Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

състав

На

08.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

12

по описа за

2020

година.

        

Постъпила е искова молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София против Д.М.О., в която се твърди, че  при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15734412 ответникът е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 02.04.2018г. ответникът е активирала, предоставената  от ищеца кредитната карта № CARD-15734487 с максимален кредитен лимит в размер 3500,00лв., който представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди се, че съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се още, че ответникът е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018, когато е последното  плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 4354,51лв.,което  принудило кредиторът да блокира използването й и въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал да не изпълнява същото. Твърди се в исковата молба, че  към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 4354,51лв., представляващо използваната главница в размер на 4093,68, както и договорна лихва от 01.11.2018 (първа пропусната вноска) до 03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 260,83 лв. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск, като счита, че исковата молба по осъдителния иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна, при което  ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 218,06лв. за периода от 03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019 (дата на завеждане на дело) или към настоящия момент ответникът дължи на ищеца главница – 4093,68лв., възнаградителна лихва – 260,83лв. и законна лихва за забава – 218,06лв., или, общо сумата в размер на  4572,57лв. Сочи, че за събирането на посочените суми ищецът предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1453/2019г. и издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,предвид което последвали указания заявителят да предяви иск относно вземането си. Моли да бъде признато за установено вземането му срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата 4093,68 лв. - главница по револвиращ кредит, 260,83лв. - договорна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г. и 218,06лв. - обезщетение за забава за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. При условие на евентуалност, моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество посочените суми, ведно с направените разноски. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание в писмена молба от упълномощен представител поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.     

Ответникът Д.М.О. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, с който оспорва иска изцяло, като намира предявеният иск за допустим,но неоснователен и недоказан поради липса на твърдения в кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, при липса на такава клауза в Общите условия към договора, подписан между страните, както и липса на данни кога е съобщена на заемателя. Излага съображения , като се позовава на съдебна практика. Счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем. Оспорва и липсата на плащане от страна заемателя. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора и оспорва исковете.

С доклада по делото е признато за безспорно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх.№  9922/28.10.2019г., е образувано  ч.гр.д. № 1453/2019г. на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 660/30.10.2019г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.М.О. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, гр.София 1715, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 , сумата 4093,68 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD- 15734487, 260,83 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., 218,06 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на за заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски -  91,45 лв. за внесена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Признато е за безспорно и че поради връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.1 във вр.с ал.5 от ГПК , на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск и същият в срока по чл. 415 , ал.5 от ГПК е предявил настоящия установителен иск за установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение.

         Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

         От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява възникването на облигационна връзка между страните по повод Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX -15734412 от 05.02.2018г., при който ответникът в качеството си заемател, дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 02.04.2018г. активирал предоставената му кредитна карта с № CARD - 15734487 с максимален кредитен лимит в размер 3500,00лв. при лихвен процент - 35% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 44,90 % и при минималната погасителна вноска 240,00лв. за усвоен кредитен лимит 3000,00лв.-4000,00лв. Установява се, че ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил договорения кредитен лимит от 3500,00лв. за ползване на ответника, а последният го е усвоил, извършил е частични плащания и е преустановил изплащане на задълженията по договора на 01.11.2018г. Съгласно чл.17 изр.2-ро от договора при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер , вклб. Всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава , без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. 

         По делото е представена покана от 08.04.2019г. за уведомяване на ответника, че е активирал и използвал кредитна карта MasterCard CARD – 15734487 и че е преустановил плащанията по вноските по договора на 01.11.2018г., както и за размера на формирания дълг от главница  - 4093,68лв., договорна лихва-260,83лв. и 5,71лв.- обезщетение за забава, за която , обаче, не са ангажирани доказателства връчена ли е и кога на ответника. При това, следва да се приеме, че на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК не е обявена предсрочна изискуемост на вземането.

         По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и изцяло се възприема от настоящи състав като пълно, обективно и компетентно изготвено и от което се установява, че на 02.04.2018г. ответникът е активирал предоставената кредитна карта с №  CARD -15734487 с максимален кредитен лимит 3500,00лв., като на 05.02.2018г. е извършил усвояване на Договора за покупка на стоки или услуги с номер CREX -15734412  чрез покупка на изплащане по фактура № **********/05.02.2018г., издадена от „Виденов Груп“ ООД и усвоените суми по кредитна карта с №  CARD -15734487, включително удържани суми за проверка, баланс и такси за транзакции, са в размер на 3592,36лв., а получените плащания възлизат на 730,32лв., с които са погасени 212,70лв.-главница, 484,65лв.-лихва, 12,97лв.-застраховка, 20,00лв.-такси и към 28.10.2019г. –постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията възлизат, както следва:  4093,68 лв. - главница,  от която 4081,67лв. за главница и 12,01лв. за застраховка, 260,83лв. – възнаградителна лихва, от която 236,83лв. за времето от 01.11.2018г. /дата на първата пропусната вноска/ до 03.04.2019г. /дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ и 218,06 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г. Установено е,че счетоводството на ищеца е водено редовно по отношение на процесните задължения, кредиторът е издавал месечно извлечение за осъществените трансакции,а ответникът е уведомяван за дължимите суми. Редовното обслужване на кредитната карта е преустановено на 01.11.2018г.   

         По делото не се твърдят и не се представят доказателства за плащане на задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard на 05.02.2018г.

С оглед горното, съдът намира, че от доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява ищецът да е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит нито в заповедното производство, нито пред исковия съд. Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, като правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и банката–кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Съобразно съдебната практика – решение №114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС, цитираното тълкувателно решение намира приложение и спрямо договорите за потребителски кредити, тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към всички договори за кредит. Или, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит /и в общите му условия/ предпоставки, обуславящи настъпването ѝ. Освен това, нито заявлението по чл.410 ГПК, нито връчването на издадената заповед за изпълнение, има характера на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението, а евентуално, обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост, при наличие и на останалите предпоставки за това, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед. Ето защо, липсата на обявена на длъжника предсрочна изискуемост, обосновава извод, че банката не е упражнила надлежно това свое право, при което не е налице изискуемо вземане на банката – кредитор за заявените суми по договора за кредит. С оглед на което, предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В случая, при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск със същия предмет, размер и период. Т.е., предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск – е вземане за непогасена част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard от 05.02.2018г. за плащане на две или повече погасителни месечни вноски, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство, образувано на 06.01.2020г., с връчване препис от исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита и въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, но в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е., налице е недопустимо съединяване на исковете. Ето защо, предявените с исковата молба при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими и не следва да се разглеждат по същество, а исковата молба в тази част следва да бъде върната.

При произнасянето си , съдът се съобрази със задължителната практика в решение № 135 от 26.09.2018г. по т. д № 230/2017 г.на ВКС, ТК,Второ отделение.

С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски остават в негова тежест.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София сгр. 14, иск за признаване на установено, че Д.М.О., с ЕГН **********,***, дължи сумите: 4093,68лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD- 15734487, 260,83лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., 218,06 лв. - мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 660/30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 1453/2019г. по описа на РС-Кърджали.

 

ВРЪЩА исковата молба в частта по предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София сгр. 14 против Д.М.О., с ЕГН **********,***, осъдителни искове за осъждане на Д.М.О., с ЕГН **********, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“, ЕИК *********, гр.София, следните суми: 4093,68лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD- 15734487, 260,83лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., 218,06 лв. - мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 06.01.2020 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно прекратяване на производството - от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: