Р Е Ш
Е Н И Е
№ 172
гр. Севлиево
18.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на седемнадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 431 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по търговски спорове.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното
дружество са сключили на 19.09.2018 г. Договор за продажба на горива и други
автомобилни консумативи. След сключването му ответникът е закупил на два пъти
дизелово гориво на обща стойност 6050,02 лв., за което са били издадени два
броя фактури от 16.12. и 31.12.2018 г. Срокът за плащане е 15 дни от датата на
издаване на фактурата, съгласно чл. 4 от договора. И по двете фактури
ответникът не е извършил плащане, поради което и на осн.чл. 14 от договора е
начислена неустойка по всяка от фактурите в общ размер на 636,70 лв. Освен тези
две суми ищецът претендира и мораторна лихва в общ размер на 176,86 лв., както
и разноските по делото.
В законния месечен срок ответникът е представил
писмен отговор, в който не оспорва исковете по основание и размер, като
признава, че сделките са сключени и не е извършил плащане по тях.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
ПО ИСКА
по чл. 327 ТЗ
Видно от приложения Договор за продажба от
19.09.2018 г. между страните е бил сключен договор за продажба на горива и
други автомобилни консумативи. След сключването му ищецът е продал, а
ответникът закупил горива, като за продажбите са били издадени фактура №
********** от 16.12.2018 г. на стойност 4129,90 лв. с ДДС и фактура №
********** от 31.12.2018 г. на стойност 1920,12 лв. с ДДС. Във фактурите е посочен
падеж на плащане, съответно на 21.12.2018 г. и 09.01.2019 г., но тези дати не
са съобразени с уговореното в чл. 4 от договора заплащане в 15-дневен срок от
издаване на фактурите.
Ответникът признава, че е получил горивата, но не
е изплатил нищо по фактурите.
Въз основа на представените доказателства и
отговор на ответника, съдът счита, че искът за главниците е основателен и
доказан в пълен размер. Между страните по делото са били сключени търговски
продажби по чл. 318 от ТЗ и ответното дружество, като купувач, е останало
задължено със сумата 6050,02 лв., тъй като не е изпълнило задължението си да
плати цената на получената от него стока, както изисква чл. 327, ал. 1 ТЗ. Няма
спор, че горивото е получено и по този начин ищецът е изпълнил задълженията си
като продавач. Затова ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца посочената
сума ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска 22.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.Ищецът претендира начална дата на тази лихва от
19.04.2019 г., когато е изпратена исковата молба по куриер, но съгласно чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, а това е дата
22.04.2019 г.
ПО ИСКА
по чл. 294 ТЗ
Уважаването на главния иск е основание и за
уважаване на акцесорния иск за мораторните лихви, който е с основание чл. 294 ТЗ. Съгласно тази разпоредба между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Т.е. правилото е за
дължимост на лихва при забавено изпълнение, а изключението е, че такава не се
дължи и това изключение подлежи на доказване от страната, която го твърди.
Разпоредбата на ТЗ отразява общото правило по чл. 86 ЗЗД, че при забава на
парично задължение се дължи обезщетение за забава /мораторна лихва/.
Размерът на лихвите не е оспорен и ответникът
признава, че те са точно
изчислени с оглед падежа на всяка от фактурите съгласно чл. 4 от договора до
предявяване на иска. Така по първата фактура дължимата лихва е в размер на
126,19 лв., считано от 31.12.2018 г. до 19.04.2019 г., а по втората фактура –
50,67 лв., считано от 15.01. до 19.04.2019 г.
В този смисъл предявеният иск за мораторни лихви е
основателен и доказан в пълен размер и съдът го уважава, както е предявен.
ПО ИСКА
ЗА НЕУСТОЙКИТЕ
Заплащането им е уговорено в чл. 14 от договора и
е безспорно установено, че неустойката се дължи, тъй като е налице забава на
плащанията. Ответникът не оспорва и този иск по основание и размер. По първата
фактура неустойката е в размер на 454,30 лв., дължима от 31.12.2018 г. до
19.04.2019 г., а по втората фактура – 182,40 лв., дължима от 15.01. до
19.04.2019 г.
С оглед изхода на спора ответникът ще бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски по списък по чл. 80 ГПК –
л.26. Разноските са документирани и представляват внесена д.т. 342 лв. и
адвокатско възнаграждение 700 лв.
Разноските на ответника остават в негова тежест.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КУДРЕТ-АВТО” ЕООД ЕИК *********
със седалище гр. Севлиево и адрес на управление ***, представляван от управител П.Б.М.да заплати на „ДЖИ 1” ЕООД ЕИК
********* със седалище гр. Раковски,
Пловдивска област и адрес на управление ***, представлявано от управител М.Г.С.сумата от
4129,90 лв. с ДДС /четири хиляди сто двадесет и девет лева 90 ст. - главница, дължима по фактура № ********** от 16.12.2018 г., на осн. чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318,
ал.1 от ТЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 454,30 лв. /четиристотин петдесет
и четири лв. 30 ст./, представляваща неустойка
върху главницата за периода 31.12.2018
г. до 19.04.2019 г., дължима на осн.чл. 14 от Договор за продажба от 19.09.2018
г. и сумата 126,19 лв. /сто двадесет
и шест лв.19 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 31.12.2018 г. до 19.04.2019 г.
ОСЪЖДА „КУДРЕТ-АВТО” ЕООД ЕИК
********* със седалище гр. Севлиево и адрес на управление ***,
представляван от управител П.Б.М.да заплати на „ДЖИ 1” ЕООД ЕИК ********* със седалище гр. Раковски, Пловдивска област
и адрес на управление ***, представлявано от управител М.Г.С.сумата от
1920,12 лв. с ДДС /хиляда девет стотин и двадесет лева 12 ст. - главница, дължима по фактура № ********** от 31.12.2018 г., на осн. чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318,
ал.1 от ТЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 22.04.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 182,40 лв. /сто осемдесет и два лв. 40 ст./, представляваща неустойка върху главницата за периода 15.01.2019 г. до 19.04.2019 г.,
дължима на осн.чл. 14 от Договор за продажба от 19.09.2018 г. и сумата 50,67 лв. /петдесет лв.67 ст./,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.2019 г. до
19.04.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 1042 лв. /хиляда четиридесет и два/, на
осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: