Решение по дело №10285/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20207060710285
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

29

гр. Велико Търново, 05.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                           МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря Св. Фъртунска и участието на прокурора от ВТОП Светлана И., разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10285/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Същото е образувано по касационна жалба на В.Г.З. ***, чрез ***Я.Т., против Решение № 260155 от 28.09.2020 г. по НАХД № 515/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд (ВТРС), в частта, в която с последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-1275-002372 от 17.10.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“.

В потвърдените от ВТРС части от процесното НП за две нарушения са наложени две наказания на касатора: Първо, за нарушение на чл. 104А от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на З. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за това, че използва мобилен телефон по време на управление на автомобила. И второ, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП му е наложено още едно наказание глоба в размер на 50 лева за това, че в движение не е използвал обезопасителен колан, с който автомобилът му е снабден. НП е потвърдено от въззивния съд в тези му части с мотивите за законосъобразност и доказаност на извършването на деянията и тяхното авторство и за справедливост на наложените наказания, които са в предвидения от ЗДвП твърд размер.

Касаторът оспорва решението на ВТРС в тези му части. На първо място, излага доводи отново за незаконосъобразност на съставения АУАН, поради липсата на отбелязване на направените възражения още при проверката и липсата на нарочни мотиви от страна на наказващия орган в НП относно направените в последствие писмени възражения. На второ място, касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена обстановка, доколкото показанията на актосъставителя и свидетеля на АУАН са различни от тези на свидетелката, пътуваща със санкционирания, а и вътрешно противоречиви и неясни. По изложените мотиви иска отмяна на решението на ВТРС в обжалваните части и постановяване на друго от настоящия съд, с което НП се отмени и в тези части. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, Сектор Пътна полиция – не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ВТРС е правилно и жалбата е неоснователна.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е направил верни изводи за извършването на процесните деяния и авторството им. Според АУАН и НП на 18.09.2019 г. в 12.20 часа в гр. Велико Търново, на ул. България срещу № 64, в посока към ул. Васил Левски се движел автомобил, управляван от касатора, който управлявайки МПС използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете му, както и без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. В колата, освен касатора се возела и съпругата му – Александра Радева, която е разпитана като свидетел по делото. Касаторът и ***Р. отричат факта, че са били без колани, както и, че З. е използвал телефон, докато управлявал автомобила.

ВТРС правилно не е кредитирал показанията на ***Р.. При разпит в съдебно заседание на 04.06.2020 г. същата е признала сама, че непосредствено преди проверката държала в ръцете си собственото си мобилно устройство и си „цъкала“ на него (л. 33 от делото на ВТРС). В тази смисъл не може да се очаква същата да е възприела фактите от обективната действителност непосредствено преди проверката и в момента на спирането, особено така задълбочено и прецизно, както касаторът твърди пред настоящия съд и правилно съдът е приел, че те не могат да разколебаят иначе логичните и непротиворечиви показания на актосъставителя и свидетел на нарушението. Съдът основателно е коментирал и качеството на заинтересована на тази свидетелка то делото, предвид факта, че самата тя също е била санкционирана за непоставяне на обезопасителен колан при същата проверка и очевидно е формирала определено лично, субективно отношение към личността на самите проверяващи и тяхната дейност.

Обратно – показанията на актосъставителя и свидетеля на нарушението – служител на ответника по делото са ясни, последователни, непротиворечиви и логични, самите свидетели са обективно и няма никакви конкретни данни за пристрастност или лично, субективно отношение към проверяваните.

Нещо повече, по делото не са ангажирани други доказателства от касатора, извън гласните чрез разпита на ***Р., които да опровергаят показанията на тези свидетели. По делото са били представени копия от Детайлно потребление за мобилен/фиксиран номер ***. Няма никакви данни и надлежни доказателства, че този телефонен номер принадлежи или се използва от касатора, нито че същият е бил използван именно от устройството, което касаторът е ползвал в момента на проверката и непосредствено преди нея. Нещо повече, тази справка опровергава твърдението на касатора, че изобщо не е използвал телефона си непосредствено преди проверката – според АУАН, докладните записки и НП деянието е извършено около 12.20 часа. Видно от справката на л. 31 от делото на ВТРС е, че телефонният номер, за който в съдебно заседание е заявено, че е на касатора, е бил използван в 12.02 часа, в 12.22, в 12.24 часа – тоест е използван около 12.20 часа и дори не е изключено именно точно едно от тези позвънявания да е станало и повод за самата полицейска проверка. Същото важи и за времето между 11.15 часа и 11.30 часа, когато касаторът твърди, че е бил спрян за проверка(според неговото възражение до ОД на МВР това е станало около 11.20 часа, а не около 12.20 часа, но видно от справката номерът, за който се твърди да е негов, но не се доказа да е така, е бил използван и в 11.19, и в 11.23 часа.)

По отношение на твърдението за поставяне на колани ***Р. не дава никакви показния. Същата единствено е заявила при своя разпит по делото пред ВТРС за колана на касатора следното: „Смъкнал го е след като са ни спрели.“ Т.е същата не е видяла или възприела пряко този факт, а прави свой извод или по-скоро логическо предположение за това кога е станало това събитие.

Ето защо правилно ВТРС не е ценил показанията на Р.като неотносими и недостоверни, и е намерил за доказани отразените в АУАН факти и обстоятелства от събраните по делото други доказателства.

На следващо място, извън предмета на настоящето дело са възраженията за законосъобразността на съставения АУАН. АУАН и НП са предмет на контрол от въззивната инстанция, а изводите на последната за законосъобразността им са правилни. Липсва допуснато процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН, тъй като вписването, че касаторът няма възражения в него не е ограничило правото на защита на лицето, доколкото той е осъществил правото си на възражение в пълна степен. Вписването в АУАН от актосъставителя, че нарушителят няма възражения принципно нито преклудира правото му на такива в законоустановения 3-дневен срок след връчване на АУАН, нито лишава самия водач от възможността само да отбележи обратното – при подписване на АУАН от самия него. Такова отбелязване в процесния АУАН няма, а същевременно, касаторът е депозирал писмени възражения против АУАН. А след като така или иначе неговите възражения са направени и достигнали до наказващия орган в писмена форма, в определения от закона срок, то е ясно, че неговото право на защита е било упражнено максимално ефективно и няма как да е било ограничено. След като това е така не е налице съществено нарушение на правилата за съставяне на АУАН.

Във възражението си касаторът не посочил писмени или веществени доказателства, които да бъдат събрани служебно, вкл. не е поискал тогава наличните видеозаписи от проверката, а е направил това едва в съдебно заседание няколко месеца по-късно, когато логично те са били изтрити вече. Същевременно в самото възражение реално не са посочени и поискани за събиране и никакви други нови доказателства. Съответно наказващият орган е извършил служебна проверка като е събрал писмените обяснения на актосъставителя и свидетеля на нарушението и противно на твърдяното от касатора в НП лаконично е обсъдил тези възражения, като ги е намерил за неоснователни. При липсата на каквито е да е нови доказателства, наказващият орган няма какво повече да обсъжда, освен да заяви дали кредитира или не самите възражения, което той е и сторил.

На края, законосъобразно въззивният съд е приел, че в тези конкретни случаи няма основание за прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН с оглед интензитета на обществената опасност на конкретните деяния, които по нищо не се отличават от типичната за тези деяния степен на обществена опасност, съобразена от законодателя с оглед на предвидените като размер санкционни последици на цитираните по-горе норми. В това отношение настоящата инстанция напълно споделя становището на ВТРС.

 

По тези мотиви, които обосновават извод, че не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260155 от 28.09.2020 г. по НАХД № 515/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, в която с последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-1275-002372 от 17.10.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.