М. П.“ООД полагането на фасадна минерална мазилка на еднофамилната къща. „М. П.“ООД със свои работници е изпълнила полагането на три от фасадите на сградата, след което порази изчакване на доставка на ново количество външна мазилка за последната фасада е преустановил дейността и е пренасочил работниците си към друг обект.

На 13.07.2017 г. е осъществена среща между Г.П., като управител на дружеството –жалбоподател и бригада за извършване на строително монтажни работи , сред които е лицето  т.м., с оглед постигната уговорка за сключване на договор между „М.П.“ООД и бригадата на т.м. за полагане на минерална мазилка и обличане на 1 бр. водосточна тръба с гипсокартон.  При срещата управителят на дружеството-жалбоподател предоставил на т.м. ключ за процесната къща, предвид постигнатата уговоркам. да извърши оглед на обекта , за да определи обема от работа, който предстои да бъде извършен.

Впоследствие до обекта отиват лицата т.м., с.м. и а.а.. Около 09.30 ч. т.м. изважда от колата кофа с лични инструменти /акумулаторен винтоверт , удължител и ел.перфоратор/, разпъва удължителя и го включва към захранване от най-близката стая и през прозореца се качва на третото ниво на изграденото скеле. С винтоверта сваля една от придържащите скоби на водосточната тръба с цел да установи дебелината на поставената вече външна изолация на къщата, но това не дава резултат и тогава той предприема включване към разклонителя на перфоратор с намерение да пробие изолацията и така да изчисли дължината на дюбелите, които са нужни и по предположение при пробния запуск попада под напрежение между дясна ръка и крака, тъй като се е качил бос на скелето, вследствие на което се стига до летален изход.  С постановление за обявяване на трудово правоотношение от 11.08.2017 г. на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – в. е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и т.м. на длъжност „общ работник“, считано от 13.07.2017 г.

При така установените факти, на 11.08.20017 г. на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 16 ал.1 т.6 и чл. 14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./

 Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  НП № 03-008311/23.08.2017 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Като разгледа жалбата с оглед процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В тази връзка съдът споделя доводите на въззивника, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението досежно конкретните факти касаещи съставомерни признаци на извършеното нарушение. Фактическото описание на нарушението поставя в невъзможност съда и наказаното лице да узнаят какви конкретни действия респ. бездействия е извършил въззивника в качеството на работодател. Описанието на нарушението се свежда единствено до констатациите, че работодателят е допуснал конкретния работник при използване на ръчен преносим ел. инструмент – перфоратор да попадне под опасно напрежение от 220 V и впоследствие на удар от електрически ток. Не е посочено обаче какви императивни норми са пренебрегнати от работодателя, за да настъпи посочения резултат, а именно кои конкретни действия или бездействия на същия са в причинна връзка с настъпилия резултат. Общата и непълна формулировка на нарушението, създава неяснота относно въпроса дали отговорността на въззивника е ангажирана, поради допускане на същия да работи с личен, а не с предоставен му от работодателя инструмент, дали е ангажирана поради неизправност на последния, съотв. поради допускане лицето без налично работно облекло да изпълнява трудови функции на скелето, респ. че е допуснал да се извършват действия, свързани с пробиване на изолацията и попадане в обхвата на ел. инсталацията, съотв. в последния случай какво конкретно активно поведение е следвало да предприеме.

Липсата на яснота и пълнота при описание на нарушението е ограничило правото на защита на наказаното лице, като е ограничило възможността му да узнае съставомерните обстоятелства досежно процесното нарушение, което му се вменява.

Друг е въпросът, че посочените като нарушени норми на ЗЗБУТ са бланкетни такива, като не е посочена специалната разпоредба към която същите препращат с оглед конкретния случая. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.1 т. 1 от ЗБЗУТ При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Според нормата на чл. Чл. 14 ал.1 от ЗБЗУТ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Посочените разпоредби не съдържат специални, а общи норми на поведение, поради което прецизната квалификация на нарушението изисква посочване именно на разпоредбата, съдържаща конкретно правило на поведение, което е нарушено в конкретния случай.

Споделят се и доводите на въззивника, че нормата на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване не е относима към настоящия казус. Според цитираната норма, работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. В обстоятелствена част на обжалваното НП обаче не се съдържат твърдения за извършване на трудовите функции от т.м. с неподходящо оборудване, съотв. не са посочени характеристики на същото, които да го определят като неподходящо такова.

Наличното противоречие между фактическо описание на нарушението и посочена като нарушена материална норма в допълнителна степен ограничават правото на защита на наказаното лице.

  Независимо от констатираните пороци, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на КТ, доколкото трудовото правоотношение между т.м. и дружеството е обявено за съществуващо с надлежен административен акт.

Съдът обаче намира, че в хода на съдебното производство от събраните по делото доказателства не бе безспорно установено, че настъпилия резултат, а именно попадане под опасно ел. напрежение на работника Т.. се дължи на противоправно действие респ. бездействие на конкретния работодател. Относно дължимото поведение на работодателя, което последния е следвало да осъществи, се събраха противоречиви данни в хода на досъдебното производство. Докато св. Д. заявява, че конкретното неправомерно поведение на работодателя се изразява в допускане на работника да борави с личен инструмент, св. Б. сочи, че работодателят е следвало да осигури изправност на контактите, в които се включват конкретните ел.инструменти, съотв. да осъществи контрол върху използваните уреди, контакта и разклонителя. Същевременно в НП подобни факти не са описани , а в хода на съдебното производство не е установено, че настъпилия резултат, изразяващ се във възникнала и реализирана опасност за живота и здравето на конкретния работник е в причинна връзка с неосъществяване на контрол по посочените параметри. Напротив, видно от доказателствата по делото процесният резултат е вследствие реализиран от работника пробив в ел.инсталацията.

Поради изложените аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

            Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ НП № 03-008311/23.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. в., с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ на „МЕРКУРИЙ П.“ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 16 ал.1 т.6 и чл. 14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: