Р Е Ш Е Н И Е
№ 5730/2.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13893 по описа за 2014
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявена от В.Д.П.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и П.Т.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** молба с правно
основание чл. 50 СК за постановяване на развод по взаимно съгласие чрез
прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен Акт за
граждански брак № *** от 30.04.1988
г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна.
Съпрузите основават
искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака.
Постигнали са
споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, представено в писмен вид към
молбата.
В хода на проведеното по
делото съдебно заседание, молителите лично, поддържат молбата си за развод по
взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение в изложения
смисъл.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молителите са съпрузи,
на основание сключения между тях граждански брак на 30.04.1988 г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна.
Съдът, след като взе
предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно
съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не
желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че
споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК:
изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала намира че същото следва да
бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на
основание чл. 50 от СК.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от
молителите след приспадане на първоначално внесената от тях държавна такса в
размер на 25 лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между В.Д.П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и П.Т.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сключен на 30.04.1988 г., пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № *** от 30.04.1988 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние към Община Варна, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
Утвърждава
постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака жената В.Д.П. да носи брачното си фамилно име „П.”.
ОБЯВЯВА, че съгласно
споразумението, страните нямат претенции за издръжка един към друг; нямат
претенции относно ползването на семейното жилище, находящо се в***; нямат
придобити моторни превозни средства, по време на брака; нямат регистрирани на
свое име фирми, не притежават дялове в търговски дружества, движимите вещи са
разделили по взаимно съгласие, като нямат претенции за уравняване на дялове; разноските
по делото се поемат от всеки по равно.
ОСЪЖДА В.Д.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр., ул. "***" № ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС
сумата от 7,50 /седем лева и петдесет
ст./ лева, представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, съобразно
споразумението.
ОСЪЖДА П.Т.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр., ул. „***" № ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от
7,50 /седем лева и петдесет ст./ лева,
представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, съобразно
споразумението.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото
решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: