Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр.
Велико Търново, 05.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Фъртунска и участието на прокурора от ВТОП Светлана И.,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10285/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на В.Г.З. ***, чрез ***Я.Т., против Решение № 260155 от 28.09.2020
г. по НАХД № 515/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд (ВТРС), в
частта, в която с последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-1275-002372 от 17.10.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна
полиция“.
В потвърдените от
ВТРС части от процесното НП за две нарушения са наложени две наказания на
касатора: Първо, за нарушение на чл. 104А от Закона за движението по пътищата ЗДвП)
на З. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП за това, че използва мобилен телефон по време на управление на
автомобила. И второ, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП му е наложено още
едно наказание глоба в размер на 50 лева за това, че в движение не е използвал
обезопасителен колан, с който автомобилът му е снабден. НП е потвърдено от въззивния
съд в тези му части с мотивите за законосъобразност и доказаност на
извършването на деянията и тяхното авторство и за справедливост на наложените
наказания, които са в предвидения от ЗДвП твърд размер.
Касаторът оспорва
решението на ВТРС в тези му части. На първо място, излага доводи отново за
незаконосъобразност на съставения АУАН, поради липсата на отбелязване на
направените възражения още при проверката и липсата на нарочни мотиви от страна
на наказващия орган в НП относно направените в последствие писмени възражения.
На второ място, касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена
обстановка, доколкото показанията на актосъставителя и
свидетеля на АУАН са различни от тези на свидетелката, пътуваща със
санкционирания, а и вътрешно противоречиви и неясни. По изложените мотиви иска отмяна
на решението на ВТРС в обжалваните части и постановяване на друго от настоящия
съд, с което НП се отмени и в тези части. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, Сектор Пътна полиция – не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ВТРС е правилно и жалбата е
неоснователна.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е направил
верни изводи за извършването на процесните деяния и авторството им. Според АУАН
и НП на 18.09.2019 г. в 12.20 часа в гр. Велико Търново, на ул. България срещу
№ 64, в посока към ул. Васил Левски се движел автомобил, управляван от
касатора, който управлявайки МПС използвал мобилен телефон без устройство,
позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете му, както и без
поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. В колата, освен
касатора се возела и съпругата му – Александра Радева, която е разпитана като свидетел
по делото. Касаторът и ***Р. отричат факта, че са били без колани, както и, че З.
е използвал телефон, докато управлявал автомобила.
ВТРС правилно не е кредитирал
показанията на ***Р.. При разпит в съдебно заседание на 04.06.2020 г. същата е признала
сама, че непосредствено преди проверката държала в ръцете си собственото си
мобилно устройство и си „цъкала“ на него (л. 33 от делото на ВТРС). В тази
смисъл не може да се очаква същата да е възприела фактите от обективната действителност
непосредствено преди проверката и в момента на спирането, особено така
задълбочено и прецизно, както касаторът твърди пред настоящия съд и правилно
съдът е приел, че те не могат да разколебаят иначе логичните и непротиворечиви
показания на актосъставителя и свидетел на нарушението. Съдът основателно е
коментирал и качеството на заинтересована на тази свидетелка то делото, предвид
факта, че самата тя също е била санкционирана за непоставяне на обезопасителен
колан при същата проверка и очевидно е формирала определено лично, субективно отношение
към личността на самите проверяващи и тяхната дейност.
Обратно –
показанията на актосъставителя и свидетеля на нарушението – служител на ответника
по делото са ясни, последователни, непротиворечиви и логични, самите свидетели
са обективно и няма никакви конкретни данни за пристрастност или лично,
субективно отношение към проверяваните.
Нещо повече, по
делото не са ангажирани други доказателства от касатора, извън гласните чрез
разпита на ***Р., които да опровергаят показанията на тези свидетели. По делото
са били представени копия от Детайлно потребление за мобилен/фиксиран номер ***.
Няма никакви данни и надлежни доказателства, че този телефонен номер принадлежи
или се използва от касатора, нито че същият е бил използван именно от устройството,
което касаторът е ползвал в момента на проверката и непосредствено преди нея.
Нещо повече, тази справка опровергава твърдението на касатора, че изобщо не е
използвал телефона си непосредствено преди проверката – според АУАН, докладните
записки и НП деянието е извършено около 12.20 часа. Видно от справката на л. 31
от делото на ВТРС е, че телефонният номер, за който в съдебно заседание е заявено,
че е на касатора, е бил използван в 12.02 часа, в 12.22, в 12.24 часа – тоест е
използван около 12.20 часа и дори не е изключено именно точно едно от тези
позвънявания да е станало и повод за самата полицейска проверка. Същото важи и
за времето между 11.15 часа и 11.30 часа, когато касаторът твърди, че е бил спрян
за проверка(според неговото възражение до ОД на МВР това е станало около 11.20
часа, а не около 12.20 часа, но видно от справката номерът, за който се твърди
да е негов, но не се доказа да е така, е бил използван и в 11.19, и в 11.23
часа.)
По отношение на твърдението
за поставяне на колани ***Р. не дава никакви показния. Същата единствено е
заявила при своя разпит по делото пред ВТРС за колана на касатора следното:
„Смъкнал го е след като са ни спрели.“ Т.е същата не е видяла или възприела пряко
този факт, а прави свой извод или по-скоро логическо предположение за това кога
е станало това събитие.
Ето защо правилно
ВТРС не е ценил показанията на Р.като неотносими и недостоверни, и е намерил за
доказани отразените в АУАН факти и обстоятелства от събраните по делото други
доказателства.
На следващо място,
извън предмета на настоящето дело са възраженията за законосъобразността на
съставения АУАН. АУАН и НП са предмет на контрол от въззивната инстанция, а
изводите на последната за законосъобразността им са правилни. Липсва допуснато
процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН, тъй като вписването, че
касаторът няма възражения в него не е ограничило правото на защита на лицето,
доколкото той е осъществил правото си на възражение в пълна степен. Вписването
в АУАН от актосъставителя, че нарушителят няма възражения принципно нито преклудира
правото му на такива в законоустановения 3-дневен срок след връчване на АУАН,
нито лишава самия водач от възможността само да отбележи обратното – при подписване
на АУАН от самия него. Такова отбелязване в процесния АУАН няма, а
същевременно, касаторът е депозирал писмени възражения против АУАН. А след като
така или иначе неговите възражения са направени и достигнали до наказващия
орган в писмена форма, в определения от закона срок, то е ясно, че неговото
право на защита е било упражнено максимално ефективно и няма как да е било ограничено.
След като това е така не е налице съществено нарушение на правилата за съставяне
на АУАН.
Във възражението си
касаторът не посочил писмени или веществени доказателства, които да бъдат събрани
служебно, вкл. не е поискал тогава наличните видеозаписи от проверката, а е
направил това едва в съдебно заседание няколко месеца по-късно, когато логично
те са били изтрити вече. Същевременно в самото възражение реално не са посочени
и поискани за събиране и никакви други нови доказателства. Съответно наказващият
орган е извършил служебна проверка като е събрал писмените обяснения на актосъставителя
и свидетеля на нарушението и противно на твърдяното от касатора в НП лаконично
е обсъдил тези възражения, като ги е намерил за неоснователни. При липсата на каквито
е да е нови доказателства, наказващият орган няма какво повече да обсъжда,
освен да заяви дали кредитира или не самите възражения, което той е и сторил.
На края,
законосъобразно въззивният съд е приел, че в тези конкретни случаи няма
основание за прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН с оглед интензитета на
обществената опасност на конкретните деяния, които по нищо не се отличават от
типичната за тези деяния степен на обществена опасност, съобразена от
законодателя с оглед на предвидените като размер санкционни последици на
цитираните по-горе норми. В това отношение настоящата инстанция напълно споделя
становището на ВТРС.
По тези мотиви,
които обосновават извод, че не са налице заявените с жалбата касационни
основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено
в сила в обжалваната му част.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260155 от 28.09.2020 г. по НАХД №
515/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, в която с
последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-1275-002372 от 17.10.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна
полиция“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.